РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Силистра , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101432 по описа за 2020 година
Ищците Д. И. Г. и В. Г. В. твърдят, че към 04.12.2018 г. техният наследодател Г. В. Г.
се намирал в трудово правоотношение с ответника, при когото заемал длъжността
„Фелдшер” на половин щатна бройка. Според работния график за м. декември 2018 г.
служителят следвало да затъпи на нощна смяна на 04.12.2018 г. в часовия диапазон от 19,30
ч. до 7,30 ч. на следващия ден. На този ден Георги Георгиев напуснал дома си около 18,20
ч., отправяйки се към работното си място с личния си автомобил, но движейки се по мокър и
заснежен участък по път II-23 в близост до с. О. той претърпял ПТП, при което получил
травми, предизвикали неговата смърт. С влязло в сила разпореждане № 5104-18-7 от
13.05.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – С. инцидентът бил признат за трудова
злополука.
Загубата на съпруга на първата ищца, съответно баща на втория ищец причинила на
последните неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания в
резултат на настъпилото трагично събитие. Между починалото лице и ищците съществувала
силна емоционална връзка, изградена на основата на взаимност, уважение и разбирателство,
поради което след смъртта му те изгубили сигурността на неговата подкрепа, ищцата се
самоизолирала, изпитвала непреодолима мъка и станала апатична към заобикалящия я свят,
а ищецът преживял силен стрес, изпитал чувство на безпомощност, ограничил социалните
си контакти, започнал да проявява агресия към близките си и да се самообвинява, че
злополуката е настъпила поради прекомерното натоварване на баща му с трудови
ангажименти с цел осигуряване материалното благополучие на семейството. Отделно от
това семейството изгубило своята материална обезпеченост, още повече че по стечение на
1
обстоятелствата първата ищца била освободена от работа; същевременно липсата на
средства принудила втория ищец да прекъсне следването си, за да осигури своята и на
близките си издръжка. Поради изложените причини ищците молят съда да осъди ответника
да заплати на всеки от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
техния съпруг и баща, настъпила в резултат на трудовата злополука от 04.12.2018 г., в
размер на 160000 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
04.12.2018 г., до окончателното й плащане. Претендират и направените по делото разноски.
Ответникът Център за спешна медицинска помощ – гр. С. счита, че Г. Г. е извършил
действията, с които е причинил трудовата злополука, при условията на груба небрежност,
тъй като е шофирал със скорост по – висока от разрешената за съответния участък, при това
по заснежено и заледено пътно платно. Обосновава становището си с факта, че той е тръгнал
за работа в 18,20 ч. според данните от исковата молба, а ПТП е настъпило около 18,30 ч., за
което може да се съди от обстоятелството, че случайно открилите го лица позвънили на тел.
112 в 19,01 ч., а преди това самият той им споделил, че от половин час покрай него не
минала никаква кола и нямало кой да му помогне. Счита, че с това си поведение
пострадалият е допринесъл за настъпването на злополуката, поради което отговорността на
работодателя следва да се намали, а освен това изразява становище, че размерът на исковите
претенции е завишен.
С определение № 38 от 26.01.2021 г. като подпомагаща страна по делото по искане на
ответника е конституирана Агенция „Пътна инфраструктура“, чийто интерес от отхвърляне
на иска се обосновава от регресните права на Център за спешна медицинска помощ – гр.
Силистра срещу тази институция, които биха възникнали при евентуалното му осъждане по
настоящото дело с оглед на твърденията му, че Агенцията не е изпълнила задължението си
по чл. 21, ал. 3, т. 2 ЗП във вр. чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП да поддържа републиканските пътища,
включително и да осигури необходимите условия за безопасно движение по тях. Агенция
„Пътна инфраструктура“ заявява твърдения, че е осъществила всички дейности по зимната
поддръжка на пътната настилка в участъка, в който се е реализирало ПТП, като изразява
становище за неоснователност на иска, който освен това намира за завишен по размер.
Според тази страна пострадалият сам е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта му,
поради което счита, че е допуснал груба небрежност, съставляваща основание за
намаляване на търсеното от ищците обезщетение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Лицето Г. В. Г. е наследодател на ищците, като от представеното по делото
удостоверение за наследници се установява, че първата ищца е негова съпруга, а вторият
ищец – негов син. Г. В. Г. се намирал в трудовоправна обвързаност с ответния медицински
център, възникнала по силата на трудов договор от 28.02.2013 г., чрез който той бил
2
назначен на длъжността „Фелдшер“ на половин щатна бройка с място на работа – гр. Д..
Местоживеенето на служителя и семейството му било установено в гр. И., а до работното си
място той се придвижвал с личен транспорт съобразно утвърдения график на работните му
смени. На 04.12.2018 г. му предстояло да затъпи на нощна смяна в часовия диапазон от
19,30 ч. до 7,30 ч. на следващия ден, поради което около 18,20 ч. той се отправил с личния
си автомобил към местоработата си в гр. Д.. Движейки се по път II-23 в близост до с. О. той
претърпял ПТП, при което получил травми, предизвикали неговата смърт, настъпила на
същата дата, като така възникналият инцидент бил признат за трудова злополука с влязло в
сила разпореждане № 5104-18-7 от 13.05.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – С..
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя. Свидетелката И. А., майка на първата ищца и баба на втория ищец разкри пред
съда, че семейството на нейната дъщеря било стабилно и сплотено, като водеща позиция в
него заемал нейния зет, който бил морална и финансова опора на своите близки. Той носел
отговорността за издръжката на домакинството и работел на две места, докато
първоначално съпругата му полагала грижи за общото дете и осъществявала задълженията
по поддръжката на дома и бита им. Тя решила да постъпи на работа едва когато синът им
станал четвърти клас и ангажиментите вкъщи намалели, по – скоро водена от нуждата си
за социални контакти и допълнителни занимания, отколкото от финансова необходимост.
Ищцата приела тежко загубата на съпругата си, първоначално била в шок, първите дни
изпадала в особени състояния, при които се заглеждала в една точка, откъсвайки се от
ставащото около нея, а освен това била много разконцентрирана, не била в състояние да
подреди и степенува задълженията си, захващала се с определена дейност, но я изоставяла,
присещайки се за други задачи, след което забравяла да я довърши. За да окаже
психологическа подкрепа на дъщеря си, свидетелката останала в дома 20 дни след
трагичното събитие и след това се прибрала в собственото си жилище, но впоследствие
станало ясно, че състоянието на ищцата не се е подобрило и че понякога тя не се храни с
дни, като тези обезпокоителни сведения мотивирали родителите да я приемат в своя дом в
с. З., обл. В., където тя пребивавала и към момента. Въпреки изминалото време нейното
ежедневие оставало подчинено на ритуали, свързани с покойника, тя не пропускала повод
да почете паметта му, мислите били заети със спомените за него и тя често се отнасяла,
загледана в една точка, откъсвайки се от заобикалящия я свят.
Според вещото лице по назначената по делото съдебно – психологическа експертиза
смъртта на съпруга предизвикала у ищцата шок и усещане за нереалност, които
преминали в мъка и отчаяние, тя попаднала в състояние на перманентна тревожност,
чувствайки липса на смисъл, безперспективност, безпомощност, самота и страх, че не може
да се справи с живота и да продължи напред. Ищцата се дистанцирала социално, не желаела
да общува с близки и приятели, изпаднала в състояние на апатия, продължително
3
съзерцание в една точка или безцелно разхождане по улиците. Тези негативни психически
преживявания отключили психосоматична симптоматика - буца в гърлото, топка в стомаха,
липса на сън, трудна концентрация, промяна в апетита, чувство на гадене, преумора. Според
вещото лице конгнитивните промени у ищцата, настъпили след загубата на съпруга , се
изразяват в обърканост, трудности в концентрацията, негативни натрапливи идеи,
разкъсаност на мисловния процес, а емоционалните – непреодолима мъка, самота,
безпомощност. Загубата на финансова опора на семейството и неспособността на ищцата да
осигури своята и на сина си материална обезпеченост провокирали у нея чувство на вина, че
не може да се прави с положението, и страх, че не намира изход и се проваля като човек и
родител.
По данни на свидетелката А. вторият ищец също се променил след загубата на своя
родител, упреквал се за инцидента, считайки, че приживе баща му поемал прекалено много
трудови задължения и се натоварвал прекомерно, за да осигури издръжката му и да обезпечи
неговото образование, затворил се в себе си, станал сприхав и по свой начин отказвал да
приеме случилото се, като не искал да посещава нито гроба на покойника, нито предишното
им жилище, а също така избягвал да разговаря за него, тъй като силно се натъжавал. Със
смъртта на родителя си той загубил и своята финансова обезпеченост, семейството останало
без доходи и не било в състояние да осигури таксите за образованието на ищеца (същият
бил студент в Техническия университет в гр. Варна), поради което се наложило той да
прекъсне следването си.
Според съдебно – психологическата експертиза случилото се отделило ищеца от
средата и от приятелите му, разрушило мечтите му и нарушило цялостното му
функциониране, тъй като върху него се стоварила отговорността по финансовото
осигуряване на семейството му. Той започнал да прикрива чувствата си чрез избягване на
разговори за баща си и на всичко, което му напомня за него, като по този начин натрупвал в
себе си негативните емоции, предизвикващи високо ниво на тревожност и несигурност,
прикрити зад изблици на яд и чувство за вина.
Според вещото лице в конкретния случай драматичното преживяване на загубата на
починалия съпруг и баща на ищците препятства възможностите им за самостоятелно
справяне и постигане на относителен баланс и нормално функциониране, като тяхното
състояние изисква провеждането на психотерапевтична работа, каквато към момента те не
са с състояние финансово да си позволят. Вещото лице отбелязва, че продължителните
негативни емоции и стрес водят до отделяне на стресови хормони с евентуални негативни
последици върху физическото здраве на ищците, тъй като те оказват влияние върху нивата
на кръвната захар, на артериалното налягане, върху функционирането на стомашно –
чревния тракт и др.
Чл. 52 ЗЗД гласи, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При така изложените данни съдът счита, че и двамата ищци са преживели
4
драматично смъртта на техния баща и съпруг, изпитали са силна болка и непреодолима
празнота от неговата загуба, лишили са се от неговата близост и подкрепа и са загубили
своята житейска и финансова сигурност, без да съумеят до настоящия момент да намерят
стабилна опора в живота си и да възвърнат душевното си равновесие. Съдът приема, че в
много по – голяма степен казаното важи за ищцата Д.Г., чиято продължителна обвързаност с
починалото лице и увереност, че може да разчита във всичко на неговата подкрепа, са
допринесли в по – голяма степен за разрухата на нейния душевен свят и психологическата
неспособност да възвърне вътрешния си баланс и да намери нов смисъл на живота си.
Въпреки еднакво силния интензитет на преживяванията и на двамата ищци, съдът счита, че
очаквайки отделянето си от семейството на своите родители, вторият ищец е разполагал с по
– добри механизми от своята майка за превъзмогване на загубата и пренареждане на живота
си, поради което е бил в състояние да реагира с повече здравомислие на ситуацията, да
поеме отговорностите си и да продължи с по – добри перспективи живота си след
претърпяната трагедия. С оглед на всичко изложено съдът приема, че обезщетението,
оразмеряващо неимуществените вреди на ищцата Д.Г. следва да се определи на сумата от
60000 лв., а на ищеца Г. – на сумата от 50000 лв., като разликата в тези размери се дължи на
различния начин, по който двамата ищци преживяват настъпилото в живота им трагично
събитие и различното измерение на негативните последици за всеки от тях. При определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид и обстоятелството, че смъртта на Г. Г. е
настъпила при ПТП, възникнало по пътя за работното му място, т.е. не под влияние на
условията на труд, осигурени от ответния работодател, което има отношение към
психологическото страдание на близките му, ненатоварено от търсене на чужда вина. Съдът
счита, че невъзможността причините за злополуката да бъдат търсени в неправилните и
незаконосъобразни действия на ангажираното с отговорност лице, има отношение към
психическите преживявания на пострадалите, които следва да осмислят загубата си от
гледна точка на общите закономерности на човешкото битие, без да се измъчват от мисълта,
че тя е настъпила поради незаинтересуваното или недостатъчно отговорно отношение на
работодателя към живота и здравето на неговите служители.
Според чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Съдебната практика определя грубата небрежност като неполагане от страна на работника
на дължимата грижа за безопасно изпълнение на възложените му трудови задължения в
ситуация, в която и най – небрежният на негово място би проявил такава, което на фона на
обстоятелствата по случая следва да се отнесе към вниманието и добросъвестността, с които
служителят е изпълнявал задълженията си на водач на МПС при придвижването си до
работното си място. От становището на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза се установява, че ПТП от 04.12.2018 г. е настъпило на прав
участък от пътя с наклон надолу към с. О., извън населеното място (т.е. при разрешена
скорост от 90 км/ч.), при заснежена пътна настилка (около 2 см.) при управление на
технически изправен автомобил. Вещото лице приема изчисленията на скоростта на
5
движение на МПС от тройната експертиза по проведеното досъдебно производство – 92,12
км./ч., при което става ясно, че управлявайки автомобила с посочената скорост Г. Г. загубил
управление върху него, преминал в лявото платно, а след това попаднал в отводнителния
канал и се блъснал челно в бетонов мост. Вещото лице обяснява загубата на управление
върху превозното средство с попадане на двете му леви колелета на заледена част от пътната
настилка, като конкретната скорост на движение и по – ниското сцепление на гумите с
повърхността на пътя са предизвикали завъртането на автомобила наляво, т.е. в посока
обратна на часовниковата стрелка. Според вещото лице безопасната скорост на движение
при посочената зимна обстановка следва да се определи в границите от 70 – 75 км./ч., при
която времето за придвижване от гр. И. до мястото на инцидента се удължава с 5 минути в
сравнение с времето, необходимо за изминаване на същото разстояние при нормални
метеорологични условия при скорост от 90 км./ч. (т.е. от 15 мин. на 20 мин.). По въпроса за
начина, по който е било почистено и обработено пътното платно по време на инцидента,
Агенция „Пътна инфраструктура“ оспори констатациите от протокола за оглед на ПТП, че
върху платното е съществувала снежна покривка от 2 см., каквото оспорване изрази и
разпитания по искане на Агенцията свидетел И. И., Главен специалист в отдел „Ремонтни
дейности“ към РПС - Д., присъствал на огледа на ПТП, извършен на следващия ден. Същият
обаче отбеляза, че един остатъчен слой от снега, покриващ пътя след валеж, не би могъл да
се изгребе при почистването му със снегопочистваща техника, както и че този сняг
(установен на снимки във фотоалбума от огледа) в конкретния случай е бил примесен с
пясък; в същото време свидетелят призна, че към момента на огледа пътното платно е било
частично заледено. При тези сведения съдът приема за достоверна хипотезата на вещото
лице за механизма на настъпване на инцидента, още повече че по делото липсват данни,
които да послужат като основа за изграждане на други варианти за осъществяване на
произшествието, в каквато насока нито една от страните по делото не изказа по - различни
предположения.
При така установените факти става ясно, че пострадалият не е нарушил правилата за
движение по пътищата чрез неспазване ограниченията на скоростта извън населено място, а
единствено изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДП да съобрази скоростта си на движение с
атмосферните, както и всякакви други условия, които имат отношение върху пътната
обстановка, включително и със състоянието на пътната настилка. Съдът счита, че това
нарушение не се вмества в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ и няма характер на груба
небрежност, тъй като слабата натовареност на пътя, правият участък, през който е
преминавал, съответно добрите характеристики на превозното средство (със задвижване
4х4) представляват външни фактори, внушили на водача измамливо чувство на сигурност,
което изключва самонадеяността му като форма на вина при избиране на несъответната на
състоянието на пътната настилка скорост на движение. За наличието на груба небрежност
при шофирането е необходимо водачът да е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, т.е. възможността за реализиране на ПТП, но лекомислено да се е надявал, че той
няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. По делото не са събрани данни, че
6
наследодателят на страните е шофирал съзнателно безотговорно, например със значително
превишена скорост, рискови маневри, след употреба на алкохол или упойващи вещества и
др. под., поради което съдът намира, че той не е предвиждал опасностите от управлението
на автомобила си с установената по делото скорост, въпреки че с оглед на зимните условия
и състоянието на пътното платно превантивно е следвало да я ограничи. Казаното
обосновава неоснователност на възражението на ответника за възникване на трудовата
злополука при условията на допусната от служителя груба небрежност, поради което
направеното от него искане за намаляване на полагащото се на наследниците му
обезщетение следва да се остави без уважение. Не е основателно становището на ответника,
че пострадалият е управлявал автомобила си с по – висока скорост от посочената в
експертизата, формирано на база твърденията на първата ищца, че в деня на злополуката
той е излязъл от дома си в 18,20 ч., и собственото му (на пострадалия) изявление пред
свидетеля Е.А., въз основа на които може да се направи извод, че произшествието се е
осъществило в 18,30 ч. От показанията на този свидетел (във вр. с показанията му по
Дознание № 259 ЗМ-199/2018 по описа на РУ – Д.) се установява, че намирайки пострадалия
на мястото на инцидента около 19 ч., последният му споделил, че от половин час по пътя не
е преминал никой, който да забележи следите от произшествието, както и самия него,
нуждаещ се от медицинска помощ; съдът счита, че този разказ не може да се тълкува по
буквален начин, тъй като в ежедневното говорене „половин час“ често не обозначава
конкретен 30-минутен период от време, а отделно от това възприятията на претърпял тежка
физическа травма човек, непосредствено след увреждането и часове преди настъпване на
неговата смърт не могат да се кредитират като достоверни по отношение на ориентацията
му във времето, особено когато се навлиза в конкретност от порядъка на 5 или 10 минути.
Поради изложените причини предявените искове следва да се уважат по посочените
по – горе суми, а за горницата – да се отхвърлят като неоснователни, като на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на смъртта до окончателното плащане. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица,
като в тези случаи (ал. 2) ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, което другата страна се осъжда да
заплати. Поради тези причини ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищците – адв. П. Б. Н. адвокатско възнаграждение в размер
на 1548,75 лв. за осъществената правна помощ по отношение на първата ищца и в размер на
1290,63 лв. за правната помощ, оказана на втория ищец, изчислено съразмерно на уважената
част от исковете на база възнаграждение в размер от 4130 лв., определено по реда на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание 78, ал. 3 ГПК първата ищца следва да възстанови на ответника направените по
делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 887,50 лв. за
адвокатски хонорар, 93,75 лв. за експертиза и 9,38 лв. за депозит за свидетел, а вторият
7
ищец - 976,25 лв. за адвокатски хонорар, 103,13 лв. за експертиза и 10,31 лв. за депозит за
свидетел. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса за
настоящото производство в размер на 4400 лв. и разноски за назначената СПЕ в размер на
196,88 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ – гр. С. с БУЛСТАТ .....и адрес: гр.
С., ул. „П. М.” № .., представлявано от Е. М. В., да заплати на Д. И. Г. с ЕГН ********** от
гр. И., ж.к. В. А. № ., вх. ., ет. ., ап. ..сумата от 60000 лв. (шестдесет хиляди лв.),
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
смъртта на съпруга Г. В. Г., починал при трудова злополука от 04.12.2018 г., както и
законна лихва върху тази сума от 04.12.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на обезщетение за претърпените от
трудовата злополука вреди над така посочената сума, както и на законна лихва върху
горницата, считано от 04.12.2018 г. до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ – гр. С.а с БУЛСТАТ ....и адрес: гр.
С., ул. „П.М.” № ..., представлявано от Е. М. В., да заплати на В. Г. В. с ЕГН ********** от
гр. И., ж.к. В. А. № ., вх. ., ет. ., ап. ..сумата от 50000 лв. (петдесет хиляди лв.),
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
смъртта на баща му Г. В. Г., починал при трудова злополука от 04.12.2018 г., както и
законна лихва върху тази сума от 04.12.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на обезщетение за претърпените от
трудовата злополука вреди над така посочената сума, както и на законна лихва върху
горницата, считано от 04.12.2018 г. до окончателното ѝ плащане.
Настоящото съдебно производство е проведено с участието на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № ., представлявана от
председателя Г. Т., в качеството ѝ на подпомагаща ответника страна.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ – гр. С. с БУЛСТАТ ...и адрес: гр.
С., ул. „П. М.” № .., представлявано от Е. М. В., да заплати на адв. П. Б. Н.с ЕГН ....от АК –
В. адвокатски хонорар за защитата на Д.Г. в размер на 1548,75 лв. (хиляда петстотин
четиридесет и осем лв. и 75 ст.) и хонорар за защитата на В.В. в размер на 1290,63 лв.
(хиляда двеста и деветдесет лв. и 63 ст.).
ОСЪЖДА Д. И. Г. с ЕГН ********** от гр. И., ж.к. В. А. № ., вх. ., ет. ., ап. ..да
заплати на Център за спешна медицинска помощ – гр. С. с БУЛСТАТ ...... и адрес: гр. С., ул.
„П. М.” № .., представлявано от Е. М. В., направените по делото разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 887,50 лв. (осемстотин осемдесет и седем лв. и 50
ст.) за адвокатски хонорар, 93,75 лв. (деветдесет и три лв. и 75 ст.) за експертиза и 9,38 лв.
8
(девет лв. и 38 ст.) за депозит за свидетел, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски над така посочените суми.
ОСЪЖДА В. Г. В. с ЕГН ********** от гр. И., ж.к. В.А. № ., вх. ., ет. ., ап. ..да
заплати на Център за спешна медицинска помощ – гр. С. с БУЛСТАТ .....и адрес: гр. С., ул.
„П. М.” № .., представлявано от Е.М. В., направените по делото разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 976,25 лв. (деветстотин седемдесет и шест лв. и
25 ст.) за адвокатски хонорар, 103,13 лв. (сто и три лв. и 13 ст.) за експертиза и 10,31 лв.
(десет лв. и 31 ст.) за депозит за свидетел, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски над така посочените суми.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ – гр. С. с БУЛСТАТ ....и адрес: гр.
С., ул. „П. М.” № ..., представлявано от Е. М. В., да заплати по сметка на СРС държавна
такса за настоящото производство в размер на 4400 лв. (четири хиляди и четиристотин лв.)
и разноски за назначената СПЕ в размер на 196,88 лв. (сто деветдесет и шест лв. и 88).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9