Р Е Ш Е Н И Е
№1384/8.4.2016г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на осемнадесети март,
през две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 16484 по описа на Варненски
районен съд за 2014г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Л.К.Р., ЕГН ********** *** срещу „Я.Б.” ЕООД, ЕИК*** със седалище
и адрес на управление ***, с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено, че
ищцата е собственик на недвижим имот находящ се в гр. Варна, кк. Ч. с идентификатор ***, с площ по скица 597 кв.м., а по
документ са собственост 600 кв.м., при граници на имота: ПИ с идентификатор ***,
***, ***, ***, ***, ***7 и ***.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е собственик на имота
по силата на разпоредителна сделка оформена в НА № 88, т.ХХVІ от 1994г., по
силата на която е закупила от Д. и М. П.и вилно място с площ от 600 кв.м.,
находящо се в м. „Пясъка” сега м. „Кабакум”,
представляващо ПИ № 3318 по КП от 1990г. ведно с изградената в имота постройка.
Излагат се твърдения, че праводателите на ищцата са лица на които е учредено
право на ползване по см. на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. С приемането на кадастралната
карта на района в който се намира процесния имот същия бил посочен в
кадастралните регистри с идентификатор *** с площ от 597 кв.м. Излагат се
твърдения, че процесния имот се владее от ищцата считано от закупуването му на
21.06.1994г. включително и към момента на сезиране на съда с настоящия
иск. В условията на евентуалност, в
случай че не бъде уважено главното придобивно основание обективирано в
горепосочената разпоредителна сделка от 1994г. се сочи, че ищцата е станала
собственик на имота доколкото е упражнявала добросъвестно и необезпокоявано владение след закупуване на имота в
продължение на 5 години, съответно в условията на евентуалност твърди, че е
придобила имота по давност при
упражняване на владение продължило
повече от 10 години.
Счита, че неоснователно ответното дружество оспорва нейните права на
собственост върху имота, като противопоставя собствени такива въз основа на
договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 180, т.ІV, рег. №13324, дело
№ 716/2009г. на нотариус Ал. Ганчев с район на действие ВРС, чиято отмяна желае на осн.
чл. 537, ал.2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от „Я.Б.” ЕООД.
Излагат се възражения за
недопустимост на предявения иск, а в условията на евентуалност се сочи, че
същия е неоснователен.
Ответникът оспорва, че ищцата
осъществява фактическа власт върху процесния имот. Оспорва идентичността на
имота посочен в цитирания в ИМ титул за собственост, а именно НА № 88, т.ХХVІ
от 1994г. с процесния имот. Оспорва принадлежността на правото на собственост
върху процесния имот на праводателите на ищцата по цитираната разпоредителна
сделка от 1994г. Твърди, че собствеността на ответното дружество възниква по
силата на разпоредителна сделка, а именно договор за покупко – продажба обективиран в НА № 180, т.ІV, рег. №13324,
дело № 716/2009г. на нотариус Ал. Ганчев с район на действие ВРС, по силата на
който ответникът е придобил от наследниците на К.КV.,*** процесния имот. Сочи,
че собствеността на праводателите на ответника произтича от Решение №
340/29.01.1996г. на ПК Варна и решение от 28.04.1999г. постановено по гр. дело
№ 1437/1996г. на ВРС, по силата на което е възстановен на наследниците на К.КV.,***
имот с площ от 11700кв.м., в който попада и процесния имот.Сочи, че този имот е
притежаван от наследниците на К.,*** преди кооперирането му, като собствеността
произтича от крепостен акт № 37/10.05.1896 г. и НА 1270/18.12.1919г. Твърди, че
праводателите на процесния имот са владели същия считано от 30.07.1999г.,
когато са въведен във владение с протокол № 67/30.07.1999г. в изпълнение на решение
от 28.04.1999г., като това им владение е продължило до осъществяване на
разпоредителната сделка, а именно 11.11.2009г., от която дата фактическа власт
върху имота се упражнява от ответното дружество, чрез неговите представители. В
условията на евентуалност релевира възражение за придобиване на имота по силата
на кратката придобивна давност, доколкото сочи, че е добросъвестен владелец, а
в условията на евентуалност сочи, че имота е придобит при упражняване на 10
годишно давностно владение, като се присъединява към владението на неговите
праводатели.
С определение № 7525/22.06.2015г.
постановено по настоящото гр. дело по искане на ответното дружество в
качеството им на трети лица помагачи на
ответника са конституирани лицата: Д.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***; К.А.К., ЕГН **********, с адрес ***; Н.А.К., ЕГН **********,
с адрес ***; К.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес ***; Р.Д.С., ЕГН **********, с
адрес ***; Ц.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***; В.Й.Д., ЕГН **********, с
адрес ***; А.Й.Ж., ЕГН **********, с адрес ***; К.Н.К., ЕГН **********, с
адрес: ***; В.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***; Й.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***; Г.Д.Б.,
ЕГН **********,***; Д.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес ***; М.Я.Н., ЕГН **********, с адрес ***; С.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***; Ю.К.Й., ЕГН ********** с адрес ***
и Д.К.Й., ЕГН **********, с адрес ***.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор единствено от третото лице – помагач Д.К.Й..
Предявения иск се оспорва, като се
излагат възражения, че не е налице идентичност на имота, който е посочен в
титула за собственост на ищеца и процесния имот. Оспорва се също така и
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на праводателите
на ищцата по цитираната разпоредителна сделка от 1994г. Твърди се, че имота е
бил собствен на наследниците на К.КV.,***, която собственост произтича по
силата на осъществена реституционна процедура. Излага, че фактическа власт
върху имота е осъществявана от 30.07.1999г. до осъществяване на
разпоредителната сделка с ответника. Излага възражения, като оспорва
твърденията на ищцата, че тя упражнява фактическата власт върху имота.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко –
продажба от 21.06.1994г., обективиран в нотариален акт № 88, т.ХХVІ, дело №
9479/1994г. (л.8) Д.Д. П. и М.М- П.а продават на
ищцата Л.К.Р. собственото си дворно място с площ от 600 кв.м. находяща
се в м. „Пясъка” землище на гр. Варна.
В Протокол №19/22.09.1987г. ОНС гр. Варна (л.295) е прието решение, с което
са включени лицата, на които следва да бъдат издадени документи по реда на 26-то ПМС, като под т.20 от
приложения списък е включен Д.Д. П. на когото е възложен имот с площ от 0,8
дка., местност „Молата”, при граници: Л. Ташев и път.
По силата на разрешение за строеж № 286 (л.305) на Д.Д. П. е разрешено
да построи сезонно постройка със ЗП до 35 кв.м. в имот находящ се в м. „Пясъка”.
От оценителен протокол
№731/20.09.1993г. (л.303) е осъществена оценка на предоставения за ползване на Д.Д. П. имот находящ се в м. „Пясъка”, като с удостоверение
на (л.306) от делото е удостоверено от Община Варна, че Д.Д.
П. е заплатил стойността на 600 кв.м. земята в полза на Община Варна досежно
предоставения му по реда на 26-то ПМС имот в м. „Молата”.
Към делото са приложени и 3 бр. вносни бележки от 11.11.1992г. (л.307-308) за осъществени плащания. В
оценителния протокол се сочи, че оценителната комисия е констатирала наличието
на изградена в имота постройка с площ от 28,80 кв.м.
С нотариален акт № 135,
т.Х, дело № 15531/1993г. на нотариус при ВРС, Д.Д. П.
е признат за собственик на осн. §4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ
на имот с площ от 600 кв.м., находящ се в м. „Пясъка”, землище на гр. Варна при
граници: Антон Гарабедов, Вертан,
Ламбо Илиев, овощна градина Димитра Д., общинско място, ведно с построената в
него вила с площ от 26,8 кв.м.
С решение №340/29.01.1996г.
на ПК Варна (л.106) в полза на наследници на К.А.К. е възстановен имот с площ
от 4,720 дка находящ се в местност „Молата”, който
имот съставлява част от имоти с пл. №№ 3324,3325 и част от 3326,3327, както и
3321,3322. Със същото решение е отказано да бъде възстановен имот с площ от
25,280 дка. находящ се в м. „Молла”, след които
имоти попада и имот №3318.
С решение от 28.04.1999г.,
постановено по гр. дело № 1437/1996г. на ВРС (л.107) на осн.
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменен отказа на ПК Варна обективиран в решение №
340/29.01.1996г., като в полза на наследници на К.А.К. е възстановен имот с
площ от 11700 кв.м., в границите на които се сочи, че попадат и
С решение от 09.05.2000г.,
постановено по к.адм. дело № 949/1999г. на Варненски
окръжен съд (л.111) е потвърдено решение 28.04.1999г., постановено по гр. дело
№ 1437/1996г. на ВРС.
Представен е по делото
протокол №67/30.07.1999г. за въвод във владение на имот съобразно решение от
28.04.199г. на ВРС.
С решение №
933/24.06.2003г. на ОСЗГ гр. Варна на осн. чл. 18ж,
ал.1 от ЗСПЗЗ е възстановена в стари реални граници собствеността в полза на
наследници на К.А.К., досежно имот с площ от 16,420 дка. в местност „Молла”,
като от съдържанието на решението се установява, че имот №3318 попада с площ от
575 кв.м. във възстановения имот.
С договор за покупко -
продажба от 11.11.2009г., обективиран в нотариален акт №180, т.ІV, рег. №
13324, дело № 716/2009г. на нотариус А.Г., Р.Д.С., К.Ц.Д., Ц.Д.Ц., Д.А.Й., К.А.К., Н.А.К., М.Я.Н., В.Й.Д., А.Й.Ж., К.Н.К., В.Н.М., Д.К.Й. в лично качество и като пълномощник на Йордан Ангелов Неделчев, С.Д.Б., Г.Д.Б., Д.Д.Б., Ю.К.Й. са продали на „Я.Б.” ЕООД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление ***, поземлен имот с площ от 597 кв.м. с идентификатор ***,
находящ се в кк. Ч. (бивша местност Молла), при
граници имоти с идентификатори: 10135.2572.16, ***, ***, 10135.2572.10, ***7 и
10135.2572.11.
От представено по делото удостоверение за наследници л.29 се установява, че
третите лица помагачи са наследници на Коста А. К., б.ж. на гр. Варна, починал
на 25.07.1963г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт №
40/26.07.1963г.
От заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза на в.л. Ж. Б. се
установява, че първия изработен план за местността, в която се намира имота е
КП от 1956г., по който план процесния имот не е отразен, същия нанесен за
нуждите на експертизата от вещото лице върху съществуващия на място имот №394 (на
скица №1 – л.328), се установява, че попада с цялата си площ в стария имот,
последния с обща площ от 14978 кв.м., записан в собственост на Коста Топалов,
като граница на имота е имот № 395 с площ от 1294 кв.м., без данни за собственик. Експерта посочва, че процесния
имот за пръв път е посочен в КП от 1990г. под номер 3318 с площ от 600 кв.м.,
като към разписната книга към плана е посочено, че същия е вписан в собственост
на Д.Д. П.. През 2008г. е приет Помощен комбиниран
план, като в ПСИГ към ПКП двата имота № 394 и № 395, съответно с площ от 14977
кв.м. и 1294 кв.м. са вписани в разписните листи към плана в собственост на
наследници на К.К. на осн.
решение № 340/29.01.1996г. на ПК Варна. По отношение на КП към ПКП, експерта
установява, че налице идентичност на процесния имот по отношение на КП към ПКП
от 2008г. и предходния план от 1990г. В приетата кадастрална карта процесния
имот е посочен с идентификатор ***, с площ от 601 кв.м.
Вещото лице установява, че процесния имот е идентичен с имота посочен в нотариален акт № 135,
т.Х, дело № 15531/1993г. на нотариус при ВРС, с който Д.Д.
П. е признат за собственик на осн. §4 а от ПЗР на
ЗСПЗЗ на имот с площ от 600 кв.м., находящ се в м. „Пясъка”, землище на гр.
Варна. Установява и идентичност на процесния имот с имота посочен в нотариален
акт № 88, т.ХХVІ, дело № 9479/1994г., с който Д.Д. П.
и М.М- П.а продават на ищцата Л.К.Р. собственото си дворно място с площ от 600 кв.м. находяща се в м. „Пясъка”
землище на гр. Варна.
