№ 803
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210323 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по
жалба на М. А. П. от гр. София, чрез адв. Л. Б. - САК срещу наказателно
постановление (НП) №24-4332-012068/03.06.2024 г. на началник група
към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП”) при СДВР, с което му е наложено административно
наказание на основание чл.179, ал.2, пр.I от ЗДвП глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. за нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.3, пр.II от ЗДвП лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2 000
(две хиляди лева) лв. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва се
фактическата обстановка, тъй като изложените обстоятелства не
отговарят на действителната фактическа обстановка. Твърди се, че е
причинено на място леко ПТП, щетите по които са възстановени от
жалбоподателя и не е имало спор относно вината между водачите,
жалбоподателят бил изпробван от дошлите на място полицейски
служители, които установили 1, 61 промила в издишания въздух,
1
доброволно е натърквал неколкократно накрайника на теста за наркотици
в устата си, но същият не е отчитал резултат, поради което се твърди, че
не е налице отказ от страна на жалбоподателя, отказал е да му бъде
извършена кръвна проба в медицинско заведение, което станало по
„съвет“ на медицинското лице.
Жалбоподателят редовно призована се явява лично и с упълномощен
от него процесуален представител, който поддържа жалбата и по
същество се пледира за отмяна изцяло на издаденото НП като неправилно
и незаконосъобразно, тъй като неотчитането и липсата на слюнка не е
равносилно на отказ, бил посъветван от медицинското лице да откаже
кръвна проба, което направил, но нямало житейска логика, знаейки, че е
употребил алкохол да се съгласи да бъде тестван, а за наркотици да
откаже. Претендира се присъждане на сторените разноски по представен
списък.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява представител. Депозирано е писмено становище по същество.
Претендират се с писменото становище разноски и се прави възражение
за прекомерност на претендираните разноски за адвокат.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 12.05.2024 г. около 04:20 часа жалбоподателят управлявал
собствения си товарен автомобил *****, с ДК № *****, в гр. София по
бул. „България“ с посока на движение от „Околовръстен път“ към ул.
„Тодор Каблешков“. По време на движението, поради несъобразена
скорост с интезивността на движението жалбоподателят реализирал ПТП
в спрелия пред него на червен сигнал на светофара лек автомобил *****,
с ДК № *****. Извикана била полиция от водача на *****, като
служители имало в близост до ПТП-то по повод на друго ПТП. На място
дошъл, изпратения по разпореждане на ОДЧ 99 екип на КАТ, сред които
бил и свидетеля Т., който бил в екип на АП-91-1.4.7 в екип с Н. Л.. На
място дошла и дежурна група ППГ, сред които и свидетеля П., съвместно
с АП-105. Установени били на място двата катастрофирали автомобили,
както и жалбоподателят и водачът на лекия автомобил П. С. М..
Жалбоподателят като видял дошлите на място полицаи изхвърлил плик,
2
съдържащ бяло прахообразно вещество. Според свидетеля П.
жалбоподателя бил доста неадекватен. Направен бил оглед на МПС-тата,
като били описани щетите по тях. Двамата водачи били изпробвани за
употреба на алкохол, като на жалбоподателя пробата отчела 1, 61 промила
в издишания въздух, а на М. 0,00 промила в издишания въздух.
Жалбоподателят непосредствено след ПТП-то около 05:00 ч. се обадил на
свидетелката Х.-Д., с която имали уговорка да се видят. Тя повикала
такси и след около 10-15 минути отишла на местопроизшествието. Чула
отчетеното от теста за алкохол, като твърди, че са го тествали и за
наркотици, но опитите били неуспешни, защото нямал слюнка.
Издаден бил талон за изследване №264678, в който е отразено, че е
извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
ARDM-0208, проба № 3385 и следва да се яви до 45 минути във ВМА.
Като талонът му бил връчен в 06:40 часа. Жалбоподателят бил отведен
във ВМА от полицейските служители. Там същият отказал да даде кръв и
урина, което е отразено в протокола за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
и техни аналози. Налице е отбелязване от д-р Й. А. и подпис на същия,
както и на жалбоподателя М. А. П.. Съставен бил протокол за ПТП-то,
въз основа на констатираното на място и снетите писмени обяснения от
водачите, под формата на попълнение от всеки един от тях декларации.
Изготвена е и скица за ПТП-то. Жалбоподателят П. бил задържан за срок
до 24 часа в 04 РУ-СДВР.
По случая били съставени два броя докладни записки от свидетелите Л.
и Св. П..
Съставен бил на 12.05.32024 г. от оправомощеното въз основа на
Заповед №513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР и Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
длъжностно свидетеля Н. Л. Л. – мл. автоконтрольор при О „ПП“-СДВР
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
жалбоподателя, за административни нарушение с правно основание
чл.20, ал.2 от ЗДвП, по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП. Същият бил връчен срещу подпис на жалбоподателя след
съставянето му. Депозирани били писмени възражения срещу акта от
3
жалбоподателя.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Л. излага подробни
и обстойни показания изцяло в подкрепа на констатациите по акта.
Образувано било ДП №988/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр.
№21814/2024 г. по описа на СРП, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК
срещу П.. Същото приключило с одобрено от съда споразумение по
НОХД №15284/2024 г. по описа на СРС, НО, 105 състав на 04.11.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице,
оправомощено въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи: началник група към СДВР, О „ПП” при
СДВР. Установява се, че лицето Г.В. Б. е встъпила в длъжност, след като й
е била издадена Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи като началник група „Административно-наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при
СДВР.
Съдът кредитира писмените доказателства: заповеди на министъра на
вътрешните работи, талон за медицинско изследване, протоколи,
декларации, талон за изследване, докладни записки, както и показанията
на свидетелите Л., П. и Т., в частта, в която са относими, като логични и
пълни. Съдът не констатира съществени противоречия в показанията на
посочените свидетелите, поради което ги кредитира. Същите се допълват
и от писмените доказателства, които не са оспорени от страните и за тях
липсват индиции да са неистинни, като не са налице противоречия между
писмените и гласните доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х.-Д., тъй като същите
са в противоречие с останалите писмени и гласни доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното
постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес
от обжалване, като разгледана по същество същата се явява
4
неоснователна, поради следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административнонаказателната процедура, като
съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Същите са издадени, респ. съставени от надлежно компетентни
длъжностни лица, чиито правомощия са залегнали в приложената по
делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи за компетентност, както и от специфичните заповеди, касаещи
назначаването на актосъставителя на длъжност младши автоконтрольор:
Заповед №513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР и тази за
назначаването на издалия НП на длъжност началник група, а именно
Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
По т.1 на процесното НП:
Налице е описание на нарушението в съставения АУАН на
жалбоподателя, което съответства на посочената като нарушена правна
норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочено е, че поради несъобразена скорост
с интезивността на движението жалбоподателят е реализирал ПТП в
спрелия пред него на светофар лек автомобил, което е нарушение по
възведения състав като правна квалификация.
На следващо място макар и в АУАН да не е посочено, дори чрез
подчертаване, че свидетелят, който е вписан в него М. К. Т. дали е
очевидец на нарушението или е присъствал само при съставянето на акта
се установи от неговия разпит, както и от изготвените от него документи:
протокол за ПТП и скица, както и талон за изследване, че е присъствал
при установяването на административното нарушение, поради което не
може да се приеме, че не е спазена процедурата по чл.40 от ЗАНН,
доколкото АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който е
присъствал на мястото на установяването на нарушението.
Липсва нарушение на административнонаказателната процедура
предвид факта, че съставителят на акта не е присъствал при
осъществяването на административното нарушение, доколкото същият и
по неговите твърдения е отработил ПТП-то, т.е. касае се за длъжностно
5
лице, което е присъствало при установяването на административното
нарушение.
Не на последно място по делото от събраните доказателства се
установи, че в случая жалбоподателят е осъществил нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП: настъпило ПТП, поради движението с несъобразена скорост
с интезивността на движението. Ето защо в случая е налице хипотезата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП – движение с несъобразена скорост с интезивността
на движението.
В случая жалбоподателят от обективна страна като водач на товарен
автомобил *****, с ДК № *****, което е моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е предприела движението на МПС-то,
което е управлявала със скорост, която се явява несъобразена с интезивността
на движението. Този фактор водачът е следвало да съобрази и при наличието
му да предприеме движение на управлявания от него автомобил съобразено с
тях, респективно да го избегне. Несъобразена скорост е всяка една такава,
независимо от това дали е ниска или висока, която не е съобразена с
конкретните предпоставки предвидени в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
а именно: атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и
превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на
движението, с всички други обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е тази,
която е нарушена. Същата предвижда като задължение за водачите при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с интензивността на
движението.
Като в случая въз основа на фактите административнонаказващия орган е
описал словесно правилно административното нарушение.
От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост,
тъй като водачът-жалбоподател макар и да не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици е бил длъжен и е могъл да предвиди
такива следствие на движението си с несъобразен със състоянието на
пътя скорост.
Липсват данни по делото да е налице постигнато съглашение между
двамата водачи относно ПТП-то и респ. заплащане на място на щети, но
дори и това да е било налично (би имало значение при административно
6
обвинение за нарушение по някоя от хипотезите на чл.123, ал.1, т.3 от
ЗДвП), то същото е неотносимо към административното нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, което се установи, че е реализирано от жалбоподателя
като водач на МПС на процесната дата и място.
На жалбоподателя му е наложено съответстващото на нарушението
наказание глоба от 200 лв. по чл.179, ал.2 от ЗДвП за водач, който поради
движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно
произшествие, което не съставлява престъпление. Санкционната норма
предвижда административно наказание глоба от 200 лв.
Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер
административно наказание – глоба съобразено с предвидения в закона
размер, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще
бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложените причини наказателното постановление следва
да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.
Не се установи, че причина за ПТП-то е случайно деяние, с оглед
събраните по делото непротиворечиви доказателства в обратна насока.
По т.2 на процесното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като водач
на товарен автомобил *****, с ДК № *****, което е моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотици. Впоследствие жалбоподателят е посетил посоченото в талона
за изследване лечебно заведение, придружен от органите на полицията,
но е отказал да бъде изпробван, а именно не е дал биологични проби от
кръв и урина за изследване. В хода на съдебното производство се събраха
доказателства, че жалбоподателят е изхвърлил пликче с бял прах под
автомобила си, при вида на полицейските органи, което е и довело до
необходимост да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества.
Като в случая се установи, че исканата проверка за тестване е с
техническо средство и в последствие чрез изследване на предоставени
биологични проби от кръв и урина в медицинското заведение към което е
7
насочен - ВМА.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си с изискванията на закона, като при поискване бъде
изпробвана с техническо средство за употреба на наркотици или да отиде
в указания му в талона срок в посоченото болнично заведение, където да
даде проба от кръв и урина за изследване. Това е изискване независимо от
това дали водачът е употребил или не наркотици и се осъществява по
преценка на контролните органи. Като неговото дължимо поведение е
било да се яви в посоченото в издадения му талон лечебно заведение в
указания в същия срок и да даде проба за изследване. Водачът не е сторил
това. Като не се установи, от събраните и кредитирани от съда писмени и
гласни доказателства, че водачът е бил изпробван с техническо средство
за употреба на наркотици, но същият да не е отчел, поради някакви
причини.
На жалбоподателя са наложени предвидените наказания в закона,
чийто размер е фиксиран, а именно глоба размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.
В случая административно-наказващия орган е наложил съответните,
предвидени в закона санкции за този вид нарушение, като са спазени
разпоредбите на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
С така наложените наказания по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
В допълнение към това, съдът провери наличието на предпоставките
по чл. 28 от ЗАНН и приема, че процесните случаи не представляват
маловажни такива, тъй като не се установиха обстоятелства, които да
характеризират деянията като такива с по-ниска степен на обществена
опасност от тази на обикновените случаи на нарушение от същия вид.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на
процесното НП, претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна.
8
Изготвено е писмено становище от процесуален представител на
наказващия орган и самото дело се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от
ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско
възнаграждение от 80 (осемдесет лева) лв. за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №24-4332-
012068/03.06.2024 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи, като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. А. П., с ЕГН ********** от гр. София, *****, да заплати
на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим
I“ № 5, с БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 80 (осемдесет лева) лв. за
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9