№ 675
гр. Бургас, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500706 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на В.В.Л., род. на **.**.****г.,
БУЛСТАТ: ***, Е.С.Л., род. на **.**.****г., малолетната М.Е.Л., род. на **.**.****г.,
БУЛСТАТ: ***, действаща чрез своите законни представители - родители В.В.Л. и Е.С.Л. и
Т.Н.К., род. на **.**.****г., БУЛСТАТ: ***, всички граждани на Р.Ф., подадена чрез
назначения им на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв.
Ангел Ангелов, против решение № 51 от 25.02.2022 г. по гр. д. № 470/2021 г. на Районен
съд – Несебър, с което са осъдени да заплатят на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда,
представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“, с адрес: гр. Свети Влас, м. „Юрта под пътя“,
представляван от управителя Милена Антова поравно сумата от общо 2741.52 евро,
представляваща сбор от неплатени такси за поддръжка към Етажната собственост за 2017г.
и 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата молба -
26.03.2021 г. до окончателното й изплащане, поравно сумата от общо 544.56 евро,
представляваща лихва за забава върху дължимата главница за 2017 г. за периода от
02.04.2017 г. до 26.03.2021 г., както и поравно сумата от 405.56 евро, представляваща лихва
за забава върху дължимата главница за 2018 г. за периода от 02.04.2018 г. до 26.03.2021 г.,
както и поравно и направените по делото разноски в размер на сумата oт 1388.53лв.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение. Твърди се, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване на принципа за
равенство на страните, поради необсъждане на доводите на ответниците за недопустимост
на исковете. Сочи се, че районния съд не е обсъдил възраженията им за недоказаност на
исковете по основание и размер, наведени в отговора на исковата молба. Наведени са и
доводи, че решението е постановено без съобразяване на събраните факти по спора, а
почива на „логиката“ относно изпълнение на задължения по поддръжката и охраната от
дружеството изпълнител. Изложени са и оплаквания, че съдът не е отчел наличието на
1
процесуални нарушения при провеждане на второто ОС на ЕС, водещи до неговата
нищожност. Сочи се също, че не е обсъдено и възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
направено пред първата инстанция. По подробно изброените в жалбата съображения се иска
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да
бъдат отхвърлени като предявени без наличие на процесуална легитимация, без основание и
с недоказан размер. В съдебно заседание, въззивниците, чрез назначения им на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на
първоинстанционното решение.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ЕС - ищец не е депозирала
писмен отговор, не е взела становище по въззивната жалба и не е направила доказателствени
искания. В съдебно заседание, въззиваемата ЕС, чрез упълномощения си адвокатски
представител оспорва въззивната жалба, като представя писмено становище, в което излага
съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноските за
въззивното производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е образувано по
предявените от ищеца ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, представляваща комплекс
Шато „Сий Уинд“, с адрес: гр. Свети Влас, м. „Юрта под пътя“, обективно и субективно
съединени искове за осъждане на всеки от ответниците В.В.Л., Е.С.Л., малолетната М.Е.Л.,
род. на **.**.****г., действаща чрез своите законни представители - родители В.В.Л. и
Е.С.Л. и Т.Н.К. като съсобственици в равни квоти /от по 1/4ид.ч. за всеки от тях/ на
самостоятелен обект на собственост в процесната сграда в режим на ЕС да му заплати въз
основа на решение на влязло в сила ОС на ЕС от 17.06.2016г. сумата от общо 2741.52 евро,
представляваща сбор от неплатени такси за поддръжка към Етажната собственост за 2017г.
и 2018 г. /по 342.69 евро за всеки ответник, от която сумата от 342.69 евро за 2017г. и
сумата от 342.69евро за 2018г. /, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
подаване на исковата молба - 26.03.2021 г. до окончателното й изплащане, поравно сумата
от общо 544.56 евро /136.14 евро за всеки от ответниците/, представляваща лихва за забава
върху дължимата главница за 2017 г. за периода от 02.04.2017 г. до 26.03.2021 г., както и
поравно сумата от 405.56 евро /сумата от 101.39 евро за всеки от ответниците/,
представляваща лихва за забава върху дължимата главница за 2018 г. за периода от
02.04.2018 г. до 26.03.2021 г.,
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответниците, чрез назначения
им на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител са оспорили исковете. Направено
е възражение, че исковете са недопустими поради липса на процесуална легитимация на
ищеца, по съображения, че решенията от 17.06.2016г., взети на ОС на ЕС преди ответниците
да са придобили правото на собственост върху процесния имот в сградата, като счита, че
поради тази причина последните не са носители на задълженията, установени на посоченото
ЕС на ЕС. На следващо място считат исковете за недоказани по основание и размер,
предвид липсата на доказателства за извършените разходи за управление и поддръжка. Иска
се отхвърляне на предявените искове.
Районният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и
чл. 86 от ЗЗД.
С обжалваното решение, след като е приел, че възраженията на ответниците за
недопустимост на производството са неоснователни, първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявените искове в претендираните размери за главници и лихви. Счел е, че
решението по т. 6, взето на ОС на ЕС от 17.06.2016г., с което са определени подлежащите
на заплащане такси за управление и поддръжка на ЕС е влязло в законна сила и обвързва
2
всички собственици – настоящи и бъдещи, в т.ч. и ответниците за исковия период 2017г. и
2018г. съобразно притежаваните от тях ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелен
имот в сградата. Прието е за неоснователно възражението за недоказаност на дейностите по
поддръжка и управление, за които се претендират процесните такси, по съображения, че
същите се дължат на основание горепосоченото решение на ОС на ЕС, а не в зависимост от
конкретната поддръжка, извършена на място.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.
269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо.
Що се касае до направените възражения относно недопустимост на производство,
въззивният съд напълно споделя мотивите на районния съд за тяхната неоснователност, като
счита, че не са налице сочените нарушения на процесуалните правила. Следва да се
отбележи, че всички възражения на ответната страна за незаконосъобразният на решенията
на проведените ОС на ЕС, в т.ч. и процесното от 17.06.2016г., на което ищецът основава
исковете си, са ирелевантни за настоящия предмет на спора. Посочените решения на ОС на
ЕС са влезли в законна сила и всички възражения за тяхната незаконосъобразност са
преклудирани, поради което правилно не са обсъждани от първоинстанционния съд.
По съществото на спора, от фактическа страна съдът намира следното:
Районният съд е установил правилно фактическа обстановка по делото, въз основа на
релевантните факти и обстоятелства, която настоящата инстанция изцяло възприема. Въз
основа на нея се установява, че с решение на ОС на ЕС от 17.06.2016г., взето по т.6 от
дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на
комплекса в размер 12 евро/кв.м. с ДДС, платима ежегодно в срок до 01.04 за всяка текуща
година /с изключение на 2016г., която е извън процесния период/.
Процесното решение по т. 6 от ОС на ЕС, на което ищцовата ЕС основава исковата си
претенция е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност по предявен иск по чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС. Същият е приключил с влязло в законна сила на 27.05.2021г. съдебно
решение от 05.05.2021г., постановено по в.гр.д. № 338/2021г. по описа на БОС , с което
въззивният съд, като е приел, че иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е предявен след изтичане на
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 вр. с чл. 16, ал. 7 от ГПК, е обезсилил
първоинстанционното решение от 04.09.2020г. по гр.д. 1075/2019г. по описа на РС- Несебър,
в частта, с която решението от 17.06.2016г. по т. 6 от ОС на ЕС е било отменено и е
прекратил производството по предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С оглед така
даденото разрешение на спора, се налага извода, че решението по т. 6 от ОС на ЕС е влязло
в законна сила.
По делото е установено също, че чрез покупко-продажба, обективирана в нот. акт
106/20.10.2016г. на нотариус Линка Чуткина, с район на действие- РС- Несебър ответниците
са придобили правото на собственост в равни квоти /по ¼ ид.ч. за всеки от тях/ върху
недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 98.47 кв.м., ведно с прилежащите
15.76 кв.м. ид.ч. от общите части на процесната сградата в режим на ЕС.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото, както и релевантните въз основа на нея факти и обстоятелства. Въз основа на тях е
3
направил правилни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата
съдебна инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към тях. В допълнение с оглед наведените в жалбата доводи и при служебна проверка за
спазване на императивните норми на ЗУЕС, настоящата инстанция намира следното:
Съобразно нормите на чл. 6, ал. 1, т.10, вр. с чл. 11, т. 5 от ЗУЕС всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата, чийто размер е определен с решение на ОС на ЕС съгласно чл. 51 от
ЗУЕС. В случая решението на ОС на ЕС, с което по т. 6 е определен годишния размер на
дължимата от етажните собственици такси за управление и поддръжка е влязло в законна
сила и обвързва етажните собственици, както тези, които са били такива към момента на
взимане на решението – 17.06.2016г., така и последващите собственици – в случая ищците,
закупили процесния имот в сградата на 28.10.2016г. Затова правилен се явява извода на
районния съд, че за притежавания от ответниците обект с обща площ 114.23 кв.м., същите
съобразно притежаваните от всеки от тях равни ид.ч. дължат годишна такса за поддръжка и
управление, възлизаща в общ размер на 1370.76 евро за всяка от процесните две години -
2017г. и 2018г., тъй като задължението за заплащането й е възникнало въз основа на
горепосоченото решение на ОС на ЕС. Задължението е установено по основание и размер в
самото решение на ОС на ЕС, поради което настоящата инстанция споделя изводите на
районния съд за неоснователност на възраженията за недоказаност на конкретните действия
по управление и поддръжка. Освен това задължението за заплащане е и изискуемо, с
настъпил падеж, тъй като е предвидено сумите да се внасят авансово в срок до 01.04.2017г.
– за 2017г., и в срок до 01.04.2018г. - за 2018г.. При липса на доказателства претендираната
сума от общо 2741.52 евро, от която сумата от общо 1370.76 евро за 2017г. и сумата от общо
1370.76 евро за 2018г. да е платена от ответниците в срок съобразно квотите им в имота от
по ¼ ид.ч., исковете за присъждането на главницата се явяват изцяло основателни и
правилно районният съд ги е уважил.
По отношение на претенцията за мораторна лихва за забава, тъй като в случая такава
се претендира от ищеца върху всяка от главниците за 2017г. и 2018г. за периода от забавата
– 02.04.2017г. / съответно 2018г. до 01.03.2021г., правилно районният съд е приел, че за
съответния исков период всеки от ответниците дължи обезщетение за забавено плащане за
дължимия от него размер на главницата в размер на законната лихва, което след служебно
изчисление по чл. 162 от ГПК се установява, че възлиза в исковия размер от 136.14 евро за
2017г. /общо 544.56 евро за всички ответници за целия имот/ и сумата в размер на 342.69
евро за 2018г. /общо 405.56 евро за всички ответници за целия имот/
Поради основателност на главните претенции, правилно районният съд е присъдил и
претендираното обезщетение за забавено заплащане на главниците, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед пълното съвпадане на изводите на районния съд с тези на настоящата
въззивна инстанция за основателност на предявените искове, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, съгласно т. 7 от ТР от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС в тежест на въззивниците- ответници следва да се възложи заплащане на
дължимата за въззивното производство държавна такса /половината от събраната пред
първата инстанция/ в общ размер на 144.40лв., платима по равно от всеки от тях в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БОС, като наред с това на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят и направените от въззиваемото
дружество-ищец разноски за въззивното производство съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК, възлизащи в общ размер от 608 лв.
С оглед цената на исковете, съгласно правилата на чл. 2, ал. 5 вр. с чл. 7, ал. 2 от
НМРАВ неоснователно се явява възражението на ответниците за прекомерност на
4
претендираното и присъдено в първата инстанция адвокатско възнаграждение в полза на
ищеца, както правилно е приел районния съд.
Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 25.02.2022 г. по гр. д. № 470/2021 г. на Районен
съд – Несебър.
ОСЪЖДА В.В.Л., род. на **.**.****г., БУЛСТАТ: ***, Е.С.Л., род. на **.**.****г.,
малолетната М.Е.Л., род. на **.**.****г., БУЛСТАТ: ***, действаща чрез своите законни
представители - родители В.В.Л. и Е.С.Л. и Т.Н.К., род. на **.**.****г., БУЛСТАТ: ***,
всички граждани на Р.Ф., ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда,
представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“, с адрес: гр. Свети Влас, м. „Юрта под пътя“,
представлявано от управителя Милена Антова поравно направените във въззивното
производство разноски в общ размер от 608 лв.
ОСЪЖДА В.В.Л., род. на **.**.****г., БУЛСТАТ: ***, Е.С.Л., род. на **.**.****г.,
малолетната М.Е.Л., род. на **.**.****г., БУЛСТАТ: ***, действаща чрез своите законни
представители - родители В.В.Л. и Е.С.Л. и Т.Н.К., род. на **.**.****г., БУЛСТАТ: ***,
всички граждани на Р.Ф., ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на БОС поравно дължимите за въззивно обжалване държавни такси в общ размер от 144.40
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5