Експерта установява, че е налице и идентичност на процесния имот с имота
посочен в нотариален
акт №180, т.ІV, рег. № 13324, дело № 716/2009г. на нотариус А.Г., по силата на
който ответното дружество придобива собствеността върху процесния имот. Експерта посочва, че процесния имот №3318 по
КП от 1990г. се включва с цялата си площ в имота посочен в решение по гр. дело
№ 1437/1996г., като разликата от 25 кв.м. (575 и 600 кв.м.) е в границите на
допустимата неточност. В обясненията си в с.з. експерта посочва, че е налице
идентичност на местностите „Молла”, „Пясъка”, „Журналист” и кк.
„Ч.”.
Разпитана в хода на
съдебното производство по инициатива на ищеца е свидетеля Т.Н.Г.. Свидетеля
заявява, че познава ищцата, както и че същата е придобила собствеността върху
имота през 1994-1995г. Имота е бил посещаван от свидетеля, на която й е
известно местонахождението му. Сочи, че в дворното място са били налични две
постройки, които са били пригодени за обитаване през лятото, като едната
постройка е погинала вследствие на свлачище. В имота
към момента на закупуването му са били налични партиди да ел. енергия и
водоснабдяване. До 1997г. свидетеля е посещавала често процесния имот, като
след това и предвид свлачищните процеси и
последвалата забрана за преминаване не е посещавала имота. Сочи, че за периода
1994 – 1997г. не е виждала друго лице в имота, съответно не знае претенции на
върху него, които да са заявявани от друг. Излага, че достъпа до имота е бил
разрешен след 2004г., като й е известно, че ищцата се била свързала със свой съсед по имот – С., с който тя
уговорила да поддържа имота, да ползва постройките в него без да плаща наем.
Свидетеля сочи, че е виждала в имота лицето С. да осъществява дейност по
поддръжка на имота, която си дейност същия осъществява през последните 5-6
години, а и към настоящия момент. Известно й е, че С. поддържа непрекъсната
връзка с ищцата по повод поддръжката на имота.
По искане на ищеца е
разпитан свидетеля Н.С.Б.. Същия сочи, че ищцата е закупила имота през 1994-1995г.,
като към момента на закупуването му същия е бил електрифициран и водоснабден.
Към този момент в имота са били изградени две постройки, като мястото е било
оградено. Известно му е, че за имота се грижи лицето С., съответно не му е
известно някой да е имал претенции към имота.
По искане на ответното
дружество е разпитан свидетеля С.К.С., работещ в дружество представлявано от Я.Н.
– представляващ и ответното дружество. Сочи, че осъществява дейност по
стопанисване на имотите на дружеството, вкл. и на имоти собственост на други
дружества на Я.Н.. Известно му е, че ответника притежава множество имоти по
крайбрежието, като му е известно, че процесния имот е бил придобит от ответника
през 2009г. Към този момент имота е представлявал дворно място с площ от около
500-600кв.м., оградено с ограда и избуяла растителност и налична стара
пристройка в него. След осъществяване на сделката ключ за катинара му бил
предоставен от третото лице помагач Д.Й.. Свидетеля сочи, че при посещение на
имота през 2015г. не е забелязал същия да е почистван от някой.
По искане на ответника е
разпитан и свидетеля Г.Х.А... Сочи, че имота му е известен по повод наемни
правоотношения между него и ответника. Сочи, че имота е ограден с бодлива тел,
съответно в него е изградена дървена барака, която била ползвана от свидетеля. Същия
посещавал имота през летния месец по-често, поне веднъж седмично, а зимата
по-рядко, като при посещенията си не е виждал съседа по имот на процесния – С.
да осъществява действия по поддръжка на имота.
По искане на третите лица
помагачи е разпитан свидетеля Костадин Д.К.. Свидетеля сочи, че общия наследодател
на третите лица К.К. е притежавал имот с площ от
около 25 дка., която собственост е загубил след създаване на ТКЗС, доколкото
имота бил одържавен. Известно му е, че имот с площ от 25 дка. бил възстановен
на наследниците след 1995- 1996г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Изложените в исковата молба
твърдения и формулираният, въз основа на тях, петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявен установителен иск за собственост с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответника, на правото на
собственост на ищцата по отношение на описания в исковата молба имот находящ се
в гр. Варна, кк. Ч. с идентификатор ***, с площ по
скица 597 кв.м., а по документ са собственост 600 кв.м., при граници на имота:
ПИ с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***, ***7 и ***. Спецификата на
предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя
разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване
на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството й на
страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищцата следва да установи
по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване
на въведеното придобивно основание.
В разглеждания случай, ищцата се позовава на главно деривативно
придобивно основание, а именно договор за покупко – продажба, оформен в НА 88/1994г. на нотариуса при ВРС, по
силата на който твърди, че същата е придобила собствеността върху процесния
имот от праводателите си Д. и М. П.и, като в
условията на евентуалност счита, че е придобила собствеността по давност,
съответно с упражняване на давностно владение в продължение на 5 години от
закупуване на имота, а в условията на евентуалност владение продължило повече
от 10 години от сочения момент. От
заключението на съдебно – техническата експертиза на в.л. Б., което се
кредитира от съда изцяло като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че
е налице идентичност на имота посочен в цитирания нотариален акт и процесния.
Към момента на осъществяване на сочената разпоредителна сделка е действал КП от
1990г., където процесния имот е посочен под №3318 с площ от 600 кв.м., а в
регистрите за собственост към този план е посочено, че собственик на имота е Д.
П..При тези съображения съдът намира, че възраженията на ответника, че липсва
идентичност на процесния имот с имота посочен в НА88/1994г. за неоснователни,
доколкото същите не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
С отговорът на исковата си молба ответникът оспорва
правата на праводателите на ищцата, като предпоставя необходимост от изследване
и на техните права с оглед установяван наличието на вещно – прехвърлителен ефект на сделката от
1994г., от която ищцата черпи материални права на собственост върху имота.
От приложените по делото писмени доказателства съдът приема, че по силата
на решение обективирано в протокол №19/22.09.1987г. на ОНС гр. Варна на праводателя на ищцата Д.Д. П. е
предоставено право на ползване по реда на 26-то ПМС на имот находящ се в
местност „Молата” с площ от 0,8 дка. при граници Л.
Ташев и път. Установява се, че на ползвателя е разрешено да осъществи
строителство на постройка с площ до 35
кв.м., като от съдържанието на оценителния протокол от 20.09.1993г. се
установява, че в имота е реализиран строеж на сграда с площ от 26,8 кв.м. Този
извод се подкрепя и от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства и в частност тези дадени от свидетеля Т.Н.Г., които напълно се
кредитират от съда като обективно и безпристрастно дадени. Отново от
показанията на посочения свидетел съдът приема, че в имота е имало
електричество и вода, за които са разкрити съответните партиди. По отношение на
предоставения за ползване на Д.Д. П. имот е
осъществена оценка, за което е съставен оценителен протокол № 731/20.09.1993г.,
като по делото са ангажирани и доказателства, че ползвателя е заплатил чрез
Община Варна определената по Наредба № 68/21.08.1992г. стойност на земята от
46200 лева, за което обстоятелство се ангажираха и 3 бр. вносни бележки от
11.11.1992г. на посочената стойност. Въз основа на цитираните документи с
нотариален акт №135/1993г. Д.Д. П. е признат за собственик
на имот с площ от 600 кв.м., находящ се в м. „Пясъка”, а съобразно заключението
на СТЕ приета по делото имота посочен в цитирания нотариален акт е идентичен с
процесния имот. Следва да бъде посочено, че отново от заключението на СТЕ се
установява, че към момента на съставяне на НА № 135/1993г. е действал КП от
1990г., в който както вече съдът посочи като собственик на процесния имот №3318
е посочен именно праводателя на ищцата Д.Д. П..
От така изложеното следва извода, че в полза на праводателя на ищцата е
предоставено надлежно право на ползване върху процесния имот. Върху имота е
построена сграда съобразно издадено разрешение за строеж, изготвена е оценка за
600 кв.м. от имота, същата е заплатена от ползвателя в законоустановения срок,
поради което следва да бъде прието, че на осн. §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ същия надлежно е осъществил трансформация на предоставеното му
право на ползване върху процесния имот в право на собственост. При така приетото следва извода, че към
момента на осъществяване на разпоредителната сделка обективирана в НА
№88/1994г., на която ищцата се позовава, праводателите й са били надлежно
материално легитимирани доколкото същите
са били носители на правото на собственост върху процесния имот предвид
приключилата процедура по трансформация на права. Това обуславя и извода, че
оспорения от ответника НА №88/1994г. се ползва с вещно – прехвърлителен ефект,
поради което и съдът приема, че въз основа на него ищцата е собственик на
процесния имот.
Доколкото се прие, че ищцата е
собственик на главното релевирано от нея придобивно основание, то съдът не
следва да изследва релевираните в условията на
евентуалност такива.
По
възраженията на ответника във връзка с принадлежността му на правото на
собственост върху имота, съдът намира следното:
Доколкото
е налице спор досежно факта, кой упражнява фактическата власт върху имота,
съдът намира, че следва да посочи, от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, се
установи, че имота се владее от ищцата. За да достигне до този си извод съдът
кредитира гласните доказателства дадени посредством разпита на свидетеля Г. и
подкрепени от показанията на свидетеля Б.. Същите сочат, че имота им е
известен, свидетелите посочват пред съда границите на имота, неговата площ
както и наличните в него постройки. И двамата свидетели категорично заявяват,
че дейност по поддръжка на имота се осъществява от лицето С., който е съсед по
имот, която му дейност е възложена от ищцата и се осъществява за нейна сметка,
дейност която се осъществява и към момента на сезиране на съда с настоящата
искова молба. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С., доколкото от една
страна се сочи, че той е служител на друго дружество представлявано от
представляващия управляващ ответника, което дружество притежавало и други имоти
в процесната местност, а от друга страна свидетеля не сочи граници на имота,
доколкото заяви, че със същите бил запознат преди разпоредителната сделка, при
които му показания не може да бъде извлечен извод за познание върху процесния
имот, предмет на настоящото дело.
Свидетеля А. заяви, че ползвал постройката в имота без съответно да стене ясно
на какво основание, доколкото се посочи от свидетеля, че същия стопанисва друг
имот от 2005г., който използва за паркинг. Показанията на разпитаните свидетели
ангажирани по искане на ответника не предпоставят да бъде осъществен извод в
противната насока, а именно че фактическата власт върху процесния имот считано
от момента на неговото придобиване се осъществява от ответника. Показанията на
втората група свидетели (разпитани по искане на ответника) съдът намира за
общи, без излагане на детайли досежно относими за
спора факти.
В отговора на исковата си молба
ответното дружество навежда възражения, като сочи, че собствеността върху
процесния имот притежава въз основа на разпоредителна сделка от 11.11.2009г., обективиран в нотариален акт №180,
т.ІV, рег. № 13324, дело № 716/2009г. на нотариус А.Г., по силата на която е
придобила от третите лица – помагачи, в качеството им на наследници на общият
им наследодател К.. Излагат се и доводи, че собствеността за праводателите на
ответника е възникнала по силата на решение №340/29.01.1996г. на ПК Варна,
доколкото имота е бил притежаван от наследодателя на третите лица – помагачи
преди кооперирането му.
С цитираното от ответника решение № 340/29.01.1996г. на
ПК гр. Варна е постановен отказ да бъде възстановена собствеността върху нива с
площ от 25,280дка., находяща се в местност „Молла”, включваща стари имоти № 394
и 395, в която площ се включва и процесния имот под №3318. С решение от
28.04.1999г., постановено по гр. дело № 1437/1996г. на ВРС, потвърдено с
решение по адм. дело № 949/1999г. на ВОС на осн. чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменен отказа на ПК Варна
обективиран в решение № 340/29.01.1996г., като в полза на наследници на К.А.К.
е възстановен имот с площ от 11700 кв.м., в границите на които се сочи, че
попадат и
Според законовата
уредба колизията на права между възстановен собственик и изкупил имота ползвател
е разрешена в полза на последния, тъй като при осъществяване предпоставките на
§4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ бившият собственик не може да получи имота си в
реални граници. С Тълкувателно решение №9/2012г. от 07.11.2012г. на Общото събрание на ГК
на ВКС, е прието, че предвид конститутивното действие на решенията на
общинските служби по земеделие/ОСЗ, ОСЗГ, ПК/ за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи, то тези решения са титул за собственост и
легитимират лицата с възстановени права като собственици на имотите. В това
решение се сочи, че в спорове за собственост между лица имащи качество на бивши
ползватели и лица с възстановени права, първата категория има възможността да
наведе своите противопоставими права, доколкото е била налице пречка за
реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на §4а или §4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, като в тези случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол
върху решението и да не зачете конститутивното действие на решението, ако
възражението е основателно.
При изследване на правата на праводателите на ищцата
съдът достигна до извода, че същите по надлежния ред са осъществили
трансформация на права по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и
разпоредителна сделка оформена в нотариален акт № 88, т.ХХVІ, дело № 9479/1994г., се ползва с вещно –
прехвърлителен ефект, като легитимира за собственик ищцата на имот, върху който
тя осъществява фактическа власт. В производството по издаване на решение № №933/24.06.2003г. на ОСЗГ гр. Варна, което е
използвано за изповядване на покупко – продажба, оформена в НА 180/2009г. на
ответното дружество, ищцата или нейните праводатели не са участвали, поради
което и същото им не е противопоставимо. Установи се
обаче, че е налице идентичност на имота посочен в решение от 2003г. на ОСЗГ гр.
Варна, както и имота посочен в НА №88/1994г. на ищцата, поради което и на осн. чл. 17, ал.2 ГПК във връзка с оглед дадените
задължителни указания в ТР №9/2012г., настоящия първоинстанционен съд след като
прецени, че досежно процесния имот е завършила процедура по §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, то намира, че е налице пречка за издаване на решение №933/24.06.2003г.
на ОСЗГ гр. Варна досежно процесния имот, поради което и не следва да бъде
зачетено и конститутивното му действие. Предвид изложеното следва извода, че с
оглед липсата на конститутивното действие на решение №933/24.06.2003г. на ОСЗГ
гр. Варна, то липсва и вещно прехвърлителен ефект, който да е породен от
осъществяване на разпоредителната сделка от 11.11.2009г., обективирана в
нотариален акт №180, т.ІV, рег. № 13324, дело № 716/2009г. на нотариус А.Г., по
силата на която ответното дружество е придобило от третите лица – помагачи, в
качеството им на наследници на общият им наследодател К. процесния имот. По
изложените съображения съдът намира, че ответникът не се явява собственик на
процесния имот въз основа на цитирана от него разпоредителна сделка оформена в
НА № 180/2009г.
Доколкото
съдът прие, че фактическата власт върху имота се осъществя от ищцата считано от
придобиване на имота (1994г.) до предявяване на исковата молба в съда, то
неоснователно се явява и възражението на ответника за придобиване на имота по
давност, доколкото ответното дружество не установи по пътя на пълно и главно доказване
да е осъществявало необезпокоявано владение в продължение на посочения период
от 5 години, респ. 10 години, присъединявайки се към владение на своите
праводатели.
Съдът
следва да посочи доколкото на осно. чл.
537, ал.2 ГПК се иска от ищеца отмяна на нотариален акт №180, т.ІV, рег. №
13324, дело № 716/2009г. на нотариус А.Г., че по този ред подлежат на отмяна констативните
нотариални актове, както и тези издадени по обстоятелствена проверка, но не и
нотариалните актове, които обективират разпоредителна
сделка каквато е покупко – продажбата. В този смисъл са и задължителните
указания дадени с ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС. Съобразно с цитираното
тълкувателно решение, с решение № 227/07.10.2013г., постановено по гр. дело №
439/2012г. на ВКС, І-во ГО, постановено по реда на
чл. 290 ГПК е прието, че искането за отмяна на нотариален акт в който е
обективирана покупко – продажба следва да бъде оставено без уважение, за което
и съдът се произнесе с нарочен диспозитив в крайният си съдебен акт.
За пълнота
на изложението съдът следва да посочи, че не споделя възражениията на
ответника, че собствеността върху процесния имот е придобита от праводателите
на ответника по силата на решение № 340/29.01.1996г. на ПК Варна и последвалото
решение постановено по гр. дело № 1437/1996г на ВРС. Цитираното решение на ВРС е
постановено по реда и условията на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, като с него е отменен
отказа на ПК Варна обективиран в решение № 340/29.01.1996г., като в полза на
наследници на К.А.К. е възстановен имот с площ от 11700 кв.м., в границите на
които се сочи, че попадат и
При изложените
съображения съдът намира, че предявения положителен установителен иск е
основателен, поради което следва да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищцата Л.К.Р.,
ЕГН ********** *** е собственик на
недвижим имот находящ се в гр. Варна, кк.
Ч. с идентификатор ***, с площ
по скица 597 кв.м., а по документ
са собственост 600 кв.м., при граници
на имота: ПИ с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***, ***7 и ***, на основание договор за покупко –
продажба от 21.06.1994г., обективиран в нотариален акт № 88, т.ХХVІ, дело №
9479/1994г. на нотариус при Варненски районен съд.
Съдът
констатира, че неправилно в производството по делото е бил конституиран третото
лице – помагач на ответника Й.А.Н., ЕГН **********,***, доколкото видно от удостоверение за наследници
л.30, същия е починал на 04.12.2009г., а именно пред предявяване на исковата
молба в съда (23.12.2014г.), поради което производството по делото в тази му
част следва да бъде прекратено, доколкото искането за конституиране е
недопустимо.
По отношение на съдебно –
деловодните разноски:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следа да бъдат
присъдени разноски в размер на 578,13
лева, от които 128,13 лева заплатена държавна такса и 450 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
приема за установено по отношение на
„Я.Б.” ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, че Л.К.Р., ЕГН **********
*** е собственик на недвижим
имот находящ се в гр. Варна, кк. Ч. с идентификатор
***, с площ
по скица 597 кв.м., а по документ
са собственост 600 кв.м., при граници
на имота: ПИ с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***, ***7 и ***, на основание договор за покупко –
продажба от 21.06.1994г., обективиран в нотариален акт № 88, т.ХХVІ, дело № 9479/1994г.
на нотариус при Варненски районен съд, на осн. чл.
124, ал.1 ГПК.
Оставя без
уважение искането на Л.К.Р., ЕГН ********** *** за отмяна на нотариален акт №180, т.ІV, рег. № 13324, дело № 716/2009г. на нотариус А.Г. с район на
действие Варненски районен съд, в който е обективиран договор за покупко -
продажба от 11.11.2009г., по силата на който Р.Д.С., К.Ц.Д., Ц.Д.Ц., Д.А.Й., К.А.К., Н.А.К., М.Я.Н.А, В.Й.Д., А.Й.Ж., К.Н.К., В.Н.М., Д.К.Й. в лично качество и като
пълномощник на Й.А.Н., С.Д.Б., Г.Д.Б., Д.Д.Б.,
Ю.К.Й. продават на „Я.Б.” ЕООД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление ***, поземлен имот с площ от
597 кв.м. с идентификатор ***, находящ се в кк. Ч.
(бивша местност Молла), при граници имоти с идентификатори: 10135.2572.16, ***,
***, 10135.2572.10, ***7 и 10135.2572.11, на
осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
Прекратява производството по гр. дело № 16484/2014г. на ВРС,
ХХІ състав, по отношение на третото лице – помагач на ответника Й.А.НЕДЕЛЧЕВ,
ЕГН **********,***, на осн. чл. 130 ГПК.
Осъжда „Я.Б.” ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
***, да
заплати
на Л.К.Р., ЕГН ********** *** сумата от 578,13 (петстотин седемдесет и осем лева и 13 ст.) лева, съставляващи
заплатени съдебно – деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал.1. ГПК.
Решението
е постановено при участието на Д.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***; К.А.К., ЕГН
**********, с адрес ***; Н.А.К., ЕГН **********, с адрес ***; К.Ц.Д., ЕГН **********,
с адрес ***; Р.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***; Ц.Д.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***; В.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***; А.Й.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***; К.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***; В.Н.М., ЕГН **********, с
адрес ***; Г.Д.Б., ЕГН **********,***; Д.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес ***; М.Я. Н., ЕГН **********, с адрес ***; С.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***; Ю.К.Й., ЕГН ********** с адрес ***
и Д.К.Й., ЕГН **********, с адрес *** в
качеството им на трети лица –
помагачи на страната на ответника „Я.Б.”
ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт. В частта, с която производството по делото се прекратява решението има
характер на определение, като същото подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: