О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260161/18.11.2020
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18..11.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№484/20г.
по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от И.И.В. чрез процесуалния му
представител адв. А.Г., против решение №260564/21.09.2020г., постановено по
гр.д.№861/20г. по описа на ВОС, гр.о., в
частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И.И.В.
против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да му заплати сумата, представляваща
разликата над 3 000 лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания,
дискомфорт, стрес, притеснения и други в резултат от повдигнатото срещу ищеца
незаконно обвинение в извършването на престъпление, по което
воденото срещу него наказателното производство по ДП №274/16г. по описа на ОД
на МВР - Варна, преобразувано в ДП №106/16г. на ОСлС към ВРП и пр.преписка
№6920/16г. по описа на ОП-Варна е завършило с постановяване на оправдателна
присъда по нак.дело №446/17г. по описа на ВРС, с влязло в законна сила решение
на 28.09.2017г., както и в резултат
от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление,
по което воденото срещу него наказателното производство по ДП
№287/16г. по описа на ОД на МВР - Варна, преобразувано в ДП №118/16г. на ОСлС
към ОП-Варна и пр.преписка №7730/16г. по описа на ВРП е завършило с постано
-вяване на оправдателна присъда по нак.дело №2603/17г. по описа на ВРС, с
влязло в законна сила решение на 24.04.2018г.В жалбата се твърди, че решението
в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен и в
частта му за разликата над 3 000лв до 50 000лв., ведно с присъждане
на законна лихва върху посочената сума /разликата над 3 000лв. до
50 000лв./ считано от 24.04.2018г. до окончателното й
изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България, редовно уведо -мена, не е депозирала
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба са направени следните
доказателствени искания:
1/ след постъпването на н.о.х.д.№2603/17г. по
описа на ВРС да се възпроизведе съдържанието на записа от разпита на детето Д. В. в „синя стая“ от 19.06.2016г. по ДП
№287/16г. на 5 РПУ ОДМВР Варна - с цел да се установи желанието на детето, че
„иска при тати“, изпадането му в истерия и упойването му/неотразени в писмения
протокол за разпит/, която реакция на детето е причинила болка и страдания на
бащата при запознаването му със записа по-късно в досъдебното производство.
2/ да се изиска от ГД „Национална полиция“
пълната документация - карта и информация от полицейски регистър по
полицейската регистрация на И.И.В. от 19.06.2020г., вкл. и данни за снимки,
дактилоскопни отпечатъци, ДНК проба, по ДП №274/16г. и ДП №287/16г. - с цел да
се установи унижението, претърпяно от лицето.
3/ да се изиска от ВРП заверен препис от
пр.пр.№1711/16г., ведно с приложеното към нея ДП - с цел да се установи, че ВРП
не прилага закона еднакво спрямо всички, че покровителства Р. Б., че прекратява ДП въпреки дадените от
ВАпП и ВКП указания.
4/ да се изиска от ВРП по пр.пр.№4811/17г.
документ, изходящ от началника на 5 РПУ ОДМВР Варна Т.Г., удостоверяващ, че на 16.06.2016г.
инспектор „Детска педагогическа стая“ Д. Ш. е бил на работа - с цел да се установи,
че в действията против ищеца е включено друго лице, което е удобно за
прокуратурата-А. С., а не това, което е заявявало
законосъобразни становища.
5/ да се изиска от ВРП по пр.пр.№14379/17г.
удостоверение, издадено на адв. Б..в,
с посочване, че преписката се води против И.В., постанов -ление за прекратяване
на нак.производство от 20.05.2019г., водено за блудство, информация за
действията на ВРП след 11.09.2019г./датата на постановяване на определение по
ч.н.д.№3696/19г. по описа на ВРС, 36 състав/ до настоящия момент, тъй като в
постановлението от 20.05.2019г. на ВРП се съдържат изводи, че в разследването
по ДП №287/16г. на 5 РПУ ОДМВР Варна, преобразувано в ДП №118/ 16г. на ОСлО
/пр.пр.№7730/16г. на ВРП/, респект. процеса по н.о.х.д. №2603/17г. по описа на
ВРС са събирани данни за наличие или липса на сексуално насилие над детето - с
цел да се установи, че спрямо ищеца се е разследвало деяние блудство, макар и
да не е било повдигано обвинение по пр.пр.№7730/16г. на ВРП.
6/ да се изиска от ВОП постановление за
прекратяване на пр.пр.№282/11г. - с цел да се установи, че ищецът реално се е
опасявал да не му се наложи наказание „лишаване от свобода“ с оглед висящността
на множество наказателни производ -ства.
7/ да се изиска от ВРС препис от
ч.гр.д.№7747/17г. по описа на ВРС - с цел да се установи, че гаранцията не е
върната доброволно, а след намеса на граждански съд в заповедно производство по
чл.410 от ГПК, чрез което ще се установи вредата от взетата мярка за
неотклонение „парична гаранция“.
За събиране на всички посочени доказателства
от въззивната инстанция се твърди от страната наличие предпоставките на чл.266,
ал.3 от ГПК, а именно, че те са такива, недопуснати от първоинстанционния съд
поради процесуални нарушения.
Всички горецитирани доказателствени искания
са били направени своевременно от ищеца И.В. в исковата му молба, като са
оставени без уважение от първоинстанционния съд с протоколни определения в
о.с.з., проведено на 21.08. 2020г.
Съдът приема, че при недопускане на
горепосочените доказателства от първо -инстанционния съд не са извършени
процесуални нарушения предвид следното.
Безспорно между страните е, че записът от
разпита на детето Д.В.,
прове- ден на 19.06.2016г., е извършен по ДП №287/16г., същото приобщено към
н.о.х.д.№ 2603/17г., а последното приобщено към доказателствения материал по
първоинстан- ционното дело, както и, че ищецът се е запознал със съдържанието
на записа.Как ищецът се е почувствал след запознаване със записа не може да
бъде установено чрез възпроизвеждане съдържанието на записа.Страните не спорят
и относно обс -тоятелството, че на ищеца са били направени на 19.06.2016г.
полицейски регистра -ции по повод двете образувани ДП, вкл. снимки,
дактилоскопни отпечатъци, ДНК проба/както и, че по негово искане полицейските
регистрации са снети на осн. чл.68, ал.6, т.3 от ЗМВР със заповед от 06.07.2020г./.Изисканите
карти и информация от полицейския регистър по повод регистрациите сами по себе
си не могат да установят твърденията на ищеца за изтърпяно унижение при
извършване на регистрациите.Какво е развитието на пр.пр.№1711/16г., образувана
по сигнал на И.В. против Р.Бояджиева за извършено от последната престъпление по
чл. 182, ал.2 от НК е ирелевантно за настоящото производство, чиито предмет е
претен- дирата от И.В. обезвреда за търпени неимуществени вреди за повдигнати
нему обвинения за извършване на престъпления съответно по чл.182, ал.2 от НК и
чл.296, ал.1 от НК, за които е бил оправдан впоследствие.Ирелевантно е и обстоя
-телството дали инспектор „Детска педагогическа стая“ Деян Шербенов е бил на
работа на 16.06.2016г.Ирелевантно за настоящото производство е и развитието на
пр.пр.№14379/17г./впоследствие ДП №57/18г. по описа на ОСлО в ОП-Варна/ и
съответно посочваното в издаденото по него постановление за прекратяване от
20.05.2019г. /впоследствие отменено от ВРС с определение от 11.09.2019г. по
ч.н.д.№3696/19г./, че в хода на разследването по ДП №287/16г. са събирани данни
за наличие или липса на сексуално насилие над детето.Направата на подобно
твърдение за факт в мотивите на постановление по друго ДП, некасаещо процес
-ните такива /а те са 1/ ДП №274/16г. по описа на 5 РПУ ОДМВР Варна, продължено
като ДП №106/16г. по описа на ОСлО в ОП-Варна, и 2/ ДП №287/16г. по описа на 5
РПУ ОДМВР Варна, продължено като ДП №118/16г. по описа на ОСлО в ОП-Варна/ не
може да установи дали по процесните две ДП са събирани цитираните данни. Тези
обстоятелства могат да се установяват само с материалите по процесните две
ДП.Извън горното и на ищеца не е било повдигано по процесните ДП обвинение за
извършено деяние блудство, като същевременно обвинението в извършване на
престъпление е една от визираните в нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ пред
-поставки за възникване отговорността на Държавата.Страната, вкл. и при уточня
-ване на доказателствените си искания в първото по делото о.с.з., не е посочила
конкретно за какво и против кого е била образувана пр.пр.№282/11г. по описа на
ОП Варна, впоследствие твърдяна, че е прекратена с постановление /също не
посочено от кога/, което се изисква, но доколкото не касае процесните ДП, то
същото е неотно- симо, а само по себе си това доказателство не може да установи
субективните наг -ласи на ищеца/опасенията да не му се наложи наказание
„лишаване от свобода“/.За настоящото производство не е необходимо и
приобщаването на препис от ч.гр.д. №7747/17г. по описа на ВРС.Ответната страна
не е оспорвала твърденията на ищеца в исковата молба, че окончателната
определена мярка за неотклонение по ДП №287/16г. парична гаранция в размер на
1500лв./съгласно определение от 24.06.2016г. по ч.н.д.№3165/16г. по описа на
ВРС/ след отмяната й от ВРП на осн. чл.234, ал.8 от НПК с постановление от
03.04.2017г. е била върната в хода на проведеното заповедно производство по
ч.гр.д.№7747/17г. по описа на ВРС с изда -дена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК на 14.06.2017г./като сума, дължима на отпаднало основание/, която сума
/1500лв./ е преведена от ОД МВР Варна по см. на заявителя с платежно нареждане
от 16.06.2017г.В тази връзка и самото ч.гр.д. № 7747/17г. не може да установи
твърдените, че са търпени от ищеца неимуществени вреди от взетата мярка за
неотклонение парична гаранция /изпитани яд, гняв и безсилие от това, че не му
се връща гаранцията доброволно, а отново е трябвало да се обърне към съд, за да
се спази законът/.От своя страна имуществени вреди от задържане на гаранцията
след отмяна на мярката не се претендирани.
По изложените съображения съдът приема, че
горепосочените искани за съби -ране във въззивното производство доказателства
са в едната си част неотносими към предмета на правния спор, а в друга такива,
с които не могат да се установят въведените твърдения, предвид което не са
необходими за събиране, с оглед което направеното във въззивната жалба искане
за тяхното събиране следва да се остави без уважение.
Производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника И.И.В.
за събиране на посочените във въззивната жалба доказателства.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№484/20г. по описа на ВАпС, гр.о. в открито
съдебно заседание на 17.02.2021г. от 9, 00ч.Да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: