Решение по дело №2/2023 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 9
Дата: 14 март 2023 г.
Съдия: Тодор Асенов
Дело: 20235550200002
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Гълъбово, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20235550200002 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 71/09.12.2021г. на И.Д.С. –
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора, с което на „Брикел” ЕАД – гр.Гълъбово е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/
лева, за нарушение по чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС.
В жалбата си и в с.з., жалбоподателя моли НП да бъде отменено, тъй
като същото е незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Районна прокуратура-Стара Загора, ТО-Гълъбово, не е изпратила
представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
В периода от 22 юни до 24 юни 2021 г., в изпълнение на Заповед № РД-
08-95/10.06.2021 г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора е извършена
планова проверка на „Брикел" ЕАД, гр. Гълъбово, общ. Гълъбово, област
Стара Загора, от длъжностни лица при РИОСВ-Стара Загора, за изпълнение
на условията от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г., (актуализирано с
Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г.). Резултатите от извършената проверка били
отразени в Констативен протокол на РИОСВ – Стара Загора от 24.06.2021г. в
който е направена констатация, че при експлоатацията на Енергийни котли
/ЕК/ № 1, № 2 и № 4, се установи изпускане на неорганизирани емисии през
1
покрива на котелен цех в участъка, където са ситуирани посочените работещи
Енергийни котли. Неорганизирани емисии на димни газове били изпускани
през неуплътнени димоходи и технологични съоръжения. Не се изпълнявало
изискването всички емисии на вредни вещества от Горивната инсталация да
бъдат изпускани организирано в атмосферния въздух през изпускащо
устройство, описано в Условие 9.2.1.1, а именно през Комин № 1.
На 27.08.2021г., св.Д.Т.-Главен експерт в РИОСВ – Стара Загора,
съставила АУАН № 71/27.08.2021г. в който отразила следното:
На 23.06.2021 г. в експлоатация са: Енергиен котел (ЕК) № 1, ЕК № 2 и
ЕК № 4. На същата дата, ЕК № 1 е с натоварване 195 тона пара на час, ЕК № 2
с натоварване 200 тона пара на час и ЕК № 4 с натоварване 175 тона пара на
час (моментни стойности). Сероочистващата инсталация работи със степен на
десулфуризадия от 97,0 %. Пречиствателните съоръжения -електрофилтри
(към всеки един от работещите Енергийни котли) са в експлоатация, като
всички полета, са със стойности на контролираните параметри в рамките на
определените оптимални стойности и съгласно разработената инструкция.
Актосъставителят е приел, че при проверката, на 23.06.2021 г. е
установено, че Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г.,
(актуализирано с Решение № 40-Н1-И0- А2/2018г.)не се изпълнява, тъй като-
„…при експлоатацията на Енергийни котли № 1, № 2 и № 4, се установи
изпускане на неорганизирани емисии през покрива на котелен цех в участъка,
където са ситуирани посочените работещи Енергийни котли. Неорганизирани
емисии на димни газове се изпускат през неуплътнени димоходи и
технологични съоръжения. Не се изпълнява изискването всички емисии на
вредни вещества от Горивната инсталация да се изпускат организирано в
атмосферния въздух през изпускащо устройство, описано в Условие 9.2.1.1, а
именно през Комин № 1.“.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.123в, т.2 от Закона
за опазване на околната среда /ЗООС/. АУАН № 71/27.08.2021г. бил подписан
от надлежно упълномощен представител на санкционираното дружество,
който получил екземпляр от него. В законоустановения срок не били
направени възражения по АУАН.
Въз основа на АУАН № 71/27.08.2021г. е издадено обжалваното
Наказателно Постановление № 71/09.12.2021г. на И.Д.С. – Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, в
обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган
напълно е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка.
Административно наказващия орган /АНО/ е приел, че от страна на “Брикел”
ЕАД е налице неизпълнение на Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително
№ 40-Н1/2011г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.125,
ал.1, т.2 от ЗООС и АНО, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е определил и
наложил на “Брикел” ЕАД, административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 12000 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите - актосъставителя Д. А. Т., Р. И. П., Л. П. П., Г.
2
К. М., Р. П. Д. и Хризантема Т. П., както и от приетите по делото писмени
доказателства: Писмо с изх. № КОС – 06 – 008706/17.08.2021г. от РИОСВ
Стара Загора до г-н Янилин Павлов – изп. директор на „Брикел“ ЕАД, ведно с
известие за доставяне; АУАН № 71/27.08.2021г.; Констативен протокол №
008706; Писмо с изх. № ПО – 04 – 6552/09.12.2021г., ведно с известие за
доставяне; справка от измервателни данни на автоматични измервателна
станция на Изпълнителна агенция по околна среда; справка от измервателни
данни на автоматични измервателна станция на на „Брикел“ ЕАД; справка от
измервателни данни на автоматични измервателна станция на „АЕS Марица
3“.
От правна страна: Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е
издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че
жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените
съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице,
имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение
е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление И.Д.С. – Директор на Регионална инспекция по околната среда
и водите – Стара Загора е компетентно длъжностно лице да издава НП.
Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС, комплексното разрешително е
индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за
експлоатация на опредЕ. инсталация или на дадена част от нея при
определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с
изискванията на глава седма от същия закон – „Предотвратяване и
ограничаване на промишленото замърсяване”. Като правно основание за
ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл.164, ал.1 от
ЗООС, предвиждаща за неизпълнение на изискванията по чл.125 на оператора
на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, да се налага
имуществена санкция от 10000 до 100000лв.
Условие 9.3.1 от Условие 9 „Емисии в атмосферата" от Комплексно
разрешително № 40-Н1/2011 г., (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-
А2/2018г.), изисква всички емисии на вредни вещества от инсталацията по
Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през
изпускащите устройства, описани в Условие 9.2, а именно през Комин № 1 с
3
височина 80 метра.
Съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в
издадено НП не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към
делото доказателства, т.е. административно нарушение е недоказано.
Тежестта да се докаже факта на нарушението и неговия автор е вменена
на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящия случай фактът на
нарушението, неговите обективни елементи и обстоятелствата, при които е
осъществено останаха недоказани, което е основание за отмяна на
обжалваното постановление.
Фактическите обстоятелства по обвинението в АУАН и НП се
основават на Констативен протокол от 24.06.2021г. Няма спор по делото, че
на 23.06.2021 г. в експлоатация са били: Енергиен котел (ЕК) № 1, ЕК № 2 и
ЕК № 4. На същата дата, ЕК № 1 е с натоварване 195 тона пара на час, ЕК № 2
с натоварване 200 тона пара на час и ЕК № 4 с натоварване 175 тона пара на
час (моментни стойности). Сероочистващата инсталация е работела със
степен на десулфуризадия от 97,0 %. Пречиствателните съоръжения -
електрофилтри (към всеки един от работещите Енергийни котли) са били в
експлоатация, като всички полета, са със стойности на контролираните
параметри в рамките на определените оптимални стойности и съгласно
разработената инструкция.
Спорно е това, дали емисии на вредни вещества от работещите
Енергийни котли са били изпускани неорганизирано директно в атмосферния
въздух. Анализа на доказателствата мотивира съдът да приеме, че остана
недоказано в производството извършването на нарушението. В Констативен
протокол от 24.06.2021г. е отразено следното: „при експлоатацията на
Енергийни котли /ЕК/ № 1, № 2 и № 4, се установи изпускане на
неорганизирани емисии през покрива на котелен цех в участъка, където са
ситуирани посочените работещи Енергийни котли. Неорганизирани емисии
на димни газове се изпускат през неуплътнени димоходи и технологични
съоръжения.”. Според актосъставителя – св.Д.Т. се касае за изпускане на
неорганизирани емисии от вредни вещества. Според св.Г.М. – главен
инженер на централата подобно нещо е технологично невъзможно.
Свидетелят подробно в показанията си разяснява защо това е така.
Показанията му се подкрепят и от св.Р.Д. – началник отдел „Екология“ в
дружеството. Св.М. обясни, че температурата на газовете излизащи от
котлоагрегатите е над 700 градуса по Целзий, а налягането на газовете в
димоходите е над 130 атмосфери и няма как димните газове да не влизат в
комина. Нещо повече – газовете от котлоагрегатите се отвеждат към
димоходите посредством всмукване и в случай че има неуплътнени
димоходи ще се засмуква въздух от околната среда, а няма да се изпускат
газове.
Според свидетелите се касае не за изпускане на вредни емисии през
покрива на котелния цех, което е невъзможно, а за фини прахови частици от
въглищен прах, идващ от транспортираните въглища от транспортните ленти,
преди същите въглища да бъдат изгорени в котлите. Следва да се има
предвид, че и в АУАН, а и в процесното НП е отбелязано, че
4
Сероочистващата инсталация /СОИ/ работи със степен на десулфуризация
97% и пречиствателните съоръжения към всеки един работещ котел са в
експлоатация и стойностите на контролираните параметри са в рамките на
определените оптимални стойности и съгласно разработената инструкция.
В случая нерегламентираното неорганизирано изпускане на димните
газове е установено от лицата, извършили проверката единствено визуално.
Не се събраха доказателство за протоколи от замервания на качеството на
атмосферния въздух, липсва дори твърдение за каквото и да било отклонение
от нормалните физико - химически характеристики на въздуха. Сочи се че се
изпускат емисии от вещества, но същите не са установени по какъвто и да
било физичен или химически признак. Всички констатации за „изпускане на
емисии“ са само и единствено въз основа на зрителни възприятия. Абсолютно
невъзможно е по този начин, единствено визуално, да се определи дали
наблюдаваните „емисии“ съдържат вредни вещества.
Твърденията на актосъставителя, че констатираните емисии димни
газове били резултат от горивния процес на енергийни котли, поради което се
касаело за емисии на вредни вещества по см. на ЗООС и ЗЧАВ, които се
отделяли в процеса на горенето - прах, серен диоксид, азотни оксиди и др. , се
оборват от констатациите на трите автоматични измервателни централи
находящи се на територията на гр. Гълъбово /едната от тях е на Изпълнителна
агенция по околна среда, т.е. на контролния орган, втората е на „Брикел“ ЕАД
и третата- на „АЕS Марица 3“ /.
Видно от изявленията на самия актосъставител, неорганизираното
изпускане на емисии, би повлияло върху качеството на атмосферния въздух.
Видно от разпечатка на справката с данни от трите автоматични
измервателни станции, представена и приета като доказателство по делото,
такава констатация към процесната дата липсва.
Липсват данни за отразено замърсяване и от Националната система за
мониторинг на качеството на атомосферния въздух в реално време, т.е.
липсват каквито и да било доказателства, че се изпускат “неорганизирани
емисии“. За да са налице такива емисии, то това означава, че към момента на
проверката общите емисии на определени замърсители - серен диоксид,
азотни оксиди, летливи органични съединения или на амоняк надвишават
пределно допустимите норми. Такова не е констатирано. Напротив. Съгласно
съставения Констативен протокол № 008706 на РИОСВ – Стара Загора от
24.06.2021г.: Условие 9.2.1.: Изпълнява се. Дебитът на технологичните и
вентилационни газове от организирани източници (Комин №1) по Условие
9.2.1.1. не превишава определените в съответните таблици стойности.
Съгласно годишен доклад за 2020г. от Система за Собствени непрекъснати
измервания, представен в РИОСВ – Стара Загора разрешения в Комплексното
разрешително дебит се спазва – дебитът на отпадъчните димни газове не
превишава посочената в Условие 9.2.1.1 стойност. Нито една от посочените
емисии в атмосферата не превишава определените в Таблица 9.2.1 –
продължение норми за допустими емисии. Към периода на извършване на
проверката не се констатираха наличие или експлоатация на други
организирани източници на емисии и изпускащи устройства в атмосферния
5
въздух, освен описаните в Условие 9.2.1.1 (Комин №1) и означени на генплан
на площадката, актуализиран с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г. Условие
9.2.1.2: Изпълнява се. Операторът е изготвил и прилага инструкция (версия 3
от 25.03.2019г.) за периодична оценка на съответствието на измерените
стойности на контролираните параметри с определените в разрешителното
норми за допустими емисии, установяване на причините за несъответствията
и предприемане на коригиращи действия.Оценката на съответствието е въз
основа на месечните и годишни доклади от Системата за Собствени
непрекъснати измервания. Ето защо съдът счита, че фактическите
констатации в АУАН и в издаденото НП не се подкрепят по категоричен
начин от приобщените към делото доказателства, т.е. административно
нарушение е недоказано. Процедурата по установяването на административно
нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е
уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от
ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административно наказващия орган е този, който поддържа административно
наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. В
производството пред съда, обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно
които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани
по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на
съдебното следствие. С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е
основателна и издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 71/09.12.2021г. на И.Д.С. –
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора, с което на „Брикел” ЕАД – гр.Гълъбово, за нарушение по чл.123в, т.2
от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от
ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщението, че е изготвено, пред Административен съд –
Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6