ПРОТОКОЛ
|
20.01.2021 година |
гр. Бургас |
|
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД |
XXXII-ри Граждански състав |
|
На
двадесети януари |
две хиляди двадесет и първа година |
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от съдията Мутафчиев
Гражданско дело № 7240 по
описа за 2020 година
На именното повикване в 09,00 часа се явиха:
Ищцовото дружество „Банка ДСК”
ЕАД, редовно призовано, се представлява от ю.к. П., която представя пълномощно.
Ответникът Т.Ю.Р., редовно призован,
не се явява лично. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител адв. Д.П..
Съдът докладва постъпила на 19.01.2021 г. молба от ответника, с която
твърди, че е нередовно призован и моли съдът да прецени дали да даде ход на
делото.
ЮК П.: По хода на делото предоставям
на Вас, като не възразявам делото да се
отложи.
Съдът, след като изслуша
становището на ю.к. П. и се запозна с материалите по делото, намира че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, като мотивите за това са следните:
Нередовността на призоваването на
ответника Р. за предходното съдебно заседание се изразява в това, че
процесуалният му представител адв. П. е получила
уведомлението за насрочването му по-малко от седем дни преди провеждане на
същото и тъй като никой не се е явил в съдебна зала, съдът е отложил делото.
При тази хипотеза не е налице задължение за съда да призовава отново ответника,
още повече, че същият е наясно, че за днешната дата има насрочено съдебно заседание
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДАВА възможност
на страната за становище по проекто-доклада и искане
по доказателствата.
ЮК П.: Доколкото в определението на
съда ни е указано да уточним какъв е правният интерес на банката, мога да
заявя, че тя няма заповед за изпълнение за пълната претендирана
сума. Присъдена е по-малка главница, по-малка лихва, както и че ответникът не
дължи такси, затова ние предявяваме осъдителни искове за тези части.
Съдът, след като изслуша становището на ю.к. Петрова, намира следното:
С решение № II-161/06.11.2020 г. по в. гр. дело № 1357/2020 г. по описа на БОС, в сила от
същата дата,
е обезсилено решение № 227 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 7974/2017 г. по описа на
Районен съд – Бургас, в обжалваната част, с която е отхвърлен установителния иск на „Банка ДСК” ЕАД против
Т.Ю.Р. за следните вземания: за главницата
– за разликата над уважения размер
от 1 219.25 лв. до предявените
1 261.77 лв.; за договорната лихва – за разликата над
уважения размер от 257.81 лв. до предявените 406,82 лв.; за сумата
от 56.25 лв. – заемни такси
и разноски по договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2008 г., като недопустимо поради
произнасяне по непредявен иск и делото е върнато на друг
състав на БРС за произнасяне
по предявения осъдителен иск.
В днешно съдебно заседание ю.к. П. потвърди волята на банката, че тя
предявява осъдителни искове за неуважените части.
В този смисъл, пред настоящия съдебен
състав са висящи три осъдителни иска – за част от главница по договор за кредит
за текущо потребление от 11.08.2008 г., за част от договорна лихва по същия
договор и за сумата за заемни такси и разноски по същия договор.
Следва да се отбележи, че първоначално
гр.д.№ 7974/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано по реда на чл.
422 от ГПК, т.к. спрямо ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4110/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас и същият е депозирал възражение
против издадена заповед за изпълнение, поради което банката е предявила установителни претенции. Впоследствие по гр.д.№ 7974/2017
г. по описа на Районен съд – Бургас банката е направила изменение на претенциите,
като е поискала и съдът е приел с определение от 26.09.2019 г. да бъде осъден
ответникът да заплати по цитирания договор за кредит сумата от 1 261,77
лв., договорната лихва 406.82 лв., 67,77 лв. обезщетение за забава и 56,25 лв.
заемни такси. С решението по това дело съдът се е произнесъл по установителни искове, а не по осъдителни, като е приел, че
ответникът Р. дължи част от цитираните по-горе вземания, а друга част е отхвърлил,
като е приел исковете за неоснователни. Именно в тази отхвърлителна
част Окръжен съд – Бургас е обезсилил решението на Районен съд – Бургас и е
върнал делото за ново разглеждане.
Безспорно е, че към настоящия
момент за вземанията в пълен размер, които претендира от ответника Р., банката
разполага с издадена в нейна полза заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
която не е обезсилена. Според определение № 50 от 27.01.2017 г. на ВКС по
ч.т.д. № 16/2017 г. на I т.о.,
в което се цитира
Решение № 51 по т.д. № 427/2011 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 78 по т. дело №
511/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., е прието, че при издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 или чл.
417 от ГПК, осъдителният иск ще бъде допустим, ако към датата на постановяване
на съдебното решение от съда по същество, заповедта за изпълнение е обезсилена.
С обезсилване на заповедта за изпълнение ищецът се установи наличието на правен
интерес от осъдителния иск, като единствен възможен способ за защита на
спорното вземане.
Такава хипотеза към настоящия
момент не е налице. Ето защо за банката не съществува правен интерес да предявява
осъдителни искове за разликата, която не е уважена при първоначалното разглеждане
на претенциите.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 130 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ: № 260535/20.01.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 7240/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас по предявените от „Банка ДСК” ЕАД против Т.Ю.Р. три осъдителни иска
за следните вземания: за сумата от 42,52 лева, дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2008 г., представляваща разлика над уважения размер от 1 219,25 лева с решение № 227 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 7974/2017 г. по описа на
Районен съд – Бургас, до предявените по същото дело 1 261,77 лева; за сумата
от 149,01 лева, дължима договорната лихва по същия договор за кредит, представляваща разликата над уважения размер
от 257,81 лева с решение № 227 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 7974/2017 г. по описа на
Районен съд – Бургас, до предявените 406,82 лв.; за сумата от 56.25 лв. – заемни такси и разноски по цитирания договор за
кредит, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 09.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от днес за ищцовото дружество и от получаване на
съобщението за ответната страна.
Протоколът е написан в съдебно
заседание.
Заседанието приключи в 09.23
часа.
СЕКРЕТАР: (П) РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