№ 56
гр. Свиленград , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100352 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Юробанк България” АД срещу СТ. Д. К. за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1650,22 лв. – главница по Договор за
издаване на кредитна карта № МК67797/22.02.2018 г., 288,25 лв. – възнаградителна
лихва от 01.10.2018 г. до 13.08.2019 г., 110,03 лв. – мораторна лихва от 01.10.2018 г. до
22.06.2020 г., 332,13 лв. – такси за периода от 01.10.2018 г. до 22.06.2020 г., 90 лв. –
нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 26.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 132 от 30.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 323/2020 г. по описа
на РС Свиленград.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта №
МК67797/22.02.2018 г. предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 1800 лв. и издал като средство за отдалечен достъп до
паричния ресурс персонална кредитна карта. Претендираната главница в размер на
1650,22 лв. била формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателят
бил правил, и били приспаднати извършените от него погашения. При изплащане на
задълженията на части усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвявала
с възнаградителна лихва. Посочено е, че при неплащане на задължителната минимална
месечна вноска на падежа картодържателят дължал на банката обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит.
Претендираните такси в общ размер на 332,13 лв. включвали 1 бр. годишна такса за
обслужване на платежен инструмент в размер на 45 лв., 12 бр. такси за изпращане на
хартиено месечно извлечение в общ размер на 24 лв., 1 бр. такса за изпращане на SMS
в размер на 0,48 лв., 11 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит в размер на 112,35
1
лв., 1 бр. такса за блокиране на карта в размер на 15 лв., 15 бр. такси за теглене на
средства в брой от банкомат на друга банка в размер на 135,30 лв. Поддържа се, че
длъжникът не изпълнил договорните си задължения, като не заплатил най-малко
минималната месечна вноска и дължимите на банката възнаграждения, вкл. лихви и
такси. Поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения с краен срок за плащане до 29.10.2018 г. и 28.11.2018 г. банката
обявила задължението за предсрочно изискуемо с нотариална покана, връчена на
13.08.2019 г. Поради това ищецът пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора чрез подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. Образувано било ч. гр. д. № 323/2020 г. по описа на РС
Свиленград, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение. Тъй като издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в съответствие с указанията на съда предявил иск за
съществуване на вземането си. По тези съображения моли да бъдат уважени
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника СТ. Д. К..
В съдебно заседание на 08.09.2021 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител и не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение. В случая ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба писмени доказателства и заключението по
съдебно-счетоводната експертиза може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 238
ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в
заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 49,41 лв. за
държавна такса и 256,94 лв. за адвокатско възнаграждение. В исковото производство е
заплатил държавна такса в размер на 216,60 лв., възнаграждение за вещо лице в размер
на 200 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 483,53 лв. С оглед уважаването на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 306,35 лв., както тези,
2
направени в хода на настоящото производство, които възлизат на 900,13 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на СТ.
Д. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ***********, че дължи на
„Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път” № 260, следните суми: 1650,22 лв. – главница по
Договор за издаване на кредитна карта № МК67797/22.02.2018 г., 288,25 лв. –
възнаградителна лихва от 01.10.2018 г. до 13.08.2019 г., 110,03 лв. – мораторна лихва
от 01.10.2018 г. до 22.06.2020 г., 332,13 лв. – такси за периода от 01.10.2018 г. до
22.06.2020 г., 90 лв. – нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.06.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 132 от 30.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.
№ 323/2020 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА СТ. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
***********, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, сумата от 306,35 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 900,13 лв. –
представляваща разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3