Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.04.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ И.
при
секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от съдията И. гр. дело № 740
по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 72 от 25.05.2015 г., постановено по гр. д. №
146/2014 г. Елинпелинският районен съд е отхвърлил предявения от Б.Б.А. срещу Г.И.Г.
иск за лишаване на ответника от родителски права по отношение на малолетната му
дъщеря Б.Г.Г., родена на *** г.; изменил е размера на издръжката, определена с
решение от 27.01.2012 г. по гр.д. № 399/2011 г. на ЕПРС, като ответникът е
осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител
ежемесечна издръжка в размер на 85 лв., считано от 06.03.2014 г. до настъпване
на правоизменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства; отхвърлил е
предявения иск за заплащане на издръжка за минало време една година назад, считано
от 06.03.2014 г., като погасен чрез плащане.
Решението в частта му, с която е отхвърлен иска за
лишаване от родителски права, е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство с доводи за неправилност и необоснованост на изводите на съда за
неоснователност на така предявения иск.
Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява наличието
на предпоставките по чл. 131, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване на ответника от
родителски права по отношение на малолетното му дете.
Ответникът по въззивната жалба оспорва същата и настоява
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Б.Б.А. е предявила срещу Г.И.Г. иск за лишаване на
ответника от родителски права по отношение на малолетното дете Б.Г.Г., на
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. В исковата молба се твърди, че детето Б.Г.Г.
е родено през
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска за
лишаване от родителски права с довод, че не са налице кумулативно предвидените
в чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК предпоставки за това. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че
не се интересува от детето, не полага грижи за него и не му дава издръжка, като
твърди, че ищцата пречи на контактите му с детето и че към момента той няма
задължения по отношение на издръжката. Ответникът сочи, че обича детето си,
желае да го вижда и да се грижи за него, и плаща редовно издръжка.
Софийският окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира, че фактическите обстоятелства, относими към спора и установени от събраните пред първата инстанция доказателства, са коректно описани в обжалваното решение, поради което в тази им част не е необходимо да се
преповтарят в настоящия
съдебен акт. В допълнение следва да се посочи
следното от фактическа страна:
С решение от
27.01.2012 г. по гр.д. № 399/2011 г. на ЕПРС упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете на страните е предоставено на майката и
е определен режим на лични контакти с неговия баща. С решение от 03.12.2012 г.
по гр. д. № 580/2012 г. на СОС решението в частта с който е определен режим на
лични отношения между детето и бащата, е отменено и постановено друго, с което
е определен следния режим: през първите
шест месеца след влизане в сила на решението – веднъж месечно по един час на място и по време, консултирани с отдел
„Закрила на детето” по местоживеене на детето, а след това – веднъж месечно
през почивен ден за три часа от 10 до 13 ч. преди обяд, в домашна среда и в
присъствието на Р.Д. или И.Т..
С присъда от
15.04.2014 г. по НОХД № 58/2014 г. на ЕПРС ответникът е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за това, че за времето от м.
октомври
Във въззивното
производство е приет социален доклад на Д „СП” – гр. Е.П., съгласно който бащата не е посещавал отдел „Закрила на
детето” към Д „СП” – гр. Е.П.с цел консултиране и
уточняване на срещи с малолетната Б. и не е търсил информация по телефона в
изпълнение на решение на СОС от 03.12.2012 г.
От представеното във
въззивното производство съдебно удостоверение на ДСИ при ЕПРС и приложено към
него заключение на съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че по
изпълнително дело № 10/2012 г., образувано по изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 399/2011 г. на ЕПРС, са постъпили суми в общ размер 1386,60 лв.,
изплатени на взискателя, като изцяло погасени за вноските за издръжка за месеците декември
При така установеното от фактическа страна правните изводи на съда са следните:
Предявен
е иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК - за лишаване на ответника от родителски права по отношение
на малолетното му дете поради това, че същият без основателна причина трайно не
полага грижи за детето си и не му дава издръжка.
Лишаването от
родителски права представлява както защитна мярка спрямо детето срещу
противоправно поведение на собствения му родител, така и една от най-тежките
санкции, свързана с отнемане на възможността за упражняване на лични права,
предвидено в гражданското право. Поради това основанието за лишаване от
родителски права по чл. 132, ал.1, т. 2 от СК, на което е предявен искът,
съставлява виновно поведение на родителя спрямо детето, кумулативно изразено в
две проявни форми – неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка – за
които законът изисква да са трайно установени във времето и да липсва основателна
причина, поради която родителят не изпълнява тези свои задължения. Съставът на
чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК не е формален, нито е резултатен от обективните
факти на неполагане на родителска грижа и недаване на издръжка, а се основава
на виновно поведение на родителя, изразяващо се в отрицателното му субективно
отношение към тези негови родителски задължения, чието изпълнение напълно и
трайно е пренебрегнал по причини, за които той отговаря. Критериите, въз основа
на които съдът преценява наличието на тези предпоставки, следва да се основават
на житейската практика и на морала, а изводите му следва да се формират въз
основа на всички обстоятелства, характеризиращи конкретния случай. В този
смисъл в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване не само обективното бездействие на родителя да полага грижи и да дава
издръжка за детето си, а и субективното отрицателно отношение на родителя към
изпълнение на тези негови задължения, което не се предполага поради липса на установена
законова презумпция за това.
В конкретния случай
от доказателствата по делото безспорно се установяват единствено обективните
факти, че ответникът не полага грижи за детето, не осъществява контакти с него
съобразно установения със съдебно решение режим и че не заплаща редовно месечна
издръжка, за което е осъден. Не се установява обаче по категоричен начин
неполагането на грижи и липсата на контакти с детето да се дължат на
отрицателното му субективно отношение към изпълнение на родителския му дълг.
Следва да се посочи, че в случая обективната възможност за фактическо полагане
на грижи от ответника и осъществяване на контакти с детето е ограничена с оглед
постановеното предоставяне на упражняването на родителските права на ищцата и
определения режим на лични отношения с
него. В този смисъл ответникът като родител, който не упражнява родителските
права, за да се приеме, че трайно не полага грижи за детето, е необходимо да се
установи, че същият не се възползва от предоставения му режим на лични контакти
без основателна причина, а неосъществяването на този режим се дължи на негово
нежелание и незаинтересованост от детето. За осъществяването на режима на лични
контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права, е
необходимо съдействието на другия родител, при който детето живее и който
упражнява тези права. В случая не се установява от събраните по делото
доказателства липсата на контакти между детето и неговия баща в изпълнение на
установения режим за това да се дължи на бездействие, нежелание или
незаинтересуваност на ответника. Установява се от показанията на свидетелите Б.
В. Л. и В. Д., че ответникът многократно е
търсил майката както по телефона, така и с посещения в дома й в с. П.и в гр. С., за да види детето, но тя не е отговаряла
на позвъняванията и не го е допускала до дома си. Обстоятелството, че ответникът
не е търсил съдействие от органа по закрила на детето за осъществяване на
контакти с детето с оглед установения със съдебното решение по гр.д. № 580/2012 г. на СОС начин на осъществяването им /”по време
и място, консултирани с отдел „Закрила на детото”/ не води до извод за негово
бездействие за осъществяване на контакти с детето, след като същият е търсил
контакт и съдействие от майката, за да се види с детето. Предписаният със
съдебното решение начин за осъществяване на режима посредством специализирани
органи е определен единствено с оглед интересите на детето, но не е
единственият способ, по който един родител може да търси контакт с детето. Органът
то закрила на детето има задължение само да съдейства за осъществяване на
установения режим на лични контакти, а не разрешава това.
След като
ответникът, който не упражнява родителските права, въпреки опитите си да
осъществи контакти с детето, е бил възпрепятстван от ищцата, не може да се
приеме, че същият без основателна причина не се е възползвал от предоставения
му режим на лични отношения с детето. Следователно, не е налице първата от
двете кумулативно предвидени в чл. 132, ал.1, т. 2 от СК предпоставки за
лишаване на ответника от родителски права по отношение на малолетното му дете,
а именно трайно неполагане на грижи за него без основателна причина, което
обуславя неоснователност на иска за лишаване от родителски права. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че не се доказва и втората предпоставка, а
именно ответникът трайно и без основателна причина да не е заплащал на детето
дължимата издръжка. Видно е от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
че ответникът преди предявяване на иска и впоследствие в хода на делото е
заплатил част от дължимата издръжка, а в хода на наказателното производство по
н.о.х.д. № 58/2014 г. на ЕПРС е заплатил
значителна част от дължимата издръжка за период от повече от две години. От
значение за е обективният факт на плащането на издръжка, поради което е без
значение дали плащането на издръжката е по образувано изпълнително дело, в
наказателно производство или по друг начин. Разпоредбата на чл. 132 от СК има санкционен характер
като водещ е интересът на детето, поради което същата не може да се тълкува
разширително чрез поставяне на допълнителни изисквания относно способите за
заплащане на издръжката.
С оглед на горните съображения въззивният съд
намира предявеният иск за лишаване на ответника от родителски права за неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част, с която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното от ответника по
жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящата
инстанция в размер на 450 лв.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72 от 25.05.2015 г., постановено по гр. д. №
146/2014 г. по описа на Елинпелински районен съд.
ОСЪЖДА Б.Б.А. да заплати на Г.И.Г. сумата 450 лв. за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.