Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 12.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тринадесети март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6205 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 19, ал.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от Ц.В.М., ЕГН**********,*** и Е.Г.Й., ЕГН********** *** против М.М.М., ЕГН**********,*** и Ю.М. ***, в която се твърди, че с
предварителен Договор за покупко-продажба от 23.01.2007г. на ***И.И.рег.№007 на НК наследодателя на ищците В.Г.Й. е закупил
от наследодателя на ответниците Парцел от 600 кв.метра/шестотин
кв.метра/,находящ се в местността “***”,съставляващ парцел ***по стария план на
град Плевен, а по ***, ведно с построената Сезонна Постройка в парцела застроена
на 30 кв.метра/тридесет кв.метра/. Твърди, че наследодателя на ищците е починал
на 06.02.2008г.в този имот. Твърдят, че те до настоящия момент живеят в имота и
го обработват, поддържат къщата. Твърдят, че нямат други имоти в страната.
Твърди, че сумата от 2000лева е заплатена от В.Г.Й. при подписване на договора
пред нотариуса. Твърдят, че понастоящем ответниците- ***на
М.Х.Р.са обявили имота за продажба без да ги уведомят и без да уредят
отношенията си с тях. Твърдят, че видно от клаузите в договора след уреждане на
отношенията на ответниците с Община-Плевен и
като ***са длъжни да снабдят ищците с нотариален акт за собственост.
Молят , на основание чл.19, ал.3 ЗЗД
Договор за покупко-продажба от 23.01.2007г.на ***И.И.рег.№007
на НК в района на PC-Плевен за покупко-продажба на Парцел от 600
кв.метра/шестотин кв.метра/,находящ се в местността “***”,съставляващ парцел ***по
стария план на град Плевен, а по ***, ведно с построената Сезонна Постройка в
парцела застроена на 30 кв.метра/тридесет кв.метра да бъде обявен за
окончателен. Претендират направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците, в който се твърди, че правото на ищците
да искат обявяване на договора за окончателен е погасено по давност, поради
следните съображения: Искът по чл.19.ал.3 от ЗЗД е конститутивен и по отношение
на него се прилага общата погасителна давност от пет години, съгласно чл.110 от ЗЗД. Излага съображения, че съгласно чл. 114 от ЗЗД давностният срок започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо т.е. от момента, в който
се поражда правото на всяка една от страните по един предварителен договор да
предяви иск за сключване на окончателен договор. Счита, че давностният срок за
погасяване на правото да се иска обявяване за окончателен на предварителен
договор за продажба на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на
договора, ако не е уговорен друг срок. Когато е уговорен срок в предварителния
договор, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл.19,ал.З от ЗЗД се поражда с настъпване на срока, в който е следвало да се сключи
окончателния договор, като в този случай давността започва да тече от момента на
изтичане на уговорения срок. Твърди, че видно от приложения по делото договор
за покупко-продажба на недвижим имот, същия е сключен на 23.01.2007г. В
договора е посочено, че купувача е заплатил цената на имота, предмет на
договора на 23.01.2007г., когато е предадено и владението върху имота.
Субективното право да се иска обявяване на договора за окончателен се погасява
с изтичане на петгодишната давност, като счита, че в настоящия случай същата е
изтекла на 23.01.2012г., а иска е предявен на 27.08.2018г. Твърди, че ищеца не
се е възползвал от възможността да поиска сключване на окончателен договор в
продължение на пет години, поради което това негово субективно право към
момента на предявяване на иск е погасено по давност, а с оглед на това
предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли на това основание.
Дори да бъде прието, че давността започва да тече от влизането в сила на
заповедта, издадена от О.П. за придобиване право на собственост върху процесния
имот, същата пак е изтекла. Твърди, че видно от Заповед №РД- 125530 от
27.04.2012г., издадена от О.П. същата е влязла в законна сила на 17.09.2012г.,
съответно петгодишния давностен срок е изтекъл на 17.09.2017г. Твърди, че е
налице нищожност на сключения предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 23.01.2007г. поради невъзможен предмет. Излага съображения, че
по смисъла на чл.26, ал.2, пр.l от ЗЗД, за да е налице основанието за нищожност
- невъзможен предмет, е необходимо предметът на сделката да не съществува в
обективната действителност, да се установи, че определената в съдържанието на
договора престация се отнася до действия и обекти, които са извън гражданския
правооборот. Според константата съдебна практика недвижимия имот, предмет на
предварителния договор, трябва да бъде точно определен, да бъде вещ, която се намира в гражданско обръщение. т.е.
да бъде конкретен имот или такава част от недвижим имот, която да бъде обособена в такъв. Твърди, че в
настоящият случай предмет на договора е предоставен за ползване земеделски имот
парцел № ***по стария план на град Плевен, а по *** от 600 кв.м. в местността
..*** I“ в землището на гр.Плевен по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Твърди, че предоставеният за ползване по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
земеделски имот не е възможно да бъде обект на транслативна сделка, вън от
обекта, който е самостоятелен и обособен. Счита, че всякакви правни действия
насочени към учредяване, прехвърляне и погасяване на вещни права, имащи за предмет
предоставеният за ползване по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ земеделски
имот са нищожни, поради невъзможен предмет. Предварителният договор, сключен
между страните е нищожен, тъй като има невъзможен предмет. Излага съображения,
че досежно невъзможният предмет за пълнота на изложението следва да се каже, че
съобразно основния принцип в правото, а именно: Nemo dat quod nоn habet - към датата на
оформяне на текста на т.н. от ищците предварителен договор наследодателят на
ответниците не е притежавал права върху недвижимия имот- дворно място. Същият е
бил „правоимащ“ по смисъла на закона само и единствено поради обстоятелството,
че е притежавал постройка от паянтов тип, която дори няма характеристиката на
сграда по смисъла на ЗУТ. Твърди,
че той дори не е бил във висяща
процедура по придобиване на земята по
реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Счита, че затова същият не е могъл да
ангажира себе си, респ. своите ***с
ефекта на договор по смисъла на чл.19, ал.3 от ЗЗД, т.к. в тази
си част този договор е нищожен. Моли предявения иск да бъде
отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Заповед №
РД-12-530/27.04.2012г. е наредено наследниците на М.Х.Р.да придобият правото на
собственост върху новообразуван имот извън строителните граници, с
идентификатор 567.734.108, местност ***, землище на гр.Плевен с площ от 585
кв.м. при посочени граници и съседи, заедно с построените в имота сгради със
застроена площ 25 кв.м., бр.етажи 1 и 11 кв.м. бр.етажи 1.
Установява се от
Удостоверение за ***№ 14-4571/15.11.2018г., че ***на М.Х.Р.са Ю.М.М. и М.М.М..
Видно от Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 23.01.2007г. М.Х.Р.от една страна като продавач и В.Г.Й. от
друга като купувач се споразумяли за следното: М.Р.продава
на В.Й.Сезонна постройка, застроена на 30 кв.м. в предоставеният му за полване
земеделският имот парцел №***по стария план, а по новия 164 парцел 6 от 600
кв.м., в местността *** 1, в землището на гр.Плевен по реда на пар.4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ за сумата от 2000 лв., която сума заявил, че е получил напълно и в брой
от купувача при подписване на настоящия договор. Продавача се задължил да
предаде ползването на земеделския имот на купувача още днес при подписването на
настоящия предварителне договор. Продавача се задължава, при закупуване на
земята от Община-Плевен, да я прехвърли по нотариален ред на купувача. Купувача
се задължава да заплаща данъка на вилата. Този договор има сила, както по
отношение на продавача, така и по отношение на неговите ***и правоприемници.
Установява се от
Удостоверение за ***№14-3347/24.08.2018г., че ***на В.Г.Й. са Е.Г.Й., И.В.Й.и Ц.
В.М..
Съдът дава вяра на
показанията на св.В.Х.А., въпреки че е заинтересована от изхода на делото като
дъщеря на едната ищца и внучка на другата. Показанията са преки, логични,
непротиворечиви и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства.
От тях се установява, че св.А. е разбрала от ответницата Ю.М. през м.юли
2018г., че имота, в който живее тя и двете ищци по делото ще се продава на
други лица. Ответницата Ю.М. се обадила
по телефона на св.А., като казала, че ще дойде в гр.Плевен за да прехвърли
имота на ищцата Е.Й.. Двете ответници казали на св.А.,
че няма да има проблем и ще се обадят допълнително за да уточнят датата, на
която ще отидат при ***за да прехвърлят имота, предмет на предварителния
договор по нотариален ред. Ю.М. уверила св.А., че няма да има никакъв проблем и
ще бъде прехвърлено дворното място на Е.Й.. На другия ден, обаче се обадила
отново и предоставила на св.А. телефонен номер на В.И.и г-жа И., които
представила за адвокати, като казала на св.А., че от тогава във връзка с имота
да не търсят Ю.М., а посочените И.. При проведен разговор на посочения телефон
с И., той казал, че все още не са готови документите. 15 дни по-късно на
телефона отговорила г-жа И., която заявила, че документите са при нея и че
дворното място е обявено за продажба на цена от 20000 лв. Св.А. повече не
коментирала, обсъдила ситуацията с майка си и баба си и решили да заведат дело.
Св.А. не е виждала лично И.И.. Ищците живеят в имота
от както е сключен процесния договор. Постройката представлява една стая с
коридор, както е бил и при сключване на договора с наследодателя на
ответниците. Сградата е тухлена, върху плоча с пръскана мазилка. Има и цокъл. В
имота има още една постройка за животни, външна тоалетна и барака за дърва.
Съдът кредитира
показанията на св.И.И. И. като преки и
непротиворечащи си с други кредитирани по делото доказателства. От тях се
установява, че ответниците М. и Ю.М. са осъществили контакт със св.И. във
връзка с нейната професионална дейност на агенция за недвижими имоти. Те
възложили в тази връзка на св.И. да ги снабди с документ за собственост на имот
в гр.Плевен, местност *** 1. Уговорено било да бъде изготвен констативен
нотариален акт за имота. Изготвени били документите, но не бил съставен
констативен нотариален акт. Едната от ответниците не пожелала да бъде съставен
констативен нотариален акт.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.3 ЗЗД, всяка
от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
окончателен договор. За целта предварителният договор трябва да съдържа
уговорки относно съществените условия за окончателния договор, като в такъв
случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна
сила. Съгласно чл.363 ГПК когато задължението е за прехвърляне на право на
собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за
прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е
собственик на имота. Предпоставка за уважаване на предявен иск по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД е да са налице при условията на кумулативност всички елементи от следния
фактически състав - между страните да е бил сключен действителен предварителен
договор за покупко-продажба на процесния имот, който договор следва да съдържа
всички съществени елементи на окончателния, както и да са налице условия за
прехвърляне собствеността върху вещта - в това число, че продавачите по
предварителния договор са собственици на имота, предмет на сделката. Чрез искът
по чл. 19, ал.3 от ЗЗД се упражнява потестативното право на ищеца, да обяви
предварителния договор за окончателен. С предварителния договор договарящите се
страни се задължават една на друга за сключването на окончателен договор. Т.е.
създава се с предварителния договор субективно право за всяка от страните да се
иска сключването на окончателния договор. За осъществяване на това право при
неизпълнение на задължението като процесуална възможност е искът по чл. 19,
ал.3 от ЗЗД. От това решение произтичат гражданскоправните последици, които
биха се породили между страните, ако те доброволно биха сключили окончателния
договор.
Предварителният договор, предмет на предявения иск,
сключен между наследодателите на страните по делото на 23.01.2007г. е
действителен, отговаря на изискванията за форма и съдържание на чл. 19, ал.1,
ал.2 от ЗЗД. - сключен е в писмена форма и съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор. От доказателствата по делото се
установява безспорно, че между страните е възникнала валидна облигационна
връзка. Представеният по делото предварителен договор за покупко - продажба
отговаря на законовите изисквания за редовност на предварителното съглашение с
оглед възможността същото да бъде обявено за окончателно, а именно: писмена
форма, страни, индивидуализиран имот по площ, граници, местонахождение и цена.
Подписаното съглашение е валидно, доколкото с подписване на договора страните
са демонстрирали воля да се обвържат от неговите клаузи за продажба, съответно
покупка на имота. Цената на имота видно от предварителния договор страните са
определили на 2000 лева, които наследодателя на ищците е заплатил при
подписване на договора, за което е направено изрично изявление в предварителния
договор, а и този факт не се оспорва от ответниците
по делото.
Видно от Договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 23.01.2007г. М.Х.Р.от една
страна като продавач и В.Г.Й. от друга като купувач се споразумяли
за следното: М.Р.продава на В.Й.Сезонна постройка, застроена на 30 кв.м. в
предоставеният му за полване земеделският имот парцел
№***по стария план, а по новия 164 парцел 6 от 600 кв.м., в местността *** 1, в
землището на гр.Плевен по реда на пар.4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ за сумата от 2000 лв., която сума заявил, че е получил напълно и в брой
от купувача при подписване на настоящия договор. Продавача се задължил да
предаде ползването на земеделския имот на купувача още днес при подписването на
настоящия предварителне договор. Продавача се
задължава, при закупуване на земята от Община-Плевен, да я прехвърли по
нотариален ред на купувача.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво те са се
споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в
смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и
добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните
с оглед постигането на целта на договора. Тълкувайки постигнатите между
страните по договора уговорки в тяхната съвкупност, съдът приема, че те са се
споразумели наследодателя на ответниците да прехвърли
на наследодателя на ищците земеделският имот, парцел №***по стария план, а по
новия 164 парцел 6 от 600 кв.м., в местността *** 1, в землището на гр.Плевен,
предоставен му за ползване по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в едно с построените в него
постройки, описани в договора като Сезонна постройка, застроена на 30 кв.м. за
сумата от 2000 лв. Уговорено е сделката по прехвърляне на правото на
собственост върху описания в предварителния договор имот да бъде извършено след
придобиване на правото на собственост върху земята от Община-Плевен, както и
продавача по договора да снабди купувача с оригиналите на всички документи, удостоверямащи правото на собственост върху имота, предмет
на предварителния договор.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответниците
възражение с правно основание чл.26, ал.2, предложение първо ЗЗД за нищожност
на процесния предварителен договор от 23.07.2007г.
като такъв с невъзможен предмет. Твърдят, че предмета на договора е невъзможен,
тъй като представлява предоставен за ползване парцел 6 от 600 кв.м., в
местността ***, в землището на гр.Плевен по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Счита,
че предоставения за ползване имот не е възможно да бъде обект на правни
действия, насочени към учредяване, прехвърляне и погасяване вещни права. Счита
този предмет за невъзможен.
Съгласно ТР 3/2014г. на ОСГК на ВКС приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД попада
основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Разпоредбата
въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета, сделката е
нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към
което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са
вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет
трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са
постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че
той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може
да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,
техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е
индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието.
Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета
означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени
забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.
Видно е, че описания предмет на предварителния
договор не е нито фактически, нито правно невъзможен. Точно обратното- в ЗСПЗЗ
е уредена процедура по реда на която поземления имот, предмет на предварителния
договор да бъде придобит от лицето, на което е предоставено правото на ползване
по съответния ред.
Предварителният договор е договор, с който страните
по него се уговарят да сключат друг договор, който условно може да бъде наречен
„окончателен”, като причините, поради които се сключат предварителните договори
могат да бъдат най-различни, но най-често те са породени от липсата на
готовност у страните в момента да сключат окончателен договор, наличието на
тежести, които страните искат да бъдат отстранени и други. При предварителния
договор няма разместване на имущество, той е организационен, а не престационен договор. Макар и да е самостоятелен вид договор,
а не само подготвително действие предварителният договор има основание, което е
коренно различно от това на окончателния договор. Предварителният договор няма
вещно-правно действие. По същество именно в такива случаи, когато страните по
предварителния е необходимо да се подготвят за сключване на уговорената в
предварителния договор сделка, намират приложение предварителните договори.
