РЕШЕНИЕ
№ 1331
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501820 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „Пауерскрийн - България“ ЕООД,
представлявано от Д. Г. Г., чрез адв.И. И. – БАК против Решение № 726/
07.03.2022г. постановено по гр.д.№ 11437/21г. по описа на ПРС – VІІ гр.с., с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание
чл.270, ал.2 ГПК за признаване за установено, че Решение № 2384/
20.11.2017г. постановено по в. т. д. № 3255/ 2017г. по описа на САС е
нищожно. Излагат се доводи против обжалваното решение за липса на изложение на
мотиви, като се счита, че е налице бланкетно изразена воля, с поддържане на тезата относно
липса на яснота за това, кои точно мотиви на нищожното решение отговарят на
диспозитива. Счита се, че е бланкетно мотивиране на твърдението на ищеца, че процесното
атакувано решение по съдържание противоречат на българския правов ред, а също и на
общоевропейския правов ред. Поддържат се доводи за нарушение на диспозитивното начало
в атакуваното решение, принцип на равенство на страните и принципа на състезателното
начало. Поддържат се доводите за нищожност на атакувания съдебен акт поради неговата
неизпълнимост в каквато насока се намира, че са налице бланкетни мотиви в обжалваното
решение на районния съд. Формулира се оплакване, че въз основа на атакуваното като
нищожно съдебно решение не ясно кой е нищожният договор, а по отношение на
1
установяване факта на невъзможността за изпълнение на решението необходими специални
знания. Иска се отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск
по чл.270, ал.2 ГПК и присъждане на разноски по списък по чл.80 ГПК.
Писмен отговор от въззиваемата страна „Мостстрой Пловдив Плант ЕООД ,
редовно уведомен, е постъпил извън срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който по подробно
мотивирани съображения се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Изрично се
изтъква по довода на жалбоподателя относно атакуваното решение като
неизпълняемо , възражението, че същото е изпълнено отдавна, като
жалбоподателят е заплатил на въззиваемото дружество сумата, предмет на
решението.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на
обжалване валиден съдебен акт, подадена е в предвидения по чл.259, ал.1
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск по чл.270, ал.2 ГПК от „Пауерскрийн – България“
ЕООД против „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД за прогласяване
нищожност на съдебно решения – Решение № 2384/20.11.2017г. по в. гр. д. №
3255/ 2017г. по описа на Софийски апелативен съд.
С обжалваното решение са мотивирани основанията за нищожност на
съдебно решение според правната теория при преценката относно неговата
валидност като надлежно волеизявление, липсата на която се предпоставя от
това, решението да е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в
ненадлежен състав, същото да е постановено извън пределите на
правораздавателната власт на съда, да не е спазена писмената форма на
решението и същото да не е подписано, волята на съда да е абсолютно
неразбираема и да не може да бъде изведена чрез тълкуване , решението да
предписва страните да изпълнят невъзможна престация от обективна гледна
точка или дискриминационно поведение на ответника. На база на тези
критерии районният съд е анализирал атакуваното решение на САС като
съдържание и форма и обосновал липсата на която и да е описани хипотези на
нищожност на решение, а именно отчитайки, че същото е постановено в
2
писмена форма, подписано е, постановено е от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на
съда и волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе
волята на съда, като решението е напълно разбираемо, изложени са мотиви,
съответстващи на постановения диспозитив. Наведените от ищеца основания
относно неприлагане или неправилно прилагане на материално-правни норми
от правото на Европейския съюз и българското законодателство не водят до
нищожност на съдебното решение, а до неговата неправилност, която се
проверява от горестоящия съд по пътя на инстанционния контрол, но не и по
предявен иск по чл.270, ал.2 ГПК., в каквато насока е извършено позоваване
на съдебна практика на ВКС. Доводът на ищеца за неизпълняемост на
атакуваното решение съдът е приел за неоснователен , тъй като се касае за
осъдително решение за заплащане на посочена парична сума, поради което
същото се явява изпълняемо чрез заплащане на посочената сума.
Обжалваното пред настоящата въззивна инстанция първоинстанционно
решение е правно обосновано и съответства на правната доктрина и съдебна
практика по приложението на предвиденото в процесуалния закон основание
за нищожност на съдебно решение.
С атакуваното като нищожно решение на САС като въззивен съд е извършен
анализ на представените по делото доказателства и доводи на страните по
предявен от настоящия ответник „Мострой Пловдив План“ ЕООД срещу
настоящия ищец „Пауерскрийн България“ ЕООД иск за присъждане на сума
на отпаднало основание поради развален договор за покупко - продажба на
машина от 08.10.2014г. по, за сумата 150 000 лева, платима на 5 равни
месечни вноски по 30 000 лева, която машина е била предадена с приемо-
предавателен протокол на купувача; отчетено е , че между същите страни по
договора за покупко - продажба на процесната машина е бил сключен
договор със същата дата 08.10.2014г. за отдаване на употребявани машини
при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на
правото на собственост, с който ответникът по иска като лизингодател
предоставя на ищеца като лизингополучател същата машина за срок от 5
месеца при лизингова цена с включена годишна лихва 123 735 лв без ДДС,
платима на вноски с допълнително плащане на сумата 1 265 лв за
прехвърляне на собствеността. Анализирани са били представени по делото
писмени доказателства, вкл. издадена с дата 17.10.2014г. фактура с характер
3
на начало на писмено доказателство във връзка с установяване на първо
авансово плащане на сумата 30 000 лева, в съответствие с депозирано
заключение по приета експертиза по делото за извършени пет плащания в
периода 16.10.2014г – 09.02.2015г. , приети от ответника и отразени в
счетоводството му като плащания по договора за продажба, което основание
за плащане недвусмислено е посочило, че към датата на този документ
договорът за финансов лизинг не е съществувал. Този извод е бил подкрепен
от ангажирана по делото свидетелка, чийто показания са били кредитирани
относно обстоятелството, че договорът за лизинг и допълнително
споразумение за прекратяване на договора за продажба с различна дата са
били съставени и подписани по искане на ответника като по-удобно за
счетоводството му. Действително въззивният съд по атакуваното решение е
посочил като мотив на ответника по предявения иск / и настоящ
жалбоподател/ за съставянето на договора за финансов лизинг впоследствие
след сключването на договора за покупко-продажба като инициирано от
същия в резултат на погрешна представа за собственото му положение като
данъчно задължено лице с оглед приложимата правна уредба, свързано със
задължението му за внасяне на ДДС, извършен е анализ от съда на
представения договор за финансов лизинг като неотговарящ на общата
характеристика на типичен договор, уреден в чл.342, ал.2 ТЗ, поради което
въз основа на този анализ е бил обоснован изводът че действителната воля на
страните е била ищецът да стане собственик на машината по уговорката в чл.3
от договора за продажба, а договорът за лизинг е бил сключен при условията
на абсолютна симулация. При постановяване на решението е констатирано
наличието на постановено Решение по т.д.№ 1668/2016г. на ВКС – I ТО, с
който е бил отхвърлен предявен от ответника иск по чл.47, ал.1 ЗМТА за
отмяна на арбитражно решение по в.а.д.№ 285/ 2015г. на АС при БТПП, като е
прието, че със сила на присъдено нещо е решен въпросът за съществуването
на правото, предмет на делото, а именно, че сумата 30 000 лева по издадената
от ответника фактура от 17.10.2014г. с основание първо плащане по договора
за покупко – продажба е платена на отпаднало основание. С оглед на това е
отчетено, че извън посочената платена сума от 30 000 лева, ищецът е платил
още 60 167,50 лева, от която неиздължена е била останала сумата от 28 400 лв
и която е станала основание за разваляне на договора от ответника, считано
от 01.06.2015г. Поради това е мотивиран от въззивния съд по атакуваното
4
решение изводът, че с оглед обратното действие на развалянето на договора,
ответникът дължи заплащането на процесната по атакуваното решение сума
от 60 167, 50 лева, платена на отпаднало основание.
Процесното атакувано в настоящото производство по чл.270, ал.2 ГПК е било
предмет на инстанционен контрол по образуваното т. д. № 1125/ 2018г. по
описа на ВКС – II ГО, по което с касационната жалба са били наведени вкл.
аналогични на настоящите във въззивната жалба доводи за нищожност, тъй
като е твърдяна наличието на невъзможност волята на съда да бъде изведена
поради абсолютна неразбираемост. С решаващи мотиви на касационната
инстанция е мотивирана неоснователност на поддържаната теза на касатора за
нищожност на обжалваното решение въз основа на констатациите, че волята
на съда по атакуваното решение по отношение на крайния изход на делото и
правнорелевантните факти е ясно изразена, като несъгласието на
жалбоподателя с мотивите на решението, обосновано с твърдения за
необоснованост и вътрешна противоречивост, представлява оплакване за
неправилност.
Така пред настоящата въззивна инстанция в производството по чл.270, ал.2
ГПК в идентичност се поддържат доводите за нищожност на атакуваното
решение на САС по т.д.№ 3255/2017г. поради неразбираема воля на съда,
постановил решението, както и по неотносими за настоящото производство
доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. В
тази насока изложените мотиви на настоящото обжалвано решение по
първоинстанционното дело се споделят от въззивната инстанция в насока на
това, че извод за абсолютна неразбираемост на волята на съда в атакувания
съдебен по твърдението на жалбоподателя не може да бъде направен, а
оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на акта съставляват
нерелевантни доводи в производството по предявения иск за нищожност на
съдебно решение. Това е така, тъй като действително основанията за
нищожност на съдебен акт представляват изключително тежки негови пороци
в неговите форма и съдържание, които обуславят липса на предпоставки за
неговата валидност, но означават атакуваният като нищожен съдебен акт да
не е постановен в писмена форма, да не е подписан от всички или от някои от
членовете на съдебния състав и в това им качество, съдебният акт да е
абсолютно неясен и неподлежащ на тълкуване, непълнота или допусната
очевидна фактическа грешка в него. В обобщение нищожно е решението
5
постановено от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната
власт на съда, неизготвянето му в писмена форма и да е неразбираемо дори
чрез тълкуване. Настоящият атакуван като нищожен съдебен акт на САС по
т.д.№ 3255/2017г. не очертава така описаните тежки пороци за валидност на
съдебно решение, поради което предявеният иск се намира и от въззивният
съд за неоснователен.
Обжалваното първоинстанционно решение като правилно, законосъобразно
и постановено в синхрон с правната теория и съдебна практика, подлежи на
потвърждаване.
Разноски от въззиваемата страна не се претендират.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 726/ 07.03.2022г. постановено по гр.д.№
11437/21г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІ гр.с.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6