РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Пловдив, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500163 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се постановеното решение №353 от 13.12.2023 г. по гр.дело
№564/2022 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което са разгледани
осъдителни искове по чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Видно от решението, съдът е осъдил ЗАД ДБ:** ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на Г. Х. П., ЕГН **********, сумата от 15 000 лева
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки,
страдания и неудобства от причинено физическо и психично разстройство на
здравето и, в резултат на настъпило застрахователно събитие в гр.С. на
24.04.2020 г. – пътно транспортно произшествие, причинено от С. А. Г., ЕГН
**********, при управление на лек автомобил Ф. Г. с рег. № ******* и
притежаващ валидно сключена застраховка Гражданска отговорност,
съгласно полица **/**/************, валидна до 20.12.2020 г., ведно със
законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като
1
е отхвърлил иска за горницата над присъдения размер от 15 000 лева до
пълния предявен размер от 25 200 лева, предявен като частичен иск от 40 000
лева, като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на
закона лихва върху тази горница.
С решението е осъдено ЗАД ДБ:** ЕАД да заплати на Г. Х. П. сумата от
720 лева разноски по делото съобразно уважената част на исковете, а Г. Х. П.
да заплати на ДБ:** ЕАД сумата от 323 лв. разноски по делото съобразно
отвърлената част на предявените искове. ЗАД ДБ:** ЕАД е осъдено да
заплати на адвокат В. Г. К. сумата от 1 750 лв. адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв.
Срещу така постановеното решение са постъпили две въззивни жалби.
Първата въззивна жалба е от ЗАД ДБ:** ЕАД, представлявано
дружество чрез юрисконсулт П. Н., който обжалва решението в осъдителната
му част, като моли да бъде отменено и отхвърлена исковата претенция, а в
условие на евентуалност – да се намали размера на застрахователното
обезщетение. Претендира и разноските. Счита, че първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на
които се е позовал, е обсъдил едностранно и в полза на ищцата, без
съобразяване с констатациите на съдебно-медицинската експертиза, при
определяне на уврежданията и техния интензитет. Счита и, че неправилно е
приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се е достигнало до завишено и
прекомерно обезщетение, без съобразяване с критериите за справедливост и
практиката на съдилищата в сходни случаи.
Срещу така постъпилата въззивна жалба е подаден отговор от Г. Х. П.,
действаща чрез процесуалния и представител адвокат В. Г. К., в който
изразява становище за неоснователност на оплакванията в нея и моли да не
се уважава.
Втората въззивна жалба е от Г. Х. П., действаща чрез процесуалния и
представител адвокат В. Г. К., която обжалва решението в отхвърлителната
му част за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв., като моли да бъде отменено
и уважена исковата претенция в тази част. Претендира се и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. Счита, че в тази част решението
не е съобразено със събраните по делото доказателства, както и със
2
задължителните указания на Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и
икономическата конюктура в страната.
Срещу тази жалба не е постъпил отговор.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищцата на 03.01.2024 г. и
на ответника – на 04.01.2024 г. Въззивните жалби са подадени съответно на
17.01.2024 г. и на 16.01.2024 г., което е в определения от закона двуседмичен
срок. Отнасят се до подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт,
като следва да бъдат разгледани по същество в съответствие с наведените
оплаквания относно спазването на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, както и
процесуалните правила, при определянето на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди.
Следва да се посочи, че решението в частта му, с която е отхвърлена
исковата претенция над 20 000 лв. до 25 200 лв., частичен иск от 40 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, е влязло в сила, като
необжалвано.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от Г. Х. П. срещу
ЗАД ДБ:** ЕАД за заплащане на обезщетение за причинените и
неимуществени вреди в резултат на ПТП, осъществило се на ******** г. с
лек автомобил, застрахован при ответното застрахователно дружество със
застраховка Гражданска отговорност, който автомобил е бил управляван от
водача С. А. Г.. Описва произшествието, настъпило в гр.С., около 8,30 часа тя
управлявала лек автомобил Ф. Ф. с рег.№ * **** ** по път *-* към кв.Г.,
спряла при кръстовището с ул. К., за да пропусне насрещно движещите се
автомобили преди да завие, внезапно била ударена от движещия се зад нея
лек автомобил Ф. Г. с рег. № * **** **, след което се удря в движещия се
срещу нея лек автомобил Ф. П. с рег. № * **** **. По случая било образувано
досъдебно производство № *** от **** г. по прокурорска преписка №**** от
**** г. по описа на РП-П., прекратено, поради искане на пострадалия, а
впоследствие е постановено наказателно постановление №**-****-****** от
********* г., с което е наложено наказание на водача, че при управлението на
лекия автомобил Ф. Г. не е спазил необходимата дистанция, в резултат на
3
което удря автомобила на ищцата, който вследствие изместването ударя лек
автомобил Ф. П., влязло в сила на 10.12.2020 г.
Ищцата твърди, че в следствие на произшествието претърпяла мозъчно
сътресение с временна загуба на съзнание, натъртвания и болки в областта на
шията, гърдите и корема, камшичен удар. Била транспортирана в болница и
хоспитализирана за четири дни. След изписването от болницата се нуждаела
от време, за да отшумят травматичните увреждания, причинени от
предпазния колан, а лечението на мозъчното сътресение продължило до
01.07.2020 г. Имала болки в главата, получавала световъртеж и гадене, тъй
като се обострили съществуващите и заболявания – вторична епилепсия. Това
довело до инвалидизацията и през м.февруари 2021 г. Посочва, че имала и
психически страдания, изразяващи се в страх да управлява МПС, разсеяност,
липса на концентрация, временна загуба на паметта при стресови състояния.
Посочва, че е заявила извънсъдебна претенция с молба от 09.04.2020 г.
Били изискани от застрахователното дружество допълнителни документи,
представени на 22.06.2021 г., но въпреки това и бил връчен отказ за плащане
на 07.07.2021 г.
Въз основа на тези твърдения и тъй като автомобилът Ф. Г., управляван
от виновния водач, имал задължителна застраховка Гражданска отговорност
при ответника, предявява частична искова претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 25 200 лв. от общата сума 40 000 лв.
за причинените и неимуществени вреди.
Видно от отговора, ответникът оспорва изцяло исковата молба по
основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и причиняването на деликта.
Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Ако се
приеме, че С. Г. има вина, моли да се вземе предвид значителното
съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в потегляне и внезапно
спиране на кръстовището, респ. изначално внезапно спиране, в непоставен
предпазен колан, в получено обезщетение от своя работодател или от друг
застраховател. Възразява и, че ищцата е получила описаните от нея в
исковата молба увреждания, както и счита, че претендираният размер не
отговаря на застрахователната и съдебната практика по аналогични случаи
към процесния период и на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за
4
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, че настъпилите увреди
на ищцата се дължат единствено от поведението на застрахования при
ответника водач С. Г. при управление на лекия автомобил Ф. Г., че ищцата е
управлявала автомобила си в съответствие с правилата за движение, че е била
с поставен предпазен колан, след което е обсъдил нанесените и увреждания и
е приел, че адекватното и пълно обезщетение на основание чл.52 от ЗЗД
възлиза на 15 000 лв.
Основният спорен въпрос във въззивното производство е по
приложението на чл.52 от ЗЗД и се отнася до настъпилите увреждания в
резултат на произшествието, техния интензитет и размера на
застрахователното обезщетение.
За установяване на твърденията относно причиненото увреждане от
ПТП и последвалите болки и страдания страните са ангажирали писмени и
гласни доказателства, както и две експертизи – съдебно-техническа и
съдебно-медицинска експертизи, в съответствие с разпределената им
доказателствена тежест.
Несъмнено се установява описаното от ищцата ПТП и неговия
механизъм, както и техническата причина за неговото настъпване –
поведението на водача на лекия автомобил Ф. Г. С. Г., съгласно
констатациите констатациите на съдебно-техническата експертиза, а и този
въпрос не е спорен в настоящото производство.
От писмените доказателства – медицинска документация от болничното
лечение и от личния картон, както и от назначената съдебно-медицинска
експертиза се установяват причинените телесни увреждания на пострадалата
ищца, степента им и механизма на настъпване, период на лечението им, какво
е отражението им върху нея.
В приложения фиш за спешна медицинска помощ е посочено, че
ищцата е с главозамайване след ПТП с диагноза контузия на главата,
съмнение за мозъчно сътресение, Глазгоу кома скала – 15 точки.
От болничните документи след ПТП се установява контузия на
главата, мозъчно сътресение, като е лекувана консервативно. Издадени са три
броя болнич„ни листове с диагноза мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, като са определени 69 дни временна
неработоспособност / от тях четири дни са били в болничното заведение/.
5
От експертно решение №**** от ******** г. от ТЕЛК към МБАЛ С.
ЕООД е видно, че на ищцата е определена 70 % трайно намалена
работоспособност за две години, като е преосвидетелствана. Състоянието и
до този момент е било 60% трайно намалена работоспособност. Изложени са
и мотивите за експертното решение , основаващи се на преглед и медицински
изследвания. Посочена е операцията по повод епидермоидна киста на мозъка
в ляво през 2003 г., установена по повод започнали една година по-рано
епилептични пристъпи, както и лечението след това с лекарството
финлепсин, заменен по-късно с трилептал, което продължава и досега. През
2018 г. отново е хоспитализирана с мозъчно сътресение след епилептичен
гърч. Състоянието и се проследява с К** и ЕЕГ. Посочена е и още една
операция през 2006 г. по повод на дифузна ретростернална струма –
субтотална резекция, а през 2018 г. отново е оперирана по повод аденом на
щитовидната жлеза. Водещата диагноза е вторична епилепсия.
Приложена е справка от информационната система на НЗ** за
извършените медицински прегледи на ищцата за периода от 01.01.2005 г. до
******** г., както епикризи, издадени през периода 2003 г. – 2023 г.,
резултати от изследвания /К** на глава, електроенцефалограми - ЕЕГ,
магнитно – резонансна томография, през същия период.
От констатациите на медицинската експертиза се установява, че
непосредствено след злополуката ищцата е имала оплаквания от „замайване“,
световъртеж, а по-късно в болницата се е оплаквала от главоболие, болки в в
шията, гърдите и корема, които оплаквания са субективни и бързо преходни
и, които не са се отразили на предходните и заболявания. Според вещото
лице описаните болки в гърдите след автомобилна катастрофа и травма в
купето на лекия автомобил могат да се дължат на действието на предпазен
колан. Според него, ищцата е получила лека травма, като болките от нея би
следвало да отзвучат за не повече от 10 - 15 дни, още повече, че не са
свързани с нарушения на анатомичната цялост или разстройство на присъща
функция.
Изследван е здравният статус на ищцата. През м. септември 2003 г. е
оперирана по повод дермоидна киста в левия слепоочен рог на главния
мозък. След операцията е отключила т.нар. огнищна епилепсия, протичаща с
епилептични припадъци и промени в активността на мозъчната кора, като
6
това състояние е проследявано и са цитирани изследванията в тази връзка.
Допълнително през м. ноември 2005 г. е оперирана по повод доброкачествен
тумор на щитовидната жлеза, при което е отстранена почти цялата жлеза.
Това е довело до намалена функция на жлезата с произтичащи от това
последици за хуморалната регулация на организма. Увреждането на главния
мозък и последващата епилепсия, както и отстраняване на почти цялата
щитовидна жлеза с хипотиреоидизъм, могат да обяснят оплакванията от
главоболие, световъртеж, гадене, нарушена концентрация и нарушение на
паметта.
Въз основа на данните от болничното лечение след ПТП, в които е
отразено, че ищцата е с 15 точки по Глазгоу кома скала, следва да се приеме,
че непосредствено след злополуката ищцата е била в ясно съзнание. Други
данни, свързани с пълна или частична загуба на спомен за инцидента няма.
Възможно е да е претърпяла леко мозъчно сътресение, без количествена
промяна в съзнанието, но с последващи оплаквания за световъртеж и
главоболие.
От показанията на свидетеля Ж. Е. М., приятелка от почти 30 години, се
установява, че след като и позвънила по телефона след инцидента, ищцата
била като след упойка – със забавен говор и болки в главата, звучала много
притеснително. След като я изписали от болницата се чували всеки ден,
защото било препоръчително да лежи. Състоянието и се променило много,
тъй като съвпаднало с един период, през който мъжът и бил без работа, а
второто и дете – в тийнейджърска възраст. Детето поело ангажимента да се
грижи за майка си, да бъде около нея, да не изказва пред нея проблемите си,
което довело до затварянето му в себе си и допълнително смущаване в
някаква степен на ищцата от това. Около шест месеца, дори и повече, не била
в много адекватно състояние, за да си гледа домакинската работа и
ангажиментите, като съпруга и майка. Била презпазлива и се смущавала да не
получи кризи на публично място. Към момента шофира и работи.
От показанията се установява и, че преди около 15 годиин ищцата
претърпяла операция от киста в мозъка във В. б. - С., след която се
възстановила. Веднъж годишно ходела на контролни прегледи и била на
лечение. След инцидента зачестили състоянията и на кризи – изключвала
всичко, което я заобикаля и правела по-странни движения за около 5-6
7
минути, след което всичко отшумявало. Казвала, че и ставало лошо. Към ден
днешен много рядко получава кризи. Продължава медикаментозното и
лечение, като била увеличена дозата на единия от препаратите, а друг бил
сменен.
Въз основа на така събраните доказателства се установяват
настъпилите увреждания на ищцата в резултат на ПТП и техния характер,
наличните болки и страдания към момента на ПТП, по време на
оздравителния процес и след това. При преценяването им поотделно и в
тяхната съвкупност е видно, че не са налице всички твърдяни травми в
исковата молба. Ищцата е получила травма на главата и вероятно мозъчно
сътресение, но не е загубила съзнание вследствие от катастрофата. Травмата е
лека по своя характер, като протича с главоболие и световъртеж. Няма
количествена промяна в съзнанието. Имала е имала и болки в гърдите, шията
и корема. Не се установява камшичен удар. Няма нарушения на анатомична
или функционална цялост. Оздравителният процес би следвало да продължи
около две седмици, като в случая ищцата е била нетрудоспособна 69 дни, от
които първите четири дни пролежала в болница. Няма усложнения при
неговото протичане, като получените травми от произшествието не са се
отразили на същестуващите предходни заболявания на ищцата. Този извод
съответства и на мотивите от експертното решение на ТЕЛК. Предходните
заболявания обаче са оказали влияние върху оздравителния процес, имайки
предвид издадените болнични листове и показанията на свидетелката за
състоянието на ищцата, които се преценяват с останалите събрани
доказателства при превес на констатациите на медицинската експертиза,
които се кредитират, като компетентни, обективни и неоспорени от страните.
Така установената фактическа обстановка е от значение при
определяне на размера на претърпените болки и страдания в резултат на
пътно транспортното произшествие. Съгласно чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в
резултат на увреждане се определя по справедливост на база преценка на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото.
Следва да се отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му,
влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване,
изпитаните болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия
момент, жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените
8
лимити на застрахователните компании, социално икономическите условия в
страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай. При отчитане на всички тези критерии, имайки предвид
лекия характер на травмата, влиянието и върху ищцата, липсата на нарушения
на анатомичната и функционалната цялост, завършилият оздравителен
процес, липсата на отражение върху съществуващите заболявания на ищцата,
които обстоятелства съпоставени с икономическите условия на живот и
застрахователните лимити, справедлив размер в съответствие с чл.52 от ЗЗД
се явява сумата от 10 000 лв. Тази сума следва да бъде заплатена на ищцата за
причинените и неимуществени вреди – болки и страдания от пътно
транспортното произшествие от ******** г., като предявеният иск за
разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., частичен от 40 000 лв., следва да се
отхвърли, като неоснователен.
С оглед гореизложеното, подадената първа въззивна жалба се явява
частично основателна. Обжалваната част от осъдителното решение следва да
бъде отменена за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв., или за сумата 5 000
лв., като в тази част се отхвърли исковата претенция. Подадената втора
въззивна жалба се явява неоснователна при съобразяване с материалния закон
и цитираната съдебна практика, в т.ч. задължителните указания в
Постановление №4/1968 на Пленума на ВС. В тази обжалвана част, с която е
отхвърлен иска над 15 000 лв. до 20 000 лв., решението следва да се потвърди.
По отношение на разноските -
Страните са поискали разноските, които с оглед резултата на делото
са както следва:
За първата инстанция ищцата е направила разноски в размер на 1208 лв.,
от които съразмерно уважената част и се дължат 479,37 лв. На пълномощника
и следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв., което в съответствие с тежестта на делото и
квалификацията на процесуалния представител, съобразени с минималните
размери на адвокатските възнаграждения по чл.7,ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 300
лв. Ответникът е направил разноски в размер на 605 лв., от които съразмерно
отхвърлената част му се дължат 364,92 лв. Следва да му бъде заплатено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
9
За въззивната инстанция следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищцата също в размер на 1300 лв., като
разноски за ДТ не се дължат, поради неоснователността на втората въззивна
жалба. Ответникът е направил разноски в размер на 300 лв., от които
съразмерно уважената част на жалбата му, му се дължат 100 лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №353 от 13.12.2023 г. по
гр.дело №564/2022 г. по описа на Окръжен съд Хасково В ЧАСТТА МУ, с
която съдът е осъдил ЗАД ДБ:** ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Г. Х. П.,
ЕГН **********, сумата от 10 000 лева застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства от
причинено физическо и психично разстройство на здравето и, в резултат на
настъпило застрахователно събитие в гр.С. на 24.04.2020 г. – пътно
транспортно произшествие, причинено от С. А. Г., ЕГН **********, при
управление на лек автомобил Ф. Г. с рег. № ******* и притежаващ валидно
сключена застраховка Гражданска отговорност, съгласно полица
**/**/************, валидна до 20.12.2020 г., ведно със законната лихва от
06.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ постановеното решение №353 от 13.12.2023 г. по гр.дело
№564/2022 г. по описа на Окръжен съд Хасково В ЧАСТТА МУ, с която
съдът е осъдил ЗАД ДБ:** ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Г. Х. П., ЕГН
**********, сумата над 10 000 лева до 15 000 лева застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и
неудобства от причинено физическо и психично разстройство на здравето и, в
резултат на настъпило застрахователно събитие в гр.С. на 24.04.2020 г. –
пътно транспортно произшествие, причинено от С. А. Г., ЕГН **********,
при управление на лек автомобил Ф. Г. с рег. № ******* и притежаващ
валидно сключена застраховка Гражданска отговорност, съгласно полица
**/**/************, валидна до 20.12.2020 г., ведно със законната лихва от
06.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска в тази му част.
10
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №353 от 13.12.2023 г. по
гр.дело №564/2022 г. по описа на Окръжен съд Хасково В ЧАСТТА МУ, с
която съдът е отхвърлил иска за горницата над 15 000 лева до 20 000 лева,
като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на закона
лихва върху тази горница.
Решението в частта му, с която съдът е отхвърлил иска за горницата
над 20 000 лева до пълния предявен размер от 25 200 лева, предявен като
частичен иск от 40 000 лева, като неоснователен и недоказан, както и
искането за присъждане на закона лихва върху тази горница, е влязло в сила,
като необжалвано.
ОТМЕНЯ постановеното решение №353 от 13.12.2023 г. по гр.дело
№564/2022 г. по описа на Окръжен съд Хасково В ЧАСТТА МУ за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда ЗАД ДБ:** ЕАД да заплати на Г. Х. П. сумата от 479,37 лева
разноски за първата инстанция съобразно уважената част на иска, а Г. Х. П. да
заплати на ДБ:** ЕАД сумата от 364,92 лв. разноски за първата инстанция
съобразно отвърлената част на иска, както и сумата от 100 лв. за въззивната
инстанция съобразно уважената част на въззивната жалба.
Осъжда ЗАД ДБ:** ЕАД да заплати на адвокат В. Г. К. сумата от 1 300
лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. за първата инстанция и
сумата от 1 300 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. за
въззивната инстанция.
Осъжда Г. Х. П. да заплати на ДБ:** ЕАД сумата от 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение за първата и нстанция и сумата от 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11