РЕШЕНИЕ
№ 3414
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110108424 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Тепляков” № 10, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет. 2, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 4154.25 лв. –
главница по договор за кредит № PLUS-01656841/03.04.2012 г., сключен между С. С. В. и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД по силата на сключен на 14.09.2018 г. договор за прехвърляне на
вземанията, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, и което вземане е предмет на принудително
изпълнение по изп.дело № 1571/2015 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на
КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13242/2014 г. по описа на
ВРС, XVIII състав, издаден въз основа на влязла в сила на 15.11.2014 г. заповед за
изпълнение № 6793/24.10.2014 г. по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13242/2014 г. на ВРС в полза на кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство, по което понастоящем взискател е ответникът, в качеството му
на частен правоприемник за вземането. Твърдят се следните изп. действия, извършени в
производството: на 17.12.2015 г. по изп. дело е изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника „Про-08“ ЕООД; на 17.12.2015 г. като взискател е присъединена
държавата; на 25.02.2016 г. е изпратено съобщение на длъжника за наложения запор на
трудовото възнаграждение, което е останало неполучено; на 20.09.2019 г. е изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжника „Ахил 79“ ЕООД за наложен запор на
трудовото възнаграждение; на 04.04.2019 г. е изпратено съобщение до няколко банки за
налагане на запор върху вземания по банкови сметки на ищцата. След 04.04.2019 г. по изп.
дело не са извършвани изпълнителни действия. Доколкото в периода 20.09.2016 г. до
04.04.2019 г. не са предприемани изпълнителни действия, изп. дело е прекратено екс леге в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От извършеното последно валидно изпълнително
действие – 20.09.2016 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, е
изтекъл петгодишен период, поради което правото на принудително изпълнение е погасено
1
по давност. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на така предявения иск и
присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска. Позовава се на следните изпълнителни
действия, довели до прекъсване на погасителната давност: Твърди, че с молба от 01.12.2015
г. първоначалният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е възложил на
съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, с което е прекъсната давността. На
03.12.2015 г. е извършена справка в НАП за регистрирани трудови договори; на 17.12.2015
г. до работодателя на длъжника е изпратено запорно съобщение, на същата дата е
присъединена държавата като взискател; на 25.02.2019 г. и 20.09.2016 г. са изпратени
запорни съобщение до работодател; на 27.06.2017 г. взискателят „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е депозирало молба за присъединяване на изпълнителен лист; на 22.11.2018
г. по изпълнителното дело е постъпила молба за конституиране на ответника като взискател,
с която молба е поискано насрочване на опис на движими вещи на длъжника; на 29.01.2019
г. ответникът е поискал извършване на справка в регистър на БНБ за банкови сметки на
длъжника; на 04.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“,
„Алианц Банк България“ и „Банка ДСК“; на 13.08.2020 г. е депозирана молба от взискателя
за насрочване на опис на движими вещи. Навежда се, че считано от м. 01.2022 г. до
настоящия момент по изп. дело ежемесечно са постъпвали суми в резултат на предприетите
изп. действия. Поддържа, че не е налице лично бездействие на вискателя, поради което
оспорва приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Акцентира, че не необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител да е задължително успешно, за да се
счита за прекъсната давността. В заключение като поддържа, че по образуваното
изпълнително производство са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността,
намира, че изпълняемото право не е погасено по давност. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание всяка от страните представя
писмено становище по съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение поради
изтекла давност, плащане, прихващане и др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на
вземането по издадения срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на
твърдените от него правопогасяващи факти, като в случай на позоваване на изтекла
погасителна давност, в тежест на ответника – взискател в изпълнителното производство е да
установи предпоставките по чл. 116 ЗЗД за прекъсване на течащата в полза на длъжника
давност.
Видно от материалите по изисканото изп. дело № 1571/2015 г. по описа на ЧСИ
Захари Димитров, във връзка с влязла в сила на 15.11.2015 г. заповед за изпълнение №
6793/23.10.2014 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13242/2014 г. по описа на ВРС, ХVIII състав,
е издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцата е осъдена да заплати на ответника
посочените в листа суми, сред които е и процесната главница в размер на 4154.25 лв. Въз
основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1517/2015 г. по описа на ЧСИ
Захари Димитров.
По това дело са извършени следните действия: на 17.12.2015 г. държавата е
присъединена като взискател. На 29.09.2016 г. /датата на получаване на запорното
съобщение/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /ищец в
настоящото производство/ С. С. Ляпова. На 27.06.2017 г. предишният взискател „БНП
Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е депозирал молба за присъединяване на изпълнителен
лист от 10.06.2015 г., отново издаден по ч. гр. д. № 13242/2014 г. по описа на ВРС, ХVIII
състав, въз основа на влязла в сила на 27.03.2015 г. заповед за изпълнение № 821/16.02.2015
г. по чл. 410 ГПК.
На 22.11.2018 г. настоящият ответник е депозирал молба за конституирането му като
взискател по делото с оглед прехвърлянето на вземането с договор за цесия от 14.09.2018 г.
2
Поискал е с молбата да бъде насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника, като съответно е възложил на съдебния изпълнител извършването на всички
действия по чл. 18 ЗЧСИ.
С молба от 29.01.2019 г. новият взискател е поискал да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника. Изпратени са съответни запорни съобщения от 04.04.2019 г.,
получени на 11.04.2019 г. от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „ЕКСПРЕСБАНК“ АД и
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД. Всяка от посочените банки е депозирала съответен
отговор в смисъл, че е наложен запор върху сметките на длъжника С. С. В..
От м. януари 2022 г. до настоящия момент по изп. д. № 1571/2015 г. ежемесечно
постъпват суми, вследствие на предприетите изпълнителни действия спрямо длъжника,
които биват разпределяни от частния съдебен изпълнител с отделни протоколи за извършено
разпределение.
В този смисъл следва да се отбележи, че спор по фактите няма. Не е спорно по
делото, че ищцата е надлежно уведомена за прехвърленото вземане в полза на ответника по
делото.
Спорът в производството е правен и се свежда до значението на извършените
изпълнителни действия при настъпила перемпция /в случай че е налице такава/.
Съдът приема, че предвид т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, може да се направи извод, че по
смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД понятието „съдебен процес“ не включва
изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на неговата висящност.
Тя се прекъсва многократно от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. Този извод се
подкрепя именно от изричната отмяна на разрешенията, дадени в ППВС № 3/1980 г., което
изгубва своята сила. Основната правна последица от отмяната му е заличаване за в бъдеще
на задължителния характер на следната правна конструкция, изградена по отношение на
спирането на давността по време на изпълнителния процес: погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
каквото беше тълкуването, дадено в горецитираното постановление на Върховния съд.
Същевременно, видно е от материалите по изпълнителното делото, че след 29.09.2016
г., когато е наложен запори на трудовото възнаграждение на ищцата, в продължение на
период от две години взискателят не е поискал, нито овластеният по реда на чл. 18 ЗЧСИ
съдебен изпълнител е предприел приложение на изпълнителен способ. Присъединеният нов
изпълнителен лист не представлява изпълнително действие, което прекъсва давността. С
оглед на изложеното е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство
по право в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 02.10.2018 г. /отчитайки
обстоятелството, че 29.09.2018 г. е събота, неработен ден/.
С прекратяване на изпълнителното производство обаче, материалното право на
взискателя остава незасегнато. Прекратяването на изпълнителното производство не
изключва принудителното изпълнение в случай, че изпълняемото право е непогасено.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни
да съобразяват поведението си с него.
Дори при настъпила перемпция по право, когато по изпълнителното дело е направено
искане за прилагане на нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже
изпълнение – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело – така
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. о. и решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021
г. по описа на ВКС, III г.о., ГК.
С налагането на запора върху трудовото възнаграждение от 29.09.2016 г. е започнала
да тече нова 5-годишна давност. В рамките на новия давностен срок са депозирани
последователни молби /от 22.11.2018 г. и от 29.01.2019 г./ от новия взискател с искане за
3
извършване на съответни изпълнителни действия, които молби, предвид и цитираната
практика на ВКС, имат характер на искане за образуване на ново изпълнително дело, с оглед
настъпилата перемпция. През м. април 2019 г. са наложени запори върху банкови сметки на
длъжника. Тоест, следва да се приеме, че преди изтичане на новия петгодишен давностен
срок давността е прекъсната с наложените запори.
В случая релевантно е, че в рамките на давностния срок взискателят е поискал
извършването на изпълнителни действия срещу длъжника, съответно, че такива реално са
предприети /наложените запори върху банковите сметки/. Необразуването на ново
изпълнително дело е свързано с допуснато дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, който не е събрал дължимата авансова такса за образуване на отделното дело, с
което е нарушил канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела. Това обаче по
никакъв начин не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника /именно такова
виждане е изразено и в цитираното по-горе решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. о./. Да се приеме някакво друго разбиране означава
длъжникът да се постави в едно по-благоприятно положение, съответно да не се зачете
проявената процесуална активност от страна на кредитора за прекъсване на давността, което
съдът намира за неоправдано.
От налагането на запорите върху банковите сметки на ищцата през м. април 2019 г.
започва да тече нова 5-годишна давност, която не е изтекла нито към момента на подаване
на исковата молба в съда, нито към настоящия момент.
Следва да се отбележи още, че в резултат на наложените запори, от м. януари 2022 г.
до м. юли 2022 г., видно от материалите по процесното изпълнително дело, са постъпвали
съответни суми, което изключва необходимостта кредиторът да проявява активност и да
изисква прилагане на нови изпълнителни способи, щом като приложеният такъв се явява
ефективна форма на удовлетворяване на правото.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат
присъдени в полза на ответника. В отговора на исковата молба е обективиран списък на
разноските по чл. 80 ГПК, като ответната страна претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. От страна на процесуалния
представител на ищцата е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал и проведеното
по делото 1 открито съдебно заседание. Ето защо юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде редуцирано до минималния размер от 100 лв., определен в чл. 35, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, и именно тази сума следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Т.” №
**** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров”
№ 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, сумата 4154.25 лв. – главница по договор за кредит №
PLUS-01656841/03.04.2012 г., сключен между С. С. В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД по силата на
сключен на 14.09.2018 г. договор за прехвърляне на вземанията, сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД,
и което вземане е предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 1571/2015 г. по
описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, образувано въз основа на
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13242/2014 г. по описа на ВРС, XVIII състав, издаден въз
основа на влязла в сила на 15.11.2014г. заповед за изпълнение № 6793/24.10.2014 г. по чл.
410 ГПК, поради погасяването по давност на вземането.
ОСЪЖДА С. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Т.” № ***, да заплати
4
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2,
сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски /юрисконсултско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5