Мотиви към ПРИСЪДА № 214/03.08.2016г. по НОХД № 3289 по описа за 2016 г. на ПРС,
4 нак. с-в
На 30.05.2016 г. от Районна прокуратура - гр. Пловдив е внесен
в РС - гр. Пловдив обвинителен акт по ДП № 283/2014 г. по описа на РУ на МВР
гр.Стамболийски /пр.пр. № 7849/2013 г. по описа на Районна прокуратура – гр.
Пловдив/, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция
срещу:
1. К.К.И. - роден на *** ***, б., български гражданин, основно
образование, ученик, неженен, неосъждан, ЕГН **********, затова че на
27.07.2014 год. в с. Ново село, обл. Пловдив, в съучастие с непълнолетния Д.К. Д.
***, непълнолетния Б.С.К. ***, непълнолетния Р.И.К. ***, непълнолетния В. И. ***
и Х.А.Х. от гр. Стамболийски, обл. Пловдив, като извършител при условията на
чл. 195 ал. 1 т. 1-6, а именно т. 4 пр. ІІ от НК чрез използване на техническо
средство – контактен ключ за автомобила, противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Поло” с регистрационен № ***
на стойност 1 727.00 лв. от владението на К.Р.Д. ***, без негово съгласие,
с намерение да го ползва, при което е последвала повреда на превозното средство
в размер на 492.36 лв. и същото е оставено без надзор в с. Ново село, като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. І и пр. ІІ
и т. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. ІІ вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал.
1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК;
2. Б.С.К. - роден на *** ***, б., български гражданин,
основно образование, ученик, неженен, неосъждан, ЕГН **********, затова, че ма
27.07.2014 год. в с. Ново село, обл. Пловдив, в съучастие с непълнолетния К.К.И.
***, непълнолетния Д.К. Д. ***, непълнолетния Р.И.К. ***, непълнолетния К.К.И. ***,
непълнолетния В. И. *** и Х.А.Х. от гр. Стамболийски, обл. Пловдив, като
извършител при условията на чл. 195 ал. 1 т. 1-6, а именно т. 4 пр. ІІ от НК
чрез използване на техническо средство – контактен ключ за автомобила,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген Поло” с регистрационен № *** на стойност 1 727.00 лв. от
владението на К.Р.Д. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, при
което е последвала повреда на превозното средство в размер на 492.36 лв., като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. І и т. 3
вр. с ал. 1 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. ІІ вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр.
с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК;
3. Р.И.К. - роден на *** ***, б., български гражданин,
начално образование, ученик, неженен, неосъждан, ЕГН **********, затова че на
27.07.2014 год. в с. Ново село, обл. Пловдив, в съучастие с непълнолетния Д.К. Д.
***, непълнолетния Б.С.К. ***, непълнолетния К.К.И. ***, непълнолетния В. И. *** и Х.А.Х. ЕГН **********
***, като помагач при условията на чл. 195 ал. 1 т. 1-6, а именно т. 4 пр. ІІ
от НК чрез използване на техническо средство – контактен ключ за автомобила,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген Поло” с регистрационен № *** на стойност 1 727.00 лв. от
владението на К.Р.Д. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 3 вр. с ал. 1
вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. ІІ вр. с чл. 20 ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63 ал.
1 т. 3 от НК.
С оглед
диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено
съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимия, съдът
служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на
свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. По този начин е дадена
възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК
или чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимите,
техните родители и техните защитници на основание чл.371, т.1 от НПК в първото
по делото съдебно заседание изразяват
съгласия да не се провеждат разпити на свидетелите и вещите лица, а
протоколите в които са оформени техните показания, респ. заключенията на вещите
лица да бъдат прочетени и приобщени към съдебното дело и съдържанието им да
бъде ползвано непосредствено при постановяването на присъдата. Съдът с
определение от 03.08.2016г. е одобрил
изразените съгласия на основание чл.371, т.1 от НПК, като при постановяване на
присъдата непосредствено ще се ползва на протоколите за разпит на свидетел,
приложени по досъдебното производство.
В хода на
съдебните прения представителят на ПРП, поддържа повдигнатото обвинение. Счита,
че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства. Пледира
на подсъдимите И. и К. да им бъде наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1
т.2 б „б” НК – „пробация”, а на подсъдимият К. – „обществено порицание”
Защитникът
на подсъдимите И. и К. – адв. А., пледира, че делото следва да бъде прекратено,
а по отношение на подзащитните му следва да бъдат наложени възпитателни мерки
по ЗБППМН, тъй като счита, че същите са извършили деянието поради лекомислие.
Според адв. А. деянието осъществено от всеки един от подсъдимите, за което са
предадени на съд не представлява такова с голяма степен на обществена опасност.
Изтъква, че подсъдимите живеят в добра семейна среда, нямат предишни
противообществени прояви и при извършване на деянието са били в сравнително
ранна възраст. Според адв. А. същите през цялото досъдебно производство са
съдействали на органите по разследването, а същото необосновано е било
забавено. Евентуално моли за оправдателна присъда чрез приложението на чл.9,
ал.2 НК за подсъдимия И., а по отношение на подсъдимия К. да бъде наложена
мярка по чл. 61 ал.1 от НК.
Защитникът
на подсъдимия К. – адв. И., счита, че спрямо неговия подзащитен следва да бъдат
приложени възпитателни мерки. Изтъква съображения, че към момента на извършване
на деянието същият е бил на много малка възраст, а осъдителната присъда би се
отразил негативно върху неговото бъдещо развитие.
При
дадената последна дума на подсъдимите, същите изразяват съжаление за случилото
се и заявяват, че не желаят да бъдат осъдени.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – показанията на
разпитаните свидетели, приетите експертизи и приложения по делото писмен
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Свид. К.Р.Д. притежавал лек автомобил марка „Фолксваген
Поло” с рег. № ***. На 27.07.2014 год. свид. Д. *** където имал къща. Той се
придвижвал с личния си автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № ***. След като
пристигнал в с. Ново село, той паркирал автомобила на тротоара пред къщата,
като по невнимание забравил ключовете на ключалката на шофьорската врата. Малко
по-късно същия ден, покрай автомобила минал подсъдимия К.И., който видял
ключовете от външната страна на вратата на автомобила. По-късно същия ден
подсъдимият К.И. споделил за това на своя познат подсъдимия Б.К.. Двамата били
в двора на училището в селото. При тях дошъл и малолетния - св. Ш.Н.. Докато разговаряли дошъл и подс. Р.И.К..
Тогава подс. Б.К. казал за това, че подс. К.И. е видял на вратата на една кола
да стоят ключовете. Тогава по повод на казаното решили, че могат да вземат
ключовете, а след това и автомобила. След като изкоментирали, това подсъдимия Р.К.
отишъл до паркирания от свид. Д. автомобил марка „Фолксваген Поло” с рег. № *** и взел ключовете, които още стояли от
външната страна на шофьорската врата. След като се върнал при останалите дал
ключовете на подсъдимия Б.К., който ги предал на подсъдимия К.И.. Малко по-късно подс. Р.И.К. си тръгнал, а
подсъдимите И. и К., казали на св. Ш.Н. да отиде и да повика друг техен познат Д.
Д.. След като св. Ш.Н. се върнал заедно
с Д. Д., подсъдимите К. и И. споделили с него че имат ключове за автомобил,
който е паркиран в близка улица. Тогава
решили да вземат лекия автомобил и да го управляват. Д. Д. се обадил по телефона на други свои
познати В. И. С. и Н.Г.Х. от гр.
Стамболийски, като им обяснил за автомобила, както и ги попитал дали искат да
се присъединят за вземането на колата и нейното каране. Последните двама се
съгласили. След около един час В. И. С.
и Н.Г.Х. се присъединили към тях. Всички заедно обсъдили как да вземат лекия
автомобил. Те решили да изчакат да се смрачи достатъчно и късно вечерта, преди
полунощ да отидат до автомобила. Решили подсъдимият Б.К. да седне зад волана, а
останалите да избутат автомобила на безопасно място, така че никой да не ги
чуе. След като се разбрали и изчакали настъпването на нощта, малко преди
полунощ подсъдимият Б.К., подсъдимият К.И., В. И. С. и Д.К. Д. отишли до
улицата, на която бил паркиран автомобила на свид. К.Д., като свид. Ш.Н. и Н.Х.
останали на пазарчето да ги изчакат. Така четиримата отишли на улицата, на
която бил паркиран автомобила. Подсъдимият Б.К. отворил вратата на водача и
седнал зад волана. Д.К. Д., В. И. С. и подсъдимият К.И. избутали автомобила до
близкото кръстовище. Тогава зад волана седнал В. И. С., който запалил
двигателя. Останалите също се качили в автомобила и се отправили към улицата на
пазара, където ги чакали Х.А.Х. и св. Ш.Н.. Последните двама също се качили в
автомобила. Всички заедно с автомобила отишли в с. Йоаким Груево, после се
отправили към с. Кадиево, гр. Перущица, гр. Кричим, а след като посетили и с.
Устина тръгнали да се прибират. Докато се придвижвали с автомобила из
различните населени места, водачите на автомобила се сменяли, като първоначално
автомобила бил управляван от подсъдимия Б.К., а след него и от подсъдимия К.И.,
впоследствие от Д.К. Д. и от В. С.. След
като се завърнали в с. Ново село, подсъдимите Б.К., К.И. както и Д.К. Д. и св. Ш.Н. слезли от автомобила, а Х.А.Х.
и В. И. С. продължили с него, като се придвижили до с. Йоаким Груево. Там до
бензиностанцията в селото, която се намирала в близост до паметника Х.А.Х.
слязъл, а В. И. С. продължил за гр. Перущица. В гр. Перущица избрал една улица,
където паркирал лекия автомобил, заключил го и с велосипеда се прибрал в гр. Стамболийски.
На следващия ден подс. К.И. се обадил на В. И. С. и му казал, че трябва да
върнат колата. Уговорили се В. И. С. да му
я предаде. В. И. С. се обадил на Х.А.Х. и му казал, че трябва да предадат
автомобила на подс. К.И.. Двамата с велосипеди отишли до гр. Перущица, където
бил оставен автомобила. След като отишли до автомобила В. И. С. го отключил
с ключовете и оставили велосипедите си в
багажника. После двамата се качили в автомобила и В. И. С. го привел в
движение. С автомобила двамата се придвижили до района на прелеза, който се
намирал между с. Ново село и с. Куртово Конаре. Там двамата слезли от
автомобила, оставили го отключен и с велосипедите се придвижили до паркинга
на магазин „Новомес” в с. Ново село. Там
ги чакал подс. К.И. и неговата приятелка св. Т.А.. Когато се срещнали подс. К.И.
поискал да докарат автомобила на паркинга пред магазина. В. И. С. и Х.А.Х. се
върнали отново до автомобила. Двамата се качили в него и В. И. С. отново го
привел в движение като се отправили към паркинга пред магазин „Новомес“ в с.
Ново село. След като пристигнали там В. И. С.
предал ключовете за автомобила на подс. К.И. и заедно с Х.А.Х. си
тръгнали. Междувременно подс. К.И.
поканил своята приятелка св.Т.А. на разходка. Така тримата, подс. К.И., Д.К. Д.,
който междувременно дошъл на паркинга пред магазина и свид. Т.А. се качили в
автомобила и отишли до гр. Кричим, след което се отправили към с. Исперихово,
разходили се и до комплекса „Цигов чарк”, след което се върнали в с. Ново село.
Докато управлявали автомобила отново подс. К.И. и Д.К. Д. се сменяли по време
на шофиране. След като се прибрали в с. Ново село, подс. К.И. оставил автомобила
на от източната страна на ул. „ Петнадесета“ срещу № 6 .
На 30.07.2014 год. автомобилът,
собственост на свид. К.Р.Д. бил намерен на улицата между двата моста на канала
в с. Ново село от свидетеля А. П. А.ов. Същия бил тръгнал към нивата си, която
била в близост до гробището на селото. Докато преминавал по ул. „Петнадесета“
която се явявала в покрайнините на селото, той видял паркирания там автомобил.
Тъй като знаел, че е изчезнал автомобил от селото, който бил на св. К.Р.Д. той
предположил, че е същия. Направило му впечатление, че автомобила бил с видими
повреди. Той видял, че на автомобила е ударена предната броня, която била и
провиснала, а под предницата имало изтекла течност, за която свидетеля
предположил че е антифриз. Той веднага се обадил на кварталния полицаи и му
съобщил, за автомобила. Обадил се също и на св. К.Р.Д., като го информирал за
намерения автомобил. Свидетеля А.ов изчакал на место пристигането на полицейските
служители след което си тръгнал.
При установяване местонахождението на лекия автомобил
марка „Фолксваген Поло” с регистрационен № ***, свид. К. А. Д. установил, че
същият имал различни повреди. Бил спукан радиатора за водата, носещата греда
над радиатора била спукана, а носещата греда на предната арматура била силно
деформирана. Предната долна маска на автомобила също била счупена и висяла, а
вътрешната кора на предна дясна врата била отлепена. Свид. Д. установил, че бил
повреден и задържащия механизъм на предна лява врата. След връщането на
автомобила на свид. А.ов, съгласно разписка от 19.08.2014 год., се наложило
същият да бъде предоставен за ремонт.
Изложените
фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и
писмени доказателства: обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, заключенията
на вещите лица, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на
основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.
Осъщественото от подсъдимия И. деяние
се установява по несъмнен начин на първо място от обясненията му, дадени в хода
на досъдебното производство. Същият изрично признава, че през лятото на 2014 г.
той, подс. К. и подс. К. вървели по пътя за с. Ново село, когато последният
взел ключовете от една кола. По-късно вечерта на същия ден подс. И. и подс. К.,
заедно с още няколко техни приятели отключили колата и тръгнали да се разхождат
с нея. Същото се потвърждава и от обясненията на подс. К., както и от
показанията на св. Х..
Последният си спомня, че през лятото на 2014 г. той и В. С.
отишли в с. Ново село, където се срещнали с подс. К.И., подс. Б.К., Д. Д. и К. Н..
Там пред една къща бил паркиран лек автомобил „Фолксваен поло”. Св. Х. излага, че останалите искали да отнемат владението върху
автомобила, решил да не участва и ги изчакал в близост до къщата, до
пазара.След десет-петнадесет минути останалите
момчета се появили с колата. След това с колата
обиколили близките села Йоаким Гриево, Кадиево, Устина и градовете Перущица и
Кричим като през цялото време шофьорите се сменяли като автомобилът бил
управляван от подс. И. и К.. Ползването на същият се установява и от разговора
между св. Х. и Д. Д., в който последният споделил, че подс. К. и приятелката му са се
возили до някакво село.
Тези
обяснения и показания кореспондират и с тези на св. Ш.Н. и св. В. С.. Последният
си спомня, че св. Д. Д. му се обадил
една вечер през лятото на 2014 г. и му казал, че подсъдимия И. е намерил
ключове за автомобил. Той и св. Х. отишли в с. Ново село пред къща, пред която
бил паркиран лек автомобил Фолксваген поло. Подс. И. отворил лявата врата, а
той и още няколко човека между които и подс. К. избутали колата до края на
улицата. След това всички се качили и обиколили села Йоаким Гриево, Кадиево,
Устина и градовете Перущица и Кричим. На следващият ден подс. И. се обадил на
свидетеля, че трябва да остави колата пред магазин „Ново мес”, каквото и същият
напраивл. Там бил подс. И. и неговата приятелка, като св. С. след седмица
разбрал от Д. Д., че същите продължили да ползват колата и накрая я оставили
пред някаква къща. Същите показанията св. В. С.
е изложил и пред св. В.Т. – инспектор „Криминална полиция” при РУ „Полиция” гр.
Стамболийски. Св. Д. също си спомня, че през лятото на 2014 г. тримата подсъдими
и още трима души се били събрали в с. Ново село. Като отишъл при тях установил,
че подсъдимият К. го няма, но от останалите разбрал, че именно той е взел
ключовете от автомобила. Спомня си, че отишли при автомобила, избутали го и
започнали да се разхождат с него. На следващият ден той, подс. И. и приятелката
на последния отново се возили в колата като отишли до курорта „Цигов чарк“ и
след това оставили МПС-то в с. Ново село. По същият начин св. Д. е изложил
фактическата обстановка и пред св. Л.Р. – инспектор при „Детска педагогическа
стая” при РУ „Полиция” гр. Стамболийски. Св. Р. снела обяснения на подсъдимите И.,
К. и К., които се припокривали с тези на св. Д.. Същата си спомня, че е провела
беседа със св. Д., който обяснил ситуацията. Цялата фактическа обстановка се
потвърждава и от показанията на св. Т.А. – приятелка на подс. И.. Същата си
спомня, че през лятото на 2014 г. тя, приятелят й и св. Д. са откраднали лек
автомобил и предложили да се разходят с него. Тримата отишли до с. Куртово Конаре,
с. Исперихово, курортно селище „Цигов чарк“ и след това отново се върнали в с.
Ново село. Стигнали до една улица, в която оставили лекият автомобил и св. Д.
оставил контактния ключ на самия автомобил. Извършеното от подс. К. деяние се
установява и от дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство.
Според същият той издърпал ключове, които били поставени на вратата лекия
автомобил. Същите той носил около 200 метра и след това предал на подс.К..
От
обясненията на подс. И. и подс. К. се установява, че същите са съзнавали, че
отнемат чуждо МПС. Те обаче изрично подчертават, че не са имали намерение да
крадат колата, а единствено да се повозят в нея. Това се потвърждава и от показанията
на св. К.Д., който си спомня как на 30.07.2014 г. са му се обадили, че
автомобилът му е намерен и същият го е получил обратно. Фактът, че автомобилът
е бил върнат се установява и от протокола за извършения оглед на местопроизшествие
от 30.07.2014 г., съгласно който същият е бил паркиран от източната страна на
улица „15-та” срещу номер шест в с. Ново село, което изцяло кореспондира с
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите.
От изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза се установява, че К.К.И. не страда от психично
заболяване и не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ гр. Пловдив и няма данни за
психична патология. К.И. е психично здрав, когнитивното и интелектуалното развитие
при него са в границите на нормата за възрастта. В предвид възрастта му, както
и съответстващото нормално интелектуално развитие, може правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото, както и
да дава достоверни показания за тях. Може да участва във всички фази на
наказателното производство. По време на инкриминираното деяние К.И. не е имал
болестно мотивирано поведение. С експертното заключение на изготвената
допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза се установява, че К.К.И. е действал по
увлечение.
По отношение на подс. К. също е изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Според вещото лице
Б.С.К. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ
гр. Пловдив и в момента на освидетелстването няма данни за психична патология. Б.К.
е психично здрав, когнитивното и интелектуалното развитие при него са в
границите на нормата за възрастта. В предвид възрастта му, както и
съответстващото нормално интелектуално развитие, може правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото, както и
да дава достоверни показания за тях. С биологична, психична и социална
незрялост. Изграждането на личностовата структура не е завършило. Може да
участва във всички фази на наказателното производство. По време на
инкриминираното деяние Б.С.К. не е имал психо-патологично функциониране, което
да повлияе на поведението му. Той е субект и агент на собствените си намерения
и действия. С експертното заключение на
изготвената допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза е било установено, че може да се твърди, че Б.С.К. е действал по
увлечение.
С експертното заключение на изготвената комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза се установи, че Р.И.К. не страда от психично заболяване и не се води
на диспансерен отчет в ЦПЗ гр. Пловдив и в момента на освидетелстването няма
данни за психична патология. Р.К. е психично здрав, когнитивното и
интелектуалното развитие при него са в границите на нормата за възрастта. В
предвид възрастта му, както и съответстващото нормално интелектуално развитие,
може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от
значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях. С биологична,
психична и социална незрялост, изграждането на личностовата структура не е
задължено. Може да участва във всички фази на наказателното производство. По
време на инкриминираното деяние Р.К. не е имал психо-патологично функциониране,
което да повлияе на поведението му. От
заключение по изготвената допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза е следва, че Р.И.К. е имал лекомислено поведение.
Настоящият съдебен състав счита, че извършените
експертизи са компетентно изготвени и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото, поради което същите следва да бъдат кредитирани.
На
основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимият К.К.И. е осъществил от обективна и субективна страна съставът
на престъплението по чл. 346
ал.2 т.1 пр. I и II и т.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 195 ал.1 т.4 пр. II, вр. с чл.
20 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 НК
Подсъдимият Б.С.К. е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 346 ал.2 т.1 пр. I и т.3, вр. с ал.1,
вр. с чл. 195 ал.1 т.4 пр. II, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 63 ал.1
т.3 НК.
Подсъдимият Р.И.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.
346 ал.2 т.3 вр. с
ал.1, вр. с чл. 195 ал.1 т.4 пр. II, вр. с чл. 20 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 63 ал.1
т.3 НК.
Съображенията
на съда за този извод са следните:
Предмет
на престъплението е чуждо моторно превозно средство с определена стойност. В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че
подсъдимите противозаконно са отнели МПС марка „Фолксваген”, модел „Поло” с
рег. № ***, собственост на К.Р.Д.. Собствеността върху процесния автомобил се
установи от направената в хода на досъдебното производство справка в централна
база – КАТ /л. 13 от досъдебното производство/, както и от свидетелските
показания на св. К.Р.Д., св. В.А.Т., а неговата стойност от извършена автооценъчна
експертиза /л.94-97 от досъдебното производство/ - 1727 лева.
Причинените
повреди върху посоченото МПС обуславят по-тежка правна квалификация на
престъплението, а именно по чл. 346 ал.2 т.1 пр. I НК. От извършената авто-оценъчна експертиза се установи, че
стойността на причинените имуществени вреди по лекия автомобил е в размер на
492.36 лева.
По-тежка
правна квалификация следва и от факта, че МПС-то е било изоставено без надзор –
по чл. 346 ал.2 т.1 пр. II НК. От протокола
за оглед на местопроизшествие /л.2-3 от досъдебното производство/ и от
приложения албум към него /л.4-8 от досъдебното производство/ се установи, че
автомобилът е намерен паркиран от източната страна на ул. „15-та” срещу номер
шест в с. Ново село, община Стамболийски, област Пловдив.
Изпълнителното
деяние се състои в отнемането на МПС от владението на другиго. И. и К. са
прекъснали осъществяването на
фактическата власт върху лекия автомобил от К.Д. и
са установили своя като са се качили да управляват същото. За целта са
използвали техническо средство – контактния ключ за автомобила, отнет преди
това от подсъдимия К., от което следва и по-тежката квалификация на
престъплението по чл. 346 ал.2 т.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 195
ал.1 т.4 пр. II. Техническо средство са
ключовете, независимо дали са обикновени или секретни; подправени или
оригинални; откраднати или намерени – така Постановление № 6/ 26.04.1971 г. по
н.д. 3/71 г. на Пленума на ВС. Престъплението е довършено, тъй
като фактическата власт върху МПС-то
е преминала върху подсъдимите и останалите съучастници.
От
субективна страна престъплението е извършено виновно при условията на пряк
умисъл – подсъдимите И., К. и К. са
съзнавали общественоопасния характер на
деянието си, предвиждли са неговите
общественоопасни последици и са
искали настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Първите двама са знаели, че
с ключовете за автомобила ще го приведат в движение, с цел да го ползват, а
третия – подсъдимият К. е разбирал, че с отнемането и предаването на ключовете
ще се постигне общия замисъл и цел по привеждане на автомобила в движение и
ползването му. И тримата подсъдими са са наказателноотговорни лица, без данни, изключващи възможността им да носят наказателна отговорност или
такива, подлагащи на съмнение тяхната вменяемост, което се
установи от извършените комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи и допълнителнителните
такива.
От
събраните по делото доказателства се установи, че при отнемането на МПС-то е
липсвало типичното за престъплението кражба „присвоително намерение”. Същото е
било отнето единствено с намерение да бъде използвано и след това върнато,
поради което деянието следва да бъде подведено под нормата на чл. 346 НК.
Престъплението
е извършено в условията на съучастие под формата на съизвършителство от страна на подсъдимите И. и К.
и помагачество от страна на другия подсъдим К..
Според теорията и практиката деятелността на съучастника е такова, доколкото е
елемент от комплексната дейност по осъществяване на дадено престъпление от
няколко лица, която при съизвършителството се
изразява в задружно участие в изпълнителното деяние, а при
помагача - в
умишлено улесняване извършването на вече формирано намерение за извършване на
дадено престъпление. В конкретния случай безспорно подсъдимите И. и К. са съизвършители. Същите са участвали
в самото изпълнително деяние – прекъсването на владението без съгласието на
собственика и установяването на свое. К. обаче не е участвал в изпълнителното
деяние, но е улесни извършването на намисленото престъпление чрез отнемане
на контанктния ключ за автомобила и
предаването му на подсъдимия Б.К., който пък го е дал на подсъдимия И.. Налице
е общност на умисъла, която се изразява в координирани единни действия по
постигане на преследваната цел – привеждането на процесното МПС в движение и
ползването му без знанието и съгласието на собственика.
По
изложените съображения подсъдимите следва да
бъдат признати за виновни за извършените от тях престъпления съответно за К.И. по
чл. 346 ал.2 т.1 пр. I и II и т.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 195
ал.1 т.4 пр. II, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 НК, а за Б. Караждов по чл. чл. 346
ал.2 т.1 пр. I и т.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 195 ал.1 т.4 пр. II, вр. с чл. 20
ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 НК, а за Р.К.
– за престъпление по чл.
346 ал.2 т.3 вр. с
ал.1, вр. с чл. 195 ал.1 т.4 пр. II, вр. с чл. 20 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 63 ал.1
т.3 НК
По
наказанието:
При индивидуализацията
на наказанията на
подсъдимите И.,
К. и К., съдът счете, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б”
от НК. В
случая се отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на тримата подсъдими
чистото им
съдебно минало, добрите характеристични
данни, изминалият дълъг период от време от извършване на престъплението и забавянето на досъдебното производство, указаното съдействие на органите на досъдебното
производство относно разкриването на престъплението още от самото начало. Не се отчетоха отегчаващи
обстоятелства.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав счита, че наказанието следва да се
определи по реда на чл. 55 ал.1 НК – при многобройни смекчаващи обстоятелства. За
престъплението по чл. 346 ал.2 НК се предвижда по
Особената част на Наказателния
кодекс наказание „лишаване от свобода” от една до шест години.. Последното съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за непълнолетните се
заменя с лишаване от свобода до три години. При приложението на чл. 55, ал. 1, т.
2, б. "б" НК, тъй като предвиждащото
се за непълнолетните наказание няма минимум, следва да се премине към друг род
наказание, като съдът счита за най-подходящо наказанието „обществено
порицание. Така
определените
наказания в конкретния случай според съда
ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне
в най-пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите, с цел спазване на законите и
обществения ред, ще им отнеме
възможността да извършват и за в
бъдеще други престъпления, ще ги подготви за
общественополезен труд и ще въздейства възпитателно и
предупредително и върху други членове от обществото. Не се счете за подходящо прилагането на пробация спрямо
подсъдимияте, тъй като лицата не са с висока степен на обществена опасност и
налагането на това наказание би било неоснователна репресия спрямо тях.
Наложеното на всеки от подсъдимите наказание „обществено порицание“ следва да
се изпълни чрез прочитане на присъдата пред учителския и ученическия колектив в
учебното заведение, в което се обучава всеки от подсъдимите.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на
защитниците на подсъдимите, че същите са извършили престъплението поради
„лекомислие” и поради това следва да се приложи чл. 61 ал.1 от НК, а по отношение
на подсъдимия И. следва да се постанови оправдателна присъда по чл. 9 ал.2 НК.
По отношение на подсъдимия И.: Приложението на чл. 9, ал. 2
НК изисква да бъде
направен извод, че деянието, макар и да съставлява престъпление от Особената
част на НК,
поради своята малозначителност не е общественоопасно, или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Несъмнено е, че в таза насока има значение и
степента на обществена опасност на дееца, но когато тя е ниска, това не може да
послужи като единствено основание за приложението на чл. 9, ал. 2
НК, тъй като е необходимо
деянието да се отличава с визираната в закона специфика, а именно: да бъде
малозначително или обществената му опасност да бъде явно незначителна. По
настоящето дело е инкриминирано деяние със завишена степен на обществена
опасност, представляващо квалифициран случай на противозаонно отнемане на МПС. Това
деяние покрива признаците на престъпление по чл. 346
ал.2 т.1 пр. I
и II и т.3, вр. с ал.1, вр. с чл.
195 ал.1 т.4 пр. II,
вр. с чл. 20 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 НК
и неговата обществена опасност не се отличава от типичните случаи на
престъпления от този вид. Ето защо, независимо от ниската степен на обществена
опасност на дееца, при условие, че деянието не попада в нито една от двете
хипотези на чл. 9, ал. 2
НК, кумулативните предпоставки
на посочения текст не са налице. Що се отнася
до твърдяното проявено „лекомислие”, това са елементи на чл. 61 НК, който, в случая, е
неприложим. Това е така, защото деецът е навършил пълнолетие, а нормата на чл. 61 НК предполага той да е
непълнолетен, както към момента на деянието, така и към момента на
освобождаването му от наказателна отговорност. Освен това, за да бъде приложен
посоченият текст, следва деянието да разкрива ниска степен на обществена
опасност, което законово изискване също не е изпълнено. Обстоятелството, че производството е
продължило и подсъдимият е навършил пълнолетие с което се е осуетила
възможността за приложението на чл.61 НК е отчетена от настоящия състав при
индивидуализиране на наказанието като вместо пробация е наложено обществено
порицание. Отделно от това лекомислието се свежда до недооценка на
общественоопасните последици, които могат да последват от едно противоправно
поведение. Подсъдимият И. според настоящият състав не е действал при условията
на лекомислие най-малкото защото ясно е разбирал, че нито е правоспособен
водач, нито пък е получил съгласието на собственика на автомобила да го
управлява. Поведението на подсъдимия не може да се квалифицира от правна страна
и като увлечение, тъй като И. е управлявал автомобила два пъти – единият път
във вечерта на отнемането му, а другият път когато е предложил и возил
приятелката си Т.А.. В тази връзка увлечението е интензивно проявено неосъзнато смътно стремление, което не
е насочено към определен обект и не е свързано с ясна представа за целта. То
засяга волевите способности на дееца и се отразява на възможността му да
ръководи постъпките си. В настоящият
случай не се констатира такова увлечение.
По отношение
на подсъдимите К. и К.: освобождаването от отговорност на непълнолетен на
основание чл. 61 ал.1
от НК може да стане
само при предвидените в тази норма предпоставки. Законът предписва наличие на
три условия: деянието да не представлява голяма обществена опасност, деецът да
го е извършил поради лекомислие или увлечение и спрямо него да може успешно да се приложи някоя
от възпитателните мерки по ЗБППМН. Както беше посочено по-горе конкретното деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите престъпления от този вид. Касае се за обичайна степен на засягане на обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта и свободното упражняване
право на собственост. Следва да се има предвид, че подсъдимите са непълнолетни,
от което следва, че същите са неправоспособни водачи, което повишава рискът от
извършване на ПТП, а това завиша степентна на обществена опасност на
извършеното престъпление. Също така вмененото им престъпление съчетава квалифициращи
признаци – повреждане на процесното МПС – за К. и отнемането му чрез
използването на техническо средство – ключ респ. за К. помагачество затова.
Отделно от това стойността на причинените вреди също не е
незначителна – 492.36 лева. Поради това настоящият съдебен състав дори да приеме, че е налице увлечение, респ.
лекомислие в поведението на двамата подсъдими, то самото деяние разкрива признаците на престъпление с висока степен на обществена опасност. От тук отпада възможността за приложение на чл.61 ал.1
от НК и за освобождаване на К. и К. от наказателна отговорност с налагане на възпитателни мерки по ЗБППМН.
По
разноските, веществените доказателства и причините за извършване на
престъплението:
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3, изр.2-ро от НПК подсъдимите И., К. и К.
следва да бъдат осъден да заплатят направените по делото разноски в размер на 340.00 лева /триста и четиридесет лева/, представляващи
направени поделото разноски, като всеки от тях следва да заплати по 113.33 лева
/сто и тринадесет лева и тридесет и три стотинки.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.