МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №274 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2018г. , ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
Производството
е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от РП - Варна срещу подс.Е.П.Ф. за престъпления по чл.211 пр.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.206 ал.3 пр.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и
пледира за наказания в среден размер.
Гражданският
ищец и частен обвинител Е.Ц. поддържа обвинението и пледира подс.
Ф. да бъде признат за виновен, както и да бъде уважен гражданският иск в пълен
размер.
Частният
обвинител С.И. пледира подсъдимият да бъде признат за виновен.
Подсъдимият
Ф. оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при
дадената му последна дума моли да бъде оправдан.
Защитникът
му, адв.А. пледира „невинен“. Обвинението се подкрепяло единствено от
показанията на св. Ц. и И.. Неоснователно прокуратурата не кредитирала твърденията
на Е. Ф., само поради това, че същият е подсъдим. Описаните в обвинителния акт
факти не били житейски логични. Не било логично св. Ц. да продаде първо
жилището, в което живее, не било логично да подаде жалба с шест месечно
закъснение, не било логично и сляпото доверие към непознат. При първия разпит
на св.Ц. не се описвали факти относно лични отношения и обещания за женитба.
Нямало как да се случи продажбата на имотите без съгласието на св.Ц. и следвало
да се кредитират обясненията на подсъдимия. Оспорва се и квалификацията по чл.
211 от НК, като изискването било да са налице кумулативно и особено големи
размери и особено тежък случай. Не следвало
продължителността на деянието да обосновава особено тежък случай, тъй
като това било елемент, съставомерен на
квалификацията по чл. 26 ал.1 от НК и не следвало повторно да се отчита като
обосноваващ особено тежък случай.
В хода на съдебното следствие съдът
установи следната фактическа обстановка:
Св.Е.Ц.
била собственик на два апартамента, два гаража, офис и малък магазин в гр.Варна
на ул.Опълченска №23, на един апартамент на ул.* №20 и на 175 дка земеделска
земя, от която получавала годишна рента. Живеела заедно с майка си – св.С.И.,
която притежавала поименни акции от
„Албена"АД. Е.Ц. отдавала под наем апартамента на ул.* на лице на име Д.Н.,
който бил запознат с имотното й състояние. Тя предлагала под наем и офис на
ул.“Опълченска,“ във връзка с което в края на месец април 2011 г. Д. Н. й се
обадил по телефона и я попитал дали е съгласна да даде телефонния й номер на
негов познат, който търси да наеме такъв. Св.Ц. се съгласила и още същата вечер
по телефона й се обадил Е.Ф.. На следващия ден сутринта, двамата се срещнали
пред блока на ул.„Опълченска", като на св.Ц. и направило впечатление, че
той се запътил директно към нея, въпреки, че в близост имало и други жени. След
като разгледал офиса, подс. Ф. казал, че не го устройва, че обичал големи офиси,
големи жилища и големи коли, но все пак щял да си помисли. Още тогава поканил
на кафе св.Ц., но тя му отказала. Няколко дни по-късно, Ф. отново й се обадил и
я поканил на кафе за да обсъдят наемането на офиса. Срещата била в ресторант „Хепи", на „Червения площад“ в гр.Варна. Двамата водили
разговор, в хода на който подсъдимият разпитал Ц. за личния й живот и научил,
че тя никога не се е омъжвала, че не е била във фактическо съжителство с мъж и
че няма други роднини освен майка си. От своя страна той споделил за себе си,
че от 20 години се занимавал с бизнес и че е от двата процента много богати
хора в България, че е разведен с две деца и продължавал да живее с бившата си
съпруга единствено и само заради децата. Ф. се държал мило и правил
комплименти. След това двамата имали още редица срещи, като излизали по
заведения и водели приятелски разговори. Е. Ц. разкрила пред подсъдимия, че
двете с майка си са финансово обезпечени, че притежават имоти, получават и
рента от земеделските земи. От своя страна пък Ф. споделял, че е собственик на
„Разпрокредит"АД, че се занимавал с крупни
сделки, включително с фотоволтаици, с недвижими
имоти, търговия със захар и пшеница. В края на месец май 2011 г. св.Ц. за първи
път поканила обв.Ф. в дома си на кафе и го запознала
с майка си. Той демонстрирал изключително топло отношение и към св.И..
Посещенията в дома им зачестили и Ф. заговорил на св.Ц., че двамата могат да
имат съвместен живот и дори да се оженят. При всичките им срещи той
демонстрирал много висок стандарт на живот. Първоначално управлявал л.а. „БМВ
Х5“ с per. № СА 3012 НТ, а след
известно време и „Порше Кайен"
с
per. № В 5941 РТ. Винаги плащал сметките по
заведенията, като винаги вадел пари, сгънати с щипка, показвайки, че притежава
едри банкноти. Свидетелката Ц. повярвала, че има връзка с много богат и успял
човек.
През месец юни 2011 г. Е.Ф. започнал да увещава св.Ц., че двамата трябва
да регистрират обща фирма и да започнат да развиват общ бизнес. Убеждавал я, че
по този начин тя ще бъде финансово независима. Предлагал й да регистрират фирма
за недвижими имоти, защото имал много контакти и потенциални купувачи, както и
че разполага с достатъчно финансови средства,
но за да бъдат вложени в бизнес, същите следвало да имат доказан законен
произход. Поради това предложил на Е.Ц. да продадат апартамента, офиса и гаража
на на ул.“Опълченска“ за да вложат парите от
продажбата в техния съвместен бизнес, като няколко месеца по-късно, щели да си
откупят имотите обратно, а също и да са спечелили допълнителни пари. Тъй като
имала уверението на подсъдимия, че имотите ще и бъдат върнати обратно, св. Ц.
се съгласила. За да затвърди впечатлението й, че е материално обезпечен, подсъдимият
я завел в гр.София, където и показал голяма къща и обяснил, че е негова
собственост. Срещите между двамата продължили, като Ф. често бил гост в дома на
жените и отношенията им ставали все по-близки. С поведението си той показвал,
че много харесва св.Ц. и дори шеговито я наричал „г-жо Ф.", а св.И.
наричал „маме". Проявявал голяма загриженост и
към двете. При една от срещите им чул да разговарят, че Ц. и И. трябва да
присъстват на общо събрание на акционерите в „Албена“АД и веднага им предложил
да ги закара до там. На събранието отишъл само със св.Ц., тъй като тя
притежавала пълномощно да представлява св.И.. По пътя я разпитал подробно за
броя на акциите и научил, че дивидентът бил 0,40 лв. на акция. Тогава обвиняемият
започнал да я убеждава, че би било по-добре майка й да ги продаде и да вложи
парите си в нещо „по-разумно". Ц. първоначално отказала да разговаря с
майка си по този въпрос, тъй като това били парите й за пенсия. Междувременно
подготвяла документите за продажбата на недвижимите имоти на ул.“Опълченска“. В
края на месец юни 2011 г. двамата с обвиняемия отишли в клон на ЦКБ в гр.Варна,
на ул.“Пискюлиев“ и там открили банкова сметка *** Е.Ц..
На 30.06.2011г. Ф. и Ц. отишли в кантората на нотариус П.П.в
гр.Варна, където ги чакали свидетелите Б.К. и С.С.. Ф.
обяснил, че св.К. е купувач на имотите. Видно от приложения по делото
нотариален акт №68 т.ІІ, рег.№3968, н.д.№203/2011 г.на нотариус П.П., св.Ц. продала на св.К. апартамент, изба, самостоятелен
обект - кабинет №5 и гараж №5, всички находящи се на ул.Опълченска №23 в
гр.Варна за сумата от 265 000 лева. През цялото време тя била убедена, че до
няколко месеца ще върне имотите си обратно, така както я бил уверил подс.Ф.. След изповядването на сделката по сметката на Е. Ц.
в ЦКБ била преведена сумата от 265 000 лева. Подсъдимият откарал Ц. до
клона на ЦКБ, в който по-рано били открили сметката и от там тя изтеглила преведената сума от 265 000 лева.
През цялото време Ф. бил до нея, а на гишето имало непознат млад мъж. Парите
били предадени в торбичка, след което подс. Ф. казал
на Ц. да се качи в колата, а той щял да остане в банката за да ги обмени в
евро. Ц. знаела, че няма да получи пари от продажбата и това обстоятелство не я
притеснило. Вечерта когато двамата се срещнали в дома й, той обяснил, че парите
ще вложат в дейност, която вече е започнал и от която ще спечелят много. Уверил
я, че скоро ще регистрират и тяхната обща фирма, че дори е измислил име -
„ЕМ&ЕМ", и че ще се ожени за нея. След това няколко дни не се
появявал, но през това време непрекъснато пишел съобщения. През месец юли 2011
г. отново отишъл в дома на двете жени и започнал да уговаря св.И. да продаде
акциите си от „Албена"АД. Обяснил й, че ще „въртят" парите през
фирмата му и след два месеца ще си ги върнат обратно. Първоначално И. не била
съгласна, но подсъдимият продължил да я убеждава, че ако продаде акциите и му
даде парите за да ги вложи в бизнес, ще има и допълнителна печалба. Това
убедило св.С.И. и тя се съгласила. Двете с дъщеря и се свързали с
инвестиционния си посредник и започнали да продават акциите. Тъй като нямало купувач
за всички наведнъж, те се продавали на части в продължение на около два месеца.
На 20.07.2011 г. в банковата сметка на св.И. в ДСК постъпила първата сума от
продажбата в размер на 100 000 лева. На същата дата тя превела тази сума по банковата сметка на подс.
Ф. в Алфабанк. Св.И. го попитала какво основание да
попълни в бланката за превод и той и казал, че най-лесно е да напише
„заем". На 25.07.2011 г. И. му превела сумата от 50000 лева, на 16.08.2011
г. - сума в размер на 15 000 лева, на 19.08.2011 г. - 17000 лева и на
12.09.2011 г. - 5000 лева. Общата сума, преведена от св.С.И. по сметка на Е.Ф.,
възлиза на 187000 лева. Последната сума от 5000 лева първоначално св.И. не
искала да превежда на подсъдимия, а да употреби парите за належащ
ремонт. Когато разбрал това, подсъдимият се обадил по телефона на св.Ц. и
казал, че се намирал на границата и там му искали много пари. Помолил, ако
може, „мамето" да му помогне и да му преведе
5000 лева. Двете свидетелки му повярвали и последната сума била преведена по
сметката на обвиняемия.
В края на м. август 2011 год. св.Е.Ц. и майка й взели самостоятелно
решение да продадат апартамента в гр. Варна на ул.*. Имотът бил собственост на Е.Ц.,
а св.И. имала учредено право на ползване. Техни познати търсели жилище и св.Ц.
им казала, че за 50 000 евро може да им продаде апартамента. Те се съгласили,
но не разполагали с цялата сума и трябвало да изтеглят банков кредит, тъй като
не разполагали с цялата сума. Ц. им предоставила всички необходими документи и
посетила банката заедно с тях. Около средата на месец септември 2011г., докато Ф.
