Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 10.01.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският
районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание единадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело
№ 299/2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59
– чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от С.Е.Т. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника адв. З.Н., против Наказателно постановление №
18-0353-001322 от 26.11.2018г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание по чл. 179, ал. 2
във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева.
В жалбата, както и
в открито съдебно заседание, се излага че обжалваното наказателно
постановление (НП) е незаконосъобразно и
необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и
материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло.
Административнонаказващият орган не
изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата.
Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.
Към делото са приобщени : административната преписка по обжалваното НП, материалите
по прокурорска преписка № 711/2018г. по описа на РП – Своге, досъдебно производство № 285/2018г. по описа на РУ – Своге,
както и внесения в съда обвинителен акт срещу Т., справка за нарушител/водач
относно жалбоподателя, справки за съдимост, справки от Национална база данни „Население” и чрез системата
за услуги с контролиран достъп на Националната агенция по приходите, като са
разпитани и шестима свидетели, включително е направена очна оставка между двама
от тях.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна :
На 02.11.2018 г., около 23.45 часа, в с. Владо Тричков
– общ. Своге, по път ІІ-16 и с посока на движение от гр. Мездра към гр. София
се движи лек автомобил марка „Ауди 80”, с регистрационен
номер ….. В колата се намират жалбоподателят С.Т. и свидетелят Н.Н.. На км. 70+200 моторното превозно средство навлиза в
насрещната лента за движение и реализира пътно транспортно произшествие с
движещия се в посока към гр. Мездра лек автомобил „Мицубиши Лансер” с регистрационен
номер ….. След това „Ауди 80” напуска пътното платно и пада в дере.
Относно тази фактология няма спор по делото и
всички събрани доказателства я подкрепят. Спорно е кой е управлявал автомобила „Ауди 80” към момента на катастрофата. В подкрепа на тезата, че колата е карана от жалбоподателя
са показанията на свидетеля Н.. Съдът счита, че не би могъл само на основа на
неговите показания да приеме за доказано, че водач е бил Т.. Не е спорно, че
във въпросната вечер и двамата са употребили алкохол и то в немалко количество.
Поради това и двамата биха могли да бъдат обект на наказателно преследване и в
този смисъл показанията на свидетеля Н. не могат да се възприемат като
безпристрастни. Свидетелят се явява заинтересован от изхода на производството и
най-малкото е извършил нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП и подлежи на наказание на основание чл. 177,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като сам заявява като свидетел, че : „С. също беше пил, но по-малко от мен”, но въпреки това му е
предоставил управлението на автомобила. На практика, освен показанията на Н.,
няма нито едно друго доказателство, че към момента на произшествието водач е
бил Т..
От показанията на полицейските служители се
установява, че Т. сам е признал пред тях, че той е шофирал. След като е упражнил правото си на жалба,
той фактически оттегля самопризнанието, като не остава
никакво друго доказателство, освен
показанията на Н., което да установява кой е извършил нарушението.
От друга страна единствен друг пряк очевидец на
първите минути след катастрофата е свидетелят К.С.. Той се явява
незаинтересован от изхода на производството и абсолютно същите показания, като
по настоящото дело, е дал и при разпита му по досъдебното производство. Това
според съда е основание казаното от него да бъде кредитирано. Всички други
свидетели не са очевидци на случилото се и показанията им не допринасят за
изясняване на обстоятелството кой е бил водач на колата.
По
изложените съображения съдът приема, че по делото не е безспорно доказано
жалбоподателят да е управлявал моторното превозно средство към момента на
катастрофата. Редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното
– чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но по делото се установява различна фактическа
обстановка, а в подкрепа на описаното
в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и в НП не се събраха нужните и достатъчни доказателства и извършването на деянието от Т. остава недоказано.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по
същество е основателна, тъй като обвинението не може да почива на недоказани
предположения. По делото не се установи с нужната
категоричност, че деянието е извършено от жалбоподателя, поради което и на основание
чл. 304 от Наказателно-процесуалния кодекс във
връзка с чл. 84 от ЗАНН съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени.
Фактите на административнонаказателното обвинение
са част от предмета на наказателното
производство по досъдебно производство № 285/2018г. по описа на РУ –
Своге. Досъдебното производство е образувано на 03.11.2018г., а АУАН е съставен
на същата дата. Установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на административнонаказателно производство,
ако за деянието
е образувано наказателно производство, акцентира върху „деянието” като водещо основание
при преценката за приложението ѝ. По настоящото дело деянието е причиняване на пътнотранспортно произшествие
поради неспазване на правилата за разминаване, като извършеното не представлява
престъпление. По наказателното дело деянието е управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред и съставлява престъпление по смисъла
на Наказателния кодекс. Следователно административнонаказателното производство правилно не е прекратено от
наказващия орган, съответно не трябва да се прекратява и от съда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Наказателно постановление № 18-0353-001322 от 26.11.2018г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на С.Е.Т. ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1,
т. 5, пр. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :