Мотиви към присъда по НОХД № 259 по описа за 2016г. на ШОС
На 01.07.2016г. от Шуменска Окръжна
прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД №13/2016г., по който
в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия E. М.Б.
за извършено от него престъпление по чл.116 ал.1 т.12 предл.1 и т.6 предл.4-то от НК вр. чл.115 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
на 26.09.2015 година в гр. Шумен, умишлено умъртвил Г.И.Х. с ЕГН **********, с
особена жестокост и деяние представляващо опасен рецидив – престъпление по
чл.116 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ и т. 6 пр.4 и вр. чл.115 от НК вр.
чл.29 ал.1 б."б" от НК.
По
искане направено в писмен вид преди съдебното заседание, преди началото на
съдебното следствие майката на пострадалата Г.И.Х. – К. И.А. е конституирана като граждански ищец и е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от нея
граждански иск за причинените й неимуществени вреди в размер на 100 000лв.
срещу подсъдимия Б., в резултат на процесното деяние, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 26.09.2015г. Гражданският иск е приет за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.
В съдебното заседание на
30.08.2016г. съобразно разпореждане №456/11.07.2016г. е проведено предварително
изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 т.1 от НПК. Подсъдимият Б. не се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на
делото е даден ход по общия ред.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия по
чл.116 ал.1 т.12 предл.1 и т.6 предл.4-то от НК вр. чл.115 от НК, излага
подробно аргументите си по събраните доказателства и моли съда на основание
чл.54 от НК да наложи на подсъдимия наказание доживотен затвор при усилено
строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит
тип. Моли да бъде зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан под
стража, веществените доказателства да се пазят до окончателното влизане в сила
на присъдата, а разноските по делото да се възложат на подсъдимия. По отношение
на гражданския иск предявен от майката, смята същия за доказан по основание и
по размер.
Гражданският
ищец К.И.А. поддържа гражданския иск и иска да бъде уважен, защото е останала
сама, а е на осемдесет години.
Служебният защитник на подсъдимия
Е.Б. в хода на съдебните прения моли подсъдимият да бъде признат за виновен, но
не по повдигнатото обвинение, а по чл.124 от НК. Излага подробно аргументите си,
акцентирайки на факта, че подсъдимият не е искал настъпването на тежките
последици. Моли за определяне на наказание в размер около средния предвиден за
това деяние, като бъде приспаднато и задържането му по делото.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият Б. заявява, че разбира в какво е обвинен, но не се признава за
виновен, тъй като само е ударил шамари на пострадалата Г.И.. Според него
пострадалата Г.И. преди това е била бита и дори съблечена до кръста, но това не
го е сторил той. В хода на досъдебното производство подсъдимият се е възползвал
от правото си да не дава обяснения, но в хода на съдебното следствие дава обяснения
няколко пъти и активно сочи доказателства, които според него биха доказали
тезата му. В защитната си реч изразява
съгласие с изложеното от неговия адвокат. Добавя, че е бил изнервен от Г.,
защото цяла вечер я е търсил и когато накрая я намерил, тя вместо да каже, че е
виновна, започнала да му крещи и да вика. Сочи, че не е целял убийство и не е
искал да я убива. Смята, че във всяко семейство има скандал и просто е виновен,
че е избухнал. В последната си дума подсъдимият Б. моли съда за нормално и
адекватно наказание, но за това което е извършил, а не в което е обвинен.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Б. бил осъждан многократно
за извършени престъпления от общ характер - по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, по
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл.343б ал.1 от НК, по чл.150 предл.1 от НК, по чл. 152 ал.1 т.2 от НК, по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл.216 ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.215 ал.2 т.4 от НК вр. чл.29 ал.1 от НК, като за
тях са му налагани различни наказания -
пробация /включително пробационни мерки безвъзмезден труд в полза на
обществото и поправителен труд/, глоба, лишаване от право да управлява МПС,
лишаване от свобода с изпитателен срок, както и неколкократно ефективно
наказание „лишаване от свобода“. Било му определено общо наказание за част от
осъжданията му от две години и осем месеца лишаване от свобода, което той
изтърпял на 10.06.2013 година. Също така изтърпял и определено общо наказание
от 4/четири/месеца лишаване от свобода на 05.10.2013 година.
След
излизането си от затвора подсъдимият Б. не се завърнал да живее със съпругата
си, тъй като междувременно тя заживяла на съпружески начала с брат му, който се
грижел за нея и за децата на подсъдимия. Подсъдимият Б. не бил доволен от това,
но после свикнал с мисълта, че брат му
се грижи за жена му и за децата му. Той не се развел със съпругата си, но заживял
на съпружески начала с пострадалата Г.И.Х.. Подсъдимият и пострадалата се
установили в къща на ***** Жилището било общинско и се ползвало от свидетеля М.И.
- брат на пострадалата Г.И.Х., който бил познат в квартала с прякора „Гьоча“. Подсъдимият
обичал да играе на ротативки в казината, като често губел пари, но понякога и
печелел. Покрай него пострадалата също започнала да играе на ротативки.
Отначало печелела, но после и тя започнала да губи. Двамата започнали заедно да
ходят по казина, защото им харесало като развлечение. Понякога залагали вещи,
за да имат пари да играят на машинките,
а домът им бил изключително бедно обзаведен.
На
25.09.2015 г. вечерта пострадалата Г.И.Х. отново излязла с подсъдимия Е.Б., за
да играят на ротативки в игрална зала. Подсъдимият взел на заем 50 лв. от негов
познат И., заедно с пострадалата минал през бензиностанция, където заредил газ
за 5 лв. и му останали две банкноти по 20лв. и една от 5лв., които сложили в
пепелника на колата. Двамата отишли до игрална зала „Куинс“, която се намирала
на площад „Освобождение“ в гр.Шумен с лек автомобил „****“ с рег.№ И., придобит
от подсъдимия по силата на нотариално заверен договор за покупко-продажба на
МПС от свид. И.Б.И., но нерегистриран в Пътна полиция след прехвърлянето. Подсъдимият
управлявал автомобила, като го спрял в близост до игралната зала и двамата с
пострадалата се отправили към нея.
Преди да влязат в игрална зала „Куинс“ двамата били
спрени от крупието - свидетелката В.С.С., която им поискала личните карти. Подсъдимият
Б. предоставил своята, а пострадалата Г.И.Х. казала, че е забравила нейната и
ще се върне до автомобила да я вземе, както и да вземе 45-те лева, които останали
в колата. На тази сцена станал свидетел и полицейският служител свид. Я.Г.,
който бил дежурен и обикалял района, като по това време бил спрял да говори с
двете крупиета свид. С. и свид. Й.. Подсъдимият останал в залата, зачакал
приятелката си да се върне с 45-те лева, за да поиграят на ротативки с тях, като
през това време му сервирали 100 мл. уиски с безалкохолна напитка, тъй като на
клиентите на казиното се сервирал безплатен твърд алкохол.
Тъй като минали 15-20 минути, без пострадалата Г.И.Х. да
се върне с парите, Б. се ядосал и помолил свидетелката В.С. да излезе навън и
да потърси Г.И.Х., за да разбере защо се бави. Свидетелката С. отишла до
вратата на долния изход на игралната зала, погледнала навън, но не видяла
никого, върнала се при подсъдимия и му казала, че отвън няма никого. Тогава и
той самият започнал да я търси - както пред залата, така и на паркинга. Влязъл
в казиното и поискал да видят на камерите къде е отишла Г.И., но управителя го
нямало и това не можело да стане в негово отсъствие.
Подс. Б. решил да сигнализира на телефон 112 и
в 23.39 часа се обадил на телефон 112, като обаждането му било поето от
Регионален център 112 – Варна. Той обяснил, че преди 15 минути е пратил
неговата „женска“ до колата да вземе пари, но тя е изчезнала и той направо е
откачил и смята, че нещо се е случило, че я търсят, но не могат да я намерят.
От телефон 112 се свързали с РУ - Шумен,
от където поискали подсъдимия да отиде в РУ – Шумен и това било предадено на Б..
Решил
да отиде до дома им да провери дали Г. не се е прибрала и се отправил към ул. „*****.
Когато се прибрал, не намерил пострадалата, но брат й свидетеля М.И. бил там и
той му казал, че сестра му е изчезнала. Накарал го да дойде с него да я търсят.
Свид. И. се качил в автомобила на подсъдимия и се насочили към игралната зала.
Двамата отишли отново в казиното, но нито пострадалата била там, нито
управителя на казиното, за да могат да прегледат камерите и това напрегнало още
повече подсъдимия.
Подсъдимият
се запътил към РУ – Шумен и пред сградата видял свид. Я.Г., на когото обяснил,
че пострадалата е изчезнала, а свид. Г. се върнал с него към казиното и
обиколили района около него заедно, но не открили пострадалата Г.И.Х.. След
това свид. Г. се върнал към районното управление, а подсъдимият така и не подал
официално сигнал в РУ – Шумен за изчезването на пострадалата. При завръщането
си в РУ, свид. Г. споделил със свой колега за търсенето на пострадалата и
научил от него, че момиче с подобно описание е минало покрай сградата на РУ –
Шумен в посока площад „Кристал“. Свид. Г. се обадил на свид. В.С. и й казал да
предаде на Е. ако се върне, че приятелката му е някъде по центъра.
Раздразнен, че не може да намери пострадалата, той
потеглил заедно със свид.И. с автомобила си в посока площад „Кристал“, като
междувременно спукал предна лява гума. Около 00.30 часа на 26.09.2015г. движейки
се по бул. „Славянски“ Б. подминал свид. И.И. и свид. С.С., служители при ОД на
МВР гр.Шумен, които изпълнявали служебните си задължения в района на площад „Кристал“
по контрол на пътния трафик. В момента в който подсъдимият Б. ги подминал и предприел
маневра завой наляво в посока ул. „Климент Охридски“, двамата служители видели,
че предната лява гума на автомобила на Б. е спукана и се движи по джанта. Това
ги накарало да последват веднага автомобила на Б., като го застигнали до
сградата на Областната управа на гр.Шумен. Подали му сигнал, при което
обвиняемият спрял вляво на пътното платно. При извършената проверка полицейските служители установили, че Б. е
неправоспособен водач, че управлява технически неизправен автомобил и тъй като лъхал
на алкохол решили да го тестват с техническо средство. Подсъдимият Б. отказал
теста с алкотест-дрегер и му бил издаден талон за изпращане на медицинско
изследване в МБАЛ - Шумен за даване на кръвна проба. Подсъдимият бил
превъзбуден, напрегнат и притеснен от търсенето на приятелката си и от
полицейската проверка, споделил че я търси, че се е обаждал на телефон 112 и
дори поискал и от тях помощ. В изпълнение на служебните си задължения, органите
на ОД-МВР - Шумен му съставили и акт за установяване на административно
нарушение АУАН №032239 от 26.09.2015г.
за това, че кара неизправно МПС, че е неправоспособен, че отказва алкохолна
проба, че автомобила е без технически преглед и че не е използвал обезопасителен
колан. На свидетеля М.И. бил съставен АУАН № 032593 от 26.09.2015г., тъй като при
проверката се оказало, че той е без документи за самоличност.
След приключване на проверката Б. и И. били освободени,
но заради техническа неизправност - спуканата гума на автомобила, същият бил
изоставен паркиран на улицата.
Подсъдимият
Б. и свидетеля И. се насочили пеш отново към игрална зала „Куинс“. Отново
посетили игралната зала и свидетелката С. съобщила на подсъдимия, че свид. Г. е
видял Г.И.Х. около хотел „Мадара“. Подсъдимият Б. и свидетеля И. се отправили в
посока хотел „Мадара“, тъй като решили да отидат до дома им на ул. „*****
В
момента в който двамата са намирали пред входната врата на дом №*****“, подсъдимият
видял, че Г.И.Х. идвала от горната страна на същата улица. Свид. И. влязъл в
двора на къщата, за да отиде до тоалетна по нужда, а подсъдимият се насочил
нагоре по улицата към пострадалата. Когато я достигнал, започнал да и се кара, като
вече започнал да върви в нейната посока надолу по улицата към дома им.
Пострадалата също му отвръщала на висок глас. Свидетелят И. чувал разправията
на висок глас, но не било ясно и побързал да излезе на входната врата, за да
види какво става, защото от там имало пряка видимост. Свидетелят Е.Л., живущ ***
също чул силния шум и излязъл на терасата си. Видял подсъдимият Е.Б. и
пострадалата Г.И., които вървели надолу по улицата в посока към дома им и се
карали за пари и комар – той и държал сметка защо не му дава пари, питал я къде
са парите и я наричал с нецензурни изрази, включително „Курва“, „Курво, ще те
смачкам“. Тя също му крещяла, че повече няма да му дава пари за машинки и комар.
Подсъдимият много се ядосал, че пострадалата не признава вината си, че му е
взела парите и го е оставила сам в игралната зала и с един удар в областта на
главата я съборил на земята, след което я наритал с крака. Хванал я за яката на
блузата й и започнал да я влачи и дърпа на една страна по земята. Подсъдимият я
удрял с ръце и я ритал с крака с голяма сила и интензитет в областта на
крайниците и по торса, включително докато е паднала и продължил да я тегли и влачи
по земята, хващайки я в областта на врата, за косата или за блузата. Удрял я
със серия от удари с крак в гръдния кош, с юмрук в лице и в гръдния кош. Хванал
я за лицето и с крак я удрял в гръдния кош и й нанасял още удари с ръка по
лицето и гръдния кош. Когато била на земята, предимно я ритал в областта на главата и гръдния кош. Междувременно
пострадалата, в опит да успокои подсъдимия, хвърлила 45-те лева, за които се
карали, но той дори не забелязал. От влаченето за яката широката мръснобяла
плетена блуза на дупки - тип туника се
изхлузила оваляна в есенни листа на улицата и пострадалата останала по сутиен. Свидетелят
И. през цялото време стоял на входната врата на дома им с пряка видимост към
ставащото, но тъй като се страхувал, че подсъдимия може и него да набие, не
посмял да го спре, стоял и гледал, като само еднократно извикал „Какво правиш?
Ще я убиеш!“.
Освен
свид. И. и свид. Л., свидетел станал и А.Д., живущ ***, който през прозореца си
видял и чул голяма част от побоя на подсъдимия над пострадалата и на
26.09.2015г. в 02.00 часа се обадил на телефон 112, като сигнализирал за побой
извършван от мъж над момиче в гр.Шумен, на ул. Раковски в близост до стария
кожен диспансер. Сигнала е бил приет от Регионален център 112 – Варна, от
където го предали на РУ – Шумен в 02.03
часа. Дежурният в РУ – Шумен изпратил на място екип от служители на РУ – Шумен
- свидетелите В. и А..*** свид. В. и свид. А. установили, че на входната врата
пред дом №** б на ул. „*****“ има свлечена жена, която била мокра по тялото и
главата и по сутиен и до нея стояли прави свид.И. и подс. Б.. Подсъдимият казал
на полицаите „Ето я курвата. Цяла вечер я търся. Заради нея ми взеха книжката“,
както и че е излязла с пари, а сега ги нямало и питал пострадалата „Къде са
парите“. Осветявайки пострадалата с фенерче полицаите преценили, че е по-добре
да я огледат на по-светло. Подсъдимият Б. имал желание проверката да приключи
по-бързо и казал на свидетеля И. да вкара вътре пострадалата. Свид. И. помогнал
на пострадалата Г.И. да влезе в къщата и я оставил на едно легло. Полицаите
обаче не си тръгнали и поискали да влязат в къщата. Подсъдимият се опитал да
възпрепятства по-нататъшната проверка, но след като бил заплашен със задържане,
започнал да им съдейства и ги допуснал в къщата.
Вътре
в къщата двамата полицаи възприели, че пострадалата е наранена, че пъшка и
стене от болка и трудно говори, макар че успяла да си каже ЕГН-то и затова преценили, че е в тежко състояние,
излезли навън и свид. А. съобщил на дежурния в ОД на МВР - Шумен, като му казал,
че следва да изпрати лекарски екип с линейка. В същото време в 02.15 часа
свидетеля М.И. се обадил на телефон 112 и сигнализирал за жена на 51 години в
тежко състояние, като поискал линейка. В това време свид. В. отново влязъл в
стаята и служителката от 112 разговаряла и с него и разбрала, че полицейският
екип вече е извикал линейка чрез дежурния в РУ – Шумен, след което описала
сигнала и при тях, като посочила, че на място има патрул на МВР. През цялото
време на телефонния разговор се чували стоновете и охкането от болка на
пострадалата Г.И.Х..
Медицинският екип от Спешна помощ пристигнал на адреса в
02.28 часа. Лекарят свид. И.И. прегледал
пострадалата И., изразил съмнение, че има счупени ребра и преценил, че тя
следва да бъде хоспитализирана. Подсъдимият Б. се възпротивил, като казал, че няма
нужда от това, че тя се прави, че има проблем с алкохола и че редовно се прави,
че не е добре. Подсъдимият дълго време упорито настоявал пострадалата да не
влиза в болница и дори и поднесъл фиша на спешна помощ, за да напише, че
отказва да бъде хоспитализирана. Пострадалата обаче не подписала отказ от
лечение. Полицаите и медиците настоятелно убеждавали подсъдимия, че следва да
позволи Г. Г.И.Х. да се хоспитализира и когато той осъзнал, че нито ще може да
убеди пострадалата да откаже лечение, нито полицаите и медиците да си тръгнат, сам
я взел на ръце и я качил в линейката и в 02.55 часа линейката отпътувала за
болницата.
В
03.00 часа пострадалата Г.И.Х. била откарана в Спешно отделение на МБАЛ – Шумен,
където била приета веднага в шокова зала. Била прегледана от дежурния лекар В.П.,
който установил, че същата е в тежко общо състояние и неадекватна предвид
нанесените й травми. При извършения преглед лекаря установил гръдна травма със
съмнение за пневмо хемоторакс, множество фрактури на ребрата в ляво и дясно.
Предвид констатираното е извикан и дежурен реаниматор, но въпреки предприетите
реанимационни мероприятия Г.И.Х. издъхнала.
В това време полицейският екип от свид. В. и свид. А. по
разпореждане на дежурния отишли до болницата, за да проверят състоянието на
пострадалата и пристигайки там разбрали, че е починала. Съобщили това
обстоятелство на дежурния и по разпореждане на дежурния веднага се върнали на
местопроизшествието за да го запазят. Подсъдимият още докато бил в болницата,
бил поканен да придружи полицаите до РУ - Шумен.
При
огледа на улицата били намерени и приобщени като веществени доказателства чехлите
на пострадалата които били на 42 метра един от друг и между тях имало следа от
влачене и трите банкноти – 2 по 20 лева
и 1 от 5 лева. При огледа на дома на ул.***** №** б била открита и иззета оваляната
в есенни листа блуза на пострадалата.
Видно
от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза по писмени данни:
При огледа и аутопсията на Г. Г.И.Х. – 51 г. е било установено: Съчетана
травма: Тежка гръдна травма: счупване на всички десни ребра (І до ХІІ ребро по
лопатковата линия и от І до Х ребро по мишничната линия); счупване на левите
ребра (от І до ІV ребро до гръдната кост и от І до Х ребро по задната мишнична
линия); счупване на гръдната кост, контузия на белите дробове, разкъсване на
плеврите около счупените ребра, двустранен хемо-пневмоторакс (излив на кръв и
въздух в гръдната кухина), подкожен емфизем на двете гръдни половини (навлизане
на въздух в кожа и подкожие), кръвонасядания около счупванията; Травма на
крайниците: счупване на лявата ключица във външния й край; счупване на горния
край на лявата раменна кост, кръвонасядания около счупванията; Други травми:
ограничени кръвонасядания на меките черепни обвивки челно; множество пръснати,
вкл. и дълбоки охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците;
Тежка степен на алкохолно опИ.е: наличие на 2.70‰ етилов алкохол в кръвта и
2.73‰ – в урината. Всички травматични увреждания са били причинени по общия
механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети и според експертите са
могли да бъдат причинени при удари с юмруци, ритници и др.п., при
притискане/стъпване с крак върху гръдния кош, като морфологията на уврежданията
доказва, че те са резултат на силни и много силни удари с твърди предмети. Описаните
при аутопсията на Г. Г.И.Х. мекотъканни и костни травми дават възможност да заключат,
че те са причинени в един неголям времеви интервал. Становището на вещите лица,
е че тежестта на гръдната травма при Г. Г.И.Х. с много бързо развилите се преки
и тежки усложнения (контузия на белите дробове, разкъсване на плеврата с
подкожен емфизем, двустранен хемопневмоторакс) категорично доказват, че тези
увреждания са несъвместими с живота и оказването на своевременна медицинска
помощ не би могло да предотврати настъпилия летален изход. Експертите
заключават, че на практика в разглеждания случай е била оказана своевременна
лекарска помощ, но без възможност да се избегне фаталния край. Инцидентът е
станал около 02.00 ч., линейката е била повикана в 02.22 ч., когато все още
кръвното налягане е било нормално, но сърдечната дейност – вече учестена
(начало на шока). В 03.00ч. пострадалата е постъпила в приемно спешно
отделение, но вече с ниско кръвно налягане, защото шокът бързо е прогресирал и
е бил в невъзвратимата си фаза. В 03.35 ч. е регистриран смъртния изход. Според
съдебните медици причината за смъртта на Г. Г.И.Х. е тежката гръдна травма,
довела до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Между установените
механични увреждания и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена връзка. Описаните
тежки и множествени травматични увреждания на гръдната клетка – двустранни
счупвания на ребра по няколко линии, довели до контузия на белите дробове,
пневмо- и хемоторакс (излив на кръв и въздух) и дифузен подкожен емфизем според
експертите налагат извода, че смъртта на Г.И.Х. е била неизбежна и е настъпила
сравнително бързо – в рамките на 1,5-2 часа.
Изложената фактическа обстановка съдът
счита за установена въз основа на: обясненията на подс. Е.Б., дадени в хода
на съдебното следствие на 07.12.2016г., на 26.01.2017г. и на 07.02.2017г., от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели – свид. В.С. и свид. Д.Й. – крупиета в
игрална зала „Куинс“, свид. Я.Г. – полицейски служител който се включил в
търсенето на пострадалата заедно с подсъдимия, свид. З.Г. – леля на
пострадалата и сестра на гражданския ищец, свид. М.И. - брат на пострадалата и очевидец на извършване
на престъплението, както и показанията и дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281 ал.1 от НПК в хода на съдебното
следствие, свид. А.Д. и свид Е. – Л. – очевидци на извършване на
престъплението, свид. В.В. и свид. А.А. – екипа от полицейски служители, които
първи са посетили местопроизшествието и са извикали линейка, свид И.И. и свид. С.С.
- служители при ОД на МВР гр.Шумен, които изпълнявали служебни задължения в
района на площад „Кристал” по контрол на пътния трафик, свид. Н.С. и свид.А.К.
– полицейски служители от РУ – Шумен, които са участвали в първоначалните
оперативно-издирвателни мероприятия, но не са извършвали действия по
разследването, свид. Г.В. – квартален полицай за ул. „*****” по време на
извършване на деянието и към настоящия момент, свид. И.И. – лекаря, който е бил
в екипа на пристигналата линейка от спешна помощ, свид. Г.Л., медицинската
сестра, която от екипа на пристигналата линейка от спешна помощ, свид. П.К. –
шофьора на линейката, пристигнала на сигнала за ул. „*****” №**б, свид. В.Т. – лекаря,
който е приел в Спешно отделение на МБАЛ – Шумен пострадалата в шокова
зала и е извикал дежурния реаниматор, свид.
Р.Б. и свид. К.К. – съседи на подсъдимия и пострадалата, свид. И.И., който е
продал лекия автомобил „****“ с рег.№ И. на подсъдимия с нотариално заверен
договор за покупко-продажба на МПС, от проведената очна ставка между подсъдимия
Б. и свид. М.И., от заключението на експертизите събрани в хода на досъдебното
производство – от заключението на съдебно – медицинска експертиза на веществени
доказателства № 84/27.10.2015 г.
изготвена от вещи лица Й.Й. и В.В., приложена на листи 101–103 от ДП, от
заключението на експертиза Протокол № 16/ДНК - 198 -15 от 28.03.2016 г. на вещо
лице Д.К., приложена на листи 107 – 112 от ДП, от заключението на
съдебно-психиатричната експертиза за освидетелстване на лицето М.С.И.,
изготвено от д-р С.В.Н. - експерт психиатър при ШОС от 09.04.2016 г., приложена
на лист 114 - 119 от ДП, от заключението на съдебно-химическата експертиза № 181 от
05.10.2015г, приложена на лист 123 от ДП, по отношение на кръвна проба иззета
от Е.М.Б., от заключението на съдебно-химическата експертиза № 179 от
05.10.2015 г. на лист № 130 от ДП по отношение на проба урина, иззета от Г. Г.И.Х.,
от заключението на съдебно-химическата експертиза № 180 от 05.10.2015 г. на
кръвна проба, иззета от Г.И.Х., приложена на лист 1** от ДП, от заключението на
съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп на вещо лице Галин
Вачков, приета по делото без изслушването му, тъй като същият е починал, от
заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
изготвена от вещи лица д-р Р. и д-р В., приложена на листи 291-**0 от съдебното
дело, производство № 2/2011 г. по описа
на ОДП – Шумен, от заключението на комплексната съдебно психиатрична и
психологическа експертиза по отношение на подсъдимия Е.Б., изготвена от вещи
лица С.Н. и Е.Д., приложена на листи 194-206 от съдебното дело и от
заключението на допълнителната комплексна съдебно психиатрична и психологическа
експертиза по отношение на подсъдимия Е.Б., изготвена от вещи лица С.Н. и Е.Д.,
приложена на листи 464-477 от съдебното дело, от заключението на
съдебно-техническата експертиза на вещо лице В.Г., приложено на листи 260-261
от съдебното дело, всички приети от съда като пълни, обосновани и компетентно
дадени, както и от приобщените писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство, както и от предявените веществени
доказателства на основание чл.284 от НПК по делото и възпроизведените от
веществените доказателства дискове - звукови, графични и видеофайлове в хода на
съдебното следствие.
Безспорно се установи по делото
от обясненията на подсъдимия и от показанията на свид.И., че подсъдимият и
пострадалата са ходели често по игрални зали, за да играят на машинки, че
понякога са печелели, но напоследък по-често губели пари, както и че са
залагали вещи от дома им, за да имат пари да играят, поради което домът им
преди деянието бил изключително бедно обзаведен. От показанията на свид. З.Г. и свид. М.И. се установява,
че в дома на Г. Г.И.Х. е имало битова техника, но всичко това било заложено, за
да могат подсъдимия и пострадалата да ходят по игрални зали. Обстоятелството,
че подсъдимия и пострадалата са обичали да играят на ротативки в игралните зали
и че са залагали понякога вещите си, за да имат пари се установява по безспорен
начин и от обясненията на самия подсъдим в хода на съдебното следствие.
От
показанията на свид. Я.Г. – полицейски служител, който е бил дежурен в
процесната нощ и минавайки пред игрална зала Куинс се е заговорил със свид. В. С.
и свид. Д.Й. – крупиета в игрална зала Куинс, както и от показанията на
последните се установява безспорно, че
на 25.09.2015г. около 23.00 часа подс. Е. Б. и пострадалата Г.И.Х. са отишли в
игрална зала Куинс, но при проверката на входа се оказало, че пострадалата няма
лична карта и тя казала, че ще се върне до колата, да вземе личната си карта и
пари, че не се е завърнала, а подсъдимият се притеснил и изнервил и пратил
първо крупието да я търси, а после излязъл и той да я търси. От показанията на
свид. Г. се установява, че пред игралната зала и подсъдимия и пострадалата са
заваляли говора, а момичето дори е залитало и той е останал с впечатление, че и
двамата са употребили алкохол. От неговите показания се установява и че когато Б.
е отишъл до РУ - Шумен, свидетеля е бил отвън и е говорил с него за това, че
пострадалата е изчезнала, като свид. Г. се върнал с него към казиното и
обиколили района около него заедно, но не открили пострадалата Г.И.Х.. От
показанията на крупиетата безспорно се установява, че подсъдимият три пъти се е
връщал после в залата да провери дали Г. е била там, като първия път бил сам и
после вече е бил със свид.М.И.. Установява се също така, че е искал да прегледа
видеозаписите от камерите пред казиното, но тъй като управителят е отсъствал и
не си е вдигал телефона, когато са му звъняли, не е могъл да изгледа записа. От
показанията на двете свидетелки безспорно се установява, че на Б. е бил
сервиран твърд алкохол - уиски и безалкохолно, когато е седнал в залата, защото
на играещите в залата безплатно се сервира твърд алкохол. От възпроизведените в
съдебно заседание видеофайлове от игралната зала от процесната вечер се вижда,
че подсъдимият Б. е пил от сервирания му твърд алкохол. Показанията на
свидетелите Г., Й. и С. за тези обстоятелства се потвърждават и от обясненията
на подсъдимия Б. дадени в хода на съдебното следствие. В съдебно заседание са
възпроизведени всички файлове съдържащи се на диск изпратен от РЦ – 112 – Варна
/л. 250 от съдебното дело/ касаещи процесния случай. От файл *********.wav и
файл *********.bmp, възпроизведени в съдебно заседание, се установява, че в
23.39 часа, подсъдимият Б. се е обадил на телефон 112 и обаждането му е било поето
от Регионален център 112 – Варна. Той обяснил, че преди 15 минути е пратил „женската”
си до колата да вземе пари, но тя е изчезнала и той направо е откачил и смята,
че нещо се е случило. От телефон 112 се свързали с РУ - Шумен, от където поискали подсъдимия да
отиде в РУ – Шумен и това е обяснено на Б.. От показанията на свид. И.И. и
свид. С.С., служители при ОД на МВР гр.Шумен, които изпълнявали служебните си
задължения в района на площад „Кристал“ по контрол на пътния трафик, съдът
установи по несъмнен начин, че около 00.30 часа на 26.09.2015г. подсъдимият се е движил по бул. „Славянски” в
посока от Община – Шумен към Храм „Св. Три светители” със спукана предна лява
гума на автомобила - по джанта,
проверката осъществена от двамата и обстоятелството че са съставили на водача Б.
АУАН №032239 от 26.09.2015г. за това, че
кара неизправно МПС, че е неправоспособен, че отказва алкохолна проба, че
автомобила не минал ГТП и че не е използвал обезопасителен колан, а на пътника
свид. М.И. - АУАН № 032593 от 26.09.2015г., за това, че не представя документи
за самоличност. От снимка №4 от фотоалбум към протокол за оглед на л.а. „****”
от 26.09.2015г. се установява по
безспорен начин, че лява предна гума на лекия автомобил липсва и колата е по
джанта. От показанията на двамата свидетели също се установява, че подсъдимият
бил превъзбуден, напрегнат и притеснен от търсенето на приятелката си и от
полицейската проверка. Показанията на двамата свидетели относно употребата на
алкохол от страна на Б. и съставения от тях акт за отказ за изследване за
алкохол кореспондират с показанията на свид. С., свид. Й., свид. Г. в тази
насока и поради това съдът прави категоричния извод, че подсъдимият е употребил
малко количество твърд алкохол преди процесното деяние, което обаче е било
достатъчно да снижи задръжките му и способностите му за контрол на гнева и агресията.
Самият подсъдим не отрича, че му е бил сервиран алкохол в казиното и че е пил
от него, както и че е пил бира в ранната вечер. В тази насока е и заключението
на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, според която
към момента на деянието, от субективните преживявания на Б. и споделеното от
свидетелите същият е бил вероятно в състояние на алкохолно повлияване, лека
степен, от обикновен тип опИ.е.
От
показанията на свидетеля Е.Л., живущ *** безспорно се установява, че
подсъдимият Е.Б. и пострадалата Г.И. се карали за пари и комар – той и държал
сметка защо не му дава пари, питал я къде са парите и я наричал с нецензурни
изрази, включително „Курва“, „Курво, ще те смачкам“, както и че тя също му
крещяла, че повече няма да му дава пари за машинки и комар. Свидетелят
възприел, че подсъдимият се ядосал силно и с един удар в областта на главата я
съборил на земята, след което я наритал с крака, че я е хванал в областта на
врата и косата за яката на блузата й е
започнал да я влачи и дърпа на една страна по земята. В синхрон с
неговите показания са и показанията на друг очевидец на деянието – свидетеля А.Д.,
живущ ***, който през прозореца си видял и чул голяма част от побоя. От
показанията му и от възпроизведените в съдебно заседание файл *********.bmp и
файл *********.wav, съдържащи се на диск изпратен от РЦ – 112 – Варна /л. 250
от съдебното дело/ касаещи процесния случай, безспорно се установява, че свид. А.Д.
на 26.09.2015г. в 02.00 часа се е обадил на телефон 112 и е сигнализирал за
побой извършван от мъж над момиче в гр.Шумен, на ул. Раковски в близост до
стария кожен диспансер, като сигнала е бил приет от Регионален център 112 –
Варна, от където го предали на РУ – Шумен
в 02.03 часа. От неговите показания се установява, че подсъдимият е
удрял с ръце и ритал с крака пострадалата с голяма сила и интензитет в областта
на крайниците и по торса, включително докато е паднала, както и че я е теглил и
влачил по земята за косата; че я е удрял със серия от удари с крак в гръдния
кош, с юмрук в лице и в гръдния кош; че я е хванал за лицето и с крак я удрял в
гръдния кош и й нанасял още удари с ръка по лицето и гръдния кош; че когато
била на земята, предимно я ритал в
областта на главата и гръдния кош. Свидетеля Е.Л. и свидетеля А.Д. са
незаинтересовани и безпристрастни и техните показания се кредитират изцяло от
Шуменския окръжен съд, защото са припокриващи се и взаимно допълващи се, а
освен това са в синхрон и със заключението на комплексната съдебно-медицинска
експертиза по делото. В синхрон с тях са и показанията на свид. М.И., в частта
им в която твърди, че прибирайки се в
дома им на входната врата на двора с подсъдимия са забелязали силует в
далечината нагоре по улицата и подсъдимият решил, че това е пострадалата и
тръгнал към нея; че в това време той влязъл набързо до тоалетната в двора,
която била без врата и от там чувал караница на висок глас, но не чувал ясно;
че бързо излязъл на входната врата и видял подсъдимия и пострадалата да се
карат прави, а после видял да я събаря с удар на земята и да й нанася удари с
крака и ръце по тялото и главата; че я хванал в областта на врата и косата, и
започнал да я влачи по земята в посока дома им; че през цялото време стоял на
входната врата на дома им с пряка видимост към ставащото, но тъй като се
страхувал от подсъдимия, че и него може да набие, не посмял да го спре и само
стоял и гледал и единствено по едно време му подвикнал „Какво правиш? Ще я
убиеш.“ Тук следва да се отбележи, че показанията на свидетеля М.И. се
кредитират лимитивно само в тези части в
които той не се отклонява при всички свои разпити и когато в тези части
показанията му кореспондират с други доказателства. Затова ШОС кредитира и
показанията му относно състоянието на майка му, за което свидетелства и свид. З.Г.;
както и относно съвместния живот на подсъдимия и пострадалата – че са живяли
заедно в неговия дом, че са се карали често, че са оставали без пари и са
залагали вещи и склонността им да се развличат с хазартни игри, защото за това
свидетелстват и свид. З.Г. и свид. Р.Б.. Макар и подробен и излишно
обстоятелствен за незначителни детайли и разпокъсан в мисълта и изказа, той е
последователен във всички свои разпити относно изложените до тук обстоятелства.
По отношение на кредитираните обстоятелства в показанията на свид. М.И. следва
да се отбележи, че дори и при очната ставка с подсъдимия Е. Б., той не се
отклони от тези си твърдения. Освен това от заключението на
съдебно-психиатричната експертиза по отношение на свид. М.И. също се
установява, че той страда от синдром на алкохолна зависимост /САЗ/. Тази
диагноза, както и състоянието на обикновена алкохолно опИ.е, лека към средна
степен към момента на деянието не са клинично основание да се обсъжда загуба на
годност да разбира свойството и значението на постъпките си и за тяхното
ръководене и той според вещото лице е
могъл да възприема и запаметява факти и обстоятелства свързани с деянието,
подробно и в тяхната логична цялост, още повече, че са емоционално наситени за
него. При освидетелствания И. според вещото лице е налице болестна зависимост
от алкохол, но тази диагностична оценка и особено степента на личностовата
промяна /лека/ не е клинично основание да се обсъжда загуба на годност да
разбира свойството и значението на постъпките си и за тяхното ръководене, което
го прави годен участник в процеса. Ето защо според съда показанията на свид. И.
не могат да се изключат изцяло от доказателствената маса и следва в частта в
която е неотклонен в твърденията си, щом
се припокрива с други доказателства -
тези части да се кредитират. Именно в този смисъл съдът кредитира изложените по
горе части от показанията му.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза л.260-261 от съдебното дело
безспорно се установява, че разстоянието от местото, посочено от свидетеля А.Д.,
т.е. от северния и западен прозорец на сградата в имота на ул. „Раковска” №**
до мястото на което свидетеля сочи, че се е развил инцидента е около 10 м. От
западния и северния прозорец има видимост към улицата в около 40 м. Срещу
сградата, от другата страна на улицата има осветително тяло. От северния и
западен прозорец на сградата на ул. Раковска №** няма видимост към имота на ул.
„Раковска” №** б. Разстоянието от мястото, на което се е намирал свидетеля М.И.
*** б, до мястото на което се е развил инцидента е около 40 м. И има директна
видимост. В тази посока има две осветителни тела и съгласно справка на Община –
Шумен осветителните тела към 25/26.09.2015г. са работели и няма вертикална
сигнализация /указателни табели/ които да ограничават видимостта в двете
посоки. От заключението на тази експертиза, съдът приема за безспорно
установено, че свидетеля А.Д., намирайки се в дома си през северния и западен
прозорец е имал пряка видимост към мястото на извършване на деянието, а
свидетеля М.И. намирайки се пред входната дворна врата на ул. „*****” №** б
също е имал пряка видимост към мястото на деянието. В тази насока е и писмото
от Община – Шумен – л.246 от съдебното дело, от което е видно, че в участъка от
№50 до №**б на ул. „*****” в гр.Шумен има 7 дървета, а пред дом №** – 4 бр.
дървета към 25/26.09.2015г. и преди тази дата е извършено периодично кастрене,
както и че в участъка от №50 до №** б на ул. „*****” в гр.Шумен има 3 бр.
осветителни тела към 25/26.09.2015г., а пред дом №** няма осветителни тела към
тази дата. Също така от писмо на Община
– Шумен находящо се на л.248 от съдебното дело се установява, че няма поставени постоянна вертикална и хоризонтална
сигнализация на ул. „*****” в гр.Шумен в
участъка от дом №50 до дом № **б в гр.Шумен към дата 25.09.2015г. Тези писма са
безспорно доказателство наред със заключението на съдебно-техническата
експертиза, за това, че видимостта за свидетелите Д. и И. от техните позиции не
е била ограничена от корони на дървета, от липсващо улично осветление или от
хоризонтална или вертикална маркировка.
Така
обсъдените доказателства са в синхрон и с протоколите от оглед на
местопроизшествие на ул. „Г С. Раковски” и от дома на ул. „*****” №**б
изготвени на 26.09.2015г. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие на ул. „Г. С. Раковски”
като обект №3 е описана и иззета плетена блуза бежова на цвят с полепнали по
нея сухи листа. При предявяване на това веществено доказателство – обект №3в в
хода на съдебното следствие, тя беше предявена като плетена блуза и разпозната
от подсъдимия като дрехата, с която Г. е била облечена вечерта. По снимките от
фотоалбума към огледния протокол се вижда, че по улицата има нападали сухи
есенни листа. При огледа на местопроизшествие
на ул. „*****” са били открити и описани чехлите на пострадалата, разпознати от
подсъдимия при предявяване на веществените доказателства, като носени вечерта
от пострадалата. В протокола за оглед е описано, че между двата чехъла описани
като обект №1 и обект №2 има видима следа от провлачване с дължина около 42
метра. Били намерени и описани и 2 банкноти по 20 лв. и 1 банкнота от 5 лв.
също на различни места на улицата – описани като обект №3. Тези банкноти са разпознати
от подсъдимия при предявяване на веществените доказателства, като банкнотите,
които останали след зареждането на колата с газ за 5 лв. и които са част от взетия от него заем от 50 лв. от
неговия познат И.. От тези писмени
доказателства съдът прави категоричния извод, че пострадалата е била влачена по
улицата докато е била облечена с мръснобялата плетена блуза на дупки – тип
туника и именно затова по нея са останали сухи листа, че влаченето е продължило
не по-малко от 42 метра, защото такова е разстоянието между двата чехъла и
описаната следа от провлачване между тях и че пострадалата при влаченето в опит
да успокои подсъдимия му е хвърлила банкнотите и те са останали на улицата. Тъй
като когато отиват на сигнала свид.А. и свид.В. виждат вече пострадалата
свлечена пред дом № ** б без блуза и по сутиен, а свид.Л. сочи, че подсъдимия е
дърпал пострадалата и за яката, то съдът приема, че блузата, която е достатъчно
свободна и широка, тип туника се е изхлузила от тялото на пострадалата при
влаченето й по улицата. Обстоятелството, че не се установява кой точно е внесъл
блузата в къщата и я е поставил на едно
от леглата не е от значение за изясняването на механизма на нанасяне на
травматичните увреждания по тялото на пострадалата.
Съдът
кредитира изцяло показанията на полицейските служители свид. В. и свид. А., от
които се установява, че те са били
изпратени на сигнал на ул. „*****“ и са установили, че на входната врата на
двора пред дом №** б на ул.***** има свлечена жена с мокра коса и тяло и по
сутиен и до нея стояли прави свид.И. и подс. Б.. Установява се също така, че
осветявайки пострадалата с фенерче полицаите преценили, че е с охлузвания по
тялото и ще е по-добре да я огледат вътре в къщата и че свидетеля И. я е
внесъл вътре в къщата и й помогнал да легне на леглото. От техните
показания недвусмислено се установи, че подсъдимият се е опитвал първоначално
да осуети щателна проверка, включително и влизането им в къщата след
пострадалата, като дори казал на полицаите че нямат право да влизат в къщата,
но като видял че не може да ги убеди, започнал да съдейства. В тази част
показанията им кореспондират и с обясненията на подсъдимия. От възпроизведените
файлове съдържащи се на диск изпратен от РЦ – 112 – Варна /л. 250 от съдебното
дело/ касаещи процесния случай - файл *********.wav и файл *********.bmp, се
установява, че на 26.09.2015г. свидетеля М.И. се е обадил на телефон 112 и е сигнализирал за жена на 51
години в тежко състояние, като е поискал линейка. Служителката от 112
разговаряла и с намиращия се на място полицай свид. В., от когото разбрала, че
те вече са извикали линейка чрез дежурния в РУ – Шумен, след което описала
сигнала и при тях. През цялото време на разговора се чували стоновете и
охкането от болка на пострадалата Г.И.. От показанията на свид. В., свид. А. и
на спешния екип – свид. И.И. и свид. Г.Л. се установи безспорно, че след
прегледа на лекаря, който преценил че е възможно да има счупвания на ребра и следва
Г.И.Х. да се хоспитализира, подсъдимият Б. упорито настоявал да не се
хоспитализира, защото редовно се случвали такива неща, тъй като тя пиела
алкохол и се напивала, и се правела, че не е добре. Съдът приема за установено
по несъмнен начин показанията на тези свидетели, че пострадалата през цялото
време е стенела, охкала и пъшкала от болки и макар в началото да е успяла да
каже ЕГН-то си на полицаите и дори да се изправи при прегледа на лекаря, бързо
станала абсолютно неконтактна. Въпреки това подсъдимият дълго време продължавал
да настоява тя да не се хоспитализира и се опитвал да убеди и полицаите и
медицинския екип, че тя се прави, като дори мнението на лекаря не разколебало
опитите му и той даже поднесъл на Г.И.Х. фиша за спешна медицинска помощ, за да
подпише отказ от хоспитализация, което обаче тя не е направила. Без значение е
дали е била изнемощяла от травмите или не е желаела да подпише, от значение е
обстоятелството, че подсъдимият е положил усилия Г.И.Х. да не се лекува. Безспорно
се установи от тези свидетели, че когато в крайна сметка е осъзнал, че няма да
може да убеди нито полицаите, нито медиците, нито пострадалата, че това състояние е нормално за
нея, той сам на ръце я е занесъл до линейката.
В
синхрон с обсъдените доказателства е заключението на комплексната
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, от което се установява, че:
При огледа и аутопсията на Г. Г.И.Х. – 51 г. е било установено: Съчетана
травма: Тежка гръдна травма: счупване на всички десни ребра (І до ХІІ ребро
по лопатковата линия и от І до Х ребро по мишничната линия); счупване на левите
ребра (от І до ІV ребро до гръдната кост и от І до Х ребро по задната мишнична
линия); счупване на гръдната кост, контузия на белите дробове, разкъсване на плеврите
около счупените ребра, двустранен хемо-пневмоторакс (излив на кръв и въздух в
гръдната кухина), подкожен емфизем на двете гръдни половини (навлизане на
въздух в кожа и подкожие), кръвонасядания около счупванията. Травма на
крайниците: счупване на лявата ключица във външния й край; счупване на
горния край на лявата раменна кост, кръвонасядания около счупванията. Други
травми: ограничени кръвонасядания на меките черепни обвивки челно;
множество пръснати, вкл. и дълбоки охлузвания и кръвонасядания по лицето,
тялото и крайниците (виж схемите). Тежка степен на алкохолно опИ.е: наличие на
2.70‰ етилов алкохол в кръвта и 2.73‰ – в урината; Според експертите всички
травматични увреждания са причинени по общия механизъм на удари с или върху
твърди тъпи предмети, като могат да бъдат причинени при удари с юмруци, ритници
и др.п., при притискане/стъпване с крак върху гръдния кош и морфологията на
уврежданията доказва, че са резултат на силни и много силни удари с твърди
предмети. Получените увреждания при Г.И.Х. са в различни анатомични области,
като при нанасянето на ударите пострадалата би могла да бъде права, легнала и
седнала. Ударите са нанасяни както перпендикулярно, така и под ъгъл спрямо
контузените области, като има и данни за влачене на пострадалата на земята
(множество ожулвания по издадени части на тялото и крайниците отпред и отзад на
тялото). Кръвонасяданията по горните крайници (напр. китката на дясната ръка)
могат да бъдат и защитни, т.е. получени при вдигната за предпазване ръка/ръце. Експертите
са категорични, че няма медицински и морфологични данни за самонараняване, че малка
част от повърхностните увреждания могат да бъдат причинени и при падане на
земята от собствен ръст – напр. ожулванията по коленете, отчасти по лактите, но
те нямат връзка с настъпването на смъртта. Счупванията на десните ребра по две
линии и на 1-10 леви ребра са причинени от силни и наслагващи се удари и/или
притискане на гръдната клетка в предно-задно направление. При Г. Г.И.Х. има
наличие на тежка степен алкохолно опИ.е, но към долната граница на стойностите
и следователно преди получаване на тежките гръдни травми, пострадалата е
извършвала съзнателни движения, вкл. и с цел да се предпази. Експертите сочат,
че описаните при аутопсията на Г. Г.И.Х. мекотъканни и костни травми дават
възможност да се заключи, че те са причинени в един неголям времеви интервал. Експертите заключават, че тежестта на гръдната
травма при Г. с много бързо развилите се преки и тежки усложнения (контузия на
белите дробове, разкъсване на плеврата с подкожен емфизем, двустранен
хемопневмоторакс) категорично доказват, че тези увреждания са несъвместими с
живота и оказването на своевременна медицинска помощ не би могло да предотврати
настъпилия летален изход. В разглеждания случай е била оказана своевременна
лекарска помощ, но без възможност да се избегне фаталния край. Инцидентът е
станал около 02 ч., линейката е била повикана в 02.22 ч., когато все още
кръвното налягане е било нормално, но сърдечната дейност – вече учестена
(начало на шока). В 03.00 ч. Г. е постъпила в приемно спешно отделение, но вече
с ниско кръвно налягане, защото шокът бързо е прогресирал и е бил в
невъзвратимата си фаза. В 03.35 ч. е регистриран смъртния изход. При описаната при аутопсията находка вещите лица приемат,
че причина за смъртта на Г. Г.И.Х. е тежката гръдна травма, довела до дихателна
и сърдечно-съдова недостатъчност; Между установените механични увреждания и
настъпилата смърт има пряка причинно-следствена връзка; Описаните тежки и
множествени травматични увреждания на гръдната клетка – двустранни счупвания на
ребра по няколко линии, довели до контузия на белите дробове, пневмо-и хемоторакс
(излив на кръв и въздух) и дифузен подкожен емфизем налагат извода, че смъртта
на Г.И.Х. е била неизбежна и е настъпила сравнително бързо – в рамките на 1,5-2
часа. Експертите са категорични, че тежките външни и вътрешни травми на
гръдната клетка не могат да бъдат получени нито при спонтанно падане от
собствен ръст, нито от падане „на тялото върху чуждо тяло” и че подобни
увреждания са резултат на високо енергийна травма, каквато е побоя. При така
описаните травми и начина на настъпването им ШОС прави несъмнения и безспорен извод,
че тези травматични увреждания са настъпили именно в резултат на побоя на подсъдимия.
В
синхрон с изложените по-горе доказателства е и заключението на съдебно -
медицинската експертиза на веществени доказателства № 84/2015 г. от което се
установява, че човешка кръв обекти №№ 2 и 3а се доказва „В" аглутиноген и
не се доказва аглитинини. „В" аглутиноген се съдържа в кръвта на лица от
кръвна група „В/алфа/" и заедно с „А" аглутиноген в кръвта на лицата
от кръвна група АВ/0/, т.е. възможно е човешката кръв от тези обекти да
произхожда както от Г.И.Х. така и от Е.М.Б.. Резултатите от направените
изследвания дават основание да се посочи, че човешката кръв по обект №№ 3б
/черно - бяла рокля - туника/ е възможно да принадлежи на Г. Г.И.Х.. Видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по
метода на ДНК – профилирането, човешката кръв по обектите на експертизата с № 1
/ кръв — долнище анцуг/ и № 3 /нокти — дясна ръка на Г. Г.И.Х./ се определи ДНК
профил на лице от женски пол, който напълно съвпада с ДНК профила на Г. Г.И.Х.,
като вероятността този ДНК профил да е от друг индивид, освен от Г. Г.И.Х. е 1
на 770 510 000 000 000. Този резултат представлява категорично доказателство,
че кръвта по долнището на анцуг, както и клетъчния материал по ноктите на
дясната ръка на Г. Г.И.Х. произхождат от Г. Г.И.Х.. При изследване на клетъчния
материал от ноктите на лявата ръка на Г. Г.И.Х. се определя смес от клетъчен
материал от две лица /женски и мъжки пол/ в различно съотношение. Основната
част от клетъчния материал произхожда от Г. Г.И.Х.. Клетъчния материал на
лицето от мъжки пол не е в достатъчно количество за профилиране, но наличието
на минимално количество У алел в пол определящия маркер амелогени води до
извода, че в сместа от клетъчния материал по ноктите на лявата ръка на Г. Г.И.Х.
се открива минимално количество клетъчен материал от лице от мъжки пол. Според
ШОС наличието на кръв на пострадалата Г.И.Х. по долнището на анцунга на
подсъдимия Б. е още едно доказателство, че той е ритал подсъдимата.
Обясненията
на подсъдимия Б. в хода на съдебното следствие съдът кредитира частично.
Подсъдимият признава и факта на възникване на конфликта и караницата между него
и пострадалата и факта на нанасянето на шамари от негова страна.
Обстоятелството, че не признава целия побой, а твърди, че преди да я срещне е
била без блуза, само по сутиен и изглеждала бита, съдът възприема като резултат
от предприетата от него защитна теза. Обясненията на подсъдимия не се
кредитират по отношение на обстоятелството, че носейки пострадалата И., свид. М.И.
е паднал с нея върху водосточната шахта, на чийто капак се събирала вода, тъй
като никой от присъстващите в този момент двама полицейски служители – свид. В.
и свид. А. не свидетелства за подобно падане на шахта, а и заключението на
комплексната съдебно-медицинската експертиза по писмени данни е категорично,
че нараняванията на пострадалата не
могат да бъдат получени при падане върху твърд предмет. Не се кредитират и
обясненията му, че полицаите са питали пострадалата дали Е. и е нанесъл побоя,
но тя била казвала „Не, Е. не ме е бил”,
защото и двамата полицейски служители свид. В. и свид. А. не свидетелстват за
такова обстоятелство. Съдът не кредитира и обясненията му в частта, че са
липсвали бижутата на пострадалата, когато я е видял, защото само той твърди за
наличието на бижута непосредствено преди деянието и това твърдение е изолирано
от цялата доказателствена маса, а и свид. А. и свид. В. не свидетелстват за
такъв споделен проблем от страна на подсъдимия. Освен това при положение, че са
се развличали с хазартни игри и често са залагали битови вещи, вероятността да
са останали бижута у тях не е голяма. Не се кредитират и обясненията му, че линейката е дошла и си е
тръгнала, защото Г.И.Х. лично е подписала отказ от лечение, защото видно от
фиша на ЦСМП - Шумен, приложен на л.417
от съдебното дело, такъв отказ няма нанесен върху него, каквато е била
практиката в такива случаи, а и свид. И.И. – лекаря от екипа на пристигналата
линейка от спешна помощ, свид. Г.Л. -
медицинската сестра и свид. П.К. – шофьора на линейката, пристигнала на
сигнала за ул. „*****“ № ** б, както и полицейския екип на място от свид. А. и
свид. В. свидетелстват, че линейката е дошла и докато не са могли да вземат
пострадалата, предвид вербалната съпротива на подсъдимия Е. Б., те не са си
тръгнали. Няма как да се кредитират и обясненията на подсъдимия, че побоя
нанесен от трето лице е заснет на камери
„Самсунг” с отлично качество на бившия магазин, тъй като разпитан свид. К.К.,
който е стопанисвал този бивш магазин, твърди, че камерите били китайски от
най-евтините и от записите по принцип нищо не би могло да се види на повече от
20 м, а и качеството на записа било много ниско, но тези камери години преди
процесния случай не са работели. Поради това според съда няма как подсъдимият
дни преди деянието да е ходил да ги поправя, още повече да знае, че са много
качествени и маркови и възприема този довод като резултат от предприетата му
защитна теза. Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия в частта относно
оказваната от него финансова помощ на семейството на пострадалата, защото тези
твърдения са изолирани спрямо събраната доказателствена маса. Обстоятелството,
че когато Г.И.Х. е имала нужда от помощ на придружител, при операция на крака,
подсъдимият по негови данни е бил до нея и я е носил на ръце, от една страна не се установява с
никакви други доказателства, а от друга - е ирелевантно за поведението му
процесната вечер. Не се кредитират и твърденията на подсъдимия, че е носил на
гръб свид.И. процесната вечер когато са се прибирали последно до дома си,
защото бил неадекватен, тъй като нито полицейските служители дошли на место,
нито лекарският екип повикан на сигнала сочат подобно обстоятелство. Не се
кредитира и твърдението му, че не би могъл да измине разстоянието от игралната
зала до дома им за 20 минути, тъй като за живущите в гр.Шумен е ноторен факт,
че това разстояние може да се премине пеш и за по-малко време. Освен това
подсъдимият е в активна възраст, с нормално телосложение и според обясненията
му, няма заболявания на опорно-двигателния апарат. Развитата теза за нанесени
само два шамара от негова страна е била подета още от най-ранния етап на
разследването - пред свидетеля Н.С. подсъдимия Б. е казал, че е ударил на
пострадалата няколко шамара, като всеки мъж, като е бил афектиран, когото са оставили, а пред свидетеля А.К. е
споделил, че е бил ядосан, затова че го е оставила в казиното а е взела е
парите и не се връща при него, както и че е споделил, че е ударил на
пострадалата Г.И. два шамара, като нормален мъж в семеен скандал и че не я е
бил много. Всички тези обяснения съдът възприема, като резултат от изградената
защитна теза, създадена през призмата на диссоциалното личностово разстройство,
с което се характеризира личността му.
В
подкрепа на изложеното е и заключението на комплексната съдебно психиатрична и
психологическа експертиза по отношение на подсъдимия Б., от което се
установява, че Е.М.Б. страда от Диссоциално личностово разстройство по МКБ Х,
което и психично разстройство в широк смисъл на думата. Личностовите
разстройства, представляват „дълбоко вкоренени и трайни модели на поведение,
които се проявяват с негъвкави реакции към широк кръг от лични и социални
ситуации. Те отразяват крайни или значими отклонения от начина по който средния
индивид в една култура възприема, мисли, чувства и особено общува с другите”.
Специфично за протичането им е началото в детството или юношеството, тяхната
устойчивост във времето и проявлението на съответния поведенчески модел при
различни ситуации. Личностовите разстройства водят до изразен личен дисстрес
и/или социални проблеми. Според експертите към момента на деянието Б. е бил
вероятно в състояние на алкохолно повлияване, лека степен, от обикновен тип опИ.е.
Базисните му годности за разбиране и ръководене на поведението му, в смисъла на
чл. 33 от НК не са били качествено променени и той е бил в състояние да разбира
и ръководи поведението си. Експертите заключават че няма данни за специфично
емоционално състояние, което да е довело до стеснение или промяна на съзнанието
му и за стеснение на съзнанието му – за състояние на физиологичен афект. В
мотивирането на действията му преживяванията са изводими от ситуацията и са
адекватни на реактивността му, съответна описаната личностова дисхармония,
модулирани и от алкохола. Налице е несъответствие между поведението му и
съществуващите социални норми, а именно безразличие към чувствата на другите;
изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, права и
задължения; невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки че
няма затруднения в установяването им; крайно ниска поносимост на фрустрация и
нисък праг на отключване на агресивни реакции, вкл. и физическо насилие;
неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит,
особено от наложени наказания: изразена склонност да се обвиняват другите или
да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт и
т.н. Описаните от вещите лица дисхармонични личностови особености /емоционална
незрялост, лабилност, скъсен диапазон на емоционалните преживявания, нисък
фрустрационен праг, агресивна предиспозиция и др./ и влиянието на алкохола, според
тях предполагат снизен самоконтрол и са го улеснили при извършване на
инкриминираното деяние, като едновременно с това рискът от последвали в бъдеще
агресивни действия остава висок. Експертите не намират клинични аргументи, за
да обсъждат психологични правни критерии за нарушени психични годности и затова
заключават, че е бил със запазени годности да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си в смисъла на чл. 33 от НК. Това за
вещите лица налага извода, че няма пречки подсъдимият да е могъл да предвиди
последиците от своите действия. Наред с това детайлите в субективните му описания
не са характерни за интензивен или стръмно нарастващ афект към този момент. Те
са напълно в контекста на обичайната му реактивност. Не се откриват мисловни
нарушения, нито затруднения в преработването на информацията на мисловно ниво,
и въпреки конкретната ситуация той е имал добри възможности за преценка на
прогнозата от подобно поведение. Има повърхностност на емоционалните
преживявания и изразено скъсен диапазон на емоционалните преживявания, като те
остават обвързани единствено с неговите желания и интереси, при липса на
емоционален резонанс към околните, включително и най-близките. Не са налице
белези „разстройство на волевата способност за овладяване на реакциите в
рамките на привичното поведение на човека”. Налице е дисхармония в личностовата
сфера, което предполага особености в поведението и реактивността, вкл. и „на
волевата способност” но те нямат болестен характер. От заключението на
допълнителната съдебно психиатрична и психологическа експертиза, след събиране
на всички доказателства по делото, се установява, че и след съобразяване на
новите данни, вкл. дадените неколкократно показания от подсъдимия Е.Б.,
отсъстват основания за промяна в заключението. Допълнително събраните
свидетелски показания, експертни заключения от вещи лица и обясненията на
подсъдимия Е.Б. са в подкрепа на извода, че същият страда от диссоциално
личностово разстройство /по МКБ Х/, че
при осв. Б. базисните годности за разбиране и ръководене на поведението му, в
смисъл на чл. 33 от НК не са били качествено променени, поради което същият е
бил в състояние да разбира и ръководи поведението си. Отново сочат, че в мотивирането на действията му
преживяванията са изводими от ситуацията и са адекватни на реактивността му,
съответна на описаната личностова дисхармония, модулирани и от алкохола. При
осв. Б. отсъстват данни за специфично емоционално състояние, което да е довело
до стеснение или промяна на съзнанието му – критериите за състояние на
физиологичен или патологичен афект не са покрити. Независимо от това, неговите
личностови особености, които предполагат снизен самоконтрол са го улеснили при
извършване на инкриминираното деяние, като едновременно с това рискът от
последвали в бъдеще агресивни действия остава висок. Отново не намират
аргументи, за да обсъждат психологични правни критерии за нарушени психични
годности – бил със запазени годности да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо него и да ръководи постъпките и в смисъла на чл. 33 от НК и
е могъл да предвиди последиците от своите действия. Допълват, че особеностите
на интеракциите между него и пострадалата може да се обсъждат в контекста на
характерните им взаимоотношения, като включват по-богата експресия на
афективните преживявания, без това да е категорично свързано с някакво особено
афективно състояние. Наред с това детайлите в субективните му описания не са
характерни за интензивен или стръмно нарастващ афект към този момент. Те са
напълно в контекста на обичайната му реактивност. В допълнителните сведения не
се откриват мисловни нарушения, нито затруднения в преработването на
информацията на мисловно ниво, и експертизата приема, че той е имал добри
възможности за преценка на прогнозата от подобно поведение. От субективно
споделените допълнителни обяснения, остават на мнение, че не са налице белези
за „разстройство на волевата способност за овладяване на реакциите в рамките на
привичното поведение на човека” и при него се установява дисхармония в
личностовата сфера, което предполага особености в поведението и реактивността,
но тя няма болестен характер. Според съда, израз именно на тази дисхармония е
опита да осуети полицейската проверка, дори и с вербална агресия, но когато
вижда, че не може - омеква и съдейства. Същото се отнася и за опита да откаже
полицаите, медицинския екип и пострадалата, за това да се хоспитализира, но
когато осъзнава, че няма да успее да ги убеди, сам на ръце занася пострадалата
до линейката. Закъснялото съдействие на органите на полицията и на медицинския
екип обаче няма никакво значение относно преценката за поведението му,
включително и като съдействие на органите на наказателното производство.
Очевидно е, че подсъдимият съдейства тогава когато вече е осъзнал, че не може
да промени решението – било то на полицаите, било то на медицинския екип. Само
навременната помощ на полицаите и своевременното съдействие за лечението на И.
би било релевантно и би го ползвало като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Също така от показанията на свид. Р.Б., живущ на втория етаж на
къщата на ул. „*****“ № ** б се установява, че подсъдимият е имал склонност към
агресия, защото дори по незначителен повод като това свид. Б. да си вземе
собствената флашка от дома им, подсъдимият го ударил с юмрук по окото. От
показанията на свид. З.Г. също се установява, че подсъдимият Б. е имал
склонност към агресия и е имал склонност да използва физическа сила, като е
ударил по врата втория съпруг на гражданския ищец К.А., а също и че е заплашвал
че ще ги убие всички, включително и че е заплашвал пострадалата, че ако повиши тон, ще я убие. Тези показания също са в синхрон със заключението
на комплексната съдебно-психиатрична експертиза и допълнителната
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се
намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Е.М.Б. при условията на
опасен рецидив, умишлено и с особена жестокост е умъртвил 51-годишната Г.И.Х.,
бивш жител ***, на 26.09.2015г., с което
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер, наказуемо по основание чл.116 ал.1 т. 6 пр.4 и т.12 пр.1 вр. чл.115
от НК вр. чл.29 ал.1 б."б" от НК от НК, защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността и гарантиращи правото на живот;
* от обективна
страна подсъдимият чрез своите действия умишлено е умъртвил пострадалата
Г.И.Х.: От назначената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза се установява,
че смъртта на пострадалата
Г.И.Х. се дължи на тежката гръдна травма, довела до дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност. Констатирани са
множество травматични увреждания съставляващи съчетана травма: Тежка гръдна травма: счупване на
всички десни ребра (І до ХІІ ребро по лопатковата линия и от І до Х ребро по
мишничната линия); счупване на левите ребра (от І до ІV ребро до гръдната кост
и от І до Х ребро по задната мишнична линия); счупване на гръдната кост,
контузия на белите дробове, разкъсване на плеврите около счупените ребра, двустранен
хемо-пневмоторакс (излив на кръв и въздух в гръдната кухина), подкожен емфизем
на двете гръдни половини (навлизане на въздух в кожа и подкожие),
кръвонасядания около счупванията. Травма на крайниците: счупване на лявата
ключица във външния й край; счупване на горния край на лявата раменна кост,
кръвонасядания около счупванията. Други травми: ограничени кръвонасядания на
меките черепни обвивки челно; множество пръснати, вкл. и дълбоки охлузвания и
кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците. Между установените механични
увреждания и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена връзка. Описаните
тежки и множествени травматични увреждания на гръдната клетка – двустранни
счупвания на ребра по няколко линии, довели до контузия на белите дробове,
пневмо- и хемоторакс (излив на кръв и въздух) и дифузен подкожен емфизем сочат,
че смъртта на Г.И.Х. е била неизбежна и е настъпила сравнително бързо – в
рамките на 1,5-2 часа.
-
посочените травматични увреждания са получени в резултат на многобройните удари
с ръце и крака, на ритниците на подсъдимия Б. към тялото на Г.И.Х., както и при
влаченето и дърпането й по земята; Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни, всички травматични увреждания по тялото на
пострадалата са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи
предмети и могат да бъдат причинени при удари с юмруци, ритници и др.п., при
притискане/стъпване с крак върху гръдния кош, като морфологията на уврежданията
доказва, че те са резултат на силни и много силни удари с твърди предмети. Получените
увреждания при Г.И.Х. са в различни анатомични области, като при нанасянето на
ударите пострадалата би могла да бъде права, легнала и седнала. Ударите са
нанасяни както перпендикулярно, така и под ъгъл спрямо контузените области,
като има и данни за влачене на пострадалата на земята (множество ожулвания по
издадени части на тялото и крайниците отпред и отзад на тялото). Кръвонасяванията
по горните крайници (напр. китката на дясната ръка) могат да бъдат и защитни,
т.е. получени при вдигната за предпазване ръка/ръце. Според експертите
категорично няма медицински и морфологични данни за самонараняване, защото
подобни по тежест и разположение травми не могат да бъдат причинени при
самонараняване. Само ожулванията по коленете и отчасти по лактите могат да
бъдат причинени и при падане на земята от собствен ръст, но те според вещите
лица нямат връзка с настъпването на смъртта. Експертизата не изключва
категорично при извършване на индиректен сърдечен масаж като част от реанимационните
действия да се е стигнало до счупването на гръдната кост и/или на 1-4 леви
ребра до левия й ръб, но това според тях е по-скоро теоретично допускане, тъй
като лекарите са диагностицирали преди това счупените ребра и гръдната травма,
а реанимационните мероприятия били провеждани от опитен реаниматор. Отделно от
това вещите лица наблягат в съдебно заседание и на факта, че не могат да бъдат
обяснени със сърдечния масаж счупванията на десните ребра по две линии и на
1-10 леви ребра, които са причинени от силни и наслагващи се удари и/или
притискане на гръдната клетка в предно-задно направление. В този смисъл
Шуменският окръжен съд приема категорично, че при реанимацията на пострадалата
дори и да й е правен сърдечен масаж, то той е бил в лявата гръдна област отпред
и би засегнал 1, 2, 3 и 4 ребро, а счупените десни ребра отпред и отзад и 5-10
леви ребра безспорно не биха могли да са в резултат на сърдечен масаж. ШОС
обаче намира, че всички наранявания са били причинени именно от подсъдимия,
защото още в показанията на свидетелите – А., В., И.И. и Л. се съдържат данни
за констатирани счупени ребра в лявата страна при прегледа на лекаря от екипа
на линейката. Такива обяснения дава в хода на съдебното следствие и подсъдимия Б.
– л.221 от съдебното дело „Лекарят който дойде, почна да преглежда Г.. Докато
той преглеждаше Г. имаше някакви съмнения за счупени ребра от лявата
страна.“ Според вещите лица преди
получаване на тежките гръдни травми, пострадалата е извършвала съзнателни
движения, вкл. и с цел да се предпази. Всички мекотъканни и костни травми са
причинени в един неголям времеви интервал. Експертите заключават, че няма
никакви свидетелски и медицински данни, за наличието на предхождащо счупване на
лявата ключица, каквото твърди подсъдимия. На практика в разглеждания случай е
била оказана и своевременна лекарска помощ, но без възможност да се избегне
фаталния край. Инцидентът е станал около 02.00 ч., линейката е била повикана в
02.22 ч., когато все още кръвното налягане е било нормално, но сърдечната
дейност – вече учестена (начало на шока). В съдебно заседание експертите
обясняват, че инцидентът е станал около 02:00 часа, а е прегледана около 02:30
часа, според обективни медицински показатели, отразени във фиша на Бърза помощ
и тогава тя е с учестена сърдечна дейност и нормално кръвно налягане, което
експертите обясняват със защитна реакция на организма - да се учести сърдечната
дейност, за да се компенсира налягането с цел съхраняване на живота. В това състояние
тя е могла да стане при прегледа на свид. И.И. и да си каже ЕГН-то на
полицейските органи, макар по всичко да
личи че много я боли. Това състояние обаче е краткотрайно и вече в болницата
пострадалата е с ниско кръвно, което не може да се компенсира от все
по-учестяваща се сърдечна дейност, и следва да се сподели категоричния извод на
съдебните лекари по СКМЕПД, че вече е бил в ход един комплексен шок, като към
03:00 часа, когато постъпва в спешно отделение на болницата, шока вече влиза в
необратимата си фаза, много бързо започва да влошава сърдечна дейност и в 03:03
часа вече е с единични дихателни движения, без пулс на големите артерии, т.е. в
животозастрашаващо състояние, което изисква реанимация - обдишване, сърдечен
масаж и т.н. и се работи по алгоритъма за животозастращаващи състояния. Малко
след това в 03.35 часа е последвало регистрирането на смъртния изход,
независимо от реанимационните мероприятия. Тежките
външни и вътрешни травми на гръдната клетка не могат да бъдат получени нито при
спонтанно падане от собствен ръст, нито от падане „на тялото върху чуждо тяло”.
Подобни увреждания са резултат на високо енергийна травма. В този смисъл съдът
намира, че именно такава високо енергийна травма описват като цялост
свидетелите очевидци Е.Л., А.Д. и М.И.. В съдебно заседание експерта д-р Р. обяснява,
че констатирания алкохол в кръвта на пострадалата е играл роля на анестетик,
като обезболяване на травмите и това според ШОС обяснява и показанията на свид.
Л. и свид.Д., че тя не се е предпазвала от побоя. Приеманото от пострадалата Г. Г.И.Х.
лекарството Нордипин 5 мг дневно не взаимодейства с алкохол и няма противопоказания
за съвместно приемане и се изключва приемът на лекарството Нордипин 5 мг дневно
да повлияе на настъпването на смъртта при Г. Г.И.Х.. По тези съображения изцяло
се отхвърлят доводите на подсъдимия и на неговия защитник, че травмите по
тялото на пострадалата не са от удари от страна на подсъдимия, а са от падане
на свид.И. с нея върху водосточна шахта, от падане по улицата преди срещата му
с нея, от побой преди това от неизвестно лице, от сърдечен масаж, от
медикаментите, които е приемала или от алкохола, който е употребила и т.н. и
тези доводи се отхвърлят от ШОС като несъстоятелни и непочиващи на
доказателствата по делото.
- квалификацията по
т.6 предл.4-то от ал.1 на чл.116 от НК е налице, тъй като подс. Б. е нанесъл
множество удари със значителна сила с ръце
и крака, с ритници, което е било обективно годно да причини смъртта на
пострадалата. Подсъдимият е проявил изключителна ярост и ожесточеност към
пострадалата, като се има предвид многобройността на травматичните увреждания,
сочещи на многобройност на нанесените
удари по отношение на жертвата – удар в
областта на главата, с който я е съборил на земята, ритници с крака по торса в
областта на ребрата, влачене и дърпане по земята, удари с ръце и ритане с крака
с голяма сила и интензитет в областта на крайниците и по торса, включително
докато е паднала; употребявал серия от удари с крак в гръдния кош, с юмрук в
лице и в гръдния кош; хващал я за лицето и с крак я удрял в гръдния кош и й
нанасял още удари с ръка по лицето и гръдния кош; когато била на земята,
предимно я ритал в областта на главата и
гръдния кош. Според ШОС се касае за нанесени силни удари със силно поразяващо
действие в жизнено важни органи – в областта на гърдите, където се намират
сърцето и белия дроб. Съобразно съдебната практика особена жестокост е външна
характеристика на убийството, чрез която се отразяват субективните качества на
дееца. Този квалифициращ признак е налице в случая, защото по интензитет
изпълнителната дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на смърт и
сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна
ярост, ожесточение и отмъстителност. Броят на нанесените удари и тяхната сила,
поведението на дееца по време на убийството и след него - с опитите да отклони
лечението на пострадалата и да осуети влизането й в болница, според съда
формират категорично наличието на признака с особена жестокост.
- т.е. чрез своите действия подсъдимият противоправно е
лишил от живот пострадалата Г.И.Х.; подсъдимият е въздействал пряко и
непосредствено върху пострадалата, по начин да причини увреждания, които водят
до летален изход; с действията си на 26.09.2015г. подсъдимият е причинил
биологичната смърт на Г.И.Х.; между нанесените от подсъдимия удари и настъпилата
смърт на пострадалата е налице пряка причинно-следствена връзка, тъй като в
резултат именно на тези наранявания е настъпила смъртта на пострадалата в 03.35
часа на 26.09.2015г.;
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице; Видно от заключенията на назначената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и допълнителна комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза подс. Е. Б. страда от
Диссоциално личностово разстройство по МКБ Х, което и психично разстройство в
широк смисъл на думата. Към момента на инкриминиране на деянието, същият е бил
вероятно в състояние на алкохолно повлияване, лека степен, от обикновен тип опИ.е.
Същият е бил в състояние да разбира и ръководи поведението си. Обективните
описания на поведението на осв. Б. и субективните му преценки, към момента на
деянието, не водят до извод за състояние на физиологичен афект. В мотивирането
на действията му преживяванията са изводими от ситуацията и са адекватни на
реактивността му, съответна описаната личностова дисхармония, модулирани и от
алкохола. Налице е несъответствие между поведението му и съществуващите
социални норми, а именно безразличие към чувствата на другите; изразена и
постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, права и задължения;
невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки че няма
затруднения в установяването им; крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък
праг на отключване на агресивни реакции, вкл. и физическо насилие; неспособност
за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от
наложени наказания: изразена склонност да се обвиняват другите или да се
измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт и т.н. Отсъстват
данни за специфично емоционално състояние, което да е довело до стеснение или
промяна на съзнанието му – критериите за състояние на физиологичен афект не са
покрити. Описаните дисхармонични личностови особености /емоционална незрялост,
лабилност, скъсен диапазон на емоционалните преживявания, нисък фрустрационен праг,
агресивна предиспозиция и др./ и влиянието на алкохола, според експертите
предполагат снизен самоконтрол са го улеснили при извършване на инкриминираното
деяние, като едновременно с това рискът от последвали в бъдеще агресивни
действия остава висок. Експертите не намират клинични аргументи, за да обсъждат
психологични правни критерии за нарушени психични годности и затова заключават,
че е бил със запазени годности да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си в смисъла на чл. 33 от НК. Отсъстват
данни и за стеснение на съзнанието му – за състояние на физиологичен афект.
Това за вещите лица налага извода, че няма пречки подсъдимият да е могъл да
предвиди последиците от своите действия. Наред с това детайлите в субективните
му описания не са характерни за интензивен или стръмно нарастващ афект към този
момент. Те са напълно в контекста на обичайната му реактивност. Не се откриват
мисловни нарушения, нито затруднения в преработването на информацията на
мисловно ниво, и въпреки конкретната ситуация той е имал добри възможности за
преценка на прогнозата от подобно поведение. Има повърхностност на
емоционалните преживявания и изразено скъсен диапазон на емоционалните
преживявания, като те остават обвързани единствено с неговите желания и
интереси, при липса на емоционален резонанс към околните, включително и
най-близките. Не са налице белези „разстройство на волевата способност за
овладяване на реакциите в рамките на привичното поведение на човека”. Налице е
дисхармония в личностовата сфера, което предполага особености в поведението и
реактивността, вкл. и „на волевата способност” но те нямат болестен характер. Заключението
на допълнителната съдебно психиатрична и психологическа експертиза, след
събиране на всички доказателства, установява, че и след съобразяване на новите
данни, вкл. дадените неколкократно показания от подсъдимия Е.Б., отсъстват
основания за промяна в изводите им. Напротив допълнително събраните свидетелски
показания, експертни заключения от вещи лица и обясненията на подсъдимия Е.Б.
са в подкрепа на изводите направени в основната експертиза. При тези данни от
експертизите ШОС приема, че подс. Е. Б. е бил в състояние точно и правилно да
възприема и запаметява фактите и обстоятелствата случили се към момента на
деянието и свързани с него, и би могъл да ги възпроизведе в обясненията си
относно случилото се, при желание от негова страна. Поради това съдът приема,
че не възникват основания за обсъждане на някакъв тип особено емоционално
състояние, кореспондиращо с понятието физиологичен афект или афект на емоция и
към момента на извършване на деянието, подс. Б.
е бил способен да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти от заобикалящата го действителност, имащи значение по делото - т.е. той е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
- квалификацията по т.12
предл.1-во от ал.1 на чл.116 от НК, тъй като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК, тъй като подс. Б. е извършил
настоящото престъпление, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, и поне за едното
от тях изпълнението не е отложено при условията на чл.66 от НК, а именно: С
присъда по НОХД №
1939/2010 г. на РС - гр.Шумен, в сила от 13.04.2014г. за извършено на
19.11.2010г. в гр.Шумен престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК е
осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг
режим на изтърпяване. На основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.2 от НК е
присъединено към така определеното наказание общо наказание лишаване от свобода
и глоба в размер на осемстотин лева. На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1
от НК е определено общо наказание измежду наказанията по НОХД № 555/2007 г. на
ШРС в сила от 03.01.2008 г., по НОХД № 1828/2007 г. на ШРС в сила от 14.03.2008
г., по НОХД № 1608/2007 г. на ШРС в сила от 03.04.2008 г. и по НОХД № 1725/2008
г. на ШРС в сила от 19.03.2009 г., като е определено общо наказание до най-тежкото
от тях - две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване. С присъда по НОХД № 1247/2011г. на РС Шумен в сила от
24.11.2011г., за това че от м.януари до края на м. март 2011г. извършил продължавано
престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК е осъден на
наказание лишаване от свобода със срок от четири месеца при първоначален строг
режим. На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК е определено най -
тежкото от определените наказания с
предходните осъждания в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим. Това общо наказание от две години и осем месеца
лишаване от свобода е изтърпяно на 10.06.2013 година. По ЧНД № 291/2013 г. на
ВПРС и в производство по чл. 306, ал.2 вр. с ал.1 т.2 от НПК при извършена
кумулация са определени две групи за общо осем умишлени престъпления от общ
характер като е определена и група общо наказание от четири месеца лишаване от
свобода при строг режим на изтърпяване. Определеното общо наказание от
4/четири/месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 05.10.2013 година. Съдът не обсъжда
наличие на рецидив по б.”а”, поради липсата на такова обвинение.
* от субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия с внезапно сформиран, но пряк
умисъл – подс. Б. е предвиждал конкретните увреждания на телесната
неприкосновеност в областта на гръдния кош, съзнавал е общественоопасния
характер на своето деяние, като е искал настъпването на съставомерния резултат – смъртта на
пострадалата; подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал те
да настъпят. Обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл множество и серия силни
удари с ръце и крака към гръдния кош на пострадалата – където се намират жизненоважни
органи като сърце и бял дроб, обуславя извода, че подсъдимият е искал
настъпването точно на постигнатия от деянието му резултат. Той е действал съзнателно
и е бил абсолютно наясно, че ще я лиши от живот; Умисълът на дееца е включвал
именно лишаване от живот, тъй като той е действал с множество и силни удари с
голяма сила и интензитет върху жизнено-важна част от тялото на пострадалата и
така, че целеният резултат да бъде постигнат, т.е. да бъде умъртвена жертвата.
В този смисъл е Решение №687/92г. по н.д.№702/92г. на ІІн.о.. В този смисъл е и
константната практика на ВС и ВКС, съобразно която, за умисъла се съди от
средствата с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването – жизнено важни центрове и органи на тялото, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата, от поведението на дееца и от
други обстоятелства - ППВС №2/57г., Р №417/2002г. на ІІн.о., Р.№116/13.05.1999г.
на Ін.о., Р №168/96г. на ВК на ВС, Р №40/96г. на Ін.о., Р.№413/69г. на ІІн.о.,
Р.№73/94г. на І.н.о., Р.№2/88г. на Ін.о. Дори да се приемеше, че подсъдимия,
наред с целения резултат е предвиждал, че може да настъпи смъртта на пострадалата,
но се е отнасял безразлично към това, като го е допускал, то тогава деянието
пак би било умишлено, но при евентуален умисъл. В настоящият случай обаче,
съдът приема, че с описаните по горе множество и по серии силни интензивни
удари с крака, ръце и ритници, насочвайки се към гръдната област на
пострадалата, подсъдимият Б. е знаел, че ще повреди ребрата и белия дроб на Г.И.Х.
и е искал именно това – да я лиши от живот;
- по
развитите по-горе съображения съдът приема, че подсъдимият Б. не е извършил
деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата Г.И.Х.
с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, тъй като обстоятелството,
че пострадалата е оставила сам в игралната зала, взела е 45-те лева от колата и
не се е завърнала при него е житейски нормална ситуация и не е противозаконно
действие на пострадалата спрямо подсъдимия.
- по
развитите по-горе съображения съдът приема, че подсъдимият Б. не е извършил
деянието по непредпазливост като форма на вина; за да се обсъжда такава форма
на вина е необходимо не само декларативно несъгласие с резултата, а обоснована
от гледище на дееца увереност, че този резултат няма да настъпи, поради
действието на някакви годни неутрализиращи фактори; напротив в настоящият
случай подсъдимият е действал с упоритост – нанасяйки многобройни удари,
включително на серии, с ръце, с крака, с ритници. При насочването на
многобройни удари в гръдната област на пострадалата със сила и агресия, до
такава степен, че да се счупят всички десни ребра отпред и отзад и всички леви
ребра отпред, то няма как да се приеме, че подс. Б. е могъл да разчита на
някакви годни неутрализиращи фактори, освен на обикновената случайност, че
смъртта на Г.И.Х. няма да настъпи. Поради това се отхвърля категорично искането
на защитата деянието на подсъдимия да се квалифицира по чл.124 от НК.
Като причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимия,
следва да се отбележи преди всичко незачитането на чуждата телесна
неприкосновеност и живота и здравето на хората, както и подценяване на правно
защитени интереси на човешката личност.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на
факта, че се касае за посегателство срещу телесната неприкосновеност на човека,
здравето и живота му. Обстоятелството, че са нанесени множество силни удари и
серии удари с крака, ръце, с ритници, както и това че подсъдимият е правил опит
да осуети и полицейската проверка и хоспитализацията на пострадалата, дават
основание на съда да направи извод, че процесното деяние се отличава с
изключително висока степен на обществена опасност.
- степента на обществена опасност
на подсъдимия: от данните за личността му: Подсъдимият Е.М.Б. е роден
на ***г***, български гражданин, със средно образование. Към момента на
деянието бил безработен. Подсъдимият е женен и има две деца от брака си, но
след излизането му от затвора през 2013 година се оказало че жена му е заживяла
с брат му на семейни начала и брат му се грижел за издръжката на жена му и
децата му. Подсъдимият не се е развел със съпругата си, но заживял на семейни
начала с пострадалата Г.И.Х. и живял с нея до смъртта й. Подсъдимият Е.Б. бил
осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер - по чл.343в,
ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл.343б ал.1 от НК, по чл.150 предл.1 от НК, по чл. 152 ал.1 т.2 от НК, по чл.343б ал.2 вр.
ал.1 от НК, по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.215 ал.2 т.4 от НК вр.
чл.29 ал.1 от НК, като за тях са му налагани различни наказания - пробация /включително пробационни мерки
безвъзмезден труд в полза на обществото и поправителен труд/, глоба, лишаване
от право да управлява МПС, лишаване от свобода с изпитателен срок, както и
неколкократно ефективно наказание „лишаване от свобода“. Било му определено
общо наказание за част от осъжданията му от две години и осем месеца лишаване
от свобода, което той изтърпял на 10.06.2013 година. Също така изтърпял и
определено общо наказание от 4/четири/месеца лишаване от свобода на 05.10.2013
година. От заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа
експертиза по отношение на подсъдимия Б., се установява, че Е.М.Б. страда от
Диссоциално личностово разстройство по МКБ Х, което и психично разстройство в
широк смисъл на думата. Личностовите разстройства, представляват „дълбоко
вкоренени и трайни модели на поведение, които се проявяват с негъвкави реакции
към широк кръг от лични и социални ситуации. Те отразяват крайни или значими
отклонения от начина по който средния индивид в една култура възприема, мисли,
чувства и особено общува с другите”. Специфично за протичането им е началото в
детството или юношеството, тяхната устойчивост във времето и проявлението на
съответния поведенчески модел при различни ситуации. Личностовите разстройства
водят до изразен личен дисстрес и/или социални проблеми. Към момента на
инкриминиране на деянието, от субективните преживявания на Б. и споделеното от
свидетелите същият е бил вероятно в състояние на алкохолно повлияване, лека
степен, от обикновен тип опИ.е. Базисните му годности за разбиране и ръководене
на поведението му, в смисъла на чл. 33 от НК не са били качествено променени,
поради което същият според вещите лица е бил в състояние да разбира и ръководи
поведението си. Според тях обективните описания на поведението на Б. и
субективните му преценки, към момента на деянието, не дават валидни аргументи
да приемем наличие на състояние на физиологичен афект. В мотивирането на
действията му преживяванията са изводими от ситуацията и са адекватни на реактивността
му, съответно на описаната личностова дисхармония, модулирани и от алкохола. Били
са констатирани несъответствие между
поведението му и съществуващите социални норми, а именно безразличие към
чувствата на другите; изразена и постоянна безотговорност и игнориране на
социалните норми, права и задължения; невъзможност за поддържане на трайни
взаимоотношения, въпреки че няма затруднения в установяването им; крайно ниска
поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, вкл.
и физическо насилие; неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука
от миналия опит, особено от наложени наказания: изразена склонност да се
обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите,
довели лицето до конфликт и т.н. Според вещите лица при Е.Б. отсъстват данни за
специфично емоционално състояние, което да е довело до стеснение или промяна на
съзнанието му – критериите за състояние на физиологичен афект не са покрити.
Независимо, че при Е.Б. към момента на деянието не са покрити критериите за
физиологичен афект, подробно описаните дисхармонични личностови особености
/емоционална незрялост, лабилност, скъсен диапазон на емоционалните
преживявания, нисък фрустрационен праг, агресивна предиспозиция и др./ и
влиянието на алкохола, които предполагат снизен самоконтрол са го улеснили при
извършване на инкриминираното деяние, като едновременно с това рискът от
последвали в бъдеще агресивни действия остава висок. Експертите не намират
клинични аргументи, за да обсъждат психологични правни критерии за нарушени
психични годности и затова заключават, че е бил със запазени годности да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в
смисъла на чл. 33 от НК. Според тях отсъстват данни и за стеснение на
съзнанието му – за състояние на физиологичен афект. Това за вещите лица налага
извода, че няма пречки подсъдимият да е могъл да предвиди последиците от своите
действия. Наред с това детайлите в субективните му описания не са характерни за
интензивен или стръмно нарастващ афект към този момент и са напълно в контекста
на обичайната му реактивност. Не се откриват мисловни нарушения, нито
затруднения в преработването на информацията на мисловно ниво, и въпреки
конкретната ситуация той е имал добри възможности за преценка на прогнозата от
подобно поведение. Има повърхностност на емоционалните преживявания и изразено
скъсен диапазон на емоционалните преживявания, като те остават обвързани
единствено с неговите желания и интереси, при липса на емоционален резонанс към
околните, включително и най-близките. Не са налице белези „разстройство на
волевата способност за овладяване на реакциите в рамките на привичното
поведение на човека”. Налице е дисхармония в личностовата сфера, което
предполага особености в поведението и реактивността, вкл. и „на волевата
способност” но те нямат болестен характер.
От заключението на допълнителната
съдебно психиатрична и психологическа експертиза, след събиране на всички
доказателства, се потвърждава вече направеното заключение. Предоставените
материали не дават основание на експертите да променят становището си от
предходната експертиза, за това, че при Б. базисните годности за разбиране и
ръководене на поведението му, в смисъл на чл. 33 от НК не са били качествено
променени, поради което същият е бил в състояние да разбира и ръководи
поведението си. Според вещите лица отсъстват данни за специфично емоционално
състояние, което да е довело до стеснение или промяна на съзнанието му и не е
налице физиологичен или патологичен афект. Независимо от това, неговите
личностови особености, които предполагат снизен самоконтрол са го улеснили при
извършване на инкриминираното деяние, като едновременно с това рискът от
последвали в бъдеще агресивни действия остава висок. Бил е със запазени
годности да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него и да
ръководи постъпките си в смисъла на чл. 33 от НК и е могъл да предвиди
последиците от своите действия. В особеностите на интеракциите между него и
пострадалата може да се обсъждат в контекста на характерните им
взаимоотношения, като включват по-богата експресия на афективните преживявания,
без това да е категорично свързано с някакво особено афективно състояние. Наред
с това детайлите в субективните му описания не са характерни за интензивен или
стръмно нарастващ афект към този момент. Те са напълно в контекста на
обичайната му реактивност. В допълнителните сведения не се откриват мисловни
нарушения, нито затруднения в преработването на информацията на мисловно ниво,
и експертизата приема, че той е имал добри възможности за преценка на
прогнозата от подобно поведение. От субективно споделените допълнителни
обяснения експертите остават на мнение, че не са налице белези за „разстройство
на волевата способност за овладяване на реакциите в рамките на привичното
поведение на човека”. При него се установява дисхармония в личностовата сфера,
което предполага особености в поведението и реактивността, но тя няма болестен
характер. Веднъж развило се състоянието на личността по начина, който не се
приема за нормална личност, а носеща белезите на диссоциално личностово
разстройство, то е вече трайно и сравнително резистентно на корекции. Заключението
на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза
и допълнителната комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза кореспондира
и с констатациите в предсъдебния доклад на ОС „ИН”, че риска от рецидив е в
средни стойности в горната граница, риска от вреди е определен като висок и са
откроени редица проблемни зони, включително, че не умее да контролира гнева си
и агресията си и не умее да разпознава и решава алтернативно проблемите, че
повтаря едни и същи грешки, че е импулсивен, че липсва емпатия и е с ригидно
мислене; Поради всички тези обстоятелства ШОС приема, че обществената опасност на подсъдимия
е изключително висока. Състоянието на личността му не може да се
разглежда като смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретния случай за
този конкретен деец. Именно това състояние на личността е една от причините да
се осъществи процесното престъпление и посоченото от експертите и пробационния
инспектор състояние на трайност и неподатливост на корекции дава на съда основание да приеме
обществената му опасност като изключително висока.
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по
отношение на обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност и
здравето на хората.
Предвид
обсъдените данни за личността на подс. Б., съдът преценява, че за него не са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства.
От друга страна по отношение на него съдът констатира като отегчаващи отговорността обстоятелства
изключително високата степен на обществена опасност на дееца и изключително
високата степен на обществена опасност на деянието. Като такова следва да се
отбележи и лошите характеристични данни изводими от обстойните изследвания на
експертите и данните за личностовите му характеристики, съдържащи се в
свидетелските показания. Предходните осъждания не се вземат предвид, доколкото
обуславят квалификацията на деянието във връзка с чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подс. Б., като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, като не констатира смекчаващи отговорността обстоятелства
и при съобразяване на констатираните отегчаващи вината обстоятелства, някой от
които изключителни по своята характеристика, а именно: За престъплението по
чл.116 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Съдът счита, че като не са констатирани смекчаващи отговорността обстоятелства,
няма как да има и многобройни или изключително по своята същност, за да бъде
приложен чл.55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия. В
съответствие с чл.57 ал.1 от НК съдът следва първо да определи най-подходящото
по вид и размер наказание, ръководейки се от общите правила на НК. Съдът, съобразявайки
горните обстоятелства и най-вече изключително високата степен на обществена
опасност на деянието и изключително високата степен на обществена опасност на
дееца, отчете факта, че диссоциалното личноство разстройство от което страда
подсъдимия е трайно и сравнително резистентно на корекции. От изложено по-горе
относно личността на дееца, ШОС направи извода, че предвид диссоциалното
личностово разстройство, констатираните обстоятелства от експертите по КСППЕ
следва да се съобразят при избора на вида наказание за подсъдимия, а именно:
безразличие към чувствата на другите; изразена и постоянна безотговорност и
игнориране на социалните норми, права и задължения; невъзможност за поддържане
на трайни взаимоотношения, въпреки че няма затруднения в установяването им;
крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни
реакции, вкл. и физическо насилие; неспособност за изживяване на вина и за
извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания; изразена
склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за
проявите, довели лицето до конфликт; емоционална незрялост, лабилност, скъсен
диапазон на емоционалните преживявания, нисък фрустрационен праг, агресивна
предиспозиция, повърхностност на емоционалните преживявания и изразено скъсен
диапазон на емоционалните преживявания, като те остават обвързани единствено с
неговите желания и интереси, при липса на емоционален резонанс към околните,
включително и най-близките и др., които предполагат снизен самоконтрол и го
улесняват при извършване на антисоциални деяния. При тези данни ШОС споделя извода
на експертите, че рискът от бъдещи агресивни действия при трайното и
резистентно състояние на личността му – диссоциално личностово разстройство,
което се изразява с особености в поведението и реактивността, вкл. и „на
волевата способност”, остава висок. Освен това следва да се съобрази и
изложеното в предсъдебния доклад, че риска от рецидив е в средни стойности в
горната граница, риска от вреди е висок и са откроени редица проблемни зони,
включително, че не умее да контролира гнева си и агресията си и не умее да
разпознава и решава алтернативно проблемите, че повтаря едни и същи грешки, че
е импулсивен, че липсва емпатия и е с ригидно мислене. В съответствие с
изложеното, съдът намира, че първото предвидено наказание лишаване от свобода в
чл.116 ал.1 от НК в параметрите от петнадесет до двадесет години, дори и
наложено в максимален размер, не би изпълнило нито една от трите цели посочени
в чл.36 от НК. Предвид личностовия профил на дееца, наказанието лишаване от свобода, дори и
наложено в максималния предвиден от закона размер в чл.116 ал.1 от НК от
двадесет години, няма да окаже нито поправително, нито превъзпитателно
въздействие върху него. Съобразно чл.36 ал.1 от НК наказанието се налага с цел:
1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите
нрави; 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления
и 3) да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. В този смисъл Шуменският окръжен съд, счита, че целите на
наказателната репресия в случая могат да бъдат постигнати само ако подсъдимият Б.
бъде поставен в изолация от обществото за възможно най-дълъг период, тъй като е
налице предпоставящото условие по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК -
престъплението да е изключително тежко. Налице са два съставомерни
квалифициращи елемента – по т. 6 пр.4 и
т.12 пр.1 на чл.116 ал.1 от НК, характеризиращи деянието като изключително
жестоко, респективно сочещи на много сериозно и значимо засягане на
правно защитените блага, конкретно човешкия живот. Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на деянието и дееца и
изпълняващо целите на чл.36 от НК ще бъде налагане на наказание "доживотен затвор". В
конкретният случай изключително високата степен на обществена опасност на
подсъдимия и изключително високата степен на обществена опасност на деянието, мотивират
съда да наложи на конкретния деец за конкретното деяние възможно най-дълъг
период на изолация от обществото, за да бъдат изпълнени и целите на генералната
и целите на специалната превенция. Предвид
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален специален режим на изтърпяване на
наказанието. Предвид факта, че Е.Б.
е задържан под стража по настоящото дело по мярка за неотклонение “задържане
под стража”, считано от 26.09.2015г., то следва да се зачете на основание чл.59
ал.1 от НК от така определеното наказание предварителното му задържане по тази
мярка по настоящото дело, считано от 26.09.2015г. до влизане в законна сила на
настоящата присъда. Така определеният размер и това наказание съдът намира за
справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения,
а освен това съдът счита, че именно така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По
отношение на предявения от гражданския ищец К.И.А. граждански иск за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на деянието извършено от подсъдимия, съдът съобрази следното:
Предявеният от майката на починалата Г.И.Х. граждански иск е допустим, тъй като приживе тя е била нейната
най-близка – нейна майка. В този смисъл са т.2 от ППВС № 4/61г., О №55/80г. по н.д. №479/80г. на Ін.о.. Наследник на
починалата Г.И.Х. е майка й К.И.А. и поради това така предявения от нея срещу
подсъдимия Е.М.Б. граждански иск е допустим. Съдът възприема за основателен
гражданският иск по следните правни съображения: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди,
т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Всеки носи отговорност
ако създава опасност и пречки за здравето и живота на хората и не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората. Правото на живот на хората е
гарантирано от конституцията и никой няма право да го отнема. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
злополуката /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди
са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Смъртта на
родната дъщеря на гражданския ищец Ибрям, не може да бъде овъзмездена с парична
равностойност. Безспорно се установи по делото от показанията на свид. М.И. и свид.
З.Г., че тя е преживяла тежка депресия във връзка със смъртта на дъщеря си
поради факта, че тя
е на възраст, в която има нужда от помощта на дъщеря си и тя безвъзвратно я е
загубила. От писмените доказателства представени от гражданския ищец с молбата
за конституиране, от показанията на свид. З.Г. и свид. М.И. се установява, че
след смъртта на дъщеря си, К.И.А. е
изпаднала в депресивно състояние, плачела всеки ден за нея, страдала и
състоянието и рязко се влошило, като започнала да забравя и да се обърква, а
когато са я завели на лекар се установило, че убийството на дъщеря й, като
психотравмен момент е отключило смесена
корова и подкорова съдова деменция и тя
започнала да забравя, да се обърква, трудно се организирала, имала усещането,
че някой влиза в дома и, говорела си
сама, не можела да спи. Било и предписано лечение, което продължавало и
понастоящем, но въпреки това продължавала всеки ден да плаче за дъщеря си Г. и
да страда за нея. От показанията на самата гражданска ищца също се установява,
че има дезорганизирана и неподредена мисъл, поради което и не са включени в
доказателствената маса досежно самото деяние. Като майка гражданската ищца е била
непосредствено увредена от този факт. Загубата й като родител е неизмерима, тя
завинаги е лишена от обичта на дъщеря си, от нейната ласка и подкрепа, особено в
напредналата възраст, в която има нужда от подкрепата и помощта на децата си.
Безспорен е и ужасът който е изпитала майката, научавайки за смъртта на детето
си по този травмиращ начин и погребвайки го. Следва да се съчетае
действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде
обезщетение, макар и несъвършено. Следва да се овъзмездят нейното страдание и
загубата на моралната опора и подкрепа вследствие на увреждането. /Пост. №4/61г. на Пленума на ВС/. Чл.52
от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди
по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но
и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52
ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението, а именно – начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършено деянието, причинените морални страдания,
осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на
Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск от майката К.И.А.
срещу подсъдимия Е.М. Б. да бъде уважен в размер от 60 000лв. като се
вземат предвид претърпените лично от нея болки и страдания като най-близък
роднина. Деецът
дължи пълна обезвреда за вредите причинени на пострадалите. Вредите от
непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От
този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от
Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Поради това уваженият граждански иск следва да бъде присъден ведно със
законната лихва върху всяка присъдена сума, считано от датата на увреждането, а
именно – 26.09.2015г. – когато е настъпила смъртта на пострадалата Г.И.Х..
По отношение на веществените
доказателства, /събирани във връзка с експертизите и използвани при тях/, съдът
прецени, че следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени, поради
ниската им стойност или обезценка при извършване на експертизите, а именно: Бял
хартиен пакет, с поставена лепенка „Изследвано ВД" и Обект № 4 - чифт
вързалки от обувки, бели на цвят с дължина 120 см. и 112см; Бял хартиен пакет,
с надпис „Банка ДСК, частно банкиране", с поставена лепенка „Изследвано
ВД”; 1 бр. кутийка с поставена лепенка „Изследвано ВД" и Обекти № № 8 и 9
- кръв от Г.И.Х., ЕГН ********** и кръв от Е.М.Б., ЕГН **********; Бял хартиен
пакет, с поставена лепенка „Изследвано ВД" и изследвани обекти № № 2, За,
36, 6 и обекти № № 8 и 9 - марлени тампони с кръв от Г.И.Х. и Е.М.Б.; Бял
хартиен плик, с надпис „нокти от лява ръка на Е.М.Б., ЕГН **********; Бял
хартиен плик, с надпис „нокти от дясна ръка на Е.М.Б., ЕГН **********; Кафяв
хартиен плик, с надпис „нокти от лява ръка от труп на жена в секционна зала ОСМ
при МБАЛ гр. Шумен ДП № 115/2015г. ОД МВР гр.Шумен"; Кафяв хартиен плик, с
надпис „нокти от дясна ръка от труп на жена в секционна зала ОСМ при МБАЛ гр.
Шумен ДП № 115/2015г. ОД МВР гр.Шумен”; Кафяв хартиен плик, с надпис „оглед
л.а. Рено И. ОБ. 1 ДП № 115/2015г. ОД МВР гр. Шумен”; Кафяв хартиен плик, с
надпис „оглед л.а. Рено И. ОБ. 2 ДП № 115/2015г. ОД МВР гр. Шумен"; Бял
хартиен пакет, с поставена лепенка „Веществено доказателство” и обект - 1 бр.
срязани дънчени панталонки /къси/.
По отношение на дрехите на
пострадалата, които са били иззети като веществени доказателства и чаршафите,
на които е лежала, съдът като съобрази изявленията на свид. М.И. – брат на
пострадалата, че нищо не са им върнали от дрехите на пострадалата, съобрази, че
тези дрехи и чаршафи, очевидно имат
сантиментална стойност за брата и майката на пострадалата, като последните, до
които тя се е докоснала и поради това,
те следва да се върнат на наследника на пострадалата – нейната майка К.И.А., а
именно: Обект № 2 — чаршаф с флорални мотиви — рози; Обект № 3а - чаршаф с
флорални мотиви - цветя; Обект № 3 б - черно - бяла рокля /туника/; Обект № 3в
- плетена блуза; обект № 1 - пластмасов ляв чехъл /джапанка/, синьо-черно-розов
№ 39 и обект № 2 — пластмасов десен чехъл /джапанка/, синьо-черно-розов № 39.
По отношение на иззетите от
подсъдимия Е.М.Б. веществени доказателства: 45.00 лева в хартиен плик, състоящи
се от два броя банкноти с номинал 20 лева и един брой банкнота с номинал 5
лева, на съхранение в ОББ АД - гр.Шумен, съдът прецени, че след като той ги е
взел на заем от свой колега, то това са гражданско-правни отношения между тях и
при положение, че трите имена на заемодателя са неизвестни, то следва тези пари
да се върнат именно на подсъдимия – лично или чрез пълномощник. Дрехите на
подсъдимия, които са приобщени като веществени доказателства следва да му бъдат
върнати също лично или чрез пълномощник, тъй като все още биха могли да влязат
в употреба, а именно: Обект № 1а - сиво горнище от анцуг с надпис „НWZHTBAN”;
Обект № 16 - черна връхна дреха, тип „суитчър", с качулка на сини райета,
с надпис на латиница „COLLEGE OF AMERICA”; Обект № 5 - черна фанелка с бели
райета; Обект № 6 - долнище на анцуг, сиво на цвят с емблема и надпис
„НWZHTBAN”; Обект № 7 - чифт мъжки маратонки, без вързалки.
Съдът възложи на подсъдимия
направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК в полза на
държавата общо в размер на 3965,38лв, от които 1694,60 лв., като направени в
хода на досъдебното производство – по сметка на ОД на МВР – Шумен и 2270,78лв.,
като направени в хода на съдебното производство - по сметка на ОС – Шумен.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 2400,00 лева по
сметка на държавата.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Председател: Окръжен съдия:
/Р.Райкова/ /Й.Д./