Решение по дело №12431/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262679
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20205330112431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 262679                                30.12.2021 година                             град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ  граждански състав, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА       

                               

при участието на секретаря Радка Цекова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12431 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

           Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК …….. седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против  И.В.С., ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 406.45 лева – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., 51.88 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.12.2018 г. до 08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ….. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът бил собственик на имот, находящ се в гр. П…. ж.к. Т….. и като такъв притежавал качеството клиент на топлинна енергия и бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да заплати начислените суми за доставена топлинна енергия за посочения обект в периода от …….. в общ размер 406.45 лева. Същият дължал и обезщетение за забавено плащане на сумата, определено за периода 04.12.2018 г. – 08.06.2020 г. в размер 51.88 лева.

Ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ….., връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

Ответникът И.В.С., ЕГН **********, е п. в хода на процеса, на …

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на ……. г., са конституирани, на мястото на починалия ответник И.В.С. неговите наследници, а именно: В.И.Д., П.И.С. и Г.И.С., на които са редовно връчени преписи от исковата молба за отговор.

С определение от …..е назначена ….М.Б. за особен представител на ответника Г.И.С..

От ответниците В.И.Д. и П.И.С. не са депозирани Отговори на исковата молба, в едномесечния срок по чл. 131 ГПК, макар същите и приложенията, да са редовно връчени.

От ответника Г.И.С. чрез особен представител …. Б. е депозиран писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните през процесния период от време. Твърди се, че ответникът не е собственик на процесния имот. Посочва, че доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост представлявала услуга, която се ползвала от самата етажна собственост. При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се правило не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, поради което потребител на услугата била цялата етажна собственост и искът следва да бъде насочен срещу нея. Ответникът не бил материалноправно легитимиран да отговаря за доставената в сградата в режим на ЕС топлинна енергия. Оспорва, приложените към исковата молба частни документи, за които излага съображения, че липсват доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна енергия. Оспорва годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция, както и правилното изчисляване и разпределение на доставените в процесната абонатна станция количества ТЕ. Оспорва дължимостта на претендираната лихва за забава, тъй като същата била начислена върху прогнозно потребена топлинна енергия. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ….в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от … срещу И.В.С., за следните суми за начислена топлинна енергия: 406.45 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П….. ж.к. Т………. за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., както и сумата от 51.88 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2018 г. до 08.06.2020 г., ведно със законна лихва от 09.06.2020 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, със събрани сведения, поради което и съдът е дал указания за предявяването на установителните искове. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

            Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в гр. Пловдив, публикувани в местен ежедневник - вестник „М….. и в национален всекидневник – вестник „Н……. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.

            По делото като писмени доказателства са приети: Договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, с рег. № ………. от който се установява, че М…. Д… В…. е придобила недвижим имот: в гр. П…  ж.к. Т… новопостроено жилище № ……… Удостоверение за наследници на М..…Д…. В… (поч. на … и оставила за свои наследници: И.В.С. (…); Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, с вх. № ……. подадена от И.В.С., като единствен собственик на жилище, находящо се в ж.к. Т….. в която е посочил, че е придобил собствеността на основание наследство и писмен Договор с рег. № …..Удостоверение за данъчна оценка, издадена от Община Пловдив, от …. на И.В.С. за собствения му имот – жилище, находящо се в ж.к. Т…………..

           Ответникът И.В.С. е п. в хода на процеса, на ….. като на негово място са конституирани неговите наследници: В.И.Д. (….), П.И.С. (… и Г.И.С. (….).

            Ето защо и съдът приема, за неоснователно възражението, че И.В.С. не е бил собственик на процесния имот.

Без значение за изхода на спора е, че имотът вече е съсобствен, по силата на наследяването. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/ е дължал начислените суми.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е бил титуляр на вещното право на собственост на имота, за периода, през който се твърди да е начислена ТЕ, при което е  имал качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

            Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител”  е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

             В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за сградна инсталация, отопление и за услуга разпределение.

            Основният спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията, е дали на И.В.С., за процесния период, е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия през процесния период, съответно дали дължи претендираните за тази енергия, суми.

             Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, на вещото лице …. В.Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П…. ж.к. Т…. където се намира процесния апартамент № …. е работила през целия процесен период, като е подавала топлоенергия за отопление и БГВ на включените в съответната мрежа абонати, т.е. сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота на ответника, през процесния период, два броя отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет, но за отчитането им не осигуряван достъп. Установява също, че през имота на ответника не преминава щранг лира. Вещото лице установява още, че в имота на ответника има монтирано едни брой водомерно устройство за топла вода, като начислявания за изразходваното количество ТЕ за БГВ не е имало, тъй като топлинният счетоводител се е съобразил с липсата на консумация за топла вода в имота от предходен период.

             Според вещото лице, за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба …..за топлоснабдяването за два броя отоплителни тела – по максимална нормативна мощност, поради неосигурен достъп за отчет на измервателните устройства. Вещото лице установява, че за имота през процесния период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 3,52229 МWh, в т.ч. 1,062 МWh за отдадена сградна инсталация, 2,46029 МWh за отопление и 0,0 МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

            Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за осигуряван достъп на разпределителя. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията, че данните за потребеното количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни документи не отговорят на реално потребеното количество енергия.

Съгласно чл. 25 от Общите условия, в случаите, когато уредите не са отчетени поради неосигуряване на достъп от купувача, разпределението на топлинната енергия за отопление се извършва от търговеца, съгласно чл. 70, ал. 4 (от Приложения по чл. 61, ал. 1 от НТ). Според чл. 30, ал. 2, купувачите, неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, могат да поискат срещу заплащане съгласно ценоразписа на Търговеца, допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки /обща и индивидуални/ в тримесечен срок от датата по чл. 30, ал. 2. Доколкото ответникът не твърди, а и не доказва да е възразил по количествата доставена и начислена топлинна енергия, то следва да се приеме, че той се е съгласил със същите. Следователно за него е възникнало задължение да заплати доставената му топлинна енергия в имота, на който е бил потребител.

            От техническата експертиза, се установява, безспорно, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

Обстоятелството, че абонатната станция, свързваща процесния имот, е работила и подавала топлоенергия, се доказа пълно и главно от техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно изготвена. Според разпоредбата на § 1 т. 3 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите.

Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3 (Наредба № ….за топлоснабдяването). Съобразявайки изискванията на Наредбата и приложената към нея Методика за дялово разпределение на топлинната енергия, вещото лице е заключило, че дружеството за топлинно счетоводство е разпределило правилно съответната на отопляемия обем на жилището на ответника, отнесен пропорционално към обема на сградата, топлинна енергия за т.нар. сградна инсталация. С оглед посочената разпоредба и доколкото се установява, че абонатната станция, обслужваща сградата на ответника през периода е работила, съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е изправна страна по него, която може да претендира насрещно реално изпълнение, респективно, че ответникът дължи определените суми за топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация.           

Възраженията относно годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция, са също неоснователни. От представените по делото писмени доказателства: Протокол за извършени дейности по средствата за измерване от ……. във връзка с подмяна на измервателно средство в ж.к. Т…… и 2 броя Свидетелства за проверка на ….. за съответствие, със срок на валидност на проверката до 30.01.2019 г., се установява, годността и изправността на процесния топломер.

Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено и не е оспорено. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията, че данните за потребеното количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни документи не отговорят на реално потребеното количество енергия.

Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата. Изготвената  и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза дава точен отговор на това как е образувана стойността на начислените количества топлинна енергия и акцесорните вземания, като на база изчисленията на вещото лице размерът на главницата за исковия период възлиза на сумата от 406.45 лева, която сума съответства изцяло на претендираното вземане за главница, а обезщетението за забавеното й плащане– на сумата от 51.19 лева. Вещото лице установява също, че не са установени плащания по партидата на ответника.

Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Поради изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по основание, а относно техния размер – иска за главното вземане в размер на 406.45 лева е изцяло основателен, а иска  относно обезщетението за забавено плащане е основателен за сумата от 51.19 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 51.88 лева – ще бъде отхвърлен.

Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата.

Ето защо предявените искове следва да  се уважат, като основателни и доказани.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева– ДТ; 300 лева- за особен представител, общо 330 лева – депозити за експертизи. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от общо 150 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност.

От разноските от общо 855 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 853.71 лева.

Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 75 лева – ДТ в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. По съразмерност се дължат 74.88 лева.

Ответниците не са сторили разноски, поради което не им се присъждат.

 

            Така мотивиран, съдът        

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.В.С., ЕГН: **********, п. в хода на процеса, заместен от наследниците В.И.Д., ЕГН **********, П.И.С., ЕГН ********** и Г.И.С., ЕГН: **********,*** Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ……. гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, сумите, както следва: сумата от 406.45 лева /четиристотин и шест лева и четиридесет и пет стотинки/ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ……, ж.к. Т…. и сумата от 51.19 лева /петдесет и един лева и деветнадесет стотинки/- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.12.2018 г. до 08.06.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.06.2020 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане,КАТО ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над 51.19 лева до пълния претендиран размер от 51.88 лева, за периода 04.12.2018 г. – 08.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № …. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № …..по описа на ПРС.

ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********, П.И.С., ЕГН ********** и Г.И.С., ЕГН: **********,*** Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ….. гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 928.59 лева /деветстотин двадесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ - разноски, от които сумата от 74.88 лева – деловодни разноски за производството по частно гр. дело …. по описа на ПРС и сумата от 853.71 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. № …..на ПРС.

      

            Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                           

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.