№ 158
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100502032 по описа за 2022 година
Производството е по редена на гл.XV от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 53009/02.08.2022г. от Е. З. М.,чрез
процесуален представител срещу Решение № 2549 от 29.07.2022г. по гр.д. № 4583/2022г.
на ВРС, 39 св., с което съда е :
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от въззивника срещу
„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, пл. Славейков № 1 искове:
-с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението му за
незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 19 от 04.04.2022г., с която на основание чл. 325, ал.1, т.
9 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, поради невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност;
- с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „Докер" в Пристанищен терминал Варна-Запад при ответника.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, като
основателни и доказани. Изложени са аргументи, че заповедта, с която се прекратява
трудовото му правоотношение не е съобразена със заключението на трудово-експертната
лекарска комисия. Твърди се, че в същото не съществува заключение, което да установява
невъзможност ищеца да изпълнява заеманата от него длъжност, а напротив там е посочено ,
1
че може да изпълнява длъжността „докер“ , но при определени условия. Оспорва се извода
на съда , че ответника , чиято е доказателствената тежест е установил по делото , че на
ищеца е предлагана друга подходяща за здравословното му състояние длъжност, която той е
отказал.Твърди нарушение и на материалния закон , т.к. по делото не са представени
писмени доказателства, от които по безспорен начин се установява , че в предприятието
няма друга свободна и подходяща с оглед образованието и квалификацията на ищеца
длъжност.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, редовно призован,чрез процесуален представител
поддържа жалбата, моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представя
писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната по жалбата страна- „Пристанище
Варна“ЕАД ЕИК *********, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на
жалбата, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради
което моли да бъде потвърдено.
В съдебно заседание по същество, редовно призован, чрез процесуален представител
поддържа отговора на жалбата, не претендира разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Е. З. М. срещу
„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2
от КТ за признаване за незаконосъобразно уволнението, извършено със Заповед № 19 от
04.04.2022г., на работодателя с която трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „Докер" в Пристанищен терминал Варна-Запад при ответника.
В исковата молба ищеца твърди незаконосъобразност на уволнението поради
допуснати нарушения при издаването на уволнителната заповед, доколкото изложените
мотиви в заповедта не са съобразени със заключението на трудово-експертната лекарска
комисия. Твърди се, че в същото не съществува заключение, което да установява
невъзможност ищеца да изпълнява заеманата от него длъжност. На 09.01.2021 г. при ПТП
получил травма на дясната колянна става. Злополуката била призната за трудова на 11.10.2021.
Съгласно Експертно решение № 3808 от 135/11.10.2021 г., издадено от УМБАЛ „Св. Марина"
Варна му е определена неработоспособност 50 % за една година, като е следвало да бъде
трудоустроен за срок от 6 месеца. Обжалвал Решението на ТЕЛК, като с Експертно решение №
0347 от 045/10.03.2022 г., издадено от НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК и е издадено ново.
Посочено е, че ищецът може да работи като докер, трудоустроен в срока на определения %, като
може да работи без тежък физически труд, без работа на височина и без самостоятелен товар над
50 кг. Твърди,че не му е предлагана друга, подходяща за здравното му състояние
работа.Излагат се съображения и, че с оглед броя на наетите работници и служители,
работодателят е следвало да определи работни места за трудоустрояване.
Претендира отмяна на същата и възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК
*********, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове,
2
като неоснователни. Твърди се, че Заповед № 19 от 04.04.2022 г. на Изп.Директор на
„Пристанище Варна" ЕАД е издадена при спазване на нормативните изисквания и при
осъществено основание за прекратяване на трудовия договор. Поддържа, че заповедта е
мотивирана, като е посочено че причина за прекратяване на трудовия договор е невъзможност на
работника да изпълнява възложената му работа, поради болест довела до трайно намалена
работоспособност по здравни противопоказания въз основа на заключение на НЕЛК, като същата е
връчена при отказ на работника да я получи, което е удостоверено с подписа на двама други
служители. Същата е съобразена с ЕР № 0347 от заседание 045 на 10.03.2022 г. на НЕЛК , с което
органите на медицинска експертиза на работоспособността са се произнесли окончателно, че при
изпълняване на длъжността „Докер" са налице противопоказани условия на труд, посочени в
решението. Твърди, че всички длъжности, определени за трудоустроени лица в списъка по чл. 315
КТ на „Пристанище Варна" ЕАД са заети от лица с трайно намалена работоспособност и не е
имало други подходящи с оглед образованието и квалификацията на работника свободни работни
места към датата на прекратяване на трудовия договор - 04.04.2022 г. Не е имало и други свободни
работни места, отговарящи на образование и квалификация на работника. Няма определена за
трудоустроени лица длъжност, която да е заета от здрави лица. Сочи, че е изпълнил задълженията
си по Наредба РД-07-01 от 2.02.2012г. за определяне на работните места, подходящи за
трудоустрояване на лица с намалена работоспособност,обн., ДВ, бр. 13 от 14.02.2012г., в
сила от 15.05.2012г. Сочи, че работодателят няма задължение да организира своята дейност по
начин, че да съответства на нуждите от трудоустрояване вън от задълженията му по чл. 315 КТ,
които са изпълнени. Оспорва се основателността на иска за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, доколкото компетентният държавен орган за експертиза на
работоспособността е постановил, че за работника са налице здравни противопоказания за
длъжността „Докер" и това решение е задължително за работодателя и работника. Ответникът
твърди, че при него не е имало незаета, определена за заемане от трудоустроени лица длъжност.
Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
3
фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от
представените по дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово
правоотношение - сключен безсрочен трудов договор от № 34 от 31.01.2011г. и
допълнително споразумение № 128/29.06.2020г. по силата на което ищецът е заемал
длъжността „докер ", Пристанищен терминал Варна-Запад в „Пристанище Варна" ЕАД.
Приета по дело е Заповед № 19 от 04.04.2022г. на Изп.Директор на „Пристанище
Варна" ЕАД за прекратяване на трудовия договор, считано от 04.04.2022 г., на основание
чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Заповедта е мотивирана, като е посочено, че причина за прекратяване
на трудовия договор е невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа
поради болест довела до трайно намалена работоспособност. Същата е връчена на
04.04.2022г. при отказ на работника да я получи, което е удостоверено с подписа на двама
други свидетели.
Видно от ЕР № 3808 от 11.10.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина - Варна" ЕАД, ЕР
№ 0347от 10.03.2022г. на НЕЛК, /л.11/на ищеца е определен процент на трайна намалена
работоспособност 50% за срок от шест месеца. В решението е посочено, че лицето може да
работи като докер и са посочени противопоказни условия на труд – тежък физ.труд, без
работа на височина и без самостоятелно вдигане на товар над 50 кг.
Приложени са две писма изх.№ 8746/12.10.2021г. и изх.№ 8852 от 14.10.2021г. –л.
55,56 от дело , видно от които ответника работодател е поискал от Директора на РЗИ-Варна
да поиска от ТЕЛК да преразгледа становището си и да допълни ЕР № 3808 от 11.10.2021г. на
ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина - Варна" ЕАД, че лицето „не може да изпълнява длъжността
докер“, която заема в момента.
От Становище – л.44 от дело от „Служба по трудова медицина - ЛТМ" ООД за
пригодността на ищеца да изпълнява длъжността „докер" е видно , за е невъзможно ищецът да
изпълнява задълженията си като „докер" и в същото време работодателят да спазва
противопоказните условия на труд, описани в ЕР на НЕЛК. Посочено е, че към 23.03.2022г.
работодателят няма свободни места за трудоустроени лица.Становището е дадено въз основа на
ЕР на НЕЛК № 0347 от 10.03.2022г./ По делото са приети становища на посочената служба
издадени въз основа на предходното ЕР , а именно ЕР № 3808 от 11.10.2021г. на ТЕЛК при
УМБАЛ „Св. Марина - Варна" ЕАД.
По делото са приети: диплома рег. № 3021-88/17.09.1996г., за завършено средно
образование от ищеца, свидетелства за правоспособност за придобита от ищеца
правоспособност за работа с електрокари и мотокари до 10 т в и за водач на челен кофачен
товарач, както и сертификат за швартовчик, списък на длъжностите за трудоустроени лица с
намалена работоспособност, съгласно чл. 315 КТ и Наредба № РД-07-1 от 02.02.2012 г. за
определяне на работните места, подходящи за лица с намалена работоспособност към 04.04.2022
г., списък на лицата, заемащи длъжност за трудоустроени към Пристанищен терминал Варна -
изток към 04.04.2022 г. и списък на лицата, заемащи длъжност за трудоустроени към Пристанищен
терминал Варна - запад към 04.04.2022 г., от който е видно , че към релевантния момент при
ответното дружество - работодател всички 50 бр. длъжности за трудоустроени лица са били заети
с трудоустроени лица, карта за идентифициране на опасности при работа в Пристанище-Варна-
Запад, отдел Товаро-разтоварна дейност, длъжност „докер" и Длъжностна характеристика за
длъжността „докер", свободни работни места в „Пристанище Варна“ терминал Варна запад и
Варна изток към 04.04.2022г. , длъжностна характеристика на длъжност „водач на МПС –
4
пристанищен работник и механизатор III група ,отдел „Тилова механизация“ – Пристанищен
терминал Варна –запад, карта за идентифициране на опасностите при работа на длъжността
„докер“, производствена характеристика, длъжностна характеристика –л.61.62 от дело, с
която ищеца е запознат на 01.07.2020г.
От заключението на приетата по делото СМЕ, която съда кредидира се установява, че
към датата 04.04.2022 г., не е имало подходяща за здравното състояние на ищеца длъжност, както
в списъка по чл. 315 КТ, така и извън него, с оглед образованието и квалификацията му.
Заключението на вещото лице д-р С. Н. - лекар ТМ, специалист по трудова медицина и
безопасност на труд по първоначалната експертиза, изцяло се потвърждава от заключението по
изготвената повторна такава от вещото лице – ас.д-р Д. Х. Т. – МУ-Варна , специалист и експерт
по трудова медицина и безопасност на труда и по здравно –хигиенни аспекти на околната среда и
здравен риск, което съда кредитира като обосновано, пълно и изготвено след обстоен преглед на
приложимите национални и международни правни норми, материалите по делото, както и
посещение на място и запознаване и наблюдение с трудовите дейности в дружеството ответник.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:
По делото между страните не е налице спор, че процесната заповед е издадена от компетентно лице в
рамките на правомощията му.Спорен е въпросът за материалната й законосъобразност , а от там и на
извършеното с нея прекратяване на трудовото правоотношение.Тежестта на доказване за наличието на
визираните в оспорената заповед предпоставки е на работодателя.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1,т.9 КТ се
състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно; невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност/ каквато е настоящата хипотеза/, или поради здравни противопоказания
и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя
работа в предприятието/дружеството ответник/. Невъзможността за изпълнение на работата
в хипотезата поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, означава
на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от
компетентност на ТЕЛК, НЕЛК и се извършва по установения за това нормативно ред.
„Здравни противопоказания” също е медицински въпрос, произнасянето по който е в
професионалната компетентност на ТЕЛК,НЕЛК и е налице в случаите, при които
работникът или служителя боледува от болест, която не е довела до неговата трайна
неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно
определена работа по трудово правоотношение. Изводът за наличието на невъзможност на
работника да изпълнява съответната работа може да се направи само чрез извършване на
съпоставка между здравословното му състояние и условията, при които изпълнява
възложената му работа, като преценката се извършва от ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК
е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност и
наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с
условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Нормата
на чл. 329 КТ изрично сочи, че се касае за възложената на работника работа, от което и
следва, че ЕР на ТЕЛК трябва да установява, че не може да бъде изпълнявана работата,
която действително е възложена, независимо дали се касае за длъжността, посочена в
трудовия договор/каквато е настоящата хипотеза/ или за друга, която работникът
5
фактически изпълнява, въпреки, че тя не е посочена в трудовия договор.
Освен това е необходимо и кумулативното условие - при работодателя да няма друга
работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя. Работодателят
не може да изтъква липсата на подходяща работа, когато сам е създал това положение,
изваждайки съответната длъжност от списъка по чл.315, ал.1 КТ.
Възраженията на ответника - въззиваем, че с посочените в ЕР противопоказания
ищеца няма как фактически да изпълнява длъжността „докер“, с оглед начина и
организацията на длъжността /на смени/ както и с оглед на реалните му функции /товарене,
работа с тежести, физическо натоварване и т.н./, позовавайки се на заключението по
приетата СМЕ , както и на оценка на риска изготвен от СТМ от м.03.2022г./л.13 от дело/ са
неоснователни. Работодателят няма право на база противопоказанията на труд, описани в
процесното решение на ТЕЛК сам да прави извод, че фактически извършваната работа, не
може да бъде изпълнявана от ищеца. Медицинският въпрос дали конкретно посочената за
трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да
бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от
вещи лица в трудовия спор, тъй като тази преценка /на ТЕЛК /НЕЛК/ не подлежи на
инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Предписанието на здравния орган е
задължително, както за работника, така и за работодателя, независимо от това дали
последният е участвал в производството по издаване на предписанието, това е така т.к.
трудоустрояването не се извършва от работодателят,а от органите на медицинска
експертиза на работоспособността /чл.1 от НТ/ и по принцип за определен
срок.Непълнотите в решенията на ТЕЛК се коригират с ново решение, а при спор между
работодателя и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща
работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, като предмет на спора за
трудоустрояване по смисъла на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване може да бъде само
дали предлаганата друга работа е подходяща. Такъв спор може да възникне, когато в
решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в
решението на здравния орган е посочена подходяща работа, издаденото решение се
изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни
предписанието си. /В този смисъл Решение № 266/24.03.2010 г. по гр.д. № 814/2009 г. на
ВКС, III г.о.,Решение № 195/17.09.2014 год.по гр.д.№1997/2014г.,на ВКС,ІІІ г.о.,Решение №
279/27.10.2015 г. по гр.д.№ 327/2015 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 188/23.01.2018г. по гр.д.
№ 793/2017 г. на ВКС, IIIг.о., Решение № 252/21.01.2020г. по гр.д.№ 566/20219 г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 65/03.07.2019г. по гр.д.№ 1666/2018 г. на ВКС, IIIг.о. , Определение №
235/30.03.2021г. по гр.дело № 3757/ 2020г. на ВКС, IV г.о. и др./, които настоящия състав
споделя.
След като работодателя не е оспорил решението на ТЕЛК/НЕЛК по реда на
Наредбата за трудоустрояване и в същото е посочено,че работника може да полага труд при
определени условия, които са съобразени противопоказните такива и липсва констатация,
че описаните в ЕР противопоказни условия на труд препятстват ищеца да изпълнява
6
длъжността „докер“, то работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение,
приемайки, че ищецът вече не може да изпълнява работата заради наличието на
противопоказания за труд на съответното работно място. Същия следва да се съобрази с
предписанията и да гарантира на ищеца конституционно закрепеното право на труд.
В заключение, възражението на въззивника, за недоказаност на първата предпоставка
от фактическия състав на нормата на чл. 325 ал.1 т.9 от КТ е основателно, поради което
въззивният съд намира, че уволнението е незаконосъобразно и искът с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1 е основателен.
Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса дали при работодателя има
друга работа, подходяща за здравното състояние на работника, доколкото не се установи
невъзможност на последния да изпълнява вече възложената му такава.
В тази връзка, настоящия състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд,
касателно възможността на работника да изпълнява посочената длъжност, както и относно
липсата на друга подходяща за него такава. Преценката за наличието или не на друга
свободна длъжност следва като кумулативна предпоставка на уволнението в процесната
хипотеза, когато с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК/ НЕЛК, при условията на
Наредбата за трудоустрояване е установена първата предпоставка на закона за прекратяване
по този ред - дадено е заключение , че заеманата от ищеца длъжност е противопоказна за
него.В настоящата хипотеза заключението на ЕР е, че работникът може да изпълнява
настоящата длъжност при посочените предписания.
За пълнота следва да бъде посочено, че според характеристиката за длъжността
„докер“, както и в карта за идентифициране при опасности при работа, същия извършва:“
товарене, разтоварване и подреждане на всички видове товари от и на кораби, вагони,
камиони, стифове, складови помещения и др.“ В същата не е изрично посочено, че се
изпълнява на смени, както и,че следва да вдига самостоятелно товар над 50 кг. Същата
констатация е посочена и в самото ЕР – „физическото натоварване е оценено като
умерено.Работата е свързана с вдигане и пренасяне на товари до 50 кг., не са посочени
кг./смяна.Няма бутане или теглене на товари. Няма двигателно монотонна работа.“ Не на
последно място следва да се има предвид и , че предписанието дадено от НЕЛК в ЕР ,
относно възможността ищеца да работи като „докер“ при посочените условия е в срока на
определения процент ТНР, а не безсрочно.
Предвид основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като
обусловен от него основателен е и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
По изложените съображения ВОС счита, че обжалваното решение като неправилно,
следва да бъде отменено,вкл. и в частта за разноски и вместо него постановено друго , с
което предявените от ищеца искове да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС,
7
сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса за уважената въззивна жалба вх. №
53009/02.08.2022г. от Е. З. М., сумата от 1694.00 лева заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по изготвената СМЕ, както и по сметка на ВРС сумата от 100 лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху уважените искове за първа инстанция по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
На адв. И. А. В. следва да се присъдят разноски в размер на 710.00 лева, за оказано
процесуално представителство по чл. 38 ал.1 от ЗА по гр.дело № 4583 по описа на ВРС за
2022г. и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК вр. чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На адв. А. Х. Д. следва да се присъдят разноски в размер на 780.00 лева, за оказано
процесуално представителство по чл. 38 ал.1 от ЗА във въззивното производство и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК вр. чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2549 от 29.07.2022г. по гр.д. № 4583/2022г. на ВРС, 39
св.,като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Е. З. М. ЕГН **********, обективирано в
Заповед № 19 от 04.04.2022г. на Изп.Директор на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК
********* , с която на основание чл. 325, ал.1, т. 9 КТ е прекратено трудовото правоотношение,
поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност и го ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. З. М. ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „Докер" в Пристанищен терминал Варна-Запад при „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД,
ЕИК ********* , на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.
А. В. сумата от 710.00/седемстотин и десет / лева, за оказано процесуално
представителство по чл. 38 ал.1 от ЗА по гр.дело № 4583 по описа на ВРС за 2022г., на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.
Х. Д. сума в размер на 780.00/седемстотин и осемдесет/ лева, за оказано процесуално
представителство по чл. 38 ал.1 от ЗА във въззивното производство , на основание чл. 78
ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 100.00/сто/ лева, представляваща
дължимата държавна такса за първа инстанция върху уважените искове с правно основание чл.
8
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК .
ОСЪЖДА „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС, сумата от 1744.00/хиляда седемстотин
четиридесет и четири/ лева , на основание чл. 78, ал. 6 ГПК .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок ,
считано от 13.02.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9