№ 11073
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Л.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110114616 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 266
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за сумите 720 лв.,
представляваща дължима цена за извършени обработки „дезинфекция и
дератизация” на кино А., отразени в издадени фактури № ./01.04.2019 г.;
./04.04.2019 г.; ./03.05.2019 г., ведно със законната лихва от 23.09.2021 г. до
изплащане на вземането, 172,34 лв. мораторна лихва за периода 02.05.2019 г.
– 20.09.2021 г. и 80 лв. обезщетение за разноски по чл. 309а, ал. 1 ТЗ, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 55 002/2021 г. по описа
на СРС, 153 състав.
Ищецът твърди по възлагане от ответника да е извършил „дезинфекция и
дератизация” на кино А.. Твърди стойността на извършените манипулации да
е в общ размер на 720 лв., за която сума са издадени 3 броя двустранно
подписани фактури. Твърди още, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати възнагражденито по фактурите съобразно уговореното, поради
което е изпаднал в забава и е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение за дължимата сума, ведно със мораторната лихва. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска с твърдения, че не е възлагал извършване на
описаните във фактурите услуги. Оспорва да е подписвал същите, както и
действията на други лица, различни от управителя на дружеството, тъй като
същите не разполагат с представителна власт. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира следното:
1
Предявените искове са за реално изпълнение на парично задължение по
договор за изработка, заедно с обезщетение за забава и разноски.
За основателността на исковете в тежест на ищеца по делото е да докаже
възникване на правоотношение по договор с твърдяното съдържание за
исковия период, изпълнение в срок собствените си задължения по договора,
съответно че е предал надлежно изработеното и че ответникът го е приел.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете за
основателни.
По делото са представени протоколи № 22 – 043414 от 02.05.2019 г. и №
22 – 043148 от 03.04.2019 г. за извършена дезинфекция и дератизация на
обект „К.“ с възложител – ответното дружество. Тези протоколи са частни
свидетелсващи документи, подписани от представител на ответника, в които
са отразени неизгодни за него факти /извършени дезинфекции и дератизации
на посочените негови обекти на съответните дати/, с оглед на което същите
притежават доказателствена стойност за отразените в тях факти, аналогична
на материалната доказателствена сила на официалните удостоверителни
документи, с която съдът следва да се съобрази.
Възражението на ответника, че представените протоколи са подписани от
лице без представителна власт е неоснователно предвид презумпцията,
регламентирана в чл. 301 ТЗ, като макар от подписа, положен върху
разписката да не може да се направи извод, че е на управителя на
дружеството, или на упълномощено от него да приеме работата лице, той е
узнал за тези действия, като знанието не се презюмира, а се установява по
безсъмнен начин от вписването на издадените към протоколите фактури в
дневниците за покупки на ответника /вж.решение № 46/27.03.2009г. по т.д.№
454/2008г. на ВКС, ІІ т.о./. Ето защо настоящият състав намира за установено
по делото, че страните са били в търговски отношения по извършване на ДДД
обработки през 2019 г.
За всяка дезинфекция и дератизация на обекта на ответника ищецът е
издавал фактури, които също са представени по делото. Касае се за една и
съща цена за всяка услуга в размер на 240 лв. Знанието за цената на
извършената услуга от страна на възложителя по договора се установява по
безсъмнен начин от подписаните приемо – предавателни протоколи, както и
от вписаните в дневниците за покупките фактури, за които е теглен данъчен
кредит по ЗДДС, съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, процесните
фактури на обща стойност 720 лв. са осчетоводени в счетоводството на
ответното дружество съгласно изискванията на ЗДДС и ЗСч. Фактурите са
отразени в дневниците за покупки на ответника, като участват във
формирането на резултата от СД по ЗДДС за съответните месеци.
В Решение № 252 от 03.01.2013 г. по търг. д. № 1067/2011 г. постановено
2
по реда на чл. 290 ГПК е прието, че дори фактурата да не съдържа всички
предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на
купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание
на оспорващата страна, за каквото следва да се счита частичното плащане по
фактурата, вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит.
Следователно при така събраните доказателства по делото и с оглед
константната практика на ВКС следва да се приеме, че ищецът е провел
пълно и главно доказване на факта за съществуването на валидна договорна
връзка за предоставяне на услуги по дезинфекция и дератизация между него и
ответника, както и че е предал на ответника услугите съгласно договореното,
съответно получаването им от ответника, за който е възникнало задължение
да ги заплати. Ответникът не доказа плащане, ето защо главният иск следва
да бъде уважен изцяло.
Според нормата на чл. 309а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2013 г.) когато
кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане,
ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за
събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е
необходима покана. Във всяка от фактурите е уговорен срок за плащане, след
изтичането на който ответникът е изпаднал в забава. Ето защо акцесорните
претенции също следва да бъдат уважени изцяло.
При посочения изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени всички направени по делото разноски съобразно представения
списък в размер на 25 лв. за държавна такса, 250 лв. за депозит за вещо лице и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и
25 лв. за държавна такса в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, 153 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 266 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ, че „М.,
ЕИК . дължи на „Д.., ЕИК . сумите 720 лв., представляваща дължима цена за
извършени обработки „дезинфекция и дератизация” на кино А., отразени в
издадени фактури № ./01.04.2019 г.; ./04.04.2019 г.; ./03.05.2019 г., ведно със
законната лихва от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането, 172,34 лв.
мораторна лихва за периода 02.05.2019 г. – 20.09.2021 г. и 80 лв. обезщетение
за разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 55
002/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М., ЕИК . да заплати на „Д..,
ЕИК . сумата 375 лева разноски в исковото производство и сумата от 25 лева
разноски в заповедното производство,
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4