Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети март
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №15144
по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.05.2018
год., постановено по гр.дело №43361/2017 год. по описа на СРС, ГО, 140 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.И.Т.
и М.П.Т. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 200 ЗЗД и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сумата от 2 316.70 лв.,
представляваща стойност на топлинни услуги /в т.ч. и цена за дялово
разпределение/ за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год. за топлоснабдяван
имот, находящ се в гр.София, бул.“********, абонатен №005809, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №15661/2017
год. по описа на СРС, 140 с-в – 15.03.2017 год. до окончателното й изплащане и
сумата от 550.28 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2014
год. до 06.03.2017 год., като са отхвърлени като неоснователни исковете за
главницата до пълния предявен размер от 3 560.40 лв. и за периода от м.май
2013 год. до м.април 2014 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа
грешка, изразяваща се в пропуск да бъде отразен посочения период, за който се
отнася претендираното от ищеца вземане по обща фактура №00558591 от 31.07.2014
год./ и исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва до
пълния предявен размер от 560.21 лв. и ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото и в
заповедното производство в размер на 516.55 лв. /от които 424.42 лв. – за
исковото производство и 92.13 лв. – за заповедното производство/, а ищецът е
осъден да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски по делото в размер на 30.42 лв.
Горепосоченото
решение е било постановено при участието на привлеченото от ищеца трето
лице-помагач „Н.И.“ ООД.
Срещу решението в
частта му, в която искът за главница е отхвърлен до пълния предявен размер от
3 560.40 лв., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд бил кредитирал заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза. Документите, които вещото лице било
взело предвид при изготвяне на експертизата, били частни. Задачите на
експертизата целели пълно и главно доказване, че отразените в оспорените от
ответниците документи стойности на потребена топлинна енергия не се отличават
от реално консумираната такава. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот били начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл. 71 от Наредбата №16-334 за топлоснабдяването. За имота на двамата ответници
били издадени изравнителни сметки, като видно било от заключението по
съдебно-техническата експертиза, че потреблението на топла вода било определено
по показанията на водомер за топла вода, независимо от това какво потребление
било заявено. А и по делото нямало спор и не се сочели доказателства, че било
заявено потребление, различно от посоченото от вещото лице. Ответниците не били
направили рекламация в 30-дневния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 70, ал.
6 от горепосочената наредба. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по
жалбата Л.И.Т. и М.П.Т. считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Претендират и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 200 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част, но е частично
неправилно.
Установено е по делото,
че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не се спори между страните, че ответниците
са съпрузи и са собственици на процесния апартамент 12, поради което се явяват
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006
год./, респ. респ. битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период /за което не е необходимо
сключването на договор в писмена форма – чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Допълнителен
източник на отношенията между главните страни са публично известни Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през
исковия период /чл. 150 ЗЕ/. След като процесният имот е бил придобит по време
на брака на ответниците, то същият е в
режим на съпружеска имуществена общност /бездялова съсобственост/. В този
връзка следва да се има предвид, че според нормата на чл.25, ал.2 СК /отм./, респ. чл. 32, ал. 2 СК, за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване
нужди на семейството, те отговарят солидарно. А
щом е така, то кредиторът /ищецът/ може да иска изпълнение на цялото задължение
от когото и да е от длъжниците – арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
В този смисъл
доказано е основанието /източниците/ на вземанията – незаплатена стойност на
доставена топлинна енергия, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, както е приел и първоинстанционният съд.
Единственият спорен
по същество въпрос във въззивното производство е свързан с дължимия размер на претендираните
вземания за периода от м.май 2013 год. до м.април 2014 год. /виж абзац І от
обстоятелствената част на исковата молба и обстоятелствата, изложени в абзац І
от т. 12 на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/.
В разглеждания
случай въз основа на заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, които не си противоречат и напълно кореспондират
с останалите данни по делото, а именно с ангажираните от третото лице-помагач 2
бр. изравнителни сметки, поради което и при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, въззивният съд приема за установено, че стойността
на реално доставената топлинна енергия през периода от 01.05.2014 год. до
30.04.2016 год. възлиза на 2 295.58 лв., стойността на услугата дялово
разпределение за периода от м.май 2014 год. до м.април 2015 год. – на 21.12 лв.
/обстоятелства, които на практика не са и спорни във въззивното производство/, а
стойността на реално доставената топлинна енергия през периода от м.май 2013
год. до м.април 2014 год. – на 1 215.10 лв., или общо 3 531.80 лв.
/според вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза претендираната от ищеца
сума от 28.56 лв. се отнася за вземане за услугата дялово разпределение за
период, предхождащ исковия/.
Следователно и
доколкото не се спори между страните, че дяловото разпределение за било
извършвано в съответствие с установените в закона изисквания, въззивният съд
приема, че ищецът се легитимира и като кредитор на изискуемо вземане от
1 215.10 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.май
2013 год. до м.април 2014 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК /възражението за давност на
ответниците е релевирано за първи път едва в хода на устните състезания в
първоинстанционното производство, поради което СГС приема, че същото се явява преклудирано
и не подлежи на разглеждане – чл. 133 ГПК/.
Ето защо
решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която исковете за
главници са отхвърлени за разликата над 2 316.70 лв. до размера от 3 531.80
лв. /т.е. за сумата от 1 215.10 лв./ – стойност на доставена топлинна
енергия за периода от м.май 2013 год. до м.април 2014 год., които претенции
подлежат на уважаване. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в
частта му, в която ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 0.94 лв.
В останалата
обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на жалбоподателя /ищеца/ неприсъдената част от разноските в
първоинстанционното производство в размер на 179.89 лв. и разноските в
заповедното производство в размер на 39.04 лв., както и направените разноски
във въззивното производство за държавна такса в размер на 24.43 лв. и сумата от
97.70 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от въззивната жалба, респ. уважената част от исковете.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 02.05.2018 год., постановено по гр.дело
№43361/2017 год. по описа на СРС, ГО, 140 с-в, в частта му, в която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.И.Т.
и М.П.Т. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 200 ЗЗД
за разликата над 2 316.70 лв. до размера от 3 531.80 лв. /т.е. за
сумата от 1 215.10 лв./ – стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.май 2013 год. до м.април 2014 год. /при допусната от СРС
очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуск да бъде отразен посочения
период, за който се отнася претендираното от ищеца вземане по обща фактура
№00558591 от 31.07.2014 год./, както и в частта му, в която ищецът „Т.С.“
ЕАД е осъден да заплати на ответниците Л.И.Т. и М.П.Т. разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 0.94 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Л.И.Т. с ЕГН ********** и М.П.Т. с
ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 200 ЗЗД, че ответниците дължат солидарно на ищеца разликата
над 2 316.70 лв. до размера от 3 531.80 лв. /т.е. сумата от
1 215.10 лв./ – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.май
2013 год. до м.април 2014 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа
грешка, изразяваща се в пропуск да бъде отразен посочения период, за който се
отнася претендираното от ищеца вземане по обща фактура №00558591 от 31.07.2014
год./, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело №15661/2017 год. по описа на СРС, 140 с-в – 15.03.2017 год. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението от
02.05.2018 год., постановено по гр.дело №43361/2017 год. по описа на СРС, ГО,
140 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Л.И.Т. с ЕГН ********** и М.П.Т.
с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 179.89 лв.,
направените разноски в заповедното производство в размер на 39.04 лв., както и
направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на
24.43 лв. и сумата от 97.70 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Н.И.“ ООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/