№ 22536
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110107053 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу
„БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ.
С исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за
въздушен превоз за полет № FB984 по направление Бургас – София, като
полетът е планиран за 05.07.2023 г. с час за излитане – 21:00 часа и на
пристигане – 21:50 часа. Твърди, че полетът е изпълнен със закъснение над 3
часа. С оглед изложеното счита, че има вземане към ответника за сумата от
250 евро, представляваща обезщетение по чл.7 от Регламент № 261/2004.
Твърди, че се е снабдила със заповед за изпълнение от 14.11.2023 г. по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 61051/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът
е подал възражение.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Претендира разноски.
Ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД е депозирал отговор на исковата
молба извън срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Оспорва пътникът да
се е явил за регистрация в деня на полета. Прави възражение, че са били
налице извънредни обстоятелства за забавяне на полета, в случай че се
приеме, че такова е налице, а именно – удар от мълния в корпуса на самолета
на дата 05.07.2023 г. на предхождащия процесния полет. Същевременно
заявява фактически твърдения и за удар от птица. Моли съда да отхвърли
1
предявения иск. Претендира разноски.
С молба от 05.07.2024 г. ответникът уточнява в изпълнение на
указанията на съда, че твърдяното извънредно обстоятелство е удар от
мълния.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че помежду им валидно е възникнало
договорно правоотношение за въздушен превоз на пътници, по силата на
което ответникът се е задължил да изпълни уговорения полет № FB984 по
направление Бургас – София, като полетът е планиран за 05.07.2023 г. с час за
излитане – 21:00 часа и на пристигане – 21:50 часа.
Безспорно е между страните, че резервация за полета е била потвърдена.
Видно от представена по делото неоспорена електронна
кореспонденция, от Летище София е предоставена информация, че полет №
FB984 по направление Бургас – София от 05.07.2023 г. е планиран да кацне на
летище София в 21:50 часа, но действителният час на кацане е бил 1:32 часа.
Безспорно е между страните, че процесният полет е до 1 500 км.
Ответникът е задължен, на основание чл.190 ГПК, да представи списък
на пътниците, регистрирани и качени на борда за полет № FB984. Указана му е
процесуалната последица от непредставянето на същия, а именно – че съдът
може да приеме за доказани фактите, за установяване на които създава пречка
за събиране на допуснати доказателства, в случая – явяването на ищцата
навреме за полета. В указания срок, както и към момента на приключване на
съдебното дирене, такъв списък не е представен от ответника.
По делото е представено извлечение от технически дневник на полет №
FB978 от 05.07.2023 г. по направление Варна – София, в който се сочи, че по
време на транзитна проверка е открит удар от мълния в края на крилото и се
подозира засегнат вертикален стабилизатор на предния ръб на крилото.
Посочено е също, че е извършена проверка на 05.07.2023 г. в 23:50 часа и не са
открити повреди по вертикалния стабилизатор.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в
срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно задължителното тълкуване на Регламент № 261/2004, уреждащ
правоотношението между страните, пътници на закъснели полети се
приравняват на такива по отменени полети, когато поради закъснението
претърпяват загуба на време, поради което на същите се дължи обезщетение
2
от въздушния оператор в размерите, посочени в чл. 7 от Регламента, които са
фиксирани и съобразени единствено с разстоянието между отправната и
крайна точка на полета /решение по съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на
СЕС/.
В случая безспорно е между страните, че помежду им валидно е
възникнало договорно правоотношение за въздушен превоз на пътници, по
силата на който ответникът се е задължил да изпълни уговорения полет
Бургас – София, планиран за 05.07.2023 г. с час за излитане – 21:00 часа и на
пристигане – 21:50 часа.
Безспорно е между страните, че резервацията за полета е била
потвърдена, като с оглед процесуалната последица на чл.190, ал.2 ГПК, вр.
чл.161 ГПК съдът приема за доказано, че ищцата се е явила на гишето за
регистрация в часа, посочен предварително от ответника.
Установи се по делото, че полетът е осъществен със закъснение повече
от три часа.
От страна на ответника се твърди, че закъснението се дължи на
извънредно обстоятелство – удар от мълния в корпуса на самолета,
изпълняващ предхождащия полет по направление Варна – София.
Разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от Регламента предвижда право на
превозвача да откаже изплащане на обезщетение, ако може да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С решение
на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито съображения
14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават
признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на
„извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в която това обстоятелство
засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази
възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение
от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C74/19/. Едно и също
въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета
в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство,
засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на
полета или полетите след него (решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos
Portugueses, C-74/19). Ето защо, за да се освободи от задължението си за
плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или
отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на
„извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на
предпредпоследната ротация на това въздухоплавателно средство (решение от
11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19). В посоченото
решение на СЕС по дело С-826/2019 е прието, че член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от
3
задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение
на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се
позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял
полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна
ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия
полет при пристигането.
В случая по делото е представено извлечение от технически дневник на
полет № FB978 от 05.07.2023 г. по направление Варна – София, в който се
сочи, че по време на транзитна проверка е открит удар от мълния в края на
крилото и се подозира засегнат вертикален стабилизатор на предния ръб на
крилото, както и че е извършена е проверка на 05.07.2023 г. в 23:50 часа и не
са открити повреди по вертикалния стабилизатор. От представените по делото
доказателства обаче не може да се приеме, че ответникът е доказал предходен
полет по направление Варна – София да е осъществен със същия самолет, с
който е следвало да бъде осъществен и процесният полет Бургас – София. С
оглед изложеното съдът намира, че от страна на ответника не е проведено
пълно и главно доказване, тежестта за каквото страната носи, относно
обстоятелствата, на които основава своите възражения – забавянето да се
дължи на обстоятелство, което да не е могло да бъде избегнато дори при
взимане на всички разумни мерки.
С оглед изложеното съдът намира, че в полза на ищцата е възникнало
вземане за обезщетение за закъснение на полет по чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент
№ 261/2004, чийто размер с оглед разстоянието на полета – до 1 500 км, което
не е спорно между страните, възлиза на сумата от 250 евро, равняваща се на
488, 96 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 425 лв. разноски за заповедното
производство и 425 лв. разноски за исковото производство.
От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, доколкото претендираното такова е в размер
на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК
********* дължи на В. С. С., ЕГН **********, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ,
сумата 250 евро (с левова равностойност 488, 96 лв.), представляваща
4
обезщетение за закъснение на полет № FB984 от 05.07.2023 г. по направление
Бургас – София, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 06.11.2023 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 14.11.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61051/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. С.
С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 425 лв. разноски за
заповедното производство и сумата 425 лв. разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5