№ 921
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.А.. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202313 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа
на жалба от „*** с ЕИК: ***, с посочен съдебен адрес: ***, против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция (ЕФ) № ***, издаден от АПИ-гр. София, с който за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството – жалбоподател е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 1770/2022 г. на СРС, но с
Определение от 13.06.2022 г. съдът е констатирал, че делото не му е местно подсъдно,
поради което и е прекратил съдебното производство пред себе си и е изпратил материалите
по подсъдност в РС-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, като незаконосъобразен. Посочва се,
че издателят не е очевидец, а се позовава на заснети факти, за които не пояснява, кой е
установил. Заявява се, че дружеството – жалбоподател има сключен договор за автоматично
плащане на ТОЛ такси с GPS, като за конкретния превоз на 24.02.2021 г. автомобилът е
преминал през много камери, но по незнайни причини само камерата на автомагистрала
„Тракия“ км. 357+949 е отчела нарушение. Поради това се заявява позиция за техническа
грешка в камерите на АПИ, а отделно се претендира и за изтекъл срок по чл. 34 ЗАНН. Иска
се отмяна на ЕФ изцяло.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено
становище отново застъпва позицията си за това, че е имал сключен договор за автоматично
1
плащане на ТОЛ такси. Позовава се на Регламент 2020/24, съгласно който доставчикът е
следвало да уведоми ползвателя за евентуални нередовности. Моли за отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт К., която
пледира за потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. В писмена защита
посочва, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, а
фактическата обстановка е установена правилно. Развива доводи за съставомерност на
извършеното, като пледира за потвърждаване на ЕФ изцяло. Моли за присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне - ЕФ е връчен на
жалбоподателя на 13.01.2022 г., а жалбата е депозирана на 27.01.2022 г). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 24.02.2021 г. в 13.52 часа на автомагистрала „Тракия“ /А-1/ км. 357+949 /попадащ
в общ. Бургас/, в посока – нарастващ километър, техническо устройство с № 10031,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, заснело ППС – товарен автомобил „***“ с рег. № ***, с технически
допустима максимална маса 18000 кг., без ремарке, който се движел по платената пътна
мрежа, без за него да има заплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата,
тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за
преминаването. За нарушението бил издаден ЕФ № ***, с който на собственика на
автомобила – „*** с ЕИК: *** за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Обжалвания ЕФ е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал.
10 от Закона за пътищата /ЗП/, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на
лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
2
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането
и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите
правомощия по чл. 10, ал. 10 от ЗП Агенция "Пътна инфраструктура" е установила, като е и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б,
поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за
налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл.
189ж, ал. 1 ЗДвП.
По отношение на възражението за изтекъл срок по чл. 34 ЗАНН, съдът счита, че ЕФ се
издава по образец и няма реквизит дата на съставяне, нито са приложими сроковете по чл.
34 от ЗАНН отнасящи се за съставянето на актове за установяване на административни
нарушения и издаване на НП, в което практиката на касационната инстанция е
последователна (Решение № 515 от 20.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
205/2022 г.)
По същество следва се посочи, че с разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се
предвижда санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа
на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Тази разпоредба се
допълва от текста на чл. 187а ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл.
179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същата разпоредба
императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото
движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от
същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена на дружеството-
жалбоподател.
В случая към 24.02.2021 г., датата на извършване на нарушението, не е налице
подадена тол декларация, видно от справките по дата на пътуване от ТОЛ системата на
България, които също установяват, че няма валидна маршрутна карта или подадена тол
декларация за процесния район.
Недоказано е, че неподаването се дължи на техническа неизправност в системата на
АПИ, тъй като такива доказателства не са представени. Нещо повече – видно от писмото на
3
„Интелигентни трафик системи“ АД /л. 28 – 30/ жалбоподателят е бил многократно
информиран /чрез нотификации/, че устройството за спътниково позициониране, използвано
от него за посоченото ППС, не предава данни и е необходимо да предприеме съответните
действия. Първата нотификация е от 06.07.2020 г. – т.е. повече от 6 месеца преди процесното
деяние, но жалбоподателят не е предприел действия по привеждане на устройството в
съответствие. Това е довело до там, че в периода 06.07.2020 г. до 24.02.2021 г. от
устройството на автомобила не са постъпвали записи. При това положение дума не може да
става за неизправност в системата на АПИ. Ако има техническа неизправност – то тя трябва
да се търси в устройството на жалбоподателя, за който проблем той е бил информиран още
на 06.07.2020 г. Въпреки това той не е отстранил проблема, а е продължил да използва
автомобила по пътната мрежа, поради което и позоваването му на Регламент 2020/24,
съгласно който доставчикът е следвало да уведоми ползвателя за евентуални нередовности, е
некоректно и не се възприема от съда.
В обобщение съдът счита, че към датата на установяване на нарушението – 24.02.2021
г. процесното ППС се е движело по платената пътна мрежа, без за него да има заплатена
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за него няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването, като причината за това
може да се дължи на неизправно устройство в ППС-то, за което обаче жалбоподателят е бил
информиран още на 06.07.2020 г., но не е взел необходимите мерки. При това положение,
обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено
административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно
ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е
ангажирана административно-наказателната отговорност, поради което не е нарушено
правото му на защита. Налице е осъществен състава на административното нарушение и
същото е безспорно доказано, поради което и ЕФ следва да се потвърди изцяло. Видно от
санкционната норма – размерът на санкцията е фиксиран в закона, поради което и не може
допълнително да бъде намаляван от съда.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН,
доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за
да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че отговорността на
жалбоподателя е правилно и законосъобразно ангажирана, като в хода на процеса не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което издаденият ЕФ следва да се
потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП/ЕФ въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.
3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
4
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 100 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № ***,
издаден от АПИ-гр. София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „*** с ЕИК: *** е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА „*** с ЕИК: *** да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София
разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5