РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Перник, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Нина М. Коритарова
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско
дело № 20251700500446 по описа за 2025 година
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Производството по възз. гр. д. № 446 /2025 г. е образувано по жалба на М. Г. Й.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** чрез адв. Д. Х. от АК-*** против
решение № 77 от 04.06.2025 г., постановено по гр. д. № 37 / 2025 г. по описа на Брезнишкия
районен съд, с което съдът е постановил, че ОТХВЪРЛЯ иска на М. Г. Й. от ***, с ЕГН:
**********, срещу Г. Й. Г., с адрес: ***, с ЕГН: **********, с който е поискала съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на
500 лв. (петстотин лева), дължима на дъщеря му М. Г. Й. която е студентка – редовна форма
на обучение в ***, дължима от 05.02.2025 г., и платима до 30-то число на месеца, ведно със
законната месечна лихва върху всяка закъсняла вноска, както и издръжка в размер на по 500
лв. месечно за периода от 05.02.2024 г. до 05.02.2025 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
В законоустановения срок ищцата е обжалвала решение № 77 от 04.06.2025 г.,
постановено по гр. д. № 37 / 2025 г. по описа на Брезнишкия районен съд, с което е
отхвърлен предявения от същата иск с правно основание чл. 144 СК като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като моли да бъде отменено изцяло и да бъде
постановено ново решение, с което да бъде уважена исковата й претенция.
Посочва, че била доказала нуждите си от издръжка за периода на редовното си
обучение във висшето учебно заведение чрез събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Не била съгласна с извода на районния съд, че бащата нямал възможност да
заплаща издръжка, тъй като от писмените доказателства по делото се било установявало, че
доходът му бил минимален. Счита, че баща й бил напуснал фирмата в която работи поради
образуване на исковото производство, като бил постъпил на работа, където трудовото му
1
възнаграждение било по-ниско, като по този начин се бил поставил в невъзможност да
заплаща издръжка. От свидетелските показания по делото се било установило, че
ответникът бил получавал доходи различни от тези, на които бил осигуряван от неговия
работодател. Счита, че баща й разполага със средства да й заплати дължимата издръжка.
С жалбата не са представени доказателства и не са направени нови доказателствени
искания.
Въззиваемият ответник – Г. Г., в срок е депозирал писмен отговор чрез процесуалния
си представител адв. М. М.. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да
бъде потвърдено първоинстанционното решение изцяло. Счита, че правилно РС-Брезник бил
приел, че не била налице втората от посочените в чл. 144 СК предпоставки за уважаване на
предявения иск, а именно възможността бащата да заплаща издръжка без да изпитва особено
затруднение от това, като този извод бил следва от събраните пред съда доказателства.
Безспорно било, че бащата имал сключен почасов трудов договор с уговорено в него
месечно трудово възнаграждение в размер на 540 лв. ежемесечно. Моли въззивната жалба да
бъде отхвърлена като неоснователна и първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Във въззивната жалба и в писмения отговор не са направени доказателствени
искания.
В насроченото по делото открито съдебно заседание въззивницата не се явява лично и
не се представлява. С молба от 04.08.2025 г. процесуалният й представител адв. Д. Х. от АК-
***, моли съдът да отмени постановеното решение и да уважи изцяло предявените искове с
правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК.
В насроченото по делото открито съдебно заседание въззиваемият не се явява лично
и не се представлява. С молба от 28.07.2025 г. процесуалният му представител адв. М. М. от
АК-*** моли съдът да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на
изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание по чл. 144 от СК и по чл. 149 от СК, предявени от М. Г. Й. срещу Г. Й. Г. – за
осъждане на ответника да заплаща на пълнолетната си учаща във висше учебно заведение
дъщеря месечна издръжка в размер на 500 лв., считано от 05.02.2025 г., с лихви и разноски,
както и издръжка за минало време в размер на 500 лв. за периода от 05.02.2024 г. до
05.02.2025 г. Ищцата е поддържала, че е пълнолетна дъщеря на ответника, студент, редовно
обучение в ***, специалност „***“, като не можела да се издържа от доходите и
имуществото си.
В писмения си отговор, ответникът оспорвал иска по основание и размер, считайки
го за неоснователен, като поддържал, че не разполага с достатъчно доходи, както и че
даването на издръжка на ищцата ще представлява затруднение за него.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за
установена следната фактическа обстановка:
От Удостоверението за раждане на ищцата се установява, че тя е навършил 18 г. и е
станала пълнолетна на *** г. Не се спори между страните, че ищцата към момента е
студентка *** курс редовно обучение, платена форма в ***. Има разходи, включително за
обучение, които не може да покрие с осигуряваните от майка й средства, поради което счита,
че в издръжката й следва да участва и ответникът – нейния баща. В подкрепа на
2
твърденията си ищцата е ангажирала писмени доказателства – удостоверение за раждане и
Уверение от ***, Служебна бележка от поделение „Студентски столове и общежития“ към
***, както и извлечение платени семестриални такси.
Ответникът е оспорил иска в писмения отговор на исковата молба. Заявил е, че е в
сериозно материално затруднение.
Установено е от доказателствата по делото, че ответникът е баща на търсещата
издръжка М. Й.. Последната е роден на *** година и към момента на подаване на исковата
молба е пълнолетна. Видно от приложеното Уверение от *** ищцата е студентка *** курс
редовно обучение, платена форма. По делото липсват доказателства относно размера на
получаваните от майката на ищцата доходи, поради което съдът приема, че тя получава поне
минималната работна заплата за страната.
Видно от представените по делото Удостоверения, ответникът от месец март 2025 г. е
на трудов договор на 4 часа на ден с договорено възнаграждение от 540 лв. на месец. Преди
това същият е получил като нетно трудово възнаграждение както следва: 09.2024 г. – 359.41
лв., 10.2024 г. – 853.58 лв., 11.2024 г. – 853.58 лв., 12.2024 г. – 858.70 лв., 01.2025 г. – 1014. 84
лв. и за 02.2025 г. – 761.11 лв. При необходими средно около 950-1000 лв. месечно за
издръжката на едно лице е очевидно, че получаваната от Г. сума (която е дори под размера
на минималната работна заплата за страната към момента – 1077 лв.) не е достатъчна за да
задоволи минималните му нужди, още по-малко да има възможност да заплаща издръжка на
ищцата. По делото няма доказателства ответникът да има парични влогове и имущество, от
които да се издържа.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил
обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните в
двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и
съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя установена в първоинстанционното производство
фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на
основание чл. 272 от ГПК. Същата се установява и от ангажираните в хода на
първонстанционното производство писмени доказателства.
Въззивният съд счита, че следва да допълни така изложената фактическа обстановка,
като обсъди и анализира показанията на разпитаните по делото свидетели по следния начин:
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Й., която е баба по
майчина линия на ищцата внучка й от *** години е студентка, като живее в *** при нея а,
когато е на училище живее на общежитие в ***, като баща й не бил полагал грижи за нея и
не й бил давал финансови средства от три години, а единствено майка й се била грижила за
нея и за по-малкото й братче, като те също били живеели при нея в едно домакинство.
Бащата нямал други деца и живеел с друга жена и с нейното дете. Посочва, че знае, че
бащата бил работил в *** и бил получавал много добро заплащане от 3-4 години след
раздялата с майката на ищцата. Ответникът бил живеел в свои имот в ***.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Р.К., който живее на
съпружески начела с майката на ищцата от 5-6 години, ищцата е студентка от *** години,
като последно бил виждал бащата на ищцата преди две години и половина, когато бил
придружавал същата, когато се била настанявала в общежитието, като след това били
прекъснали връзка и бащата не бил присъствал на операция на дъщеря си преди 2 години.
Всички заедно били живеели на един адрес, а ищцата, когато била на училище била живеела
на квартира в ***. Бил чувал от общи познати, че ответникът бил започнал работа във
фирма „***“, *** фирма, където и на него му предлагали работа, но той бил отказал да
работи. Майка й имала и друго дете, за което се грижи, на което свидетелят бил
3
биологичния му родител. Същата имала хранително магазинче плод и зеленчук. Операциите
на ищцата не били изцяло поети от здравната каса и част от тях били заплатени от тях.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни
и безпротиворечиви, отчитайки тяхната заинтересованост като кореспондиращи със
събрания по делото доказателствен материал.
Действително от справка за актуално състояние на трудови договори на ответника се
установява, че същият е работил при работодател „***“ ЕООД, но за период извън
процесния от 26.02.2021 г. до 15.11.2023 г. или преди 05.02.2024 г. Установява се от същата
справка, че бащата е работил в *** в различни фирми, но отново за период извън процесния,
като неговите последни работодатели при които е работил в рамките на процесния период са
представили удостоверения за доходите на ответника, които са обсъдени от районния съд.
Други доказателства за твърденията на страните не се представени в настоящото
въззивно производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалвания
съдебен акт постановен от първоинстанционния съд, като не счита за нужно да ги
преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на
пълнолетните им деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20 - годишна възраст при обучение в
средно и на 25 - годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си. Съобразно изложеното, за да
бъде уважен осъдителният иск за издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия родител,
въззивникът-ищец е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи
кумулативната наличност на следните три предпоставки: 1/ че ответникът е негов родител;
2/ нуждите му от издръжка за релевантния период, и до приключване на устните състезания
във въззивното производство, доколкото задължението за издръжка е повтарящо се
задължение и въззиваемият-ответник следва да бъде осъден за издръжка и след посочения
период и 3/ че учи редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение,
както и, че не е навършил 25 години. Тези три предпоставки са доказани от ищеца, който е
ангажирал писмени доказателства установяващи по безспорен начин обстоятелствата, че е
навършил пълнолетие, че същият се явява по рождение низходящ от първа степен на
въззиваемия. Същият е установил качеството си на учащ във висше учебно заведение за
учебните 2024/2025 година, като не се оспорва, че към датата на приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство е продължавал да има качеството на
студент, редовна форма на обучение в ***.
Освен това, въззивникът е навел и твърдения, че не разполага със собствено
имущество и доходи, от които да се издържа, като те не са били оспорени от другата страна
и са безспорни в отношенията им.
В хипотезата, обаче на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на
пълнолетни учащи деца е и родителите да могат да я дават без ”особено затруднение”, като
тази четвърта предпоставка също следва кумулативно да е налице. Въпреки, че в закона
няма легално определение за понятието „особени затруднения”, същността му лесно може да
се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на
средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени
затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителя, срещу
4
когото е насочен искът, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на извод, че родителят
трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
дете.
В настоящата хипотеза, при постановяване на обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото и е приел, че въззиваемият
не разполага с такава материална възможност, която да му позволява да престира
претендираната издръжка без особено затруднение за самия него, след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди и тези на семейството му. В случая, видно от
представените по делото Удостоверения, ответникът от месец март 2025 г. е на трудов
договор на 4 часа на ден с договорено възнаграждение от 540 лв. на месец. Преди това
същият е получил като нетно трудово възнаграждение както следва: 09.2024 г. – 359.41 лв.,
10.2024 г. – 853.58 лв., 11.2024 г. – 853.58 лв., 12.2024 г. – 858.70 лв., 01.2025 г. – 1014. 84 лв.
и за 02.2025 г. – 761.11 лв. за едногодишен минал период от 05.02.2024 г. до 05.02.2025 г.
При необходими средно около 950-1000 лв. месечно за издръжката на едно лице е очевидно,
че получаваната от Г. сума (която е дори под размера на минималната работна заплата за
страната към момента – 1077 лв.) не е достатъчна за да задоволи минималните му нужди,
още по-малко да има възможност да заплаща издръжка на ищцата. По делото няма
доказателства ответникът да има парични влогове и имущество, от които да се издържа.
Към настоящия момент видно от всички събрани по делото доказателства същият разполага
със сумата от приблизително 540 лв., с които да задоволи екзистенциалните си нужди и тези
на своето семейство. Същевременно въззивникът не е установил ответната страна да
разполага с доходи от друго естество или пък да разполага с достатъчно имущество,
посредством използването на което да е в състояние да си набави приходи.
В случай, че въззиваемия доставя месечна издръжка на въззивника в какъвто и да е
размер, при тази своя материална възможност, то той би бил изпаднал в значително
затруднение да осигурява собствената си издръжка, както и да обезпечава собствените си
нужди. Все пак възможността за плащане на издръжка следва да се преценява обективно и
конкретно като се определя не само от имуществото и доходите, но и начин на живот на
задълженото лице. Все пак идеята на законодателя е да не поставя родителя в такова
затруднение, което да го лиши от възможност за задоволяване на собствените му жизнени
потребности от храна и нехранителни стоки и услуги. Както е изяснено и в Решение №
199/17.05.2011г. по гр.д. № 944/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, родителят отговаря по чл. 144 СК
тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
дете.
Задължението на родителите да издържат децата си безспорно е в основата си
морално задължение, но докато задължението за издръжка по чл.143 от СК – при
ненавършилите пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето, то
при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност на задължението не е налице.
Необходимо е детето да не може да се издържа от доходите респ. имуществото си и даването
на издръжка да не създава особено затруднение за родителя. В настоящият случай се
установи, че въззивникът не притежава имущество и доходи, но даването на издръжка
представлява особено затруднение за въззиваемия, тъй като същият не би могъл да
посрещне екзистенциалните си нужди. Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са
необходими средства за издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва да
се поемат от родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца поначало
са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Доказателствената тежест за установяване
възможността на родителя да предоставя издръжка без особени затруднения се носи от
ищеца. Касае се за правопораждащ факт да получи претендираната издръжка, поради което и
5
същият следва да бъде установен по изключващ каквото и да е съмнение начин - при
условията на пълно и главно доказване. Както беше посочено, този факт не беше доказан по
делото. Поради това и съдът приема, че по делото не беше доказано, че претендираната
издръжка не представлява особено затруднение за ответника.
Предвид че не се събраха доказателства за възможностите на въззиваемия да дава
издръжка без особени затруднения, както и за положението на въззивника като пълнолетен
учащ във висше учебно заведение, съдът намира, че жалбата, като неоснователна, следва да
се остави без уважение, а обжалвания съдебния акт следва да се потвърди като правилен и
законосъобразен. В хода на въззивното производство не се събраха такива доказателства,
които да разколебаят убеждението на въззивния съд в правилността на обжалваното
решение. Решението е валидно и допустимо. Съдът не констатира противоречие на същото с
материалния закон, както и съществени процесуални нарушения, допуснати в
производството пред Първоинстанционния съд.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд, с
тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното
първоинстанционното Решение следва да бъде оставено в сила.
По разноските :
Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски не са
направени и от двете страни, поради което такива не следва да бъдат присъждани на
въззиваемата страна, с оглед на изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77 от 04.06.2025 г., постановено по гр. д. № 37 / 2025 г.
по описа на Брезнишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6