Р
Е Ш Е Н И Е
София, 24.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на .четиринадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14058/2020 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД от А.К.С., ЕГН **********, чрез адв. М.Т.,
съдебен адрес:***, против З. „А.Б.“ АД, ***, за
присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, в
размер 25 010 лв., ведно със законна лихва, считано от 09.07.2018 г. – датата на постановения отказ до
окончателното изплащане, както и направените от ищеца разноски по делото, в
това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 09.07.2018 г.,
около 19:40 ч. в София, на бул. „Александър Малинов" в района на входа на
ресторант „Макдоналдс" ищцата е пострадала при ПТП с участници: автобус м.
„Мерцедес", модел „Конекто", Рeг. № ********, собственост на „К.-С", управляван от С.М.Г.,
ЕГН ********** и л. а. м. „Опел", модел „Инсигния",
Рег. № *******, собственост на М.Б.Б., ЕГН **********
и управляван от него. В резултат на ПТП ищцата, като пътничка в автобуса е
изпаднала от седалката, на която се е намирала и се е ударила във вертикалните държачи на пътниците в салона. Вследствие на удара
пострадалата е получила следните увреждания: счупване на 6-то, 7мо и 9-то десни
ребра по лопатъчната линия и съмнителни данни за
счупване на 10 дясно ребро по задна мишнична линия;
травматични увреждания в различни области на тялото, съпроводени с множество кръвонасядания с различни размери и площ, подробно описани
в медицинската документация.
По случая е бил съставен КП № 454/09.07.2018 г. от
дежурен по ПТП служител на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
За автомобила, причинил ПТП, ищцата твърди, че е била
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника с
полица № BG/01/118001020045, със срок на валидност 08.04.2018 г. - 07.04.2019
г.
Ищцата заявява, че е отправила извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като
ответното дружество й изплатило сумата от 15 000 лв. С последващо писмо
ищцата е поискала претенцията й да бъде преразгледана, като претендирала сума
от 40 000 лв., но до момента нямало отговор на това й писмо от ответника.
В тази връзка ищцата е предявила настоящия иск срещу ответното
дружество с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в посочения по –
горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представила е писмени доказателства. Ангажирала е гласни
такива и експертиза.
Ответникът З. „А.Б." АД оспорва исковете по основание и размер.
Претендира разноски и адв. възнаграждение.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
обезщетение, сключено за л.а. „Опел Инсигния" с peг. № *******, обективиран в
застрахователна полица № BG 01/118001020045.
Не оспорва виновното и противоправно поведение на водача
на л.а. „Опел Инсигния" - М.Б., вследствие на
което е настъпило процесното ПТП с пострадалата А.С., включително и причините
за събитието.
Оспорва в цялост иска за обезщетение за неимуществени
вреди, като счита същият за неоснователен, тъй като ищцата е била обезщетена в
пълен размер за всички неимуществени вреди, претърпени от нея.
При условията на евентуалност, оспорва вида и обема на
твърдените от ищцата вреди.
Оспорва в цялост размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като прекомерен и противоречащ на чл. 52 ЗЗД.
Твърди, че пострадалата е получила обезщетение за
неимуществени вреди и от застрахователя по задължителна застраховка
„Застраховка на пътниците в обществения транспорт". Счита, че в случай че
на ищцата е изплатено и обезщетение по горепосочената застраховка, то двете
обезщетения служат за покриване на едни и същи болки и страдания, поради което
следва да бъдат приспаднати от общия размер на обезщетението за неимуществени
вреди.
Пред вид неоснователността на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди възразява в цялост и срещу иска за заплащане
на обезщетение за забава.
При условията на евентуалност, възразява срещу началната
дата на претенцията за обезщетение за забава.
Ангажира доказателства и доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ведно със законните последици.
По делото е приет като доказателство КП № 454/09.07.2018 г. от
дежурен по ПТП служител на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, от който, както и от другите, събрани в хода на делото
доказателства, се установява, че на 09.07.2018 г. около 19,40 ч. л. а. марка „Опел", модел „Инсигния",
Рeг. № *******
управляван от М.Б.Б., движейки се по бул. Александър
Малинов успоредно с автобус марка „Мерцедес", модел „Конекто",
с peг. № ********, собственост на „К.-С", управляван от С.М.Г.,
в нарушение на правилата за движение, е предприел маневра за навлизане в средна
дясна лента и в района на ресторант Бакдоналдс се
сблъскал с автобуса.
Не се спори, че, в резултат на катастрофата, е пострадала
ищцата, возеща се като пътник в автобуса, като е изпаднала от седалката, на
която се е намирала и се е ударила във вертикалните държачи
на пътниците в салона.
За инцидента е образувано ДП № 11262/2018 г. на СРП-ОР-СДВР,
пр.пр. 29486/2018 г. на СРП за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3-то НК, което е прекратено с Постановление от 20.11.2018 г. на прокурор при
СРП по искане на пострадалата, на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.
Не се спори също, че на водача на лекия автомобил М.Б.Б. с Наказателно постановление № 18-44332-025112/12.12.2018
г. на началника на СДВР, Отдел Пътна полиция е наложено административно
наказание глоба на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДП, като е прието че той е станал причина за станалата
катастрофа.
Между страните не
се спори, а и от приетата по делото преписка по образуваното при ответното
застрахователно дружество щета № 1000/20/217/5000110 се установява, че към
датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на, и л. а. м. „Опел",
модел „Инсигния", Рег. № *******, обективирано в застрахователна полица № BG 01/118001020045, валидна от 08.04.2018 г. до 07.04.2019 г.
Доказа се, че, във връзка с предявена от ищцата
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди по застраховката
„Гражданска отговорност“ на лекия автомобил и образуваната, описана по – горе
щета, дружество й е изплатило сумата 15 000 лв.
От приетата съдебна медицинска
експертиза, която се кредитира като обективно дадена и неоспорена от
страните, се установява, че, в резултат на процесното ПТП, като пътник в
автобус марка „Мерцедес” модел „Конекто” с рег. № *******ищцата А.С. е получила
следните мекотъканни увреди: - кръвонасядания
– 2 бр., на гърба вляво, в областта на лопатката с размери 10/7 и 5/3 см.; - кръвонасядане върху дясната лопатка 10/8 см.; - кръвонасядане в подмишичната
област вдясно 6/9 см.; - кръвонасядане в средата на
гърба и вляво 14/7 см.; - кръвонасядане на кръста вляво
28/7 см.; - кръвонасядане на кръста вдясно 20/5 см.;
- кръвонасядане в горната част на дясното бедро 14/3 см.;
- кръвонасядания на лявото бедро отвън вертикално
30/10915 см. и над него 5/3 см.; - кръвонасядане на
дясното бедро в долната му половина 8/5 см.; - кръвонасядане
по предната повърхност на дясната подбедрица 7/4 см. Описаните мекотъканни травматични увреждания от ищцата по съвокупност реализират медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Претърпяла е също и следните травматични увреди на
опорно-двигателния апарат: счупване на 6-то, 7-мо и 9-то ребра вдясно по лопатъчната линия и съмнителни данни за счупване на 10-то
ребро вдясно по задната мишична линия. Описаните
травматични увреди реализират медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни,
а именно за около 2 месеца.
Според експерта, за период от
около 2 месеца ищцата е търпяла болки и страдания като за първия месец те са
били с интензивен характер.
Лечението на кръвонасяданията по тялото и крайниците е локално
приложение на мази с цел по-бърза резорбция на хематомите. По отношение
счупването на ребрата, не се е налагало друго лечение освен прием на
обезболяващи.
Вещото лице е установило, че
към настоящия момент ищцата е без оплаквания, а клиничната находка е нормална.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна до разпит свидетелката Д.Д.Д.,
нейна приятелка. Свидетелката е лекар – пулмолог.
Тя заяви, че е видяла ищцата у тях след инцидента в доста лошо състояние и я е
посещавала веднъж седмично. Седяла само седнала, не можела да легне, защото
имала счупени 7, 8, 9 и 10 ребра и едва дишала, тъй като при такова счупване не
може да се диша ефективно. Отделно от това целият й гръден кош бил в кръвонасядания, имала кръвонасядания
и по краката. Това продължило около месец, след това, за да се разгърне белият
дроб и да няма болки, процесът продължил още около два месеца. Поне 20 дни,
според свидетелката, А.С. имала жестока болка. Операция не й е правена. След
катастрофата ищцата е имала нужда от чужда помощ и синът й, който живее
сравнително близо, се е грижел за нея.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД са за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 09.07.2018 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съгласно нормата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Както бе посочено по – горе, по делото се доказа факта на
непозволеното увреждане и причинените на ищцата вреди. Не се спори и относно
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е
причинил процесното ПТП.
От ответната страна бе направено възражение че ищцата е получила обезщетение от застрахователя за претърпените
от нея вреди в размер 15 000 лв., поради което, според ответника, тя е
обезщетена в пълен размер.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, предвиждаща определянето му при причинени неимуществени вреди при непозволено
увреждане от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на пострадалия.
От събраните в настоящия процес писмени доказателства, заключението
на съдебно – медицинската експертиза и показанията на изслушаната по искане на ищцовата страна свидетелка, които съдът изцяло кредитира,
се установява, че ищцата е претърпяла сериозни увреди, които са й донесли
сериозни и силни болки и страдания, продължили около два месеца, като най –
интензивните от тях са били около един месец. Тези болки и страдания съдът
намира, че следва да бъдат обезщетени по справедливост, съобразно нормите на
чл. 52 ЗЗД и в съответствие със съществуващата съдебна и практика и житейска
ситуация в страната и общо възлизат на 40 000 лв. След приспадане на
заплатените от ответното застрахователно дружество по процесната щета сума
15 000 лв., настоящият съдебен състав приема, че сумата, която се дължи на
ищцата е 25 000 лв. и за тази сума искът е основателен и доказа и следва
да бъде уважен.
В останалата част, за разликата до пълния предявен размер
25 010 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение.
Съдът намира възражението на ответника относно началния
момент на претендираната законна лихва, дадено в условията на евентуалност, за
основателно и счита, че такава се дължи върху присъдената сума, на основание
чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, след изтичане на 15-дневен срок от представяне на
доказателства, съобразно чл. 106 КЗ, т.е. – считано от 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер 3599 лв., от които 1 000 лв. д.т., 350 лв. за в.л. и
2 249 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ***, да заплати на А.К.С., ЕГН **********, чрез адв. М.Т., съдебен
адрес:***, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 25 010 лев., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020 г., до окончателното
изплащане и сторените разноски в размер 3599 лв., от които 1 000 лв. д.т., 350 лв.
за в.л. и 2 249 лв. адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния предявен
размер 25 010 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: