Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

№ 111                                                        30.05.2019г.                                 гр.Търговище

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд – Търговище                                                                      V състав

На петнадесети април                                                                      2019 година,

В публично заседание в следния състав :

 

                                                    Председател: Зорница Донкова

Секретар: Ивалина Станкова   

като разгледа докладваното от Председателя

а.н.д. № 127 по описа за 2019г., за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано е по жалба на С.Ю.М. *** с ЕГН: ********** против Наказателно постановление №  44- 0000055 от 18.02.2019г., издадено от Началник ОО „АА – Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник.

            Ответната по жалбата страна, редовно призована,  не изпраща представител в с.з.

             Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана  по  същество жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

            На 26.01.2019г.  св.И.И. - мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР  – Търговище и св.И.А.  - също полицейски служител от ОДМВР - Търговище изпълнявали служебните си задължения в гр.Търговище.  Около 08.48ч., движейки се със служебен автомобил в посока от бул. „Т. К. “  по бул.“С. “ в града,  същите забелязали  таксиметров автомобил „Киа“ с рег.№ Т **** МТ с водач – жалбоподателя, който престоявал на спирка на превозни средства от редовни линии на обществен транспорт. Спирката се намирала на бул.“С. “ пред кафе „Е.“, респ. срещу аптека „А.“ в града.  Контролните органи констатирали, че освен този автомобил, още три автомобила са в нарушение на правилата за престой и паркиране, поради което св.И. съставил на водачите на четирите автомобила фишове по чл.186, ал.1 от ЗДвП. Тъй като жалбоподателят оспорил нарушението, съставеният му фиш бил анулиран и му бил съставен АУАН, съгласно чл.186, ал.2 от ЗДвП. Същевременно, на същия бил съставен и АУАН № 432866/ 26.01.2019г.  за нарушение на чл.45, т.2 от Наредба № 34/1999 за таксиметров  превоз на пътници – за това, че като водач на собствения си таксиметров автомобил с рег.№ Т**** МТ престоявал за изчакване на пътници на спирка на превозни средства от редовни линии за обществен транспорт. Жалбоподателят отказал да подпише така съставения акт, отказал и да получи препис от него, като отказите му  били удостоверени с подписа на свидетел. Въз основа на акта, Началник ОО „АА – Търговище издал Наказателно постановление №  44- 0000055 от 18.02.2019г.,  с което за нарушение на чл.45, т.2, предл.1 от Наредба № 34/1999 за таксиметров  превоз на пътници и  на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр   наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200лв.

            Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите И.И., И.А., Д. Д. ,  П. М.  и останалите доказателства и доказателствени  средства по делото.

            Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно  чл.48 и чл.49 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници,  заповед № РД – 08- 249 от 15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и заповед № 526/12.11.2018г. на изпълнителния директор на  Изпълнителна агенция  „Автомобилна администрация“. Издадени са по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.

           От гласните доказателства по делото се установява, че в резултат на извършената на 26.01.2019г. проверка,  на жалбоподателя са били съставени два АУАН -  един, издаден на основание чл.186, ал.2 от ЗДвП за нарушение на същия  закон   – след оспорване на издадения му  фиш и втори –  АУАН № 432866/26.01.2019г за нарушение на чл.45, ал.2 от  Наредба № 34/1999 за таксиметров  превоз на пътници. По делото не са налице данни,  дали  въз основа на първия АУАН  е издадено НП. Този  въпрос обаче е ирелевантен за делото, доколкото предмет на проверка в настоящото производство е законосъобразността на втория АУАН и издаденото въз основа на него НП  за нарушение по специалния закон, което именно се обжалва.

            Жалбоподателят твърди, че преди време с други негови колеги се е жалвал срещу  действия на полицейския служител И.И.. Съдът намира, че това обстоятелство,  само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за тенденциозност при извършване на процесната проверка. Възраженията в тази насока не са подкрепени от доказателства,  респ. същите са необосновани.  От  представения съдебен протокол по  АНД № 877/2017г. на ТРС  такъв извод не може да се направи.  От  друга страна следва да се посочи, че констатациите в АУАН, респ. в НП  не се ползват с презумптивна  доказателствена сила  и същите подлежат на проверка и доказване в съдебното производство с всички допустими доказателствени средства.

            С обжалваното НП жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.45, т.2, предл.1 от  Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници. Чл.45, т.2 от посочената наредба гласи, че на водача е забранено да престоява за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт или на участък от пътното платно, при което се създават затруднения за останалите участници в движението за изчакване на клиенти;

               По делото е безспорно установено, а и не се спори, че жалбоподателят е водач на таксиметров автомобил „Киа“ с рег.№ Т **** МТ,  който на процесната дата  бил маркиран и обозначен като работещо такси.  От показанията на свидетелите И. и А. се установи, че в процесния момент посоченият таксиметров автомобил с водач – жалбоподателя, се намирал  на  бус лентата – на спирка на превозни средства от редовни линии за обществен транспорт, находяща се на бул. „С. “ в гр.Търговище, пред  кафе „Е.“. Именно това обстоятелство станало и повод за извършване на проверката. Показанията на двамата свидетели са дадени под страх от наказателна отговорност, кореспондират помежду си, не се опровергават от други доказателства, респ. не са налице основания същите да не бъдат кредитирани. 

              Жалбоподателят от своя страна твърди, че се е движил в най- дясната лента с намерение да извърши обратен завой и да се нареди на пиацата за таксита от другата страна на пътя. Тъй като имало  движение на автомобили, които му пречели да извърши маневрата, той стигнал до мястото, където започвала автобусната спирка. Твърди, че бил спрял  с включен двигател и мигач за ляв завой. В този момент  се появил полицейският автомобил, от който слязъл полицейски служител и му поискал документите за проверка. След това полицейският автомобил  направил обратен завой и спрял на  отсрещната страна на пътя.  

            Съдът намира, че твърденията на жалбоподателя не се подкрепят от доказателствата по делото.  Както св.И., така и св.А. посочиха, че когато приближили таксиметровия автомобил видели, че  водачът се  намира в него и се занимава с телефона си. Тези данни по никакъв начин не  кореспондират с тезата, че същият изчаквал преминаващите автомобили  в готовност да извърши съответната маневра. Подобни обяснения  не са били дадени по време на проверката. Освен това, според полицейските служители, в момента, в който те забелязали неправилно престояващия таксиметров автомобил,  той не  бил с включен  ляв пътепоказател. От обясненията на св.И. се установи, че жалбоподателят включил левия мигач едва след като му били поискали документите за проверка.   

             Показанията на свидетелите Д.  и  М.  – колеги на жалбоподателя, не  опровергават  показанията на полицейските служители,  респ. не доказват неговата теза. В основната си част те предоставиха сведения, получени от самия жалбоподател. От друга страна, от обясненията им стана ясно, че двамата са видели само част от извършената проверка. Забелязали са, че автомобила на жалбоподателя се намирал в дясната част на платното за движение и бил с пуснат ляв мигач. Св.Д.    видял, че в този момент от другата страна имало „патрулка“, а св.М. , възприел „насреща полицейската кола“.  Обстоятелството, че двамата са възприели  полицейския автомобил в момента, в който той вече е бил  обърнал посоката си на движение и е бил спрял,  сочи,  че св.М.  и св.Д.  не са възприели релевантните за делото обстоятелства от тяхното начало. Видели са,  че мигача на таксиметровия автомобил е бил пуснат, но тези данни съответстват на показанията на св.И., че  жалбоподателят е    включил същия след началото на проверката. Поради обстоятелството, че св.Д.  е пристигнал в района на проверката след нейното начало, данни за момента, в който контролните органи са възприели нарушението не биха могли да се получат и от изискания запис от видеорегистратор от таксито, управлявано от този свидетел. Освен това, по отношение на записа, съдът прие, че същият не следва да се кредитира като годно доказателствено средство,  тъй като не е събрано или  изготвено  по реда и условията на НПК, съгласно чл.105, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.

             Предвид изложеното, съдът прие за безспорно доказано, че в процесния момент жалбоподателят като водач на таксиметров автомобил е  престоявал в обхвата на спирката на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт, което неминуемо е създало затруднения на останалите участници в движението. По делото е безспорно установено и не се спори, че в този момент жалбоподателят е бил на работа – на предното  стъкло на автомобила не е имало поставена табела „не работи“, знакът „такси“ не е бил свален или покрит. Св.Д.  посочи: „ и двамата бяхме на работа“. Т.е.  жалбоподателят е бил в готовност за обслужване на клиенти, което сочи, че правилно поведението му е възприето като престой за изчакване на пътници.

           С оглед изложеното, съдът намира, че   нарушението – предмет на обжалваното НП е доказано. Правилно е определена и санкционната норма. В чл. 105, ал.1 от ЗАвП  е предвиден фиксиран размер на глобата – 200лв.,  какъвто именно размер е наложен и с НП. Правилно наказващият орган е   приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите от този вид.

           Предвид горното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

           След влизане в сила на решението, приложения 1бр. флаш - памет със запис от видеорегистратор следва да се върне на С. М. П. – управител на „Е.- 2007-1“ ЕООД.     

           Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  

      Р      Е     Ш     И    :

 

               ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №  44- 0000055 от 18.02.2019г., издадено от Началник ОО „АА – Търговище, с което на С.Ю.М. *** с ЕГН  ********** на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 200лв., като  законосъобразно.

                СЛЕД влизане в сила на решението, приложения 1 бр. флаш - памет със запис от видеорегистратор, да се върне на С. М. П. – управител на „Е.- 2007-1“ ЕООД- гр.Търговище.    

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :