Решение по дело №2653/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1609

гр. Пловдив, 04.09.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на девети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                         

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2653/2019г. по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Предмет на настоящето производство е НП № 19-1030-001741/18.03.2019г. издадено от Началник група в Сектор  “Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив, с което на И.З.В., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят И.З.В., чрез своя процесуален представител адв. Д.К., излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателя се представлява от упълномощения защитник адв. Д.К. който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. 

Въззиваемата страна Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, не изразява становище по жалбата в проведеното производство.

От фактическа страна се установява следното:

На 21.02.2019г., около 07.40ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил  марка „Тойота Корола” с Рег. № **** в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Васил Левски“, като преминава на неразрешаващ /червен/ сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим. Посоченото било възприето от свидетеля А.И.В. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив и посочения като свидетел очевидец в съставения акт Й. П. И.. За установеното нарушение бил съставен АУАН в който било описано че жалбоподателя е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражение. На същия била връчена екземпляр от него, видно от приложената разписка за връчен АУАН. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпило възражение срещу съставения акт. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което извършеното нарушение било описано и квалифицирано по сходен начин, и бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Било отразено че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки.

Като свидетел по делото е бил разпитан полицейският служител, свидетел съставил  АУАН, очевидец на извършеното нарушение – свид. А.В., който заявява че не си спомня конкретния случай. Разказва че на кръстовището посочено в съставения АУАН редовно се извършва контрол по сигурността в часовете от 07.00ч. до 09.00ч. и от 16.30ч. до 18.00ч. като някой път проверяващите стояли на „Хитър Петър“, а друг път на бул. „България“. Свидетеля заявява че поддържа акта тъй като ако нарушителя не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, той е нямало да състави акт. Заявява че на това кръстовище има поставени камери и винаги се съобразява и с камерите за да е сигурен извършено ли е нарушение. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите се явяват  логични, безпротиворечиви, неопровергани от доказателствата по делото и тъй като същите изхождат от обективен доказателствен източник и са съответни на целокупния доказателствен материал, в това число на приетите по делото писмени доказателства. Съдът цени тези показания като достоверен източник на информация и намира, че същите са в унисон с описаната в НП фактическа обстановка, възприета и от настоящия съдебен състав, както и с всички писмени доказателства, в това число и с процесния АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не беше разколебана. Действително св. В. не си спомня конкретния случай, но заявява убедено че ако не е имало нарушение не би съставил акт и в този смисъл подкрепя съставения от него акт.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В хода на съдебното следствие се установява по категоричен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вменените му административно нарушение. По несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят, като водач на л.а. марка „Тойота Корола” с Рег. № ***** е преминал на червен сигнал на светофара в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Васил Левски“, което е било възприето от полицейските служители измежду които и св. В.. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6 т. 1 от ЗДвП. От разпита на свид. В. се установява, че макар и да не помни конкретния случай, той е категоричен че нарушение е било извършено след като е съставен АУАН и че ако жалбоходателя не е преминал на червен сигнал на светофара е нямало да бъде съставен акт. От друга страна твърдението на нарушителя че е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба не се подкрепи от никакви доказателства. Нещо повече в съставения АУАН, подписан от жалбоподателя, същия не е направил никакво възражение и не е изложил твърдението появило се в жалбата че е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба.

Не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от събраните по делото доказателства, в това число и от свидетелските показания на свид. В., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник. 

Що се отнася до довода на жалбоподателя че е нарушено правото му на защита с това че в АУАН и НП не е посочено той по коя улица се е движел, настоящия състав намира това за несъществено по своя характер. В крайна сметка нарушението вменено на нарушителя се изразява в това че нарушителя не е  съобразил поведението си със светлинните сигнали – а именно че е преминал на червен сигнал на светофарната уредба в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Васил Левски“. Поставената на кръстовището светофарна уредба регулира движението на моторни превозни средства преминаващи през цялото кръстовището, независимо от коя улица идва автомобила и навлиза в зоната на кръстовището. С оглед безопасността на движение в зоната на кръстовището светофарите насочени към пресечните улици действат взаимосвързано. Несъобразявайки се със светлинните сигнали на светофарната уредба регулираща движението в кръстовището нарушителят извършва посоченото нарушение. В този смисъл настоящия състав приема че за нарушителя не е останало неясно от описанието на нарушението къде е извършено същото, т.е. мястото е именно кръстовището на бул. „България“ и бул. „Васил Левски“.

Правилно административнонаказващия орган е  определил и съответната на извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП санкционна норма, а именно тази по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП която предвижда глоба в размер на 100 лева за водач който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Размера на наложената глоба е фиксирана от законодателя поради което не може да се ревизира от съда и се приемат за правилно определена.

По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал.1, т.12 от същата, за  преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването (чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП) се предвижда отнемане на 8 контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП, се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189, ал.6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се определи като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.

Поради всичко гореизложено и като намери че в проведеното административнонаказателно производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, съдът намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н.св.,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-001741/18.03.2019г. издадено от Началник група в Сектор  “Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив, с което на И.З.В., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

МГ