Решение по дело №695/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260078
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20201520200695
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …… гр.Кюстендил, 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Кюстендилски районен съд, Х-ти състав, в открито заседание на десети февруари в две хиляди двадесет  и първа година, в състав:

 

                                                                                              Председател: Пламен Деянов

При участието на секретаря Гергана Милушева,

 

            Като разгледа докладваното от съдия Деянов АНД № 695 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

           

            Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от „ ЕМО 72“ ЕООД, ЕИК - ********* , със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „ *** ",№ ***, представлявано от управителя В.Б.В., ЕГН - **********, чрез пълномощника адвокат Й.Т. обжалва наказателно постановление № 465415-F 478822/26.09.2019 година, издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП гр. София, бул. „Христо Ботев“ , № 17. с което на основание чл. 185, ал. 1,за нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500.

            Иска се отменяне на постановлението. Твърди се, че не е извършено нарушението предмет на атакуваното НП.

            Наказващият орган, не изпраща представител. При това на практика след обявяване от съдът край на съдебното следствие и ход по същество на делото както и обявяване на решение в срок, АНО представя на 09.02.2021 година становище за неоснователност на жалбата.Административно - наказващия орган – ЦУ на НАП гр. София, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И. И., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

            Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

При извършена проверка на 16.03.2019 г. в 13.10 часа  в търговски об3ект по смисъла на параграф 1.т.41 от ДР на ЗДДС – бърза закуска, находящ се в гр. Кюстендил, бул. „***“ , № **, стопанисван от „ЕМО 72“ ЕООД с ЕИК ********* е извършена контролна покупка на един брои минерална вода на стойност 0,70 лева. Плащането на водата е прието но не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Покупката е заплатена в брои от М.В. – ИП преди легитимиране на органите по приходите. Плащането Било прието от В.Б.В. – управител и продавач в обекта.

Проверката завършила чрез разпечатване на КЛЕН за датата 16.03.2018 година от които било видно ,че подобна покупка-продажба не е отразявано във фискалното устройство на търговеца. Направен е извод ,че „ЕМО 72“ ЕООД не е изпълнило задължението си за отразяване на направеното заплащане чрез издаване на фискален бон. На база на тези установявания проверяващите счели наличието на нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС съставили протокол за извършена проверка с дата 16.03.2019 година въз основа на които по-късно издали АУАН,  № О 478822 с дата 28.03.2019 година.

            Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приложените по административно – наказателната преписка писмени доказателства,както и свидетелски показания в хода на проведеното съдебно следствие. Жалбоподателя оспорва факта на нарушението и практически излага съображения, че извършеното в хода на проверката е едностранно и хаотично действие от страна на проверяващите с цел доказване на вписаното в АУАН нарушение. Не може да не прави впечатление факта ,че описаното в съставения констативен протокол,АУАН и НП нарушение не дава възможност за категорично разграничаване на виновното лице. И в трите изброени по горе документа създадени от проверяващите, не е сторено ясно и категорично разграничаване на физическото лице В. Х. В.– посочвана като управител и продавач в търговски обект от представител и управител на юридическото лице каквото безспорно е „ЕМО 72“ ЕООД. Може би ако проверяващите си бяха направили труд да приложат по делото и то в хода на извършваната проверка заверено копие от регистрацията на „ЕМО 72“ ЕООД за всеки можеше да бъде ясно, в какво качество е била в магазина В.. Но подобно безспорно изясняване на качеството и не е сторено, което прави и останалите твърдения голословни. Съмненията в законосъобразното извършване на проверката се задълбочават и от факта, че нарушител на разпоредбата на чл. 185 ал.6 от ЗДДС се представя за свидетел , на които съдът следва да даде вяра в обясненията, които очевидно са противоречиви и взаимноотричащи се. От една страна се твърди закупуване на продукт различен от описания в АУАН и НП от друга не се държи сметка ,че чрез извършване нарушение на определена разпоредба от ЗДДС в хода на проверката няма как да се черпят ползи от страна на нарушителя. По делото са приложени доказателства, събрани очевидно противно на законовите разпоредби. Липсва обяснение от виновното лице. Липсва и отговор на въпроса защо след като В. е възприета като управител-продавач в търговският обект не е глобена по редът на чл.185 ал.1, касаещ санкция  за физическо лице продавач. Нали проверяващите твърдят в АУАН , НП и при разпитът им в ОСЗ, че процесната бутилка вода е продадена именно от нея. Но на практика са наложили имуществена санкция, каквато следва да бъде наложена на ЮЛ, „ЕМО 72“ ЕООД.

             Съдът като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав, достигна до следните правни изводи:

            Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.Видно от представения АУАН в хода на съдебното производство е че подведеното под отговорност лице словом е виновно защото е управител – търговец на определен търговски обект но е подведено под отговорност като юридическото лице стопанисващо обекта за извършено нарушение от управител –търговец на обекта а не от управителя на ЮЛ.

            Съгласно чл. 185, ал.3 от ЗДДС в случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Това задължение е вменено съгласно разпоредбата на чл.185 ал.6 от ЗДДС/ (6) На лице, което не изпълни задължението си да съхрани документа по чл. 118, ал. 1 до напускането на обекта, се налага глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция. Безспорно касае купувача, за какъвто желае да се представи инспектора извършвайки нарушение на тази разпоредба в желание да представи доказателства.

            Настоящият съдебен състав намира за доказано по безспорен начин, че проверяващите са нарушили по безпрецедентен начин служебните задължения с цел да докажат извършено нарушение. В бързината и желанието на всяка цена да накажат нарушител са допуснали смесването на отговорността на физическо лице с тази на юридическо лице ясно разграничени от законодатела. Твърдяното като установено в АУАН и НП не се потвърждава в съдебно заседание. В хода на съдебното следствие се прави произволно разказване на факти и обстоятелства, вероятно от проверката на друг търговски обект но не и от този които е посочен в АУАН и НП. Словом се твърди извършено нарушение на разпоредбата по чл.185 ал1 пр.1 а на практика се налага санкция за нарушение на чл.185 ал.1 пр.2 от ЗДДС. Затова съдът счита, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление не са спазени формалните изисквания на ЗАНН и са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната им. Двата акта са съставени от оправомощени длъжностни лица, съдържат изискуемите от закона реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, включително но не и подробно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. По делото не се представя доказателство за съществуване на фирма „ЕМО 72“ ЕООД а от там и у кои е управителя на фирмата за да се направи безспорен извод относно задължения и права и наличие на нарушение.

            Формално са спазени процесуалните срокове за издаване на АУАН и наказателното постановление. Но свидетелите очевидно не помнят къде, кога и как са извършили не проверки а провокации и какви санкции са наложили.

             За пореден път АНО счита че не следва да се обосновава относно наличието или отсъствието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Може би това е продиктувано от схващането, че конкретно описаното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид.

            Извън всичко гореизложено съдът следва да отбележи, че действително не е доказано безспорно извършването на подобен род поражда каквато твърдят проверяващите. Не се посочва свидетел от страна на лицата намиращи се вътре в обекта, които са редови клиенти а не инспектори. Липсата на безспорно доказателство се затвърждава с очевидната липса на санкция на лицето по чл. 185, ал.3 от ЗДДС, която е предвидена за лицето длъжно да издаде касов бон. Очевидно неясно е като каква е възприета В.. Дали тя е управител и продавач в търговски обект или управител на фирма. Очевидно АНО е изпълнил задължението си да стори подобно разграничение и то по ясен и еднозначен начин. За дружеството извършило нарушение е предвидена по сурова санкция с минимум от 500 лева по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Законодателя дори е стигнал по далеч в опита са да пресече това изключително често срещано нарушение, целящо ощетяване на фиска, като е създал разпоредбата на  чл. 185, ал.6 от ЗДДС в която е предвидено, че на лице, което не изпълни задължението си да съхрани документа по чл. 118, ал. 1 до напускането на обекта, се налага глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция. Тоест ако се твърди вина на продавача в същото време толкова е виновен и и инспектора, които не е поискал или не е изчакал издаването на касов бон а е взел бутилката от хладилника и излязъл за да извика колегите си в желанието на този обект да бъде наложена санкция.

            Неясното описание на нарушението, неправилната му квалификация са довели до недопустимо ограничаване правото на виновното лице да разбере в какво точно го обвиняват и организира адекватна защита. В същото време се отбеляза и липсата на безспорни доказателства потвърждаващи обвинителната теза.

            Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

            По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 465415-F 478822/26.09.2019 година, издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП гр. София, бул. „Христо Ботев“ , № 17. с което на „ ЕМО 72“ ЕООД, ЕИК - ********* , със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „ **** ",№ ***, представлявано от управителя В.Б.В., ЕГН - **********, на основание чл. 185, ал. 1,за нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500.

 

 

            Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: