№ 100
гр. Провадия , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20213130200134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. ЯНЧ. К., ЕГН ********** против Електронен фиш серия Г №
0019868 на ОД на МВР –Варна, с който на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
на осн. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, ал. 1 от КЗ на К. ЯНЧ. К., ЕГН
**********, законен представител на ЕТ „К.Я.“ е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от
съда за разглеждане. Въззивната страна иска отмяна на НП. Сочи се, че с ЕФ е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕТ „К.Я.“, в
качеството му на собственик на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, рег.
№***, като към настоящия момент търговеца не е бил собственик на
автомобила, а само негов притежател на свидетелството за регистрация, което
обстоятелство при издаването на ЕФ не е било взето предвид. В тази връзка
моли за отмяна на обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна се
представлява от адв. Ч., който изразява становище ЕФ да бъде отменен на
1
основанията, изложени във въззивната жалба. Прави искане за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 24.07.2020 г. в 10. 50 часа, автомобил "Ситроен Берлинго" с рег.
***, собственост на ЕТ „К.Я.“, бил управляван в с.в., обл.Варна по ул.“Иван
Вазов“ на място с GPS координати: 43,187065, 27, 257710.
Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо
средство и бил издаден обжалваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –
материалите по АНП, вкл. Копие на регистрационен талон на процесното
МПС, удостоверение от ШОС-Фирмено отделение и други.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Възраженията на жалбоподателя са несъстоятелни.
Административно-наказателното производство е проведено в рамките
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В ЕФ са посочени териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. По
дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва
да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
2
нарушението, което е сторено. Следва да бъде съобразено естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
Чл. 189, ал. 7 от ЗДвП е израз на волята на законодателя с ЕФ да се
налага наказание не само на физически, но и на юридически лица. Става ясно,
че наказанието е наложено на юридическото лице, тъй като същото е
посочено като собственик на управляваното МПС.
Техническото средство е представлявало е одобрен тип средство за
измерване, видно от приложеното удостоверение, както и че е преминало
последващ метрологичен контрол, видно от приложения протокол от 18.10.19
г.
Според приложения протокол от проверка на БИМ, техническото
средство е преносима система за контрол. За използването на същата е бил
съставен протокол от 27.07.20 г., с което е било спазено правилото на чл. 10
от Наредба 8121з-532/12.5.2015 г.
На кадрите от снимковия материал, се наблюдава ясно автомобила,
визиран в електронния фиш. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението
по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
доказателствено средство в административно наказателния процес.
Видно от приложеното по делото копие на регистрационен талон на
лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№*** същото е собственост на ЕТ
„К.Я.“ със законен представител К. ЯНЧ. К., ЕГН **********.
ЕФ е издаден срещу собственика в съответствие с чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП. Чл. 189, ал. 5 предвижда анулиране на ЕФ, ако в 14 дневен срок
собственикът посочи лицето, на което е предоставил автомобила.
Въззивниата страна не е посочила в 14 дневен срок друго лице да е
управлявало автомобила, поради което дружеството би могло да бъде
3
наказано както за неизпълнение на задължението си да застрахова МПС, така
и за управлението на превозното средство.
По делото е представено и удостоверение от ШОС-Фирмено
отделение от което е видно, че ЕТ „К.Я.“ е заличен от търговския регистър на
основание параграф 5, ал.1 от ПЗР на ЗТР, считано от 01.01.2012г.
Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че процесния
автомобил не е собственост на въззивника. Видно от приложение по делото
талон за регистрация на процесното МПС, същото е собственост на
въззивника, като законен представител на ЕТ „К.Я.“. След заличаването на ЕТ
„К.Я.“, автомобила е продължил да се ползва от въззивника, което не се
оспорва от него.
Доказателствата са достатъчни за изясняване на фактическата
обстановка и не се налага събирането на други такива.
Според изложеното в ЕФ, търговеца е наказан за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ на осн. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, ал. 1 от КЗ.
Чл. 638, ал. 4 от КЗ категорично предвижда, че "когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1". Нормата е специална по
отношение на нормата на чл. 638, ал. 1 от КЗ и изрично разпорежда, че
наказанието се налага на собственика, когато се установи управление на
МПС, за което няма сключен договор за застраховка ГО.
Собственик в конкретни случай се явява ЕТ „К.Я.“, който обаче е
заличен от търговския регистър на основание параграф 5, ал.1 от ПЗР на ЗТР,
считано от 01.01.2012г.
В конкретния случай съдът счита, че възраженията на въззивника са
основателни, тъй като имуществената санкция е наложена на ЕТ, заличен към
датата на нарушението и едноличния търговец не се е явявал собственик на
процесното МПС.
Въззивника обаче, би следвало да носи отговорност за факта, че не е
4
пререгистрирал автомобила след заличаването на търговеца, което не е
предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право
на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено
на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в
размер на 370 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено в брой. Като съобрази предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност, това, че същото е приключило в
рамките на едно съдебно заседание, както и имуществения интерес, съдът
намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който се
явява съобразен и с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на именно на претендираната сума от 370 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0019868 на ОД на МВР –Варна,
с който на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на осн. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т.
2 вр. чл. 461, ал. 1 от КЗ на К. ЯНЧ. К., ЕГН **********, законен
представител на ЕТ „К.Я.“ е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР –Варна да заплати в полза на К. ЯНЧ. К., ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370. 00 /
триста и седемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5
6