Решение по дело №359/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 322
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20201420100359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             Р Е Ш Е Н И Е  № ....

 

гр. Враца, 17 юни 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 04.06.2020 г. в състав:

 

                                                       Районен съдия: Иван Иванов

 

при секретаря ********

като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 359 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), предявени от Ц.Д.И. с ЕГН ********** *** срещу Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ с ********седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Никола Войводов“ № 17.

Ищцата твърди, че незаконосъобразно е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ-поради липса на качества за ефективно изпълнение на служебните задължения, тъй като не е налице това основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че уволнителната заповед е връчена на ищцата по време на ползване на отпуск по болест съгласно болничен лист № Е20199047943/11.12.2019 г., който е представен при работодателя в деня на издаването му, като това обуславя незаконосъобразност на уволнението. Излага също, че посоченото в текста на заповедта словесно съдържание на правната норма, въз основа на която е извършено уволнението, не съответства на съдържанието на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а в заповедта не се съдържат мотиви за издаването й, което също е основание за незаконосъобразност на уволнението.

Искането на ищцата към съда е да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 1 от 12.12.2019 г. на законния представител на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ гр. Враца, да бъде отменена същата заповед като незаконосъобразна, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност-„контрольор автомобилен транспорт” в ответното общинско предприятие и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата, съгласно изменение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, допуснато от съда в съдебно заседание на 04.06.2020 г.), сумата 816,64 лв.-обезщетение за периода от 12.12.2019 г. до 31.01.2020 г., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Претендира деловодни разноски.

Ответникът Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ гр. Враца в подадения отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е взел становище, че уволнението на ищцата е законосъобразно, тъй като са изпълнени всички предпоставки на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а заповедта за уволнение е мотивирана и е издадена от компетентен орган. Поддържа се, че преди издаването на оспорената заповед са били налице няколко отделни рапорта на прекия ръководител на ищцата, с които било установено неизпълнение на трудовите й задължения и неуплътняване на работното време, а от приложените към отговора справки за приходи от талони „Синя зона“ било видно, че ищцата в едни и същи райони на града е реализирала в пъти по-малко приходи от свои колеги, предвид което ответното общинско предприятие законосъобразно е упражнило правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Поради изложените съображения за неоснователност на главния иск за признаване за незаконно на уволнението се поддържа неоснователност и на акцесорните искове за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Направено е възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат К.К., поддържа иска така, както е предявен и доразвива посочените в исковата молба доводи.

Законният представител на ответника Венчо Кръстев в съдебно заседание оспорва изцяло исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Предявените искове са процесуално допустими.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

С трудов договор № 57 от 22.12.2011 г. ответното Общинско предприятие „Паркинги и гаражи” възложило, а ищцата Ц.И. приела да изпълнява длъжността „контрольор автомобилен транспорт”. Трудовото правоотношение е възникнало като срочно и с поредица допълнителни споразумения към трудовия договор е преминало в безсрочно, като са променяни и размера на трудовото възнаграждение, на платения годишен отпуск и на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Така възникналото трудово правоотношение е прекратено със заповед № 1/12.12.2019 г. на директора на ответното общинско предприятие на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на служебните задължения, която е връчена на ищцата на 12.12.2019 г. Издаването на уволнителната заповед е предшествано от едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, също на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като с подписите на двама служители на ответника е удостоверен отказ на ищцата да получи предизвестието на 11.11.2019 г.

Видно от болничен лист № Е/2019-9047943 от 11.12.2019 г., на ищцата е разрешен отпуск при домашен амбулаторен режим за гледане на болното й малолетно дете Георги Горанов за периода от 11.12.2019 г. до 13.12.2019 г.

По делото са представени от ответника с отговора по чл. 131 от ГПК в табличен вид данни, озаглавени „месечен приход „Синя зона”“ за редица месеци с твърдението, че същите доказват събрани от ищцата в пъти по-малко приходи от тези на нейни колеги в същия район на действие и за същия период. Наведени са и твърдения, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е мотивирано и от системно неизпълнение на трудовите й задължения и неуплътняване на работното й време.

Видно от представената в заверен препис трудова книжка на ищцата и извършена съдебна констатация с оригинала на същата, след прекратяването на трудовото й правоотношение с ответното предприятие на 12.12.2019 г. ищцата е останала без работа до 03.02.2020 г., когато е постъпила на работа в „Тренквалдер” ЕООД.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за исковия период от 12.12.2019 г. до 31.01.2020 г. на ищцата се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ГПК в общ размер на 816,64 лв., както следва: за месец декември 2019 г. в размер на 225,28 лв. и за месец януари 2020 г. в размер на 591,36 лв.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

На първо място следва да бъде обсъден доводът на ищцата, че заповедта за уволнение й е връчена по време на ползване на законоустановен отпуск по болест.

Установява се от представения болничен лист № Е/2019-9047943 от 11.12.2019 г., че към датата на връчване на заповедта за уволнение – 12.12.2019 г., ищцата е била започнала ползването на законоустановен отпуск, а именно отпуск за гледане на болно малолетно дете.

Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ (при уволнение на служителя поради липса на качества за ефективно изпълнение на служебните задължения) работодателят може да уволни само с предварително разрешение на съответната Инспекция по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск.

В разглеждания случай ответното общинско предприятие не е оспорило твърдението на ищцата, че уволнителната заповед й е връчена по време на ползване на законоустановен отпуск, като това твърдение се подкрепя от горепосочения болничен лист.

Датата на връчването на предизвестието за уволнение е неотносима към преценката на законосъобразността на уволнението, доколкото същото се извършва със заповед и именно датата на връчване на заповедта е датата, считано от която се прекратява трудовото правоотношение и към която следва да се прецени дали работникът ползва специалната закрила на закона.

Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага винаги, когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск, без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др. В този смисъл е и трайната съдебна практика, например решение № 63 от 31.03.2011 г. по гр. дело № 1728/2009 г. на Върховния касационен съд, IV-то г.о.

По делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства работодателят да е получил от съответната Инспекция по труда предварително разрешение за уволнението на ищцата.

Изложеното налага извода, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно поради непреодоляна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.

На следващо място следва да бъде обсъдена законосъобразността на уволнението с оглед на посоченото основание.

 Видно от представената заповед за уволнение и предшестващото я предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата е уволнена на  основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на служебните задължения.

Наведените от ответника доводи, че преди издаването на оспорената заповед са били налице няколко отделни рапорта на прекия ръководител на ищцата, с които било установено неизпълнение на трудовите й задължения и неуплътняване на работното време съдът намира за неотносими към предмета на доказване по делото, тъй като същите са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, а не за уволнението й поради липса на качества за ефективно изпълнение на служебните й задължения. Същите са и недоказани, тъй като представените от ответника данни в табличен вид без подпис и печат са оспорени от ищцата и представляват изявления с неустановено авторство, които нямат характеристиката на писмен документ и не представляват доказателство за отразените в тях обстоятелства.

За да е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по  чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ следва в заповедта за уволнението на това основание да бъдат посочени конкретните качества, които работникът или служителя не притежава и са мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание. Тези необходими за изпълнението на длъжността качества трябва да се извеждат от съдържанието на съответната длъжност и липсата им да е довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения. Достатъчно е да се посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа или да са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни, за да се направи извод за липсващи качества. Хипотезата има предвид безвиновно, обективно и трайно състояние на липса на качества, която може да бъде налице дори и при високата професионална квалификация и да се изрази например в недостатъчна активност и липса на желание за усъвършенстване, изучаване и прилагане на нови методи и др., ако тези качества са свързани с естеството на работата и се изискват за ефективното й изпълнение. Може да се отнася и до липсата на морални и волеви качества. Няма пречка липсващите качества да бъдат посочени и в отделен документ, съставен от работодателя и различен от заповедта за уволнение, стига същият да е бил доведен до знанието на работника или служителя и да е бил приобщен към заповедта за уволнение чрез съответното препращане. В случая в предизвестието и в заповедта за уволнение изобщо не са посочени конкретни качества, които липсват на ищцата, за да изпълнява възложената й работа ефективно, нито е налице препращане към друг изготвен от работодателя документ, който да е бил доведен до знанието на работника и служителя.

Ето защо съдът намира, че въпреки възложената му доказателствена тежест ответникът не успя да докаже, че са били налице предпоставките за уволнение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, което е самостоятелно основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Възстановяването на работа по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ представлява възраждане на трудовото правоотношение. Чрез него не се създава ново, друго трудово правоотношение в сравнение с прекратеното, а по силата на решението на съда или при отмяна от работодателя, се постановява неговото продължаване. Това сочи достатъчно ясно и употребеният от законодателя израз „възстановяване”, което означава отново установяване на съществувалото преди това трудово правоотношение. Продължението на прекратеното трудово правоотношение чрез възстановяването му, се изразява в идентичност на субектите и идентичност в съдържанието на прекратеното и възстановено трудово правоотношение. Като продължаващо се правно отношение трудовото правоотношение съществува във времето и чрез непрекъснатото и повтарящо се изпълнение на правата и задълженията на страните по него във времево отношение. Възстановяването на неправомерно прекратеното трудово правоотношение не води до обратно (ретроактивно) запълване с изпълнение на права и задължения на веднъж изтеклото време, през което то не е съществувало и възстановеното трудово правоотношение има действие занапред. За в бъдеще ще съществуват, т.е. ще се изпълняват задълженията и упражняват правата, които произтичат от продължаващото да съществува старо, възстановено, трудово правоотношение. При отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност не възниква ново трудово правоотношение, а се възстановява прекъснатото такова с незаконното уволнение, трудовият договор продължава действието си така, сякаш изобщо не е бил прекратяван.

С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважен акцесорния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като ищцата бъде възстановена в ответното общинско предприятие на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор автомобилен транспорт”.

Ето защо предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно е основателен и следва да бъде уважен.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Предпоставките за уважаване на иска са вреди за ищеца за не повече от шестмесечен период след незаконното уволнение под формата на пропуснати трудови възнаграждения, оставане без работа след незаконното уволнение, както и причинна връзка между уволнението и вредите.

От представената от ищцата трудова книжка е видно, че за процесния период – от 12.12.2019 г. до 31.01.2020 г., същата е била безработна.

Видно от приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, за исковия период от 12.12.2019 г. до 31.01.2020 г. на ищцата се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ГПК в общ размер на 816,64 лв.

Следователно и с оглед допуснатото от съда изменение на размера на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, същият е основателен до пълния размер след изменението от 816,64 лв., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 07.02.2020 г.

По разноските:

При този изход на делото и тъй като на ищцата е предоставена адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на осъществилия защитата адвокат К.К., съгласно приложеното на л. 19 от делото пълномощно, възнаграждение в размер на 610,00 лв., колкото е минималната работна заплата за страната към момента на определяне на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като при определянето му съдът взе предвид сравнително ниската степен на фактическа и правна сложност на спора.

Направеното от ответника възражение за прекомерност с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът приема за неоснователно, тъй като определеното от съда възнаграждение е в минималния размер за този вид дела и не подлежи на намаляване.

Ответното общинско дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд и сумата 110,00 лв. за държавна такса (30,00 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 30,00 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 50,00 лв. върху уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), както и сумата 200,00 лв.-възстановяване на направените от бюджета на съда разходи за счетоводна експертиза.

Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

  

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Ц.Д.И. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед № 1 от 12.12.2019 г. на директора на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ гр. Враца и ОТМЕНЯ същата заповед като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ц.Д.И. с ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност-„контрольор автомобилен транспорт” в Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ гр. Враца.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ с ********седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Никола Войводов“ № 17 да заплати на Ц.Д.И. с ЕГН ********** *** сумата 816,64 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.02.2020 г., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 12.12.2019 г. до 31.01.2020 г. за оставане без работа поради незаконосъобразното уволнение.

Дължимите на ищцата парични суми следва да бъдат преведени на посочената от нея на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК банкова сметка *** *** „Уникредит Булбанк” АД.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ с ********седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Никола Войводов“ № 17 да заплати на К.К.К. *** с адрес на практиката гр. Враца, бул. „Никола Войводов“ № 3, вх. А, ап. 5 сумата 610,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ с ********седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Никола Войводов“ № 17 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 110,00 лева, представляваща държавна такса, както и сумата 200,00 лева, представляваща направени от бюджета на съда разноски за съдебно-счетоводна експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от 18.06.2020 г., на основание чл. 315, ал. 2 от КТ.                     

                                                                                  

                                                Районен съдия: