№ 1562
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500746 по описа за 2022 година
Производство по чл. 248 от ГПК.
По делото е постановено решение № 679/19.05.2022 г., с което е потвърдено
изцяло обжалваното решение № 241/24.01.2022 г., постановено по гр. д. № 15560/2021
г. на РС Пловдив. Решението е окончателно.
В едномесечен срок от постановяване на решението е постъпила молба от адв.
Р.Н. Г. от АК Пловдив, пълномощник на ИВ. П. М., с която моли да бъде изменено
решението в частта за разноските, като бъдат присъдени в пълен размер направените
такива във въззивното производство. Наведените в молбата основания за изменение на
решението са, че е дължимо адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
поотделно. Доколкото по делото са предявени два иска, то дължимото минимално
възнаграждение за всеки един от тях е по 300 лв. без ДДС, поради което уважаване на
възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, под така изчисления
законов минимален размер, счита неправилно, още повече, че върху така определеното
възнаграждение е дължим ДДС.
Не е постъпил отговор от насрещната страна, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.
Съдът счита, че молбата е допустима, подадена е в срок, от страна по делото с
правен интерес.
По същество съдът счита молбата за основателна. Действително по делото са
предявени два обективно съединени иска – за заплащане на възнаграждение и
обезщетение за забава върху същото. Вярно е твърдението в частната жалба, че
съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ,
се дължи съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един поотделно, както
и, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по всеки един от двата иска
е в размер на 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеното по делото
1
възнаграждение от въззиваемия за въззивното производство, за което са представени по
делото доказателства, е в размер на 410 лв., като същото е посочено общо, а не по
отделните искове, или няма данни да е уговорено и заплатено с оглед броя на
обективно съединените искове, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза и при направено от страна
на жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не може да извърши
преценката за прекомерност на заплатеното възнаграждение, определяйки сам по кой
иск какво възнаграждение са заплатили жалбоподателите. (виж определение № 414 от
21.05.2021 г. по гр. д. № 942 / 2021 г. на ВКС). Въпреки това съдът намира молбата
основателна, тъй като не е отчетено дължимото ДДС върху възнаграждението, с
начисляване на което размерът на заплатените разноски по делото е съвсем близък до
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено и по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо следва да се приеме, че не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение по делото, с оглед фактическата му и правна сложност, поради което
да бъде уважено искането за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, като бъдат присъдени реално сторените такива във въззивното
производство. Присъдени са разноски в размер на 338,17 лв., дължими са 410 лв.,
поради което следва да бъда присъдени още 71,83 лв. в полза на въззиваемия.
С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Изменя, на осн. чл. 248 от ГПК, решение 679/19.05.2022 г. по въззивно гр.дело №
746 по описа на ПОС за 2022 г., в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, да заплати на
ИВ. П. М., ЕГН **********, от гр. ...................., ул. „.................... № 9, още сумата от
71,83 лв. (седемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2