бил в дома на св. Ц., по телефона й се обадили купувачите да я уведомят, че
отпускането на кредита ще се забави. Те знаели, че парите са необходими на Ц.
за ремонт на другото и жилище на ул.“Опълченска“ и казали, ако Ц. намери друг
купувач, който веднага да й плати парите, да не ги чака, а да продава. Тя
обсъдила това с майка си, а подс. Ф. станал
свидетел на разговорите им. Разпитал ги къде се намира апартамента и с каква
квадратура е и казал, че веднага ще намери купувач за по-голяма цена, а именно
за 54 000 евро. Двете свидетелки не взели решение. На 19.09.11 год. Ф. отново
ги посетил и им казал, че вече има купувач за жилището, но трябва да побързат,
за да не се откаже. Тъй като знаел, че жените заминавали на екскурзия в
чужбина, предложил св.Ц. да му направи пълномощно, за да може той да продаде
апартамента. Още на същата дата в кантората на нотариус П.П.св.И.
подписала декларация, че се отказва от правото си на ползване, а св.Ц.
упълномощила подс.Ф. да продаде на когото намери за
добре, при цена и условия, които той уговори, притежавания от нея недвижим имот
- апартамент №53, разположен в жилищна сграда в гр.Варна, на ул.* №20. В
пълномощното било посочено, че Е.Ф. има право да получава всички суми по
договорите по банкова сметка *** №*в „Алфабанк“. На същата дата вечерта св.Ц. и майка и заминали
за чужбина на екскурзия. Видно от приложения по делото нотариален акт №186,
т.И, рег.№5888, на 21.09.2011 г. обвиняемият Ф. продал апартамента на св.Ц. на
св.Б.К. за сумата от 86 000 лева. С преводно нареждане от същата дата
посочената сума е била преведена по банковата сметка на подсъдимия. Двете
свидетелки се върнали след около 10 дни, а Ф. ги посрещнал на Летище-София. Е.Ц.
го попитала какво е станало с жилището, а той отговорил, че го е продал. Казал
и, че и парите били преведени по неговата банкова сметка. ***.Варна, св.Ц. го
попитала кога ще му е удобно да й преведе парите по нейната сметка, за да
започне ремонта на другото си жилище, но той й отговорил, че е вложил парите в
неговия бизнес. Били излезли интересни и спешни неща, които щял да й обясни
по-късно. Закарал ги до дома им и казал, че спешно трябва да отпътува за
гр.Русе, за да освободи някаква стока от митницата там. Обещал на Ц., че ще се
видят на следващия ден, но това така и не се случило. Десетина дни по-късно й
се обадил по телефона и обяснил, че трябва спешно да говорят за нещо, но не
било удобно това да става пред майка й. Двамата се срещнали и той казал, че с
негови партньори са загубили 1 000 000 евро и много
спешно трябвало тези пари да се възстановят. Казал още, че там били вложени и
парите на св.Ц. и на майка и ако не бъдат възстановени, щели да изгубят всичко.
Ц. отговорила, че не разполага с пари, а Ф. й напомнил, че притежава 175 дка
земеделска земя. Св.Ц. отказала да продава земята но подсъдимият започнал да я
убеждава, че всъщност няма да има продажба, а само предварителен договор, в
който ще се впише, че до 1 месец парите трябва да се върнат на купувача, а той
да върне обратно земеделската земя. Убеждавал я, че по този начин ще спечелят
пари и правел намеци, че двамата ще се оженят. След като Е.Ц. се съгласила Ф. й
обяснил, че трябва да упълномощи св.К. да продаде земите. На 13.10.2011 г. в
кантората на нотариус П.П., св.Ц. подписала
пълномощно, с което упълномощавала Б.К. да я представлява където е необходимо с
цел снабдяване с необходимите документи и да продаде следните нейни недвижими
имоти: 1.нива от 116.685 дка, представляваща земеделска земя, находяща се в землището на с.Храброво, както и 2.нива от
58.329 дка, представляваща земеделска земя, находяща
се в землището на с.Храброво, общ.Балчик за сумата от 140 011,20 лева. На
същата дата св.Ц. подписала и предварителен договор за покупко-продажба на
посочените по-горе земеделски земи. На 13.10.2011 г. по банковата сметка на св.Ц.
била преведена от св.К. сумата от 140 011,20 лева. Ф. я откарал до банката, за
да изтегли парите. Там бил и св.С.. Ц. изтеглила сумата, а подсъдимият й казал,
че св.С. ще ги обмени в евро и ще му ги даде.Така или иначе св.Ц. знаела, че
парите са необходими на подсъдимия. След като взел и тези пари, Ф. казал, че
заминава първо за гр.Русе, а след това и за чужбина и телефонът му щял по-често
да бъде изключен. В следващите дни Ц. звъняла на телефоните, които знаела, но
те били изключени. На 13.11.2011 г. тя успяла да се свърже с Ф. и му напомнила,
че изтича предварителният договор за покупко-продажбата на земеделските земи.
Той я успокоил, че всичко е наред и няма от какво да се притеснява. На
16.11.2011 г., видно от приложения по делото нотариален акт, св.Б.К. с пълномощното,
предоставено му от св.Ц. изповядал сделката за земеделските земи в кантората на
нотариус О.. След това Е.Ц. успяла само веднъж да се свърже с Ф. по телефона,
който и обещал, че ще се видят по празниците. Тогава тя вече започнала да се
съмнява, че има нещо нередно. По Коледа подс.Ф. така
и не позвънил, а телефоните му били постоянно изключени. На 27.12.2011 год. св.Ц.
