№ 239
гр. Бургас, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120107084 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Х. С. Т. с ЕГН **********; Т.
С. Т. с ЕГН **********; З. Л. Т. с ЕГН **********; Н. К. Н. с ЕГН
**********; Г. К. Н. с ЕГН **********; В. Х. Н. с ЕГН **********; В. Т. Н. с
ЕГН **********; Н. В. с ЕГН **********; Н. Н. Р. с ЕГН **********; В. Е. с
ЕГН **********; Н. Ф. Ф. с ЕГН**********; Т. Х. П. с ЕГН **********; Н. В.
П. с ЕГН **********; Х. В. П. с ЕГН **********; Н. Л. Н. с ЕГН **********
и Н. Л. К. с ЕГН **********, всички чрез адвокат Ж., срещу Решение на
Общинска служба по земеделие - С. с № ****/ 10.03.1993г. по преписка вх.
№ ****, на наследодателя им В. Н. М..
Жалбоподателите излагат твърдения, че посоченото решение е
нищожно, тъй като административният орган е заседавал в незаконен състав -
поземлената комисия не отговаря на изискванията на действащата към онзи
момент разпоредба на чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Сочи се, че решението не е
подписано от длъжностните лица, както и че същото не отговаря на
изискванията на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. От административния орган е
депозирано становище по жалбата.
1
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от процесуалния
си представител адвокат Ж., който моли да бъде постановено решение, с което
да бъде прогласена нищожност на обжалвания административен акт.
Претендира присъждане на сторените разноски, като представя списък на
същите.
Ответната страна Общинска служба Земеделие – гр. С., не изпраща
процесуален представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно указания на съда Общинска служба Земеделие – гр. С. е
представила по делото преписка № **** на наследниците на В. Н. М..
Видно от същата, и по-конкретно от Решение № **** от 10.03.1993г., на
основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, наследниците на И. Г. Д. са обезщетени чрез
предоставяне в собственост на 1.927 дка земеделски земи на обща стойност от
848 лв., съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р., Община С.. Така
посоченото решение е постановено въз основа на Решение № **** от
06.01.2000г. по чл. 19, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на
обезщетение и Решение № **** от 17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от
ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване.
В преписката е налично и Решение № **** от 10.01.2023г., с което на
основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № **** от
15.01.1993г. по чл. 18г, № **** от 22.01.199г. по чл. 18д и № **** от
18.02.199г. по чл. 18 е от ППЗСПЗЗ, е признато правото на наследниците на В.
Н. М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижими
имоти. Видно от представеното решение, същото не е подписано от нито един
членовете му, нещо повече, такива изобщо не са посочени. Местата, на които е
следвало да бъдат отразени имената на членовете на комисията са оставени
празни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
2
следните правни изводи:
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административен актове и следва да отговарят на условията за
законосъобразност на един административен акт, тоест да са постановени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и
да са съобразени с целта на закона - чл. 146 от Административно -
процесуалния кодекс.
Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. В жалбата си жалбоподателите отправят твърдения именно за такива
пороци на административния акт, което обуславяло неговата нищожност.
Както вече беше казано, съдът намира жалбата за допустима, доколкото
въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във времето.
Отделно от изложеното, съдът следи и служебно за пороци на
административния акт, обуславящи неговата нищожност.
Съгласно чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм. - ДВ, бр. 44 от 2001 г.)
поземлените комисии се състоят от председател, заместник- председател -
инженер по горско стопанство, или техник по специалността „Горско и ловно
стопанство“, секретар и нечетен брой членове. Председателят, заместник-
председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството
на земеделието, горите и аграрната реформа нейни членове задължително се
назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно
действащите нормативни актове. В ал. 5 е посочено, че в поземлените комисии
по възможност се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-
земеустроител, инженер по горско стопанство.
В случая от събраните в хода на производството доказателства не се
установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания.
Установява се, че броят на членовете в комисията е нечетен, но не е предвиден
заместник-председател. Нещо повече, изобщо не са посочени имената на
членовете на комисията, нито същите са подписали решението. Тъй като
обжалваният административен акт не е подписан, а също така в него не са
посочени членовете на комисията, то не би могло да се извърши и преценка
3
дали същите отговарят на изискванията на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съдът
намира, че изискването за състава на комисията е императивно, а не
пожелателно до отмяната на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ през
2001 г. В съдебната практика се приема, че несъответствието на състава на
комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на
органа, като липсата на компетентност на органа, постановил оспорения
административен акт, е порок, който по дефиниция обосновава неговата
нищожност /Така Решение от 18.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. №
18/2009 г., Решение от 5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г.
и др./.
Това обуславя нищожността на посочения административен акт, поради
което същият следва да се прогласи за такъв, а преписката следва да се върне
на административния орган за произнасяне по заявлението.
По отношение на разноските:
Част от жалбоподателите претендират присъждане на сторените в
процеса разноски, а именно заплатени възнаграждения за процесуално
представителство, като са представили списък на разноските. Съдът намира,
че същите следва да бъдат присъдени, доколкото са налице доказателства за
действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение на Общинска служба по
земеделие - С. с № ****/ 10.03.1993г. по преписка вх.№ ****, образувано по
искане на наследниците на В. Н. М..
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. С. за
произнасяне по преписка № ****, за постановяване на законосъобразен
административен акт, съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие и гори - гр. С. да заплати на
Х. С. Т. с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
4
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие и гори - гр. С. да заплати на
Г. К. Н. с ЕГН ********** , сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие и гори - гр. С. да заплати на
Х. В. П. с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие и гори - гр. С. да заплати на
Т. С. Т. с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие и гори - гр. С. да заплати на
З. Л. Т. с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие и гори - гр. С. да заплати
на Т. Х. П. с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие и гори - гр. С. да заплати на
Н. К. Н. с ЕГН ********** , сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие и гори - гр. С. да заплати на
Н. В. П. с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5