В настоящия случай наследодателя на ответниците не е бил придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като не е бил завършен
фактическия състав по придобиване на правото на собстеност
по предвидения ред към датата на сключване на процесния
предварителителен договор. Със сключения
предварителен договор, се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесния имот, за който е получил уговорената цена в
размер на 2000 лв. след като придобие правото на собственост върху него. Предварителният договор за продажба на бъдеща
вещ не е нищожен, поради невъзможен предмет. Както е възможно една бъдеща вещ
да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо
че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или
обособена по-късно; така е възможно същата обвързаност да бъде постигната и с
предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или
обособяването на вещта. Такъв договор е напълно възможен и обвързва валидно
страните. Той има действие, щом като към момента на сключването или обявяването
на окончателния договор вещта съществува и продавачът е неин собственик. В този
смисъл е и решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК (№ 485/01.10.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 4774/2008 г., ІІ го., ГК). Във всички случаи меродавно е към
датата на извършване на продажбената сделка по нотариален ред, респ. към датата
на обявяването на предварителния договор за окончателен, вещта да съществува.
Това прави подобно съглашение валидно, тъй като предметът му е възможен.
/Определение №199/20.02.2012 по дело
№1633/2011 на ВКС, ГК, IV г.о./
С оглед гореизложеното, съдът намира процесния предварителен договор от 23.01.2007г. за действителен и като такъв обвързва
страните по договора, както и техните наследници- страни по настоящото
производство. Не се спори между страните и се установи от представените по
делото удостоверения за наследници, че и двете страни по предварителния договор
са починали и правата и задълженията по договора са наследени съобразно
наследствените им квоти от страните по делото. Установява се от Удостоверение
за ***№ 14-4571/15.11.2018г., че ***на М.Х.Р.са Ю.М.М.
и М.М.М., а от Удостоверение за ***№14-3347/24.08.2018г.,
е видно че ***на В.Г.Й. са Е.Г.Й., И.В.Й.и Ц. В.М..
Видно е, че искът е предявен от Е.Й. и Ц.М., в
качеството им на ***на В.Й.срещу Ю. и М. М.- ***на М.Р..
В производството правата си в качеството на наследник на В.Й.не е предявил И.Й..
Всеки от наследниците упражнява правата си самостоятелно с оглед наследствените
си права и задължения. По отношение на наследствените права и задължения сънаследниците не са нито необходими нито задължителни
другари, а обикновени такива, като всеки от тях е свободен да упражни или да не
упражни правата си, произтичащи от наследството. Нито един от наследниците не
може да предявява правата на друг сънаследник. В настоящото производство ищците
се легитимират като ***на В.Й.за по 1/3
от правата и задълженията по процесния предварителен
договор, поради което претенцията се явява установена по основание и размер до
2/3 идеални части от процесния недвижими имот, а за
останалата една трета, се явява неоснователна и недоказана, тъй като третия
наследник на В.Й.-И.Й. не е предявил претенция за обявяване на предварителния
договор за окончателен в частта за неговите наследствени права от наследството
на В.Й..
При този извод за частична основателност на
предявения иск до размер от 2/3 идеални части, съдът дължи произнасяне по
направеното възражение за погасяване по давност на потестативното
право на ищците да искат обявяване на предварителния договор за окончателен. Съгласно приетото в практиката на ВКС/ Решение
№ 204 /08.05.2006 г. по гр.д. № 1196 /2005 г., на ВКС, ІІ г.о. и в Решение от
28.09.2011 г. по гр.д. № 1055 /2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК/. Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е конститутивен
и по отношение на него се прилага общата погасителна давност от пет години;
Съгласно чл.114 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който се поражда правото на иск на всяка от страните да иска
сключване на окончателен договор; Когато в предварителния договор е уговорен
срок, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл.19,ал.3 ЗЗД се
поражда с настъпване (изтичането) на срока, в който е следвало да се сключи
окончателният договор, когато не е уговорен срок, правото на иск се поражда от
момента на сключване на договора; Когато предварителният договор не съдържа
срок или условие, погасителната давност за предявяване на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД започва да тече от момента, в който купувачът е получил владението – при
сключването на предварителния договор или на по-късен етап. Чл.114 ЗЗД свързва
началото на давностния срок с изискуемост на
вземането, когато вземането е правото да се иска сключване на окончателен
договор на основание чл.19,ал.3 ЗЗД, то произтича от сключен между страните предварителен
договор с определени от закона - чл.19,ал.2 и ал.1 ЗЗД съдържание и форма,
следователно от написаните в договора уговорки зависи моментът, в който
задължението трябва да бъде изпълнено, когато е уговорен срок – то правото
възниква с настъпването или изтичането на срока и съгласно чл.114 ЗЗД от този
момент започва да тече погасителна давност, когато не е уговорен срок, то всяка
една от страните може да упражни правото си по чл.19,ал.3 ЗЗД от момента на
сключването на предварителния договор и следователно съгласно чл.114 ЗЗД от
този момент – на сключването на предварителния договор започва да тече
погасителна давност.
В настоящия случай и в процесния
договор е уговорено, че „Продавача се задължава при закупуване на земята от
Община-Плевен, да я прехвърли по нотариален ред на купувача.“ Видно е от
представените по делото доказателства- Заповед № РД-12-530/27.04.2012г., която
е влязла в сила на 17.09.2012г., че наследниците на М.Х.Р.са придобили правото
на собственост върху процесния имот. Видно от клаузите на процесния
договор, „Продавача се задължава да представи в оригинал всички документи на
купувача, доказващи правото му на собственост и ползване“. Съдът приема, че
5-годишния давностен срок тече именно от момента на
изпълнение на задължението на продавача да предостави на купувача всички
документи за правото на му на собственост върху процесния
имот. По делото не се ангажираха доказателства за предоставяне от ответниците на всички документи за правото на собственост
върху земята, а именно Заповед
№ РД-12-530/27.04.2012г., от която дата би следвало да тече 5-годишната
давност. По делото се събраха доказателства, че ответниците
през август месец 2018г. са уведомили ищците, чрез св.В.А., че са собственици
на процесния имот, предмет на предварителния договор,
и че ще изпълнят задължението по процесния
предварителен договор като прехвърлят по нотариален ред правото на собственост
върху процесния недвижими имот, по процесния предварителен договор. Дори да бъде прието, че
към м.август 2018г. ответниците са изпълнили
договорното си задължение да предоставят на ищците документ за правото на
собственост, то от този момент не е изтекъл 5-годишния давностен
срок, поради което направеното възражение за погасяване на иска по давност се
явява неоснователно.
Ако бъде прието, че давностния
срок тече от датата на влизане в сила на заповедта, по силата на която ответниците са придибили правото
на собстеност върху процесния
имот на 17.09.2012г., то давността е изтекла на 17.09.2017г.- преди подаване на
исковата молба. В този случай обаче, настоящия състав приема, че ответниците по делото по същество са се отказали от
изтеклата в тяхна полза давност чрез извършеното признание на задължението по процесния предварителен договор. Видно от показанията на
разпитаните по делото свидетели, ответниците Ю. и М. М.
са се свързали със св.А., като чрез нея са изразили пред ищиците
по делото, намерение да изпълнят задължението си по предварителния договор и да
прехвърлят на ищците правото на собственост върху процесния
недвижим имот по нотариален ред. За целта са ангажирали и агенция за недвижими
имоти, която да подготви необходимите документи, но след това са се отказали от
намерението си и са заявили намерение да извършат продажба на процесния имот на трети лица.
Едно вземане винаги може да бъде признато,
включително и след изтичане на погасителната давност. След като длъжникът може
да изпълни задължението си и след изтичане на давността/чл.118 ЗЗД/ и това да
доведе до погасяване на кредиторовото вземане, от
аргумент за по-силното основание следва, че длъжникът може да направи и отказ
от изтеклата в него полза погасителна давност. Признанието фактически
представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност. И тъй като такъв
отказ под страх от недействителност не може да бъде направен преди давността да
е изтекла/чл.113 ЗЗД/, то признанието може да бъде направено и след изтичане на
давността. Признанието, направено след изтичане на погасителната давност,
представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност, но не води до
прекъсване на теченето й. /Решение
№65/03.06.2011 по дело №600/2010 на ВКС, ТК, I т.о./. Всъщност онова, което са извършили ответниците- длъжници по процесния
предварителен договор от 23.01.2007г. чрез признаване на задължението си по
него за сключване на окончателен договор въз основа на предварителния такъв, като
са знаели или са могли да узнаят, че за тях вече е възникнало правото да възразят
за изтекла давност, но не се се позовали на нея, е
пълен отказ от цялата вече изтекла давност, за което, не съществува срок. С направеното от длъжниците
по предварителния договор изявление за признание на дълга чрез изявлението за
изпълнение на задължението по него, което е произвело действието си с факта на
достигането му до кредиторите чрез тяхната роднина св.В.А., след приемането му
от кредитора, длъжниците
са направили едностранен отказ от изтекла в тяхна полза погасителна давност и
това им изявление е неоттегляемо - както пряко, така
и посредством последващо позоваване на изтекла по
уговореното при първоначалните условия вземане давност. Така че след като вече са
направили отказ от изтекла давност, длъжниците не била
могли да се позоват на нея. В този смисъл е приетото в правната доктрина и в
съдебната практика-примерно Решение от 6.7.2012г. по Гражданско дело 177/2012
Окръжен съд – Плевен.
Поради това съдът приема, че ищците са изправна
страна по договора. С оглед разпоредбата на чл. 363 от ГПК в това производство
съдът извършва преценка относно предпоставките за прехвърляне на собствеността
по нотариален ред, тъй като при евентуално уважаване на иска съдебното решение
съставлява деривативно правно основание за придобиване на правото на
собственост. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, всяка страна носи доказателствената тежест относно тези
факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В тежест на ищците
беше да докажат правото на собственост на ответниците върху процесния недвижим
имот. Този факт се установи от представените доказателства за придобиване от ответниците на
правото на собственост върху процесните
имоти по реда на чл.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и от удостоверенията за
наследници. Предвид гореизложеното, следва искът по чл.19, ал.3 ЗЗД за упражняване на
потестативно право да бъде обявен предварителен договор за окончателен да бъде
уважен частично до 2/3 идеални части от правото на собственост съобразно
наследствените права на ищците, а до пълния предявен размер следва да бъде отхъврлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът дължи следващите
се разноски по прехвърляне на имота, а именно - нотариална такса по сметка на РС-Плевен,
съгласно чл. 85, ал. 2 вр. с чл. 87 ЗННД, определена по раздел II т. 8 от
Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, съобразно материалния интерес, възлизаща на сумата 47,83 лв, както и местен данък съгласно чл. 35, ал. 2 от
Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община-Плевен за придобиване
на имота по сметка на Община-Плевен в размер на сумата 38.00 лв, съгласно чл. 47, ал. 2 вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗМДТ.
Следва да бъде вписана възбрана върху недвижимия
имот за обезпечаване на събирането на горните такси, както и следва да бъде забранено
издаването на препис от решението, докато ищците не докажат, че са заплатени
разноските по прехвърлянето и данъчните и други задължения на праводателя му на
основание чл. 364, ал.3 от ГПК.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците, направените деловодни разноски в настоящото
производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно с
уважаването на иска в размер на 323,33 лева.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят
на всеки от ответниците направените разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с
отхврлената част на претенцията
в размер на по 120 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ЧАСТИЧНО
ДО 2/3 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителния
договор, сключен на 23.01.2007 г. между М.Х.Р., ЕГН**********, заместен от
наследниците си М.М.М.,
ЕГН**********,*** и Ю.М.М.,ЕГН********** ***, в качеството им на продавачи и В.Г.Й.,
ЕГН**********, заместен от наследниците си Ц.В.М., ЕГН**********,*** и Е.Г.Й.,
ЕГН********** *** като купувачи, за продажба на следния недвижим
имот: Сезонна постройка, застроена на 30 кв.м. в предоставеният му за полване земеделският имот парцел №***по стария план, а по
новия 164 парцел 6 от 600 кв.м., в местността *** 1, в землището на гр.Плевен, за който е признато право на ползване по реда
на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ с площ на имота 600 кв.м. съгласно предварителния
договор, а съгласно Скица на поземлен имот № 15-677046/20.09.2018т. съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-71/06.06.2008г. на ***на АГКК,
представляващи поземлен имот с
идентификатор 56722.734.108, с площ 585 кв.м., адрес: гр.Плевен, 5800, м.***,
местност *** 1, трайно предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване- друг вид нива, номер по предходен план 164.6, съседи
56722.734.479, 56722.734.107, 56722.734.2344, 56722.734.110, 56722.734.2343; сграда с идентификатор
56722.734.101.1,
застроена площ 25 кв.м., етажи 1, предназначение Вилна
сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор 56722.734.1381.2, застроена
площ 11 кв.м., етажи 1, предназначение селскостопанска сграда, който имот
продавачите притежават по придобиване на основание пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и
наследство, при договорена цена от 2000 лв. /две хиляди лева/,която цена е заплатена от купувачите
изцяло и съобразно уговореното на продавачите по предварителния договор, а
за разликата до пълния предявен размер отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Ц.В.М., ЕГН**********,***
и Е.Г.Й., ЕГН********** *** да заплатят разноските по прехвърлянето на недвижимия
имот, както следва: 1. да заплатят на О.П. съгласно чл. 45-46 от ЗМДТ сумата 38,00 лв. /2,85
% върху продажната цена/; а в полза на Плевенски районен съд да заплатят
нотариална такса за прехвърляне на имота съгласно чл. 8 от Тарифа за
нотариалните такси в размер на 47,83 лв.
НАРЕЖДА на осн. чл. 364,
ал.1 от ГПК да се впише ВЪЗБРАНА върху 2/3 идеални части от недвижимите имоти представляващи
Сезонна постройка, застроена на 30 кв.м. в предоставеният му за полване земеделският имот парцел №***по стария план, а по
новия 164 парцел 6 от 600 кв.м., в местността *** 1, в землището на
гр.Плевен, за който е признато право на
ползване по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ с площ на
имота 600 кв.м. съгласно предварителния договор, а съгласно Скица на поземлен
имот № 15-677046/20.09.2018т. съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г.
на ***на АГКК, представляващи поземлен имот с идентификатор 56722.734.108, с
площ 585 кв.м., адрес: гр.Плевен, 5800, м.***, местност *** 1, трайно
предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- друг вид
нива, номер по предходен план 164.6, съседи 56722.734.479, 56722.734.107,
56722.734.2344, 56722.734.110, 56722.734.2343; сграда с идентификатор
56722.734.101.1, застроена площ 25
кв.м., етажи 1, предназначение Вилна сграда-еднофамилна и сграда с
идентификатор 56722.734.1381.2, застроена площ 11 кв.м., етажи 1,
предназначение селскостопанска сграда, до изплащането на посочените разноски по
прехвърлянето на имота - сумата 38,00 лв. / 2,85 % върху продажната цена
/дължима на О.П. и сумата 47,83 лв., дължима на Плевенски районен съд /
нотариална такса за прехвърляне на имота съгласно чл. 8 от Тарифа за
нотариалните такси / .
Да не се
издава препис от решението, докато ищците не представят доказателства за
заплащането на дължимите разноски по прехвърлянето на имота.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.М.М., ЕГН**********,***
и Ю.М.М.,ЕГН********** *** да платят на Ц.В.М., ЕГН**********,*** и Е.Г.Й., ЕГН**********
*** сумата от 323,33 лв. направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Ц.В.М.,
ЕГН**********,*** и Е.Г.Й., ЕГН********** *** да платят на М.М.М., ЕГН**********,*** сумата от 120,00 лв. направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Ц.В.М.,
ЕГН**********,*** и Е.Г.Й., ЕГН********** *** да платят на Ю.М.М.,ЕГН**********
*** сумата от 120,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: