Р Е Ш Е Н И Е
№ 2299
гр. Пловдив, 13
ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на пети ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно
дело №2910 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за
водите (ЗВ).
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти
септември” №250, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Г.Г.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) №261 от 30.08.2019г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите
Източнобеломорски район (БДУВИБР), гр. Пловдив, при Министерството на околната
среда и водите (МОСВ), с който на дружеството жалбоподател е установена такса за
водовземане от подземни води по Разрешително за водоползване №300961 от 26.07.2005г., издадено от директора
на БДУВИБР- Пловдив, за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г., в размер от 19 009,60 лв. и са начислени законни лихви върху
посочената сума в размер от 1 035,05 лв.
Претендира
се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност. Алтернативно се поддържа
искане за изменение на акта, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- директор на
БДУВИБР- Пловдив, чрез юрисконсулт Н.Г.- пълномощник (лист 70), изразява
становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки с Вх.№20296
от 07.11.2019г. (листи 78-83) с подробно изложени съображения в тази връзка.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
Оспореният АУПДВ (листи 8-11,
32-35) е съобщен и предявен на жалбоподателя като приложение към нарочно писмо
с Изх.№ПО-02-673/(2) от 03.09.2019г. (лист 12, 31), получено на 03.09.2019г.,
според поставения Вх.№24-00-6099 в деловодството на жалбоподателя върху
посочената покана. От своя страна, жалбата (листи 4-7) е подадена чрез
ответника на 12.09.2019г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна.
На жалбоподателя е
издадено Разрешително за водоползване №300961 от 26.07.2005г.
(листи 13-16, 37-40) за ползване на подземен воден обект, представляващ Кватернерен водоносен хоризонт, чрез водовземни
съоръжения- общо 3 броя тръбни кладенци (ТК, ТК-1, ТК-2, ТК-3) от ПС (помпена
станция) “Стамболийски“, разположени на територията на имот №000180, в
землището на с. Куртово Конаре, община Стамболийски, област Пловдив; с цел на водоползването- “питейно-битово водоснабдяване“ на гр. Стамболийски
и село Йоаким Груево, област Пловдив; с разрешено водно количество- до 3 888,00
м3/денонощно; с лимит на ползваната вода- до 1 419 120,00 м3/год.;
срок на действие на разрешителното от 26.07.2005г. до 26.07.2030г.; категория на
водите- І-ва категория, съгласно чл.84 от Наредба №1 от 07.07.2000г. за проучването, ползването и
опазването на подземните води (Наредба №1/07.07.2000г., отм.).
Според условията на разрешителното, в срок до 1
месец от получаването му кладенците трябва да се оборудват с водомерни
устройства за измерване на добитите количества вода. Да се уведоми БДУВИБР- Пловдив
за датата на монтиране на водомерните устройства. Да се поддържат в изправност
водомерите за целия срок на действие на разрешителното. В случай, че се
установи неизправност на водомер, се заплаща такса за водоползване
на базата на пропускателната способност на водопроводното отклонение, на което
е монтиран водомера, за периода на неизправност или ако този период не може да
бъде установен- от последната проверка на БДУВИБР- Пловдив, до момента на
възстановяване на изправността на водомера.
За правото на водоползване се заплаща такса по реда на Тарифа за таксите
за правото на водоползване и/или разрешено ползване
на воден обект (Тарифа-2000г., отм.) за ползваните водни количества за “питейно-битови
цели“, за “І-ва категория” подземни води, за периода
на действие на тарифата- 26.07.2005г. – 31.12.2011г. Съответно, заплаща се такса
по реда на Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2011г., отм.), за периода на
действие на тарифата- 01.01.2012г. – 31.12.2016г.; както
и такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2017г.) за времето след 01.01.2017г.
Процесното разрешително е
изпратено на жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№ПВ-151 от
28.07.2005г. (лист 36), като по делото не са ангажирани доказателства за датата
на получаването му.
По делото обаче няма
формиран спор между страните, че процесното разрешително
е влязло в сила, нито пък са ангажирани доказателства за противното, поради
което настоящият състав на съда приема за установено, че процесното
разрешително за водоползване (всъщност за водовземане, съгласно разпоредбата на §120, т.1 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИДЗВ-2006г., ДВ, бр.65
от 11.08.2006г., в сила от 11.08.2006г.), с която е установено, че навсякъде в
закона (ЗВ), думите “водоползване”, “водоползването” и “водоползванията”
се заменят съответно с “водовземане”, “водовземането” и “водовземанията”)
е влязло в сила.
По делото не са ангажирани доказателства, че през
периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. са налични
изправни водомерни съоръжения (водомери) на посочените в процесното
разрешително тръбни кладенци.
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-04-1237 от 28.01.2019г. (Изх.№24-00-537 от
28.01.2019г.) от управителя на дружеството жалбоподател (лист 41), към което е
приложено заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ (листи 42-43), според
която декларация за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г. е иззето количество вода за “питейно-битово водоснабдяване“ в общ
обем от 81 125 543,00 м3, съгласно списък с разрешителни
за водовземане (листи 44-45), за която се дължи такса
за водовземане от 0,02 лв./м3, съгласно
чл.12 от Тарифа-2017г., или сумата от общо 1 622 510,86 лв. Според
списъка на водоизточниците, по процесното
разрешително (лист 45) са добити общо 950 480,00 м3 вода на
стойност от общо 19 009,60 лв. (950 480,00 м3 х 0,02 лв./м3),
от които 735 980,00 м3 вода на стойност 14 719,60 лв.
(735 980,00 м3 х 0,02 лв./м3) за водоснабдяване на
гр. Стамболийски и 214 500,00 м3 вода на стойност 4 290,00
лв. (214 500,00 м3 х 0,02 лв./м3) за водоснабдяване
на с. Йоаким Груево.
На 19.06.2019г. е
съставен Констативен протокол №ПВ3-134 (листи 46-47) от служител на БДУВИБР- Пловдив,
според съдържанието на който протокол по процесното
разрешително се дължи такса за водовземане, по
декларирани от жалбоподателя данни за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г., в общ размер от 19 009,60 лв. (950 480,00 м3
х 0,02 лв./м3).
На 09.07.2019г.
е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№ПО-02-673 (листи 50-51)
от директора на БДУВИБР- Пловдив, с която жалбоподателят се поканва да заплати
незаплатена такса за водовземане по процесното разрешително за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г. в размер от 19 009,60 лв. и законните лихви върху
посочената сума. На жалбоподателя се указва, че следва да изпълни задължението
си в 7-дневен срок от получаване на поканата, като в случай на неизпълнение в
указания срок ще бъде открито административно производство по издаване на
АУПДВ. Според ПДИ, като приложение към същата на жалбоподателя се изпраща Констативен протокол №ПВ3-134/19.06.2019г.
А според поставения Вх.№24-00-4362 (лист 50), посочената ПДИ
е получена от жалбоподателя на 10.07.2019г.
По делото не са
ангажирани доказателства за направено заплащане на сумата от 19 009,60 лв.
и дължимата лихва върху нея в указания 7-дневен срок, нито пък дори се твърди
такова нещо от жалбоподателя.
Изготвено е Уведомление за
започване на производство за издаване на АУПДВ с Изх.№ПО-02-673(1) от 26.07.2019г.
(листи 48-49) от директора на БДУВИБР- Пловдив, с което, на основание чл.26,
ал.1 от АПК, се уведомява жалбоподателят, че започва процедура по принудително
събиране на незаплатени в срок от жалбоподателя такси за водовземане
от подземни води за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.
по разрешително №300961 от 26.07.2005г. Посочва се, на основание чл.34 от АПК, че
административният орган осигурява възможност за запознаване с преписката,
изразяване на становище, представяне на искания и възражения. Според поставения Вх.№24-00-5043 (лист 48), посоченото уведомление
е получено от жалбоподателя на 11.07.2019г.
По
делото не са ангажирани доказателства за направено доброволно плащане на сумата
от 19 009,60 лв., представляваща размерът на дължимата такса за водовземане по процесното разрешително
за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., както и законните
лихви върху посочената сума, нито пък дори се твърди да е направено плащане.
Определен
е размер на законната лихва върху сумата от 19 009,60 лв., посредством уеббазиран лихвен калкулатор, за периода 16.02.2019г. –
30.08.2019г. от 1 035,05 лв. (лист 52), след което е издаден оспореният в
настоящето производство АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с разпоредбата на чл.194б, ал.4 от ЗВ, според която
норма, когато в декларацията по ал.1
се установят несъответствия с информацията по ал.3, които засягат основата и
размера на определената такса, директорът на басейновата
дирекция издава АУПДВ, с който се коригира декларацията; Актът се съобщава на
задълженото лице. Както и в съответствие с изискването на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставящо издаването на АУПДВ от наличието на писмени
доказателства, подробно изброени в 4 точки, между които и покана за доброволно
изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ). Съответно, направеното възражение от
страна на жалбоподателя в противен смисъл е неоснователно.
Оспореният по делото АУПДВ е издаден от
компетентен орган, по отношение на което обстоятелство между страните няма
формиран спор и предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, според която норма вземанията за
незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт
за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
Според чл.194, ал.1,
т.1, б.”б” от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води.
Според чл.194, ал.2 от
ЗВ, таксата по ал.1, т.1, буква “б“ се определя на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в
наредбата по чл.117а (Наредба за нормите за водопотребление,
неотносима към настоящия случай).
Според чл.194, ал.6 от
ЗВ, размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3, начинът за тяхното изчисляване и заплащане
се определя с тарифа на Министерския съвет, каквато в случая се явява посочената
вече Тарифа-2017г.
Според разпоредбите на
чл.194б от ЗВ, (1) Ежегодно към 31
януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на
комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната
среда (ЗООС), определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на МОСВ. Образецът съдържа данните
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите;
(2) Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата
такса, се внася в срок до 15 февруари.
Според чл.11, ал.1 от
Тарифа-2017г. (приложима редакция), таксата за водовземане от подземни води се определя по следната
формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса
– в лв.; Е – единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода,
съгласно таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем подземни води, в куб. м.
Според
чл.12, ал.2, т.2 от Тарифа-2017г., единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за “обществено питейно-битово
водоснабдяване“ е 0,02 лв./м3.
Вярно е, че според чл.21,
ал.1 от Тарифа-2017г., таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година, но в случая
следва да намери приложение нормата на чл.194б, ал.2 от ЗВ, тъй като същата е
от нормативен акт от по-висока степен, съгласно чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове (ЗНА). Съответно, жалбоподателят изпада в забава за
заплащане на дължимата такса за водовземане, считано
от 16.02.2019г.
Също така, според легалните определения на §1, т.1
от ДР на Тарифа-2017г., б.“а“ “питейно-битово
водоснабдяване“ е когато отнетата вода се използва за пиене, приготвяне на
храна и други битови цели или за производство на хранителни, лекарствени или
козметични продукти или вещества, предназначени за консумация от човека, в
случай че качеството на водата може да окаже влияние върху качеството на крайните
продукти; б.“з“ “обществено
водоснабдяване“ е когато
отнетата вода се ползва от оператор на водоснабдителна или напоителна система
за доставяне до различни потребители (абонати), какъвто безспорно е настоящият
случай.
За нуждите на съдебното производство бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), със задачи, подробно формулирани в жалбата (листи 6-7) и вещо
лице М.Р.Ш..
Според заключението на вещото лице Ш. (листи 71-75),
прието неоспорено от страните и което съдът кредитира напълно, като компетентно
изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, размерът на
годишната такса за водовземане по процесното
разрешително за водоползване (водовземане)
е правилно определен от страна на ответника, посредством приложимите норми Тарифа-2017г.
и въз основа на декларираните от жалбоподателя иззети водни количества за
съответния период. Също така, правилно е определен и размерът на следващата се
законна лихва за периода 16.02.2019г. – 30.08.2019г., за чието изчисляване
вещото лице ползва уеббазиран лихвен калкулатор в
интернет на адрес: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, респективно в портала
за електронни услуги на Националната агенция за приходите (НАП).
Тук е мястото да се
посочи, че съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените
в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в
срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва. А размерът на
законната лихва се определя съгласно Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения.
Пак според заключението
на вещото лице, представените от страна на жалбоподателя общо 25 броя (листи 17-30)
преводно нареждане/вносна бележка удостоверяват направени заплащания на такси
за водоползване (водовземане)
от жалбоподателя по банкова сметка ***- Пловдив в общ размер от 3 842 237,10
лв., от които 1 575 347,02 лв. за 2011г.; 1 636 890,08 лв.
за 2012г. и 630 000,00 лв. за 2013г.
По делото обаче няма
доказателства, нито пък дори се твърди от страна на жалбоподателя, че по процесното разрешително е заплатена дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г.
Предвид последно
изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният АУПДВ се явява
издаден при наличието на фактическо основание за целта- установено вземане за
такса за водовземане, която не е заплатена в размера
и в срока, установени от нормите на ЗВ и на приложимата в случая Тарифа-2017г.,
и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Оспореният в настоящето
производство акт се явява издаден в съответствие с изискването за форма на
административните актове по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от
ДР на ДОПК и чл.195б, ал.1 от ЗВ, тъй като е направено посочване в същия на
фактическите и правни основания, послужили за издаването му, както и редът за
неговото оспорване. Съответно, направеното възражение от страна на жалбоподателя,
че актът не е мотивиран, е неоснователно.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира оспореният акт за издаден и в съответствие с целта на
закона, а именно да бъде осигурено достатъчно количество и добро качество на подземни
води за устойчиво, балансирано и справедливо възмездно водоползване.
Ето защо, като издаден
от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона и
без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореният в настоящето
производство АУПДВ е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна
и не следва да бъде уважена. Предвид изложените съображения, неоснователно се
явява и алтернативно заявеното искане за изменение на оспорения АУПДВ.
А с оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, ЕИК *********, против
Акт за установяване на публично държавно вземане №261 от 30.08.2019г., издаден
от директора на Басейнова дирекция за управление на водите
Източнобеломорски район- Пловдив, при Министерството на околната среда и
водите, с който на дружеството жалбоподател е установена такса за водовземане от подземни води по Разрешително за водоползване №300961 от 26.07.2005г., издадено от директора
на Басейнова дирекция за управление на водите
Източнобеломорски район- Пловдив, за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г., в размер от 19 009,60 лв. и са начислени законни лихви
върху посочената сума в размер от 1 035,05 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Бекиров/