Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/11.07. |
Година 2016 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на двадесет и седми
януари |
Година 2016 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря В.С. като
разгледа докладваното от
съдията т.д.н. № 6472
по описа за 2015 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на „М.Б.“ ЕООД. В молбата се твърди, че Б. БГ Г.“
предоставил на ответника „С.П.Л.“ ЕООД в заем сума в размер на 247 200 лв. при
срок за връщането й 31.12.2009 г. С тристранно споразумение от 31.12.2009
г. вземането било прехвърлено на
молителя при договорен нов срок за връщане на сумата – 31.12.2010 г. Твърди се
ответникът да не е в състояние да изпълни задълженията си с оглед осчетоводените
от него данни и трайно обявявания финансов резултат от дейността – загуба. Иска
се да бъде открито производство по несъстоятелност.
Ответникът
не е изразил становище по така предявената претенция.
В
съдебно заседание молителят не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Ответникът
също не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
На
27.02.2009 г. писмено е изразено съгласие, че „Б. БГ Г. ЕООД“ се задължава да
предаде в собственост на „С.П.Л. ЕООД“ сумата 250 000 лв., която може да
бъде усвоена наведнъж или на отделни траншове при задължение да бъде върната до
31.12.2009 г.
Видно
от приемо-предавателен протокол от 27.02.2009 г., отразяващ изявление от името
на ответника в процеса по банков път му е преведена сума в размер на
246 000 лв., което обстоятелство се потвърждава и от представеното и
неоспорено извлечение от сметка.
Видно
от приемо-предавателен протокол от 29.04.2009 г., отразяващ изявление от името
на ответника в процеса по банков път му е преведена сума в размер на 1200 лв.,
което обстоятелство се потвърждава и от представеното и неоспорено извлечение
от сметка.
На
31.12.2009 г. писмено е изразено съгласие от името на „Б. БГ Г. ЕООД“, „С.П.Л.
ЕООД“ и „С.П. ЕООД“, че „Б. БГ Г. ЕООД“ прехвърля на „С.П. ЕООД“ всички свои
права по рамковия договор за заем от 27.02.2009 г.
На
31.12.2009 г. от името на „С.П.Л. ЕООД“ е издадена запис на заповед в полза на
„С.П. ЕООД“ за сумата от 246 608,78 лв.
От
отразените в търговския регистър данни се установява вписана на 22.04.2015 г.
промяна в наименованието от „С.П. ЕООД“ на „М. ЕООД“.
От
заключението на вещото лице Добрева се установява, че полученият заем е осчетоводен от
ответното дружество. За периода 2009 г. – 2012 г. дружеството не отчита
приходи, а финансовият резултат сочи на загуба за 2009 г. от 17 х.лв., за 2010
г. – 22 х.лв., за 2011 г. – 46 х.лв., а за периода 2012 г.-2014 г. – 48 х.лв. За
2013 г. и 2014 г. е декларирано, че не осъществява дейност. За целия изследван
период дружеството е с отрицателна стойност на собствения капитал, определящо
го като изключително зависимо от кредиторите си. Вещото лице констатира също
така,че дружеството не води на отчет краткотрайни активи. Пасивът е формиран
основно от предоставения му заем, възлизало към 31.12.2009 г. на
211 438,66 лв. Към тази сума към 31.12.2010 г.е добавена стойността на
формираната лихва като възлиза общо на 224 189,80 лв. Към 31.12.2010 г. е
осчетоводено и задължение към общините в размер на 1920,00 лв.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското
предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с
регулярните си доходи от търговска дейност предприятието да покрива всички свои
краткосрочни задължения в относително продължителен период от време, правният
ред определя ред за оползотворяване потенциала на търговското предприятие,
съответно осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните
в процеса на участие в търговския оборот задължения. В тази насока търсената в
процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по търговска сделка
или публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската
му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена
невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма, под която ответникът осъществява дейността си, го определя като търговец
по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства позволяват еднозначен извод за установени в процеса парични
задължения към молителя и общински вземания. Предвид презумпцията на чл. 286
ал. 3 ТЗ и обстоятелството, че сумата по договора за кредит е осчетоводена от
ответното дружество, налагащата се връзка на тази сума и придобития от
дружеството недвижим имот, а и липсата на спор в тази насока, съдът намира за
установена връзката на договора за заем е свързана със занятието на търговеца.
Договореният
срок за изпълнение на паричното задължение по договора за заем, чието
изпълнение се установява еднозначно, сочи на настъпила изискуемост на
вземанията, произтичащо от търговска сделка. Предвид очертания вече предмет на
производството в тази му фаза безпредметно остава изследването на конкретния
размер на вземанията за молителя.
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са основата, за да
бъде преценено дали и доколко търговецът осъществява дейността си в съответствие
с разумната търговска практика, изискваща поддържане на адекватно съотношение
между активи и пасиви. От тази гледна точка именно законът лимитира овластените
лица да предизвикат промяна в правната сфера на търговеца единствено тези,
основаващи вземанията си на търговска сделка или държавата, доколкото е титуляр
на вземане, произтичащо от търговската дейност на предприятието. Ето защо и
меродавно е съотношението между отразената в счетоводството част от активите,
позволяваща непосредствено погасяване на изискуемите задължения или притежаваща
способност за осребряването й без да засяга ресурса, необходим за осъществяване
на дейността и формиране при тези условия на приход.
Както
бе посочено вече съществена за участието в търговския оборот се явява възможността
търговецът да обслужва текущите си парични задължения. Средство за това са
налични парични средства или актив, позволяващ трансформирането им в пари без
да предпоставя значителна загуба на стойност, неопределеност във времето или
засягане на средството за производство. От тази гледна точка наличието на
имущество само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за
жизнеспособност на търговското предприятие. От съществено значение е реалната
възможност краткотрайният актив да бъде трансформиран в парична сума в
утвърдения от практиката като разумен едногодишен срок на стопанския цикъл, за
да покрие изискуемите през същия този период задължения. Ответникът
противопоставя възражение за наличие на достатъчно имущество, обезпечаващо интересите
на кредиторите му. По делото нито се твърди, нито се установява дружеството да
разполага с имущество при описаните вече характеристики. Предоговорения срок за
погасяване на задължението по договора за заем – 31.12.2010 г. определя това
вземане към 31.12.2009 г. за дългосрочно, поради което настоящият състав
приема, че едва изтичане на договорения за целта срок, обуславя изискуемост на
вземането и се явява меродавно при оценка платежоспособността на дружеството.
Ако
спрените плащания по търговска сделка овластяват всеки кредитор да постави под
въпрос жизнеспособността на търговското предприятие, ответникът разполага с
гарантирана му от закона възможност да опровергае съмнението, което в случая не
бе направено. Липсата на осчетоводени постъпления от дейността позволява
еднозначен извод, че обективната невъзможност ответникът да погаси задължението
си съществува още от 04.01.2011 г. Обстоятелството, че и за предходните отчетни
периоди финансовият резултат от дейността на дружеството е отрицателен и в
течение на времето се е влошавал, позволява извод за трайно състояние,
мотивиращо съда да възприеме 04.01.2011 г. и като начална дата на
неплатежоспособността.
От
доказателствата по делото не се установява дружеството да притежава имущество,
достатъчно да покрие първоначалните разноски, нито кредиторите да са привнесли
необходимата сума, поради което налице е хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ.
По
разноските
Ищецът
не претендира разноски, поради което безпредметно остава обсъждането дали
такива му се дължат.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "С.П.Л.
ЕООД“, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** ** No *, вх. *,
ет. *, офис 1
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 04.01.2011 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на на "С.П.Л.
ЕООД“, ЕИК *******1 на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ.
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и
възбрана върху имуществото на "С.П.Л.
ЕООД“, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ДЕЙНОСТТА на предприятието на "С.П.Л. ЕООД“, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА
"С.П.Л.
ЕООД“, ЕИК ******* в несъстоятелност.
СПИРА производството
по т.д. № 6472/2015 г.
УКАЗВА
на кредиторите, че при непредставено доказателство за внесена по сметка на
Софийски градски съд сума в размер на 5000 лв., необходима за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност в едногодишен срок от
обявяване на решението в търговския регистър, производството ще бъде
прекратено, а търговецът – заличен.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенция по вписванията за обявяване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: