№ 2465
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100506977 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 7067 от 17.04.2024 г. по гр.д. № 17727/2022 г. Софийски
районен съд, 182 състав осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА, код по БУЛСТАТ
*********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 2 138.23 лева - заплатено
застрахователно обезщетение и 10 лева ликвидационни разноски по сключена
имуществена застраховка „Каско“ за застраховка „Каско на МПС и злополука”
за щети на МПС „Рено Лагуна“ с рег. № *********, при настъпило
застрахователно събитие - ПТП на 03.02.2017 г., в 14:00 часа, в гр. София, на
бул. „Петър Дертлиев“ по посока от ул. „Индира Ганди“ към ул. „Майор
Никола Иванов“, предизвикано от внезапно излязло на пътното платно
бездомно животно - куче, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба на 01.04.2022 г. до окончателно изплащане, и отхвърлил иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 651.62 лева - мораторна лихва за периода
01.04.2019 г. до 01.04.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата 372.13 лева - разноски по делото
1
съразмерно с уважената част от исковете; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 23.36 лева – разноски
съразмерно с отхвърлената част.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.
Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД обжалва решението в частта, с която е отхвърлен акцесорният
иск, с оплаквания за неправилност – съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото било прието
доказателство за надлежно отправена от ищеца до ответника регресна покана
за доброволно изпълнение – писмо, получено от Столична община на
31.05.2017 г., с което ответникът бил поканен в седемдневен срок да заплати
сумата от 2 138.23 лв. Получаването на поканата не било оспорено от
ответника. Текстът относно получателя на писмото бил четлив, а общината не
отричала да е получила поканата. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови
друго, с което да уважи акцесорния иск. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА обжалва решението в частта, с
която е уважен главният иск, с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Столична община нямала
задължения да следи ежеминутно движението на всички животински видове
на територията й. По делото не било доказано, че причина за процесното ПТП
е безстопанствено куче. Можело да е всяко куче, чиито стопанин не го
придружавал. В тежест на ищеца било да установи, че кучето е
безстопанствено, което не било направено. Движение на животни в група не
било законово установено правило, от което да се направи обоснован извод, че
процесното животно е безстопанствено. Законовите задължения на общината
били определени съгласно чл. 47 ЗЗЖ, като не било налице задължение за
проследяване траекторията на животните на територията на общината, същите
се изчерпвали само с кастрирането, обезпаразитяването им и временното им
настаняване. Общината нямала задължение и да поставя предпазни телесни
огради, такива задължения били предвидени само на автомагистралите и
скоростните пътища, поради което за общината не било налице неизпълнение.
2
Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения главен иск.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните оспорва
жалбата на насрещната страна и моли съда да потвърди решението в
съответната обжалвана част.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по
основателността им.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд препраща към подробните мотиви на
първоинстанционния съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 ГПК намира жалбите за неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата
на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя - за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1.
наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото
лице и застрахователното дружество - ищец; 2. плащане на застрахователно
3
обезщетение от дружеството - ищец; 3. предпоставките на чл. 49 ЗЗД -
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (т. 7 на ППВС № 7/1959 г.), а само
качеството им на изпълнители на възложена работа; вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.
Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
причинител.
В случая от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско” на МПС между ищцовото дружество и
собственика на увредения автомобил към датата на ПТП, както и факта на
плащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, което ведно с
ликвидационните разходи в размер на 10 лв. възлиза на 2 138.23 лв.
С оглед доводите в жалбата, спорни пред настоящата инстанция са само
въпросите доказано ли е по делото причиняването на процесното ПТП от
безстопанствено куче и налице ли е противоправно поведение (бездействие)
на лица, на които ответникът е възложил работа, както и доказан ли е фактът
на поставяне на ответника в забава, в частност доказано ли е получаването от
ответника на регресна покана.
От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и
неоспореното заключение на САТЕ се установява по безспорен начин
настъпването на процесното ПТП при следния механизъм: На 03.02.2017 г.
около 14:00 ч. л.а. „Рено Лагуна“, рег. № *********, се движи по бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ в посока от ул. „Индира Ганди“ към ул. „Майор Никола
Иванов“, и в района на 64-то ОДЗ внезапно от дясно на ляво на пътното
платно за движение изскачат кучета, с едното от които се сблъсква
застрахованият автомобил и настъпва ПТП. В пряка причинна връзка с ПТП
по застрахования при ищеца автомобил са причинени увреждания, като
стойността, необходима за възстановяването му, изчислена по средни пазарни
4
цени към датата на ПТП, е 2 761.88 лв.
Не е било спорно, че ПТП е настъпило на път – собственост на
Столична община. Съгласно чл. 31 ЗП, ответникът има задължение да
поддържа пътя, като съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 14 ДР ЗП
„поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита
на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата“. Съгласно чл. 8,
ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, а според ал.
5 тази собственост се разпростира върху всички основни елементи, посочени
в чл. 5 - обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности. Според
дефинитивната норма на § 1, т. 4 ДР ЗП, в понятието „пътна принадлежност“
са включени ... пътните знаци, пътната маркировка, ... предпазните огради,
направляващите стълбчета, защитните огради и другите технически средства
за организация и регулиране на движението.
Следователно при осъществяване поддръжката на общинските пътища
по начин, че същите да бъдат безопасни за движение на ППС, общината има
задължение при необходимост да поставя и предпазни огради за животни на
места, където има риск от внезапно появяване на такива на пътното платно.
Такъв е и настоящият случай – от показанията на св. М., които съдът
кредитира като обективни, преки и кореспондиращи с останалите събрани
доказателства се установява, че глутницата кучета е изскочила на пътното
платно от намиращото се до него поле. Наличието на поле до пътното платно
създава предпоставки за навлизане на животни на пътя, поради което в случая
е било необходимо да бъде поставена предпазна ограда, както правилно е
приел и районният съд.
Същевременно в разпоредбите на чл. 40 – чл. 59 ЗЗЖ са установени и
задължения за ответната община във връзка с изпълнението на Националната
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета, които
включват и извършването на необходими действия за настаняване на
безстопанствените животни в приюти и осъществяване на системен надзор и
грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за
предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или други
животни. С нормата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено,
5
че кучетата са под надзора и грижите на общините, а следователно чрез
взетите от тях мерки общините следва да гарантират безопасното поведение
на безстопанствените кучета спрямо хората, независимо от вида на тези мерки
- дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места. Несъмнено
основна цел на ЗЗЖ, извън хуманното отношение към животните, е и
постигането на здравословна среда за хората, поради което бездействието на
длъжностните лица на общината по изпълнение на възложените им с
нормативен акт задължения е противоправно.
Доводите на въззивника-ответник по делото да не било доказано кучето
да е било безстопанствено съдът намира за неоснователни. Съгласно
практиката на ВКС (решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. ,
ІV ГО на ВКС, определение № 50481 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 1554/2022 г.,
ІІ ГО на ВКС и др.), фактите, от които произтича обстоятелството,
че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то
е безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване, както всеки
положителен факт, чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства,
в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и
различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди,
по време и/или след инцидента.
В случая от кредитираните свидетелски показания се установява, че
кучето, с което е реализирано процесното ПТП, е било безстопанствено.
Излезлите на общинския път кучета са били в глутница, което е характерно
именно за безстопанствени, а не за домашни кучета. Същевременно
ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че увреждащото куче има
конкретен стопанин.
Следователно налице е неизпълнение на задълженията на ответната
община на задълженията й по чл. 31 ЗП и по чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ -
бездействие на служители на ответника (респ. лица, на които е възложил
работа) във връзка с поставянето на предпазни мрежи по дължината на
пътното платно, които да възпрепятстват навлизането на животни на платното
за движение, а също и бездействие във връзка със задължението за
осъществяване надзор и грижа за безстопанствените кучета. Вредите, за които
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, са в резултат на това
бездействие, поради което на основание чл. 49 ЗЗД ответната община носи
6
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Предявеният главен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е основателен в пълния му
предявен размер.
Доводите в жалбата на въззивника-ищец са неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
В случая задължението на ответника не е срочно, поради което за
изпадането му в забава е необходимо да бъде поканен от ищеца. Противно на
поддържаното от въззивника-ищец, с отговора на исковата молба ответникът
изрично е оспорил да е получавал приложената към исковата молба регресна
покана и е заявил, че след справка в архивите на общината не е установено
получаването на такава.
Същевременно от приложеното към исковата молба придружително
писмо (в което са описани 47 бр. регресни покани, между които и за
процесната щета) не може да се направи извод, че писмото е входирано на
31.05.2017 г. именно в деловодството на общината – това не е видно от
представения заверен препис. Ето защо правилно районният съд е приел, че
при доказателствена тежест за ищеца същият не е доказал ответникът да е
изпаднал в забава, а предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен.
Доводите в жалбите са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход – жалбите и на двете страни са неоснователни, разноски
за настоящата инстанция не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7067 от 17.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 17727/2022 г. на Софийски районен съд, 182 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
7
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8