Р Е Ш Е Н И Е
Номер 376/30.11.2018 г.
Година 2018 Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На 31 октомври Година 2018
в публичното заседание, в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1339 по
описа за 2018 година.
Производството е на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на О.Ф.К.,
подадена чрез адв. Г.Б., против решение № 305 от 29.05.2018 г., постановено по
гр.дело № 1601/2017 г. на Казанлъшкия районен съд.
Въззивникът счита,
че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, постановено
в противоречие на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът е достигнал
до неправилни изводи от фактическа страна в следствие на превратно тълкуване на
приетите по делото доказателства, а от друга страна направените въз основа на
тях изводи намира, че противоречат на
формалната логика. На тенденциозно тълкуване на твърденията на ищеца, а също и
на доказателствата и обстоятелствата по делото се дължали и неправилните правни
изводи на състава на съда, предвид които е отхвърлил исковете по чл. 26 от ЗЗД,
чл.40 от ЗЗД и чл.108 от ЗС. Излага подробни съображения.
Моли съдът да постанови решение, с
което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и се произнесе по
съществото на спора, както и да му присъди направените разноски в
първоинстанционното и въззивното производство по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от другата страна Ю.О.Ю..
Въззивникът О.Ф.К. редовно и
своевременно призован, не се явява и не изпраща упълномощен представител, като
по делото е постъпила писмена молба от 30.10.2018г. от адв. Г. Б. качеството му
на пълномощник на въззивника, с която молят обжалваното решение да бъде
отменено изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и съдът да
постанови ново решение, с което да уважи предявеният иск.
Въззиваемият Ю.О.Ю.
чрез процесуалния си представител адв. Х.М. заема становище, че решението на
първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба на
жалбоподателката е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
оставена без уважение, по съображения подробно изложени в съдебно заседание по
съществото на делото.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което следва да бъде разгледана
по съществото си.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, евентуално обективно съединен с иск по
чл.40 от ЗЗД и трети обективно съединен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Видно
от доказателствата по делото, безспорно се установява следната фактическа
обстановка, а именно, че видно от Решение №27 Т от 30.06.1997г. на Общинска служба
по Земеделие - гр.Казанлък постановено по преписка с № Т 535/29.02.1992 г.
образувана по заявление на О.Ф.К. за възстановяване на право на собственост на
наследниците на Ф.А. К. и Удостоверение за наследници на Ф.А.., ЕГН:**********,
бивш жител ***, Ф.А.К. е починал на 28.10.1981 год. и е оставил за свои наследници: О.Ф.К. ЕГН ********** –син, Н. Д, ЕГН:**********
– дъщеря. На неговите наследници е възстановена собствеността върху земеделска земя –нива, четвърта категория, представляваща
имот с пл. № 026013 в м. „Мартинови орехи" по плана за земеразделяне на с.
Шейново, общ. Казанлък, с площ от 6.037 кв.м. Формата и местоположението на
нивата са видни от представената скица на имота от 12.05.2017 год. и
удостоверение за характеристиките на поземления имот от 12.05.2017 год. на
Агенцията по картография и кадастър – издължен четириъгълник с форма
наподобяваща почти равнобедрен триъгълник с отчупен отгоре най-остър връх,
граничеща по една от дългите си страни с пътна мрежа – междуселищен път с
трайна настилка. Видно от показанията на разпитаните като свидетелите С.Ч., Х.
К.и П.П.– имотът е в неполивна зона, съществувалите преди 1990 година
напоителни съоръжения не функционират, до имота не достига вода. От
възстановяването на собствеността върху имота до 2014 год. имотът не е бил
надлежно /професионално/ обработван.
Съдът дава вяра на свидетеля Ч., че е виждал назад в
годините /преди 2014 год./ имотът на О.Ф.К. да се работи - извод, който свидетелят си е направил понеже
е виждал имота засят с „картофи, лук, боб, царевица“. Свидетелят няма
впечатления кой сее, кой обработва имота на ищеца и изказаните от него
предположения в този смисъл са без правна стойност. Съдът не давя вяра на
твърдението на свидетеля Ч., че имотът винаги се е обработвал, включително и до
отдаването му под аренда през 2014 год.
Свидетелят работи за конкурентна на ответника в землището на с. Шейново
фирма с предмет „земеделие“, а ответникът изказа подозрения, че желанието да се
развали договорът е продиктувано от факта, че вече добре стопанисваната от него
земеделска земя на ищеца е станала привлекателна за конкурентната фирма и
ищецът има очаквания да получи по-добра оферта за земята си. С оглед на
обстоятелството, че е безспорно в отношенията между страните, че земята се
обработва професионално, респ. стопанисва добре и ищецът получава редовно арендното
плащане, чийто вид и размер ищецът в продължение на 3 стопански години не е
оспорвал, съдът намира изказаните от ответника съмнения за логични. Към 2014
год. ищецът е бил на 80 годишна възраст. Предвид възрастта на ищеца и фактът,
че не се твърди и не се представят доказателства, друго лице освен самият ищец
някога да е работил имота предмет на договора за аренда, съдът приема, че към
момента на арендуването й през 2014 год. нивата от 6 декара в м.“Мартинови
орехи“ е била запустяла, затревена, необработвана. В подкрепа на този извод са
и показанията на св. П.. Около десет години по-рано свидетелят П. имал интерес
към този имот, оглеждал го е понеже е искал да го закупи, но ищецът отказал да
го продаде. Видно от показанията на св. П. по това време имотът бил пустеещ –
затревен и необработван. Такъв останал този имот и съседните нему и следващите
около 5 години /срокът за който свидетелят има впечатления/.
Неправилни и необосновани обаче са
изводите на първоинстанционния съд, че са налице и че са установени с допустимите и надлежни доказателства основните елементи от
фактическия състав на договора за аренда сключен между страните по делото.
В
обжалваното решение, първоинстанционният съд е достигнал до
неправилни изводи от фактическа страна, в следствие на превратното тълкуване на приетите по делото доказателства, а от друга страна направените
въз основа на тях изводи противоречат на формалната логика. На неправилното тълкуване на твърденията на ищеца, а също и на доказателствата и обстоятелствата по делото се
дължат и неправилните правни изводи
на състава на съда.
По
иска с правно основание чл. 26 ЗЗД, решението на съда в следствие
неправилното тълкуване на представените и
приети по делото доказателства съдът е достигнал и до неправилните рравни изводи. В тази си
част решението
е неправилно и следва да бъде отменено.
От обективираното в договора не става ясно: какъв вид е зърното /пшеница, ечимик,
други/, което се дължи; при какви условия се дължи уговореният минимум и при
какви условия се дължи повече от минимума. В тази насока в процесния
договор е уредено единствено и само минимално плащане в полза на въззивника К.,
като не са предвидени никакви други хипотези, нито за плащане над
минималното, нито пък за максимално плащане, при евентуални и посочени в
договора максимални добиви от процесната зем. земя. В тази връзка
въззивният съд приема, че е налице е липсата
на съгласие по отношение на съществен елемент на договора, а именно -количественото и качественото измерение на арендното
плащане. Основният
спор по делото е, дали има валидно сключен договор за аренда със страни въззивника
К. - като арендодател, и въззиваемия Ю. - като арендатор. Фактическият състав
на този договор се съдържа в чл.2 и следващите от специалния закон, а именно
Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/. Съгласно тази норма чл.2, ал.2 от Закон за аренда в земеделието, основното задължение на арендатора е да извърши „определено
арендно плащане". В процесния
договор за аренда арендното плащане не е нито определено, нито определяемо. Съдът счита, че така посоченият порок самостоятелно,
както и ведно с другите посочени във въззивната жалба такива, влече след себе си и нищожността на целия аренден договор,
тъй като е съществен елемент от фактическия
състав на договора, който не може по смисъла на чл.26, ал.З от ЗЗД да бъде заместен по право от повелителните
правила на закона, нито пък може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителната част, още
по-малко е допустимо съдът да мотивира решението си с твърдения по
съществото на спора формулирани от самия него,
а не от някоя от страните. В тази
насока настоящата инстанция намира, че Решение под №305 от 29.05.2018г. на
Районен съд Казанлък, ГК, по гр.д.№
1601 по описа за 2017г. е неправилно и необосновано само на това основание, и е
постановено в противоречие на
материалния закон поради.
По отношение на следващият съществен елемент на процесния договор за аренда,
който съдът следва да отбележи е неясното и неточно определяне на неговият срок
на действие. В този смисъл първостепенният
съд неправилно е заключил, че „същият е ясно определен - 15 години".
Изписаната ръкописно дума в чл. 1 от договора, непосредствено след цифрата 18
не се чете, като така в противоречие с фактическата действителност, съдът е приел, че в договора с думи срокът е определен като
15 години. В тази си част решението също е неправилно и необосновано. На
практика се получава, че от една страна е отбелязан срок на действие от 18
години, а от друга, че този срок е от 2014 до 2029 год., т.е че е 15 години
неговия срок. В тази насока действителният договор може да има само един срок,
а в всъщност процесният съдържа в клаузите си два такива, което обосновава и
неговата нищожност.
Договорът за аренда е сложен фактически
състав, който освен съглашение на страните по него, изисква и реалното точно и
конкретно определяне на неговия предмет, или последният да бъде поне определяем.
Същото се отнася и за неговия срок на действие, който също трябва да бъде точно
и ясно определен.
Въззивният съд намира, че с
горецитираните две постановки в самия договор за аренда сключен между страните,
не е определен ясно нито неговия предмет, нито срока му на действие, с което на
практика е настъпила и неговата нищожност поради липсата на яснота относно
негови горепосочени два съществени елемента, което от своя страна носи след
себе си липсата на съгласие за неговото сключване.
Поради гореизложеното съдът счита,
че в хода на производството безспорно се доказа наличието на нищожност
по отношение на същия договор за аренда между страните на основание чл.26, ал.2
от ЗЗД.
По иска с правно
основание чл. 40 ЗЗД, който се явява евентуално обективно съединен с
първоначалния иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД, а именно: Евентуално в случай, че съдът прецени,
че Договора за аренда не може да бъде обявен за нищожен на горепосочените основания и че същият е сключен за
срок от 15 или 18 години, то следва да
се вземе предвид безспорния факт, че към 30.12.2014г., когато е сключен процесният договор, е било действано във
вреда на представляваният (арендодателя), който към този момент и бил на 80
години. Тъй като първият главен обективно съединен иск се уважава и се
прогласява нищожността на процесния аренден договор на основание чл.26 от ЗЗД,
то въззивният съд не следва да произнася по втория евентуален иск, защото вече
е постигнат същия резултат с първия главен иск.
По отношение на третия
обективно съединен иск по чл.108 от ЗС, въззивният съд възприема следното:
Първоинстанционният
съд неправилно и немотивирано
е приел, че ревандикационният иск е недопустим, тъй като ищецът, в качеството
си на наследник на наследодателя си Ф.А.К. с ЕГН:**********, починал на
28.10.1981 г., е съсобственик на процесния имот и същият се явява част от
наследствената маса. Ревандикационен
иск може да бъде воден и от съсобственик, независимо каква е квотата му в
съсобствеността. При това съсобственикът може да ревандикира и цялата вещ, а не само идеалните части от нея, които
притежава, от лице, което владее или държи неоснователно вещта. В този смисъл -
ищецът и въззивник К.
е активно легитимиран да води и този
обективно съединен иск.
Според Решение №1884-80-1 ГО на
ВС: "Всеки от съсобствениците може да иска връщането на съсобствената вещ
от трето лице несобственик, което я владее или държи без основание".; В
същия смисъл се явява и РЕШЕНИЕ на ОС-Ямбол от датата 06.10.2014 г.по в.гр.д.
под №306/14г., потвърдено съответно и от ВКС: „Предявяването на иск за
собственост от един от съсобствениците или само от някои от тях е действие на
обикновено управление на съсобствения легитимиран да предяви ревандикационен
иск…”. В тази връзка въззивният съд приема, че предявеният иск с правно
основание чл.108 ЗС е основателен. След уважаването на който и да е от
евентуално съединените искове по чл.26 ЗЗД и чл.40 ЗЗД, /в конкретния случай на
първия от тях/ основанието, на което ответникът владее процесния имот, ще
отпадне. Ще бъдат налице всички необходимите предпоставки за уважаване на
ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, а именно - ищецът да е съсобственик на
вещта, обект на спорното материално право, вещта да се намира във владение или
държане на ответника, ответникът да владее или държи вещта без основание. Така
посочените и три предпоставки в конкретния случай са налице кумулативно.
Доколкото безспорно по делото е установено, че процесния имот се намира във
фактическата власт на ответника, то безспорно за ищеца и въззивник К. е налице
правен интерес от водене на ревандикационен иск. Незаконосъобразно и неправилно
е решението на първоинстанционния съд и в тази му част.
На основание гореизложеното, въззивният
съд намира, че обжалваното Решение под № 305/29.05.2018г., по гр.д. №
1601/2017г., по описа на Районен съд-Казанлък е
изцяло неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде изцяло отменено и вместо него съдът да постанови ново съдебно решение, с което да уважи
изцяло като основателен и
доказан предявеният от въззивника К. против въззиваемия Ю. иск, с горепосочените правни основания.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемият Ю. следва да бъде осъден да заплати на
въззивника К. направените от последния разноски по делото пред всички съдебни
инстанции в размер общо на 2125.00 лева, от които на първоинстанционното
производство по гр. дело № 1601/2017г. по описа на РС-Казанлък общо в размер на
1210.00 лева, представляващи внесена държавна такса за завеждане на иска в размер на 150 лева и сумата от 840 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. Г.Б., по представения
договор за правна защита и съдействие, представен пред първоинстанционния съд,
както и представения списък на разноските пред този съд, както и разноските пред
настоящата въззивна инстанция общо в размер на 915 лева, от които 75 лева –
държавна такса внесена от въззивника за въззивното обжалване, както и сумата от
840 лева, възнаграждение за един адвокат – адв. Г.Б., по договор за правна
защита и съдействие от 01.06.2018г., представен пред въззивния съд.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева, и третия обективно съединен
иск е за собственост по чл.108 от ЗС и подлежи на касационно обжалване, то и настоящото
въззивно решение по в.гр. дело № 1339/2018г.
по описа на ОС-Стара Загора подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.
Водим от горното, и на основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.108 от ЗС съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 305/29.05.2018г., по гр.д. № 1601/2017г.,
по описа на Районен съд-Казанлък, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за аренда от 30.12.2014г., сключен между Ю.О.Ю.,
ЕГН: ********** *** като арендатор и О.Ф.К.
ЕГН:**********,*** чрез адв. Г.В.Б.,
л.№ ********** чрез пълномощника му Ю.О.Ю.
с посочени данни, като арендодател за поземлен имот с планоснимачен №026013, находящ се в местността „Мартинови орехи"
по плана за земеразделяне на с. Шейново, общ. Казанлък, с площ от 6 037 кв.м. ПОРАДИ ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ.
ОСЪЖДА Ю.О.Ю. с посочени по-гори данни да
ПРЕДАДЕ на О.Ф.К., с посочени по-горе
данни ВЛАДЕНИЕТО върху целия поземлен
имот с планоснимачен номер № 026013, IV -та категория, в местността „Мартинови
орехи" в землището на с. Шейново по плана за земеразделяне на с. Шейново, общ.
Казанлък, с площ от 6 037 кв.м.
ОСЪЖДА Ю.О.Ю., ЕГН: **********
*** да заплати на О.Ф.К. ЕГН:**********,*** сумата 2125.00 лв., /две хиляди сто двадесет и пет лева/, представляваща направените от
последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез Окръжен
съд- Стара Загора, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.