Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 03.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публичното
заседание на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 9802
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С Решение № 71544
от 21.03.2019 г. по гр. д. № 77902/2015 г. по описа
на СРС, I
ГО, 49 състав съдът
е отхвърлил предявения от А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, Търговски комплекс „*******, чрез адв.
М., срещу Л.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.О., иск с правно основание чл.76 от ЗС за
предаване на владението, отнето по
скрит начин,
върху недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.*******,
състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 46.46
кв. метра с избено помещение №10 с полезна площ от 3.14 кв. метра. СРС е осъдил
А.А.К., ЕГН **********, да заплати на Л.К.С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
сумата от 700 лева - разноски по делото. Решението е постановено при участието
на третите лица помагачи на страната на ищеца - А.И.С. и К.К.Б..
Недоволна от така постановеното решение е останала
ищцата А.А.К., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК чрез
пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност, необоснованост и при
наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди, че от първоинстанционния съд
неправилно е направена констатция за изтекъл срок на
договора за наем и че
доверителката му е владяла процесния имот чрез
наемателя си. Счита, че от отговора на исковата молба се установява фактът на
упражняването от нея владение и отнемането му по скрит начин от ответника. Твърди,
че районният съд не е изготвил проект за доклад съгласно чл. 146 от ГПК. Поддържа,
че посесроният иск по чл. 76 ЗС следва да бъде
уважен. Искането й към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което искът да бъде уважен, както и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Л.К.С. оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. И.О., като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
атакуваното решение. Възразява на твърдението за наличие на наемно правоотношение, чрез което да е упражнявано владението от въззивницата. В подкрепа на последното се сочи клауза от
приетия по делото като писмено доказателство Предварителен договор за продажба
на процесния недвижим имот, в която А.А.К.
декларира, че не е сключвала договори за наем с трети физически
или юридически лица за процесния имот. Твърди, че не
е осъществена нито една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 76 ЗС.
Претендира разноските, сторени пред въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав намира
същото за правилно и законосъобразно, като излага собствените си мотиви
по-надолу.
По наведените
във въззивната жалба оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи
се в неизготвяне на доклад по делото съгласно чл. 146 ГПК, въззивната
инстанция намира същите за неоснователни. С насрочване на делото за разглеждане
в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд
е дал указания за кои факти и твърдения страните трябва да посочат
доказателства. Нещо повече, определението, с което е променена, направената в
първоначалния доклад правна квалификация на спора (вместо по чл. 75 от ЗС,
искът да се счита за предявен по чл. 76 от ЗС), е изпратено до страните отново
с указания за кои свои твърдения и факти трябва да посочат доказателства. Ищцата
се е възползвала от предоставената й процесуална възможност, като е депозирала
становище с направени доказателствени искания. Същата
обаче не е провела главно и пълно доказване на фактите и твърденията, от които
произтичат правата й, с оглед на което искът й е бил отхвърлен. Ето защо въззивният съд не счита, че са налице трърдените
процесуални нарушения.
Предявеният пред първоинстанционния
съд иск е с правна квалификация чл.76 ЗС за осъждане на
ответника да предаде на ищцата владението, отнето по скрит начин,
върху недвижим имот- апартамент, находящ се в
гр.София, ж.к. „*******, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, със
застроена площ от 46.46 кв. метра с избено помещение №10 с полезна площ от 3.14
кв. метра.
Съдът приема, че въззивницата
не е упражнявала владение върху процесния недвижим
имот, за да иска неговата защита. От събраните по делото писмени доказателства,
а именно - Договор за продажба от 18.12.2014г., обективиран
в нотариален акт №4, том II, рег. №7728, дело №177 от 2014г., се
установява, че въззивницата А.А.К. е
прехвърлила правото на собственост
на въззиваемата страна Л.К.С. върху процесния имот. С оглед на което считано от 18.12.2014г. въззиваемия, се
легитимира като собственик на процесния имот.
Неоснователни са твърденията на въззивницата, че по силата на наемно правоотношение е владяла
процесния недвижим имот чрез наематаля
си до 01.07.2015 г. Следва да се отбележи, че действително представеният и приет по делото
Договор за наем, сключен за срок
от една година с начална дата 09.07.2013 г., е бил в сила в момента на сключане договора за продажба на процесния
недвижим имот. Въззивният съд прави този извод, като взема
предвид разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, която предвижда, че ако след изтичане на наемния срок,
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. и т.к. по
делото няма ангажирани доказателства за противопоставяне от наемодателя след
09.07.2014 г., то следва, че договорът е станал безсрочен.
Съгласно т.3 от Договора за продажба
от
18.12.2014г., обективиран в нотариален акт №4, том
II, рег. №7728, дело №177 от 2014г., А.А.К. се е задължила
да предаде на купувача владението на продавания недвижим имот на 18.12.2014 г.
чрез предаване на ключовете на имота. Следователно на датата, на която е
прехвърлена собствеността върху процесния недвижим
имот, е предадено и владението му, както и е останал в сила договорът за наем
спрямо приобретателя Л.К.С..
Изцяло неоснователно се явява
твърдението във въззивната жалба, че до 01.07.2015 г.
ищцата е владяла недвижимия имот чрез наемателя си. Последният е държал имота, но за
новия владелец - Л.К.С., считано от 18.12.2014 г. Фактът, че
ключовете за процесния недвижим имот са предадени от
наемателя на приобретателя, не представлява отнемане
на владението на въззивницата, т.к. тя не е
упражнявала такова след 18.12.2014 г.
Фактическият състав на посесорния иск по чл. 76 от ЗС включва следните елементи,
чието установяване е в доказателствена тежест на
ищеца, съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК - установено и упражнявано от ищеца владение или държане върху процесния имот, отнемане на владението или държането от
ответника, отнемането следва да е извършено по един от двата законоизброени начина - по скрит начин или с насилие,
предявяване на иска в рамките на преклузивния
6-месечен срок от отнемането на владението.
Въззивната инстанция установи, че през периода, за който въззивницата - А.А.К. твърди да е владяла процесния
имот, същият е бил във владение на въззиваемия - Л.К.С., т.к. по силата на т. 3 от Договора за продажба от
18.12.2014г., обективиран в нотариален акт №4, том
II, рег. №7728, дело №177 от 2014г., въззивницата се е задължила
да му предаде владението на на 18.12.2014 г. чрез
предаване на ключовете на имота. Също така се установи, че представеният по
делото договор за наем е останал в сила, но вече между новия владелец и
наемателя, а не както се твърди във въззивната жалба
да е бил в сила между А.А.К. и наемателя. От това следва, че отнемане на владение няма, още
повече отнемането да е било по скрит начин.
С
оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че по делото не
е доказано наличието на елементите от фактическия състав по чл. 76 от ЗС,
обуславящи основателността на предявения иск.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК и тъй като крайните изводи на въззивната
инстанция съвпадат с тези на СРС обжалваното решение, макар и по други мотиви,
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред въззивната
инстанция не се следват разноски на въззивника, като такива
се следват на въззиваемата страна в размер на 500
лева съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71544
от 21.03.2019 г. по гр. д. № 77902/2015 г. по описа
на СРС, I
ГО, 49 състав, вкл.частта
за разноските.
ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, Търговски комплекс „*******, да заплати на Л.К.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сумата от
500 лева - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ищеца- А.И.С..
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца-К.К.Б..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.