случайно го видяла в колата му, която била спряна, а Ф. разговарял по телефона.
Той се направил, че не я вижда, а когато
тя се запътила към него, изведнъж потеглил. Когато се прибрала в къщи, Ц.
разказала на майка си какво е станало. Двете вече били убедени, че са измамени.
Още същия ден св.Ц. отишла при нотариус П.да го разпитва какво знае за Ф., К. и
С.. Той и казал, че познава единствено С. и й дал телефонен номер. Ц. веднага
позвънила и С. казал, че подсъдимият е в гр.София. Няколко минути след това й
позвънил Ф., който също започнал да я убеждава, че е в София и че тя се е
припознала. Казал й, че по Нова година ще е в града, тъй като се бил разболял.
След това затворил телефона и отново го изключил.
Впоследствие Е.Ц.
многократно правила опити да се свърже с подсъдимия на неговите телефони, както
и на телефона на св.С., но те останали безуспешни. В края на м. май 2012 г. св.С.
се обадил на св.Ц. и пожелал среща с нея. На срещата бил придружен от Б. М.,
когото тогава Ц. не познавала. Той й заявил, че парите за покупките на имотите
са негови и до м.декември 2011 г. трябвало да му бъдат върнати от Ф., но той не
го е направил. Когато Ц. се разплакала, св.М.и казал, че ще помисли какво да
направи по нейния проблем. След три дни действително се обадил и двамата се
срещнали отново. М.и обяснил, че е разговарял и щял да си получи парите, а той
от своя страна щял да й върне имотите. След няколко дни пак се срещнали и той й
казал, че тя трябвало да му даде определена сума пари, които до август месец подс.Ф. щял да й върне. Когато тя му заявила, че не
разполага с пари и не може да му даде, той й казал, че в такъв случай ще трябва
да освободи имотите.Тогава Е.Ц. подала жалба в полицията. Св.Б. М.починал на
24.03.2014 г.
Впоследствие
Е.Ф. се свързал Е.Ц. и поискал от нея да изтегли жалбата си, но тя категорично
отказала. Въпреки многократните и настоявания да й предаде парите от сделката с
имота на ул.*, той не го направил.
Паричните
суми за покупките са постъпвали от лични банкови сметки на св. Б.К.. Била
извършена финансова проверка, която приключила с ревизионен акт, според който
тези приходи са с недоказан произход. Същият е изпратен в Окръжна прокуратура
Варна, където е образувано досъдебно производство №46/2017 г. за извършено от К.
престъпление по чл.255 от НК.
През
годините гр.ищец Ц. провеждала свое разследване, в хода на което установила, че
и други лица са пострадали от действията на подс.Ф..
По аналогичен начин жилището си изгубила св. С.П.. През 2007 година тя се запознала с Е.Ф. във
връзка с продажбата на чужд имот, който той огледал, не харесал, но продължил
да се обажда на П.. Сближил се с нея и с непълнолетния й син. Убедил я да
продаде фиктивно жилището си за да
започне свой бизнес. Апартаментът следвало да се върне обратно в патримониума на П. след една година. През това време тя
щяла да остане да живее в апартамента, а Е. Ф. щял да вземе парите да ги вложи
в негов бизнес. Б. М.направил оглед на апартамента и имотът бил продаден. П. не
получила пари от продажбата, каквато именно била и уговорката. Ф. изчезнал
веднага след продажбата. П. проверила и видяла, че върху имота е наложена възбрана,
затова и се притеснила как ще си го върне, но се свързала с подсъдимия и той и
казал да не се страхува. Видяла го едва няколко месеца по- късно, когато той
довел в апартамента хора да го огледат, като обяснил, че ще се вписва ипотека.
Една година по- късно, Е. Ф. й казал, че не успял да върне парите и отново чрез
използване на заблуждение, я накарал да напусне жилището, уж за кратко време.
След излизането от апартамента, св.П. загубила завинаги не само собствеността,
но и владението върху имота. Страхувала
се за здравето и живота на сина си, поради което, макар да разбрала, че е
измамена, не потърсила правата си. Успяла да вземе от жилището си само някои
най-необходими вещи. Купувачът С. предявил срещу нея иск с твърдението, че
сделката е фиктивна и че П. му дължи 52 000 евро. Това поставило Сн.П. в положението да твърди, че сделката не е фиктивна,
тъй като не била получила такива пари и нямало откъде да му ги върне. Години
по-късно срещнала случайно Ф., който придружавал две жени в сградата на
„Проектантска“. Той придружавал две жени, отговарящи по описание на св.Ц. и И..
Заговорила го и двамата отишли на кафе в бензиностанция ОМВ, където Ф. се
съгласил и подписал в полза на Сн.П. Запис на заповед
за сумата от 68 000 лева, които до момента на разпита й в РС –Варна тя
така и не получила.
Горната
фактическа обстановка, описана и в обстоятелствената
част на обвинителния акт, се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства.
Показанията
на свидетелите Ц., И., П. и П. са житейски логични и вътрешно и взаимно
непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Признак за тяхната достоверност са и емоционалната им
наситеност, подробност и конкретика.
Логични
и непротиворечи са и показанията на св.Д.,
П. и А., поради което съдът също ги кредитира.
Показанията
на св. С. съдът кредитира само, доколкото се припокриват с показанията на св.Ц.,
а именно в частта им за това, че тя е издирвала Ф. като е звъняла многократно
на телефона на св.С.. В частта им, в която отрича присъствието си в банка
заедно със св.Ц., съдът не кредитира показанията му. Както е изложено по-горе,
показанията на св.Ц. са изключително подробни и конкретни. Това, както и
емоционалната им окраска води до непоколебимия извод за тяхната достоверност. В
същото време показанията на св.С. са повърхностни и дистанцирани. Св.Ц. няма
конкретен интерес да твърди, че св.С. е присъствал в банката при получаването
на парите. Св. С. и св. Б.К. са работили в сферата на недвижимите имоти, имали
са взаимоотношения, които са ги поставяли във финансова обвързаност и нерядко
са били страни в съдебни спорове във връзка тази тяхна дейност. Това е видно от
приложените по делото съдебни актове, вкл.Ревизионния акт, с който е приключила
проверката на ТД на НАП-Варна срещу Б. К.. Видно от заключението на последния,
Б. К. не е притежавал пари със законен произход, с които да придобие имотите на
Е. Ц.. А видно от показанията на св.С.П.,
св. С. е бил купувача на жилището й,
оглед на което бил извършен не от него,
а от покойния Б. М.. Тези доказателства за обвързаност между лицата, съдът
приема като индиция за това, че св.С. и К. нямат
интерес от установяване на правнозначимите факти по
делото, поради което и показанията им са непълни и неконкретни. По тези
съображения твърденията на С. С. и на Б. К. не следва да бъдат кредитирани в
частта, в която противоречат на показанията на св. Ц.. Показанията на св.К.,
който е купил всички имоти на св. Ц., са и житейски нелогични. Напълно
нелогично е купуването на недвижим имот с цел инвестиция, да стане без оглед на
имота, при това от човек, който не е разполагал с лични средства за покупката.
Също толкова нелогично е, след запорирането на тези
имоти, купувачът да не потърси сам отговорност от Е. Ф., а просто да прекъсне
взаимоотношенията си с него. Че Б.К. не е договарял за себе си става ясно не
само от факта, че не е разполагал с лични средства, не само от факта, че не е
извършил оглед на имотите, но и от факта, че
преди да сключи договор за аренда на земята, е докладвал условията по
договора на някого по телефона и едва тогава е подписал. Косвено доказателство,
че Б. К. не е договарял за себе си е и обстоятелството, че той е бил купувачът
и на жилището на лицето А.М., за която
също има данни, че е извършила фиктивна продажба под въздействието на подс. Ф.. Купувач на имотът на св. Сн.П.
е св. С., но косвено доказателство, че и той не е
договарял за себе си, е фактът че огледът на жилището не е бил извършен от
него, а от Б. М..
Не
са налице основания да не се кредитират показанията на св. Г., дадени в хода на
съдебното производство и приобщените чрез
прочитане на протокол за разпит от 07.05.2015г. От тях също е видно, че
св.К. не е разполагал с лични средства
за закупуването на процесните имоти – жилища, офис, гараж и земеделски
земи.
Като събрани по реда на НПК, съдът
кредитира и писмените доказателства по делото – справка за съдимост, справки от
Юробанк, ЦКБ и ДСК, Решение по адм.дело
№927/2017г., Oбвинителен акт по НОХД №79/2015г., Решение по адм.дело
№3088/16 г., Заповеди за изпълнение на парични задължения, удостоверение за
раждане, договори за доверително управление, удостоверение за данъчна оценка,
СТЕ, постановление за възбрана, нотариален акт, удостоверение, Решение по въззивно гр. д. №1000/15 г. по описа на ОС – Варна, както и писмените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, а именно: Ревизионен акт от
06.12.16г., банкови документи – платежни нареждания, договор да откриване на
сметка, разпечатки и др., съдебни актове и протоколи, вкл. по в.гр. дело №
140/14г. на ОС – Добрич, по гр.д №2543/12 г. на ОС –Варна, Реш.
по адм. дело №1902/12 г. на Адм.
съд – Варна, протоколи по гр. дело
№775/12 г на РС – Балчик, почеркова експертиза по
същото дело, предварителен договор за покупко –
продажба на земеделска земя. Предварителен
договор от 14.08.2012г. за покупко продажба между
продавача Б. К. и Купувача „Фонд респект“, представляван от св. С. на всички
имоти на св. Ц. - на апартамент, гараж и кабинет на ул. „Опълченска“ 23, на апартамент на ул. „А. Кънчев“ 20 и на
двата поземлени имота – ниви, със срок за сключване на окончателен договор до
24.08.12г., нотариални покани, справки от службата по вписвания, дружествен
договор, удостоверения за вписвания, справка от НАП, временни удостоверения за
притежаване на акции, договор за наем на земеделска земя, Определение на ВКС по
гр.д. №6444/14г., Решение по гр.д. №294/14г., Решение по гр.д. №2544/12 г., Реш. на ОС – Варна по гр.д. №2543/12г., Решение по адм. д. № 86/15 г. на АС-Варна и др.
В обясненията на подс.
Е.Ф. липсва каквато и да било конкретика и те не намират подкрепа от
кредитираните от съда гласни и писмени доказателства. По тези съображения съдът ги приема за недостоверни,
не ги цени и ги определя единствено като защитна теза.
Въз основа на
описаната фактическа обстановка, установена чрез горните доказателства и
доказателствени средства, съдът намира от правна страна, че подс.
Е.П.Ф. е осъществил състава на:
1. престъпление по чл. 211 пр. 1 вр.
чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като през периода м. май 2011 г. до
16.11.2011 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Е.Г.Ц. и у С.А.И.
заблуждение и с това причинил имотна вреда на Е.Г.Ц. в размер на 405011,20 лева
и на С.А.И. в размер на 187000 лева, всичко в общ размер на 592 011.20 лева,
като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.
2. престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като на 21.09.2011 год. в гр. Варна,
противозаконно присвоил чужди движими вещи - 86000 лева /осемдесет и шест
хиляди лева/, собственост на Е.Г.Ц., които владеел, като обсебването е в големи
размери.
Получаването на владението върху движимите
вещи – пари на стойност 592 011.20 лева е в резултат на разпореждане, направено
от собствениците им – Е.Ц. и С.И. в полза на Е.Ф.. Това разпореждане е
мотивирано от въвеждането им в заблуждение от страна на подс.Ф..
Безспорно е, че гр.ищец и частен обвинител Е.Ц. през цялото време е действала с оглед доверието, което подс.Ф.
изградил пред нея. Той не е конкретизирал в какъв бизнес и в какви сделки ще
влага парите й, което в обикновения случай би попречило на собственика да се
разпореди с имотите си. В този случай, обаче, подс. Ф.
е демонстрирал интимна близост и приятелство, което именно е спомогнало Е.Ц. да
му се довери. Първоначално между двамата е била осъждана идеята тези средства
да се вложат в личен бизнес на св.Ц., но в последствие това не било направено,
а подс.Ф. се разпоредил с парите от продажбата на
имотите на ул.„Опълченска“ по своя
преценка. С обещание за по-висока доходоносност,
била мотивирана да се разпореди с акциите си и св.И.. Тя го направила предвид обещанието на Е.Ф., че в последствие същите
ще бъдат изкупени обратно и ще си върне собствеността върху тях. Обещание, че
няма да се стигне до прехвърляне на собственост, било дадено на Е.Ц. по отношение на
земеделските земи. За тях тя подписала предварителен договор за покупко-продажба.
Съдът намира, че подс.Е.Ф. никога не е имал намерение
да гарантира възможност на Е.Ц. и С. И. да не продадат земята и да откупят
обратно имотите и акциите си, и че обещанията му, че ще им върне парите, при
това с печалба, са били заблуждаващи. Този категоричен извод на съда се налага
от установените по делото обективни факти, а именно от това, че сумите не са
били вложени в никакъв конкретен бизнес, нито на подс.Ф.,
нито на св.Е.Ц.. Внушенията на подс.Ф., че бизнесът
му невинаги е бил легален, поради което и не говори за него, сами по себе си не
са достатъчни да се направи извод, че е
имал намерение действително да върне парите на Ц. и И., с цел да изкупят
обратно собствеността си. На този извод водят редица косвени доказателства по
делото, а именно това, че по-рано, през 2008 г., по напълно аналогичен начин подс.Ф. е оставил без жилище св.С.П. и непълнолетния й син.
И макар да знаел, че им дължи пари, и макар да твърдял, че е разполагал с
такива, не й ги е върнал въпреки подписаната запис на заповед и въпреки
изпълнителното производство. И макар да е дължал такива пари, той е твърдял
пред св.Ц., че разполага с достатъчно средства и е демонстрирал висок стандарт
на живот. На следващо място, ако е имал намерение да изпълни обещанието си за
връщане на парите и за обратното изкупуване на имотите на ул.“Опълченска“23 и
на акциите, логично би било подс.Ф. да има план как
ще се случи това, но такъв план никога не е бил споделян нито пред св.Ц. и И.,
нито пред съда в хода на съдебното следствие. На извода, че такова
намерение никога не е имало, сочи и поведението на подс.Ф.,
който изчезнал веднага след като се изчерпали всички пари и имоти на Ц. и И..
Престанал да се обажда и даже сменил телефонния си номер. Твърдението му, че го
е направил тъй като се влошили личните
му отношения със св.Ц., по никакъв начин не дава отговор на въпроса защо не са
били върнати парите, след като Ф. твърди, че е разполагал с тях и след като уж
е имал такива изначални намерения.
Последният е извършил деянието с цел
набавяне на облага. По делото не е установено облагата да е била за трети лица.
Напротив, безспорно е доказано, че
сумите са предавани на подс.Ф.. Това е достатъчно за
да се направи извод за личното му облагодетелстване. Това не се оспорва и от
самия него, като същият твърди, че е вложил парите в своя бизнес. От деянието
по първото обвинение е причинена имотна вреда на Е.Ц. и на С.И.. Размерът на
вредата е формиран от размера на сумите, които св.С.И. е давала на подс. Ф. след продажбата на
акциите, както и от размера на
продажната цена на имотите, която независимо от изповяданите сделки,
продавачите не са получили. Предвид
изложеното се налага изводът, че са осъществени всички признаци на
престъплението измама.
Осъществени са и квалифициращите признаци
„особено големи размери“ и „особено тежък случай“. Общият размер на щетата
е 592 011.20 лева, което надвишава 140
пъти размера на минималната работна заплата към датата на деянието и това
обосновава наличието квалифициращия признак „особено големи размери“.
Множеството отегчаващи отговорността обстоятелства обосновават и извода на
съда, че извършеното е особено тежък
случай. За да се квалифицира извършеното като особено големи размери е
достатъчно щетата да е на стойност над 37 800 лв., тъй като МРЗ към м.
ноември 2011 г. е възлизала на 270 лв. Реално причинената щета е в размер който
надвишава повече от петнадесет пъти сумата от 37 800 лв., което следва да
се отчете при преценката дали случаят е
особено тежък. Това само по себе си не е достатъчно за подобна квалификация, но
ведно с другите отегчаващи отговорността обстоятелства, този случай действително
следва да се приеме за особено тежък по смисъла на чл. 93 т.8 от НК. Такива
отегчаващи отговорността обстоятелства са упоритостта и последователността, с
които е извършено престъплението, продължителността на времето, през което
лицата са били въвеждани в заблуждение, факта, че лицата са били лишени от
почти всички свои имоти и средства и последицата от това е, че и до настоящия
момент са оставени без нормален дом и без допълните средства за препитание,
каквито за тях са били доходите от акции и доходите от наем на земеделска земя.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е и това, че за извършване на измамата,
деецът е въвел в заблуждение пострадалите не само за това, че няма да се стигне
до продажба на земеделската земя и че ще могат обратно да изкупят имотите си,
но и за това, че е техен близък и загрижен приятел, като включително стигнал до
интимни отношения със св.Ц. и й предлагал да живеят съвместно. По тези
съображения, съдът намира, че с оглед на настъпилите вредни последици и на
отегчаващите отговорността обстоятелства, извършеното разкрива изключително
висока степен на обществена опасност, поради което е налице „особено тежък
случай“ по см. чл. 93 т.8 от НК и престъплението следва да се квалифицира по
чл.211 пр. 1 вр. чл. 209 ал. 1 от НК.
Деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват продължение на предшестващите
и е налице едно единно продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК.
Изводи за измамливите намерения на подс.Ф. *** и на акциите на св. И., могат да се направят и
от поведението на Ф. при последното деяние – продажбата на апартамента на ул.
„А. Кънчев“. В случая обвинението не е за измама, а за обсебване, поради което съдът
не следва да разглежда въпроса за наличие, или не, на изначално намерение у подс. Ф. да предаде сумата от продажбата на апартамента на
ул. „А.Кънчев“ на собственика Е.Ц.. Безспорно е установено по делото, че в деня на продажбата Ц. е била извън
страната. По искане на самия Е.Ф., тя го упълномощила да продаде жилището, след
като той й казал, че има купувач. Ф. е следвало да получи сумата от продажбата,
след което да я предаде на продавача, тъй като Ц. и И. възнамерявали да правят
ремонт и той знаел за това. Намерението за ремонт на вече продаденото жилище е
още една индиция за това, че Ц. и И. не са се
усъмнили в обещанията на Ф. и са се разпоредили с имотите и парите си, именно
поради въвеждането в заблуждение. Ф. е знаел, че парите им трябват за ремонт,
но въпреки това, без съгласието на собственика Е.Ц., се разпоредил с тях в своя
полза. Престъплението е извършено при пряк умисъл с действие.
Горните факти обосновават извода на съда,
че е осъществен съставът на престъплението обсебване. Сумата надвишава 70 пъти
МРЗ към датата на деянието, поради което е осъществен квалифициращият признак
„големи размери“.
Съдът намира, че в случая извършеното не би
могло да се квалифицира като престъпление по чл. 217 ал.2 от НК. За да се
квалифицира извършеното по този текст, не е достатъчно Ф. да е действал в
качеството на пълномощник. Елемент от състава на това престъпление е, да е
договарял във вреда на продавача. От една страна, въпросът дали е договарял във
вреда на продавача е бил изследван по гр. д. №
2543/2012г.на ОС-Варна, приключило с решение на Апелативен съд – Варна
по в.гр. д № 86/2015г., според което не се установило пълномощникът да е
действал във вреда на упълномощителя. От друга страна,
е безспорно установено, че Ф. се е разпоредил със сумата, придобита от
продажбата, което е елемент от състава на престъплението по чл. 206 от НК и
обосновава именно тази правна квалификация.
По горните съображения, съдът намира, че не
става въпрос за договаряне във вреда на продавача, а за чиста форма на
обсебване, при което, след изповядване на сделката и получаване на сумата от
продажбата, пълномощникът не я е предал на упълномощителя,
а се е разпоредил с нея в своя полза.
Аргументите на защитата съдът намира за
несъстоятелни. Както е изложено по- горе, показанията на св.Ц. и И. са
изключително конкретни, подробни, непротиворечиви вътрешно и взаимно, поради
което не са налице каквито и да било основания да не се кредитират. Те се подкрепят
пряко от показанията на св.П., на когото Ц. разказала за случилото се, както и
косвено от показанията на св. Сн.П., въведена в
заблуждение по подобен начин. Не може да се упрекват пострадалите в липса на
логично поведение, когато същото е обосновано именно от въвеждане в
заблуждение. Характерно за случаите на измама е изграждането на чувство на
доверие на заблудения към въвеждащия в заблуждение. Без такава връзка не е
възможно да се осъществи състава на престъплението. Именно такова доверие е
било безспорно налично от страна на Е.Ц. и С.И. към подс.Ф..
Демонстрацията на загриженост и чувства към двете, е от голямо значение за
изграждането на това доверие и съответно, за успешното въвеждане в заблуждение.
Както е и по-горе изложено, те са имали безпрекословната убеденост, че
продажбата на имотите на ул.„Опълченска“23 е фиктивна, поради което и са
планирали да направят ремонт на
апартамента, макар същият формално вече да не е бил тяхна собственост. В такава
посока са и показанията на св.П.. Като арендатор на земята, той имал уговорка с
Ц. и И., ако решат да я продават да я предложат първо на него. Фактът, че са
сключили предварителен договор за продажба,
без да му я предложат, е поредна индиция за
фиктивното им намерение.
Несъстоятелни са и твърденията на защитата
за това, че жалбата била подадена шест месеца по- късно за се решат по пътя на
наказателния процес гражданско-правните спорове. За подобна техника може да се
говори в случаите на липса на престъпление. Още повече, видно е че и Е.Ц. и С.И.
не са пренебрегнали възможностите за разрешаване на гражданско- правната страна
на спора пред граждански съд.
При определяне вида и размера на
наказанието за престъплението по чл.211
пр.1 вр.чл.209 ал.1 от НК, като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете факта, че подс.
Ф. преди деянието е бил осъждан с влязла в сила присъда на 27.04.2011г. по НОХД
№ 6062/2010 г. на СРС, с която за престъпление по чл.206 ал.1 от НК му е било
наложено наказание ЛС за срок от три години, изпълнението на което е отложено с
изпитателен срок от три години. Останалите отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно това, че причинената щета е в размер който надвишава
повече от петнадесет пъти сумата, определяща квалификацията „големи размери“,
упоритостта и последователността, с които е извършено престъплението,
продължителността във времето, през което лицата са били въвеждани в
заблуждение, фактът, че лицата са били лишени от почти всички свои имоти и
средства за препитание, както и фактът, че Ф. се е преструвал на техен близък,
дори интимен приятел, съдът е отчел при квалифициране на извършеното като
„особено тежък случай“. Последното обосновава по-тежка наказуемост по силата на
закона и те не следва да отчитат повторно при определяне на тежестта на
наказанието.
Налице е изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство и това е продължителният период от време, изминал
от датата на деянието до момента на постановяването на присъдата, в който няма
данни подс.Ф. да е извършвал други престъпления.
Независимо от това, не са налице предпоставките наказанието да бъде определено
под предвидения в закона минимум, тъй като съдът намира, че най-лекото
предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко на извършеното деяние. За
да се постигнат целите на наказанието, предвид това изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, но и предвид данните за предходното осъждане на
лицето, съдът прецени, че наказанието следва да бъде определено малко над
предвидения в закона минимум и с
присъдата наложи за престъплението по чл.211 пр.1 вр.
чл. 209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, подс.
Ф. да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест
месеца. Такова по вид и размер наказание би въздействало превъзпитателно и
възпиращо на дееца и предупредително на останалите членове на обществото.
Престъплението е умишлено и е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане, като общият сбор от наказанията
надвишава две години, поради което са налице предпоставките на чл. 57 ал.1 т.2
б.“в“ от ЗИНЗС, наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг
затворнически режим.
При определяне на наказанието за
престъплението по чл. 206 ал.3 от НК, като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отново отчете предходното осъждане на подс.
Ф.. И тук продължителният период от време между деянието и присъдата съдът приема за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Минимално предвиденото в закона наказание, обаче не е несъразмерно тежко на
извършеното, поради което съдебният състав прецени да наложи наказанието
„лишаване от свобода“ в минимален размер от три години. Това по вид и размер
наказание е достатъчно за постигане на целите на индивидуалната и на
генералната превенция. И в този случай са
налице предпоставките на чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС, наказанието да бъде
изтърпяно при първоначален строг затворнически режим.
Всяко едно от деянията е извършено преди да
е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и са налице предпоставките
на чл. 23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание. Подс.Ф.
следва да изтърпи общо наказание в размер на по- тежкото от двете, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца. Това е достатъчно за
да се постигнат целите на наказанието и съдът прецени, че не са налице
предпоставките на чл. 24 от НК за увеличаване на общия му размер.
Престъпленията са умишлени и са извършени в
изпитателния срок на предходно осъждане, като общият сбор от наказанията
надвишава две години, поради което са налице предпоставките на чл.57 ал.1 т.2.
б.“в“ от ЗИНЗС, общото наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг
затворнически режим.
Извършването на умишлено престъпление в
рамките на изпитателния срок, установен с влязла на 27.04.2011г. в сила присъда
по НОХД № 6062/2010 г. на СРС, е основание съгласно чл. 68 ал.1 от НК
отложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години да бъде
приведено в изпълнение. Не са налице предпоставките по чл. 57 ал.1 т.1 и
т.2 от ЗИНЗС, поради което на основание чл. 57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС, същото
следва да се изтърпи при първоначален общ затворнически режим.
Налице са виновно извършени деяния,
вина, вреда и причинна връзка между тях, поради което на основание чл.45
от ЗЗД подс.Е.Ф. дължи да обезщети гр.ищец Е.Ц. за
причинените в резултат на престъплението по чл. 211 пр.1 вр.чл.209
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, вреди в размер на 405 011.20 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата.
Налице
е и второ извършено деяние, вина вреда и причинна връзка между тях,
квалифицирано като престъпление по чл. 206 ал. 3 вр.
ал. 1 от НК, за което на осн. чл. 45 от ЗЗД подс. Ф. дължи на
Е. Ц. обезщетение в размер на 86 000 лева за причинените вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното
изплащане на сумата.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият Е.П.Ф. дължи да заплати по
сметката на РС-Варна 4% държавна такса за гражданския иск за обезщетение от
деянието по чл. 211, пр.1 от НК в размер на 16200.45 и държавна такса за
гражданския иск за обезщетение от деянието по чл. 206, ал.3 от НК в размер на
3440 лева .
По
делото не са направени разноски.
По горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: