№ 2391
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20221110205797 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.
при участието на секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5797
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. ИВ. ИВ. срещу Наказателно постановление № 27/24.04.2020
г., издадено от директор на СДВР, с което на П. ИВ. ИВ., ЕГН-********** на основание чл.
209а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето, е наложено адм.наказание-Глоба в размер на 300
лева.
В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован, не се явава, изпраща
представител-адв. М.Е.-от АК-Варна, която пледира за отмяна на НП по изложените в
жалбата съображения.В жалбата са изложени доводи за отмяна на НП като несъобразно и
неправилно. Наведени са аргументи за маловажен случай на нарушение.
Въззиваемата страна-редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.04.2020 г. е съставен АУАН № 27 на ж-ля П. ИВ. ИВ., в който е отразено, че на
същата дата 16.04.20г. около 17.40ч. в гр. София, се намира на входа на Южния парк откъм
1
бул“Витоша“ и е нарушила въведена с акт на министъра на здравеопазването Заповед № РД-
01-197/10.04.2020г., вр. Заповед № РД-01-195/10.04.2020г. , противоепидемични мерки по
чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр., а именно-намира се в парк без поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
В АУАН акт. Св.П.-полицейски инспектор в 04 РУ-СДВР, посочил, че ж-лят П. ИВ. ИВ. е
нарушила чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. АУАН бил предявен на жалбоподателят, която го
подписала без да конкретни възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните и
писмени доказателства-показанията на акт. С. П. и св. Г.Г.в; Заповед № 513з-
7383/27.03.2020г.;Удостоверение; Докладна записка; известие за доставяне; Пълномощно и
др.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Св. П., който не дава данни във
връзка със съставения АУАН и направените конттации относно авторството и съставянето
на АУАН на ж-ля П.И.. Съдът намира за обяснимо изложеното от актосъставителя, че не
може да даде конкретни данни за съставения акт, предвид естеството на заеманата длъжност.
В показанията си св. Г.Георгиев даде данни, че е присъствал при съставяне на АУАН във
връзка с констатирано неносене на маски, но не изложи конкретика относно процесния акт,
нито във връзка с установеното на посочената в акта дата поведение на ж-ля П.И.. В
обобщение, съдът намира, че наличната доказателствена съвкупност не изгражда описаната
в АУАН и в НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е
в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Съставеният
АУАН и издаденото НП са издадени от компетентни органи.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът констатира, че във воденото административнонаказателно производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяната на издаденото
НП. АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 52, ал.1, т. 5 и т.6 от
ЗАНН, тъй като не е описано нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му,
както и доказателства, които го потвърждават, и съответната правна норма. Разпоредбата
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лева.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. е бланкетна и съдържанието се определя
посредством конкретна норма, която се приема за нарушена. В АУАН е посочена
единствено нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, като липсва препращане към конкретна норма,
2
която се твърди, че е нарушена. Наред с това в обстоятелствената част на съставения АУАН
е посочено, че нарушението се изразява в –„ нарушаване на въведени с акт на министъра на
здравеопазването Заповед № РД-01-197/10.04.20г., във връзка със Заповед № РД-01-
195/10.04.2020г. противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр., а именно-намира се в
парк без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата.“ В обстоятелствената част на НП АНО е
конкретизирал, че се касае за обявено в РБ извънредно положение с Решение от 13.03.2020г.
на Народното събрание и въдедени противоепидемични мерки по чл. 63, ал.1 от Закона за
дравето, а също и т.9 на посочената Заповед като е приел друга дата на издаването .
Същевременно е допълнил фактическата обстановка като е посочил друга заповед- Заповед
№ РД-01- 124/13.03.2020г. на министара на здравеопазването без да изложи съображения,
нито да запълни съдържанието като посочи съответната диспозиция, а също и доказателства,
потвърждаващи осъществяването на административното нарушение от страна на
жалбоподателя. Липсата на посочване на нормата, която се твърди, че е нарушена, както и
на значимите за предмета на делото обстоятелства, подкрепени с доказателства, води до
извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на
защита на санкционираното лице.
Наред с това, съдът намира, че е налице и друго основание за отмяна на НП.
Административните актове биват общи, нормативни и индивидуални. Съдържащата се в
АПК легална дефиниция, съгл. нормата на чл. 65 от АПК сочи, че общи са
административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. АНО се е позавал на
Заповед № РД-01-197/10.04.2020г., т. 9(с която се допълва Заповед № РД-01-124/10.04.2020г
на министъра на здравеопазването. Въпросната заповед не е общ административен акт.
Видно от съдържанието на заповедта тя се отнася до неограничен и неопределен кръг
субекти, тъй като с нея се въвеждат противоепидемични мерки по отношение на всички
членове на обществото, а актът действа на територията на цялата страна, без ограничение по
място и относно кръга на лицата, срещу които се прилага. Наред с това разпоредбите на
заповедта имат многократно правно действие и регулират отношения, които действат за
ограничен период, но не еднократно, като с проесната заповед се създава задължение за
всички субекти непрекъснато да спазват противоепидемичните изисквания и мерки. Съдът
обаче намира, че този нормативен акт не е породил своето правно действие, тъй като не е
обнародван в Държавен вестник, така както изисква нормата на чл. 78, ал. 2 от АПК и
нормата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ. Липсата на обнародването води след себе си
като правна последица неприлагането на практика на процесната заповед.
Всички тези съображения мотивират съда да приеме, че НП е незаконосъобразно, а
законовият текст на нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. е неприложим, поради липсата на
правно действие на нормативен административен акт, който да попълва неговото бланкетно
съдържание, а без да е налице такава разпоредба от нормативен административен акт,
3
нормата на закона не може да се прилага на практика.
Въз основа гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на производството жалбоподателят има право на присъждане на разноски,
каквато претенция е заявена в съдебно заседание. По делото е представено адвокатско
пълномощно, видно от което жалбоподателят е упълномощил процесуален представил за
изготвяне и депозиране на въззивна жалба на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА. Съгласно ал.
2 на същия член от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая
минималният размер на възнаграждението е 300 лева, която сума следва да бъде заплатена в
полза на адв. М.В. от АК-Варна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 27/24.04.2020 г., издадено от
директор на СДВР, с което на П. ИВ. ИВ., ЕГН-********** на основание чл. 209а, ал. 1 и ал.
4 от Закона за здравето, е наложено адм.наказание-Глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата на адв. М.В. от АК-Варна, сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4