РЕШЕНИЕ
№…
17.02. 2021 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. № 978 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Д.Г.П. чрез адв. Р.И. Решение № 1150/ 19. 10. 2020 г. по гр. д. №3782/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА относно вината за прекратяване на брака, режима на лични отношения с родените от брака малолетни деца и относно присъдената издръжка.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно ,, като бъде постановено разводът да е по вина на съпруга, режимът на лични отношения на децата с бащата да е всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10 до 14 часа в присъствие на майката в нейния дом, един ден за новогодишните празници, всяка четна година без преспиване от 10 до 16 часа; един ден за коледните и великденските празници всяка нечетна година от 10 до 16 часа; една седмица през лятото без преспиване всеки ден от 10 до 16 часа и за рождения ден на бащата от 10 до 16 часа, като взема и връща децата от дома на майката; след навършване на четири годишна възраст на децата режимът на лични отношения следва да бъде разширен. Отправено е искане за изслушване на актуален социален доклад.
Въззиваемата страна В.М.П. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. В.П., че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е прекратил с развод на основание чл. 49, ал. 1 СК сключения между страните граждански брак, като е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
С решението районният съд е предоставил упражняването на родените от брака малолетни деца на майката, като е определил на бащата реж им на контакти с децата му както следва: да взема децата всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10, 00 часа до 18., 00 часа ; по 2 дни за новогодишните празници – всяка четвърта година с преспиване; по 2 дни за коледните и великденските празници – всяка нечетна години, с преспиване, както и 30 дни през лятото, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Районният съд е осъдил бащата да заплаща на малолетните си деца ежемесечна издръжка в размер на 170 лв. за всяка поотделно, считано от 10. 07. 2020 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска, като за разликата до 220 лв. за всяка едно от децата съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Съдът е постановил след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно има Игнатова. Ответникът е осъден да заплати на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 504, 60 лв.
За да постанови решението си в обжалваната част районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че събраните гласни доказателства установяват възникнали непреодолими противоречия между съпрузите и продължителната фактическа раздяла е допринесла за прекратяването на брака. Районният съд е приел, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака не е резултат изключително само на виновното поведение на една от страните, а на причини от комплексен характер, изразяващи се в несходство на характерите, различни виждания за устройството и съдържанието на семейния живот, недостатъчната упоритост на страните да предприемат стъпки за преодоляването на съществуващите между тях противоречия в името на съвместното съжителство и благото на децата им, вмешателството на трети лица в отношенията между съпрузите.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на обжалваното решението в частта относно вината за прекратяване на брака, тъй като от доказателствата по делото се установява, че преди и след раждането на децата съпрузите са живеели отделно, като съпругът е бил в семейното жилище, а съпругата е била в дома на родителите си, за да може майка й да й оказва помощ при отглеждането на децата. От доказателствата по делото се установява, че бащата не е могъл да вижда често децата, но по времето, през което децата са били в семейното жилище, бащата не е общувал достатъчно с тях след като се е връщал от работа. От доказателствата по делото се налага изводът, че в отношенията на съпрузите са се намесвали техните родители, макар и под формата на добронамерено отношение и помощ, като тази намеса не е дала възможност на съпрузите да изяснят отношенията, недоразуменията и противоречията помежду си. Това е станало причина несъответствията да се превърнат в огорчение, недоволство от поведението на другия и липсата на мотивация за съвместен живот. Въззивницата твърди, че въззиваемият е употребявал алкохол, че е имал прояви на домашно насилие, но такива обстоятелства не се установяват от доказателствата по делото, поради което и въззивният съд приема, че такова виновно поведение не е установено при съпруга.По тези причини въззивният съд приема, че с поведението си и отношението си всеки един от съпрузите за допринесли за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, довело до неговото прекратяване с развод.
По въпроса за режима на лични отношения на бащата с двете деца районният съд в мотивите на решението е обосновал определеният режим с предоставянето възможност на бащата да изрази своята обич и привързаност към своите деца, като последните да могат да развият същите чувства и израстването им да е при не посредствените ласки, грижи и подкрепа не само от майката , но и от бащата. Районният съд е приел, че не следва срещите на бащата с децата да се извършват само в присъствието на майката, тъй като тези деца не са на ниска възраст, притежават определена самостоятелност, посещават детска градина и не се нуждаят в такава значителна степен от непосредствена майчина грижа, още повее, че поведението на бащата не крие рискове за физическото и психическото им здраве и развитие. Районният съд е съобразил и влошените отношения на родителите, които биха оказали негативно влияние върху децата при срещите на бащата с децата в присъствието на майката.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите в първоинстанционното решение относно режима на лични отношения на децата с бащата. От доказателствата по делото става ясно, че бащата преди постановяване на решението за прекратяване на брака е бил значително ограничен да контактува с децата, това е ставало в дома на родителите на съпругата и в присъствието на майката или на бабата на децата, което е затруднявало и смущавало бащата при контактите с децата. Въззивният съд счита, че децата са на възраст, при която притежават относителна самостоятелност, не са обвързани жизнено от присъствието на майката, възрастта и навиците им позволяват за тях да се грижи бащата самостоятелно за определено време. Във въззивното производство е представен актуален социален доклад, от който е видно, че и двамата родители разполагат с необходимите добри условия за живот на децата , осигурена е спокойна, защитена среда за отглеждане и пребиваване на децата, задоволени са основните им жизнени потребности. В доклада е посочено също, че между децата и всеки един от родителите е изградена емоционална връзка родител – дете, като децата прегръщат и целуват баща си, налице е силна и доверителна и емоционална връзка между децата и майка им. Съдът счита, че самостоятелният контакт на бащата с децата е от сериозно значение за тях, тъй като те прекарват приоритетно времето си с майката и бабата, а е много важно поне за определено време да общуват и с бащата, за да имат пълноценно психично развитие. Авторитетът на бащата има своето незаменимо значение за децата, още повече, че те са момчета и бащиното присъствие в живота им е крайно необходимо за изграждането им като личности. Що се отнася до режима на личните отношения съдът счита, че той е добре балансиран и се дава възможност на бащата в оптимален вариант да общува с децата без те да бъдат лишени от неговото присъствие в живота си и едновременно с това тези отношения да не затрудняват майката при предоставяне на възможности на бащата и децата да контактуват помежду си.
По въпроса за издръжката районният съд е обосновал определеният размер с необходимостта бащата да поеме част от издръжката за храна, облекло, пособия и помагала за детската градина и други неотложни нужди. Първоинстанционният съд е съобразил данните за доходите на родителите и въз основа на тези данни е приел, че издръжката, която следва да се заплаща за всяко едно от децата от въззиваемия е в размер на 170 лв., която е изискуема съгласно чл. 149 СК от момента на фактическата раздяла 10. 07. 2020 г. доколкото в периода след това децата са живели при своята майка и бащата си е спестил разходите за отглеждането им. За разликата до 220 лв. за всяко едно от децата исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на решението и в тази обжалвана част. От представените доказателства по делото става ясно, че бащата за периода от месец август 2019 г. до месец юли 2020 г. е получавал нетно трудово възнаграждение в размер на около 260 лв. средномесечно. В представения по делото социален доклад е посочено, че майката работи на трудов договор в Клиниката по ортопедия в УМБАЛ“ Д- р Георги Странски“- Плевен като операционна сестра и разполага с доходи достатъчни за задоволяване на потребностите на децата. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималният размер на издръжката за едно дете се равнява на 1/ 4 от минималната работна заплата. В случая към 10. 07. 2020 г. размерът на минималната работна заплата е 610, като минималният размер за издръжка е 152, 50 лв. По отношение на двете деца въззивният съд счита, че необходимата издръжка за един месец следва да бъде в размер на 270 лв., от които 100 лв. следва да се заплащат от майката за всяко едно от децата и 170 лв. следва да се заплащат от бащата с оглед на това, че децата живеят при майката, която ежедневно полага грижи за тях. Въззивният съд счита, че са неоснователни исканията на въззивницата за издръжка в размер на 220 лв., тъй като освен нуждите на децата, следва да се преценяват и възможностите на родителите, като размерът на издръжката от 170 лв. за всяко едно от децата, срещу който размер въззивникът не възразява, е немалък предвид доходите на бащата ежемесечно.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3и чл. 80 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1 пр. 1 вр. чл. 272 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение №
1150/ 19. 10. 2020 г. по гр. д. №3782/ 2020 г. по описа на Плевенския районен
съд в ЧАСТТА относно вината за прекратяване на брака, личният режим на
отношения с родените от брака деца и относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Д. Г.П. с ЕГН********** да заплати на В.М. П. направените по делото разноски във
въззивната инстанция в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 280, ал. 3, т. 2, пр.4 ГПК в частта относно режима на лични
отношения с родените от брака малолетни
деца подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ. В останалата част въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :