РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. В., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110117332 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Е. Ф. Т. и „А. т.“ ООД,
ЕИК ***, срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор
*** по КККР на с. С., с площ от *** кв.м., находящ се в землището на с. С., с номер по
предходен план ***, квартал **, парцел **.
В исковата молба се излага следното: Ищците са собственици на ПИ с
идентификатор *** по КККР на с. С., община Б., одобрени със Заповед с номер РД –
***/***г. на изп. директор на АГКК, с площ от *** кв.м., с трайно предназначение на
територията по КК и регистри: защитена, начин на трайно ползване: за друг вид естествен
ресурс за превантивна защита, с номер по предходен план ***, квартал **, парцел **, при
части 54,65 % за Е. Т. и 45,35 % за „А. т.“ ООД. Със заповед номер *** от ***г. на кмета на
община Б. е одобрен ПУП – ПРЗ на зона за вилен и курортен отдих „С.“, включващ
поземлен имот с номер 0*** по КВС на землището на селото, отреден за УПИ 3 – ***, в кв.
**, с площ от 55 342 кв.м. С договор *** – ***/***.***. държавата е продала на „П.“ ЕООД
УПИ 3-***, с площ от 55 342 кв.м. Със заповед на областния управител имотът е отписан от
актовите книги. Собствеността на „П.“ ЕООД е призната с НА 4, том * рег. номер ***, дело
***/***. на нотариус П.С.. Със заповед на кмета на община Б. от 2009г. е изменен
одобреният ПУП ПРЗ, като имотът УПИ 3-***, е разделен на няколко имота, сред които
имот УПИ ** – *** с площ от 10 587 кв.м. С договор за покупко-продажба от 2015г. „П.“
ЕООД е продало на „П.“ ЕООД УПИ **-***. С договор за покупко-продажба от 2017г. „П.“
ЕООД е продало имота на „С.Л.“ ООД. През 2018г. „С.Л.“ ООД е продало на „А. т.“ ООД
45,35 % ид.ч. от имота, а на Е. Т. са продадени 54,65 % ид.ч. от имота. Със Заповед РД-16-18
от 07.11.2018г. на изп. директор на АГКК на осн. чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР е било открито
производство по създаване на КККР за множество поземлени имоти, включително и за части
от ПИ с номер 0*** на с. С.. Със заповед номер РД-*** от ***г. на изп. директор на АГКК
от УПИ **-*** са създадени два имота с идентификатори ***.*** и ***. С договор за
1
покупко-продажба от 2021г. Е. Т. е продала на А.П. своите ид.ч. от ПИ ***. Към момента
собственици на ПИ с номер *** са ищците.
Като собственик на този имот обаче е вписана и държавата. КККР съдържат грешка
за това, че държавата е била вписана за собственик на този имот. Сочи се, че трайното
предназначение на имота е урбанизирана територия с начин на трайно ползване ниско или
средно застрояване.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се обективира следното: Искът е неоснователен и недоказан.
Посоченият имот, предмет на иска, е част от плажната ивица на Р.Б., представлява
пясъчни облесени дюни и теренът е защитена територия по смисъла на чл. 6, ал. 4
ЗУЧК. Съгласно този закон публична държавна собственост, която не може да бъде обявена
за частна, са пясъчните дюни. Имотът е включен в специализираната карта и регистри на
морски плажове и дюни. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни,
разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Съгласно чл. 18 КРБ крайбрежната плажна ивица представлява изключителна държавна
собственост. Направено е възражение, че сключеният договор ***-***/***.***. между „П.“
ЕООД и областния управител на гр. В. е недействителен по отношение на реалната част,
представляваща процесния имот. Разпоредителните сделки с тази част от имота са
нищожни, тъй като са имали за предмет обект, с който не е можело да се извършва
разпоредителна сделка. Излага се, че целият процесен имот представлява дюни. Съседните
на имота територии също представляват дюни. Процесният имот попада в Зона „А“ на
особена териториална – устройствена защита по чл. 9, т. 1 от ЗУЧК. Съгласно чл. 10, ал. 1
Зона „А“ обхваща частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна
ивица и част от територията, попадаща в ивица със широчина *** метра извън територията
на населените места, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на
морските плажове. Строителството в тази зона е забранено, поради което няма как да е
урбанизирана територия. С решение 12 от 2013г. КС е обявил за противоконституционни
разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 6 и чл. 17а, ал. 1, т. 2 от ЗУЧК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от Договор с номер ***-***/***., че на ***.***. между Държавата,
представлявана от областния управител на гр. В. П. К., е продала на „П.“ ЕООД, ЕИК ***,
собствеността върху държавна земя на осн. чл. 14г, ал. 2 от Закона за горите и заповед на
Областния управител на гр. В. с номер РИ – ***/***.***. Установява се, че държавата е
продала на купувача земя, описана в АДС с номер *** от ***.***., съставляваща УПИ 3-***
с площ от ** ***,** кв.м., квартал ** по плана на с. С., община Б.. Въз основа на сключения
договор е издаден НА за собственост върху недвижимия имот от ***.***.
Видно от Заповед с номер ДИ – *** от 13.10.***. областният управител на гр. В. е
наредил отписване от актовите книги за недвижи имоти – частна държавна собственост,
съгласно АДС с номер *** от ***.***. имот, съставляващ УПИ *-*** с площ от *** кв.м.,
квартал ** по плана на с. С., община Б..
Установява се от Заповед с номер *** от ***г., издадена от кмета на община Б., че на
осн. чл. 44 ЗМСМА вр. чл. 129, ал. 2 ЗУТ и протокол на ОЕСУТ при Община Б., е бил
одобрен ПУП – план за регулация и план за застрояване на зона за вилен и курортен отдих
„С.“, включващ ПИ с номер 0***, отреден за УПИ * – *** в кв. **.
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот с номер *, том *, рег. номер
**** по дело *** от ***г. на ***. „П.“ ЕООД е продало на „П.“ ЕООД УПИ с номер **– ***
с площ от 10 587 кв.м., в квартал 25 по ПУП – план за регулация на ЗВКО „С.“, землище с.
С., Община Б..
Установява се от НА за покупко - продажба на недвижим имот с номер *, том *, рег.
номер ***, дело * от ****г., че „П.“ ЕООД е продало на „С. Л.“ ООД УПИ с номер **– *** с
2
площ от 10 587 кв.м., в квартал ** по ПУП – план за регулация на ЗВКО „С.“, землище с. С.,
Община Б., с трайно предназначение – урбанизирана територия; начин на трайно ползване –
за ниско застрояване, номер по предходен план ***.
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот с номер **, том *, рег. номер
****, дело ***/****г. на ***г. „С. Л.“ ООД е продало на „А. т.“ ООД, 45,35 % ид.ч. от
УПИ с номер **– *** с площ от 10 587 кв.м., в квартал **по ПУП – план за регулация на
ЗВКО „С.“ – част *, землище с. С., Община Б., одобрен със Заповед с номер *** от ***г.,
издадена от кмета на община Б., с трайно предназначение – урбанизирана територия; начин
на трайно ползване – за ниско застрояване, номер по предходен план ***.
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер
****, дело ***/****г. на **.**.****г. „С.Л.“ ООД е продало на Е. Ф. Т., 54,65 % ид.ч. от
УПИ с номер ** – *** с площ от 10 587 кв.м., в квартал 25 по ПУП – план за регулация на
ЗВКО „С.“ – част *, землище с. С., Община Б., одобрен със Заповед с номер *** от ***г.,
издадена от кмета на община Б., с трайно предназначение – урбанизирана територия; начин
на трайно ползване – за ниско застрояване, номер по предходен план ***
На ***г. Е. Т. е прехвърлила в полза на А.С.П. 54,65 % ид.ч. от ПИ с номер ***.***
по КККР на с. С., община Б., одобрени със Заповед номер РД -***/***г. на ИД на АГКК,
целият с площ от 5756 кв.м.
Представен е специализиран регистър на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК, според
който процесният имот с номер *** е с площ от *** кв.м., представлява защитена територия
и върху него има сиви дюни (неподвижни дюни с тревна растителност) и облесени дюни.
В извадката от кадастралния регистър на недвижимите имоти процесният имот е
посочен като държавен, попадащ в защитена територия и с начин за трайно ползване – за
друг вид естествен ресурс за превантивна защита.
През 2015г. е издадено удостоверение от Дирекция „Устройство на територията и
общинска собственост“ в полза на „П.“ ЕООД, от което се установява, че УПИ ** – ***, кв.
** по плана на ЗВКО „С.“, с. С., попада в урбанизирана територия, в зона за вилен и
курортен отдих.
Видно от заповед с номер РД *** от ***г. кметът на Община Б. е одобрил
изменението на ПУП – план за регулация на ЗВКО „С.“, в с. С., кв. **, относно промяна на
вътрешнорегулационните граници, като се образуват два нови урегулирани поземлени
имоти УПИ **– *** и УПИ ** – ***.
Издадена е заповед с номер РД – *** от **.**.****г., видно от която министърът на
околната среда и водите е обявил защитена зона ****** „П.Ш.“ в землищата на гр. Б., с. Г.,
с. С., с. Н.О., с. Р., с. С.О. и с. Ш. с обща площ от 51 256,524 дка., като предмет на опазване в
защитената зона са изчерпателно изброените елементи, включително и дюнните
образувания – облесени дюни, неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност,
подвижни дюни по крайбрежната ивица и зараждащи се подвижни дюни.
От приложеното становище на АГКК на л. 261 от делото се установява, че
специализираната карта и регистри на морските плажове и дюните в землището на с. С. са
били създадени през 2014г. по възлагане на АГКК. По данни на картата в поземлен имот с
номер *** попадат облесени дюни и неподвижни дюни с тревна растителност. Посочено е,
че *** е сключило договор с експерти по дюнни местообитания – ботаници фитоценолози от
Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Геодезическото
заснемане е било извършено на 19.06.2013г. от правоспособно лице по кадастър.
Представителите на БАН били доц. д-р И.А. – ръководител секция „Флора и растителност“
при ИБЕИ, доц. д-р А.П. – директор на Ботаническа градина при БАН и главен асистент д-р
Десислава Сопотлиева – секция „Флора и растителност“ при ИБЕИ. По делото е приложен
изготвеният доклад от представителите на БАН. В приложения към материалите изготвен
доклад, с който съдът се запозна подробно, не се установява с точност и конкретика какви са
пясъците в процесния имот, който се намира в с. С.. В графа „констатации и установени
3
проблеми по част от посетените територии“ не фигурира плаж край с. С.. Посочени са
плажът на Б. – юг, П.Ш. – южна част и районът на Ш. – устието на р. К.. В графа методика
липсва конкретика какъв начин е използван при огледа на плажната ивица на Б.. Липсва
достатъчно обяснение защо е прието, че земята под процесния имот представлява дюни.
По делото беше допусната комплексна СТЕ експертиза, като заключение дадоха
вещите лица Ж. Б. и Г.А. – проф. дн от НИГГГ към БАН, специалист в областта на
геоморфологията и картографията. Установи се следното:
„Процесният поземлен имот е локализиран в рамките на бреговата зона на
защитената територия „Ш.П.“. На това място отчетливо се идентифицират два главни
сегмента – полегат акумулативен шелф (бенч) и стръмен брегови склон (клиф). Във
вътрешния строеж на полегатия акумулативен пясъчен шелф се отделят три геоморфоложки
сегмента – 1/ плитка и тясна ивица от акваторията, изградена от едри псамитни пясъци, като
доминиращо място заемат кварца, карбоната и тежка фракция – магнетит, гранат и др.; 2/
плажна пясъчна ивица, изградена от среднозърнести – алевритови кварцови пясъци,
карбонати и тежка фракция от магнетит, епидот и др., участващи в строежа на ниски
ефемерни дюнни образувания; 3/ дюнна пясъчна ивица, формирана от доминиращи ветрове,
изградена от дребнозърнести кварцово-карбонатно-глинести пясъци с повишено количество
на тежката фракция. Акумулираните пясъци от ветровата енергия са уплътнени, глинясали и
в начален процес на почвообразуване, покрити от степна растителност. Между стръмния
брегови склон и подветрения склон на дюнната ивица е оформена контрастна граница,
маркирана от вложеното сегментирано суходолие с дълбочина от 2-3 м. Стръмният брегови
склон в съчетание със суходолието са важна бариера, която блокира движението на
пясъчния поток и възпира формиране на пясъчни дюни в рамките на актуалния
брегови склон, в т.ч. и в процесния поземлен имот. Тази блокираща роля на бариерата
е определила липсата на защитени природни феномени и забележителности от
облесени дюнни ландшафти в рамките на актуалния брегови склон, в т.ч. и
изследвания процесен поземлен имот.
На запад от полегатата акумулативна шелфова ивица е развит стръмният брегови
склон. В геоморфоложко отношение бреговият склон е изграден от устойчиви на
разрушаване коренни седиментни скали. Доминират кредни варовици и пясъчници с
палеоцен-лютенска възраст. Те са фосилизирани от изветрителни елувално-делувиални
наслаги, върху които са образувани почвени разрези и земно покритие от смесени
широколистни гори с доминиране на дъб, габър и др. В най – ниските участъци на бреговия
склон се диагностицират две древни брегови линии, разграничени от стръмни склонови
откоси. В рамките на този най – нисък участък на склона изцяло е локализиран и
процесният поземлен имот.
От реализирания интегриран подход и комплексния анализ в рамките на актуалния
сегмент на бреговия склон не бяха открити следи и фрагменти от облесени дюнни
образувания, които да доказват, че целият процесен имот и прилежащите терени
представляват защитени природни феномени и забележителности (дюнни или облесени
пясъчни ландшафти). Изложените факти показват, че няма основание имотът да се
идентифицира и възприема като защитен сегмент от акумулативната пясъчна ивица на
шелфа на Б.. Следва да се посочи, че в целия имот и съседните терени не попадат дюнни
образувания от бреговия акумулативен шелф. Процесният имот попада в обсега на зона А,
но с режим на специфична териториално-устройствена защита по чл. 9, ал. 1 ЗУЧК.“
В частта, дадена от вещото лице Ж. Б., се посочва следното: „Действащата КККР е от
м.08.2019г. за землището на с. С.. Процесният имот с номер * и съседният му имот с номер
** по КККР изцяло попадат в границите на парцел с номер ** – ***, кв. **, с площ от *****
кв.м. по ПУП – ПРЗ от ****г. В началния му вид имотът *** е с предназначение „горска
територия“. Към момента трайното предназначение на имот *** е „за друг вид естествен
ресурс за превантивна защита“. Актът, послужил за тези записвания относно
4
предназначението на територията и начина на трайно ползване, не е описан в скицата от
11.11.2021г. на СГКК – В. и няма такъв приложен в преписката по настоящото дело.
Процесният имот не е с начин на трайно ползване „крайбрежна плажна ивица“, т.е. имотът
не представлява част от черноморската плажна ивица. Ако се окаже, че процесният имот е
дюна, то той би попаднал в територия със строителна забрана. Ако се окаже, че не е дюна –
тогава той не би попаднал в територията със строителна забрана, уредена в чл. 17а ЗУЧК.“
В открито съдебно заседание вещото лице Г.А. защити своето заключение, като
посочи, че е приел интегриран подход при изследването, който използва три или четири
метода, използвани в геоморфологията и геоморфоложкото картиране, за да отговори на
поставените въпроси. Категорично потвърждава заключението си, че в имота, предмет на
делото, няма дюни. Има скат и гора, но няма дюнни образувания. Имотът започва над
основата на клифа. Скатът няма брегоукрепителни функции. Плажната ивица е
брегоукрепителна. Не може да настъпи заливане, клифът е крайната преграда за прибой.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл. 124 ГПК. Представлява положителен установителен
иск за собственост. Ищец по този иск е лицето, което твърди, че е собственик или носител
на ограничено вещно право върху имота. Ответник е лицето, което по твърдение на ищеца
оспорва правото на собственост на ищеца. При положителен установителен иск за
собственост, предмет на доказване е правото на собственост или ограниченото вещно право
на ищеца върху имота. В тежест на ищеца е да докаже това право. Ответникът може да се
защитава като оспорва правото на собственост на ищеца.
От изложената по – горе фактическа обстановка безспорно се установи, че ищците по
делото са придобили собствеността върху процесния имот, представляващ ПИ с номер ***,
с площ от *** кв.м., находящ се в землището на с. С., община Б., по КККР на с. С., одобрени
със Заповед номер РД-***/***г. на изп. директор на АГКК. Придобиването се е случило в
резултат на множество сделки за покупко-продажба, започнали още през ***. Към него
момент, чрез Договор с номер ***-***/***., на ***.***. Държавата, представлявана от
областния управител на гр. В. П. К., е продала на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, собствеността върху
държавна земя, съставляваща УПИ 3-*** с площ от ** ***,** кв.м., квартал ** по плана на с.
С., община Б..
Продажбата се е случила, с оглед на одобрен ПУП – план за регулация и план за
застрояване на зона за вилен и курортен отдих „С.“, включващ ПИ с номер 0***, отреден за
УПИ * – *** в кв. **.
На ***. „П.“ ЕООД е продало на „П.“ ЕООД УПИ с номер **– *** с площ от 10 587
кв.м., в квартал **по ПУП – план за регулация на ЗВКО „С.“, землище с. С., Община Б., а
след това с НА за покупко - продажба на недвижим имот с номер *, том * рег. номер ***,
дело * от ***г., „П.“ ЕООД е продало на „С.Л.“ ООД УПИ с номер **– *** с площ от 10 587
кв.м., в квартал **по ПУП – план за регулация на ЗВКО „С.“, землище с. С., Община Б., с
трайно предназначение – урбанизирана територия; начин на трайно ползване – за ниско
застрояване, номер по предходен план ***. От своя страна на 28.08.2018г. „С. Л.“ ООД е
продало на „А. т.“ ООД, 45,35 % ид.ч. от УПИ с номер **– *** с площ от 10 587 кв.м., в
квартал **по ПУП – план за регулация на ЗВКО „С.“ – част 1, землище с. С., Община Б.,
одобрен със Заповед с номер *** от ***г., издадена от кмета на община Б., с трайно
предназначение – урбанизирана територия; начин на трайно ползване – за ниско
застрояване, номер по предходен план ***, а на 05.12.2018г. „С. Л.“ ООД е продало на Е. Ф.
Т., 54,65 % ид.ч. от УПИ с номер **– *** с площ от 10 587 кв.м., в квартал **по ПУП – план
за регулация на ЗВКО „С.“ – част *, землище с. С., Община Б., одобрен със Заповед с номер
*** от ***г., издадена от кмета на община Б., с трайно предназначение – урбанизирана
територия; начин на трайно ползване – за ниско застрояване, номер по предходен план ***.
Със заповед номер РД-**-***от ***г. на изп. директор на АГКК от УПИ **-*** са създадени
5
два имота с идентификатори ***.*** и ***.
Спорният въпрос в случая е дали земята под имота представлява дюнно образувание
или не. За оборване на твърдението на ответника и с оглед разпределената доказателствена
тежест съдът допусна извършването на КСЕ, чието заключение кредитира изцяло, като
изключително добре мотивирано, отговарящо изцяло на поставените въпроси, допълващо
останалия доказателствен материал и съпроводено с достатъчна обоснованост на изводите
на вещите лица. От заключението се установи следното: „Процесният поземлен имот е
локализиран в рамките на бреговата зона на защитената територия „Ш.П.“. На това място
отчетливо се идентифицират два главни сегмента – полегат акумулативен шелф (бенч) и
стръмен брегови склон (клиф). Във вътрешния строеж на полегатия акумулативен пясъчен
шелф се отделят три геоморфоложки сегмента – 1/ плитка и тясна ивица от акваторията,
изградена от едри псамитни пясъци, като доминиращо място заемат кварца, карбоната и
тежка фракция – магнетит, гранат и др.; 2/ плажна пясъчна ивица, изградена от
среднозърнести – алевритови кварцови пясъци, карбонати и тежка фракция от магнетит,
епидот и др., участващи в строежа на ниски ефемерни дюнни образувания; 3/ дюнна пясъчна
ивица, формирана от доминиращи ветрове, изградена от дребнозърнести кварцово-
карбонатно-глинести пясъци с повишено количество на тежката фракция. Акумулираните
пясъци от ветровата енергия са уплътнени, глинясали и в начален процес на
почвообразуване, покрити от степна растителност. Между стръмния брегови склон и
подветрения склон на дюнната ивица е оформена контрастна граница, маркирана от
вложеното сегментирано суходолие с дълбочина от 2-3 м. Стръмният брегови склон в
съчетание със суходолието са важна бариера, която блокира движението на пясъчния
поток и възпира формиране на пясъчни дюни в рамките на актуалния брегови склон,
в т.ч. и в процесния поземлен имот. Тази блокираща роля на бариерата е определила
липсата на защитени природни феномени и забележителности от облесени дюнни
ландшафти в рамките на актуалния брегови склон, в т.ч. и изследвания процесен
поземлен имот.
От реализирания интегриран подход и комплексния анализ в рамките на актуалния
сегмент на бреговия склон не бяха открити следи и фрагменти от облесени дюнни
образувания, които да доказват, че целият процесен имот и прилежащите терени
представляват защитени природни феномени и забележителности (дюнни или облесени
пясъчни ландшафти). Изложените факти показват, че няма основание имотът да се
идентифицира и възприема като защитен сегмент от акумулативната пясъчна ивица на
шелфа на Б.. Следва да се посочи, че в целия имот и съседните терени не попадат дюнни
образувания от бреговия акумулативен шелф.“
Следователно настоящият съдебен състав изцяло споделя заключението на вещото
лице Г.А. – проф. дн от НИГГГ към БАН. Ответникът представи по делото писмени
доказателства с цел противопоставяне на заключението на вещото лице. Установи се, че
специализираната карта и регистри на морските плажове и дюните в землището на с. С. са
били създадени през 2014г. по възлагане на АГКК. В тази карта е посочено, че в поземлен
имот с номер *** попадат облесени дюни и неподвижни дюни с тревна растителност.
Картата е изготвена на основание дадено заключение на експерти, които са обследвали
плажната ивица. По делото бе приложен изготвеният доклад от представителите на БАН. В
приложения към материалите изготвен доклад, с който съдът се запозна подробно, не се
установи с точност и конкретност какви са пясъците в процесния имот, който се намира
в с. С., как са образувани и защо е прието, че земята под имота, предмет на делото,
представлява дюни. В графа „констатации и установени проблеми по част от посетените
територии“ не фигурира плаж край с. С.. Посочени са плажът на Б. – юг, П.Ш. – южна част
и районът на Ш. – устието на р. К.. В графа „методика“ липсва конкретика какъв начин е
използван при огледа на плажната ивица на Б.. Съпоставяйки тези писмени доказателства и
заключението на вещите лица настоящият съдебен състав намира, че заключението, прието
6
по делото, е много по – подробно, изцяло обяснява защо вещото лице е приело, че в имота
няма дюни, като защитата на заключението е обосновано и аргументирано, за разлика от
становището в писмените доказателства, представени от ответника.
Чл. 18, ал. 1 КРБ урежда, че подземните богатства, крайбрежната плажна ивица,
републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение,
природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна
собственост. Вещото лице Ж. Б. посочи, че процесният имот не е с начин на трайно ползване
„крайбрежна плажна ивица“, т.е. имотът не представлява част от черноморската плажна
ивица. Следователно позоваването на разпоредбата на КРБ е неоснователно.
Чл. 6, ал. 1 ЗУЧК сочи, че крайбрежната плажна ивица е обособена територия,
съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към
прилежащата му акватория. В ал. 4 на същата разпоредба е посочено, че публична държавна
собственост, която не може да бъде обявена за частна, са пясъчните дюни. В случая обаче в
процесния имот няма дюнни образувания, поради което няма пречка имотът да бъде
частна собственост. Чл. 17а ЗУЧК също има ограничително действие, като забранява
строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, промяната на
предназначението и учредяването на ограничени вещни права върху подвижни (бели) дюни,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в
границите на зона "А", зона "Б". В случая, както посочи и вещото лице Б., ако се окаже, че
процесният имот е дюна, то той би попаднал в територия със строителна забрана. Ако се
окаже, че не е дюна – тогава той не би попаднал в територията със строителна забрана,
уредена в чл. 17а ЗУЧК. Следователно позоваването и на тази законова разпоредба от
страна на ответника е неоснователно.
Установи се, че със Заповед с номер *** от ***г., издадена от кмета на община Б., на
осн. чл. 44 ЗМСМА вр. чл. 129, ал. 2 ЗУТ и протокол на ОЕСУТ при Община Б., е бил
одобрен ПУП – план за регулация и план за застрояване на зона за вилен и курортен отдих
„С.“, включващ ПИ с номер 0***, отреден за УПИ 3 – *** в кв. 25. Няма данни тази заповед
да е била обжалвана по съответния ред, следователно и съдът няма как да се произнася по
това възражение на ответника.
С оглед на гореизложеното предявения иск се явява основателен и следва да
бъде уважен. За пълнота е необходимо да се посочи, че ищците са единствени собственици
на процесния имот. Държавата няма права върху него. Налице е грешка в КККР на с. С.,
одобрени със заповед номер РД ***/***г., тъй като е посочено, че държавата е собственик
на имота с номер ***.***. С оглед установената липса на дюнни образувания в имота
погрешно е отразено и трайното предназначение на имота като защитена територия, както и
погрешно е отразен начинът на трайно ползване – за друг вид ресурс за превантивна защита.
В съдебно заседание съдът посочи на ищците, че ще се произнесе в мотивите на решението
дали е налице грешка в КККР. До това решение съдът достигна с оглед на факта, че в случая
не се касае до наличие на непълнота или грешка при заснемане на кадастралната основа
между два имота, погрешно отразяване на граници или погрешно изписване на имота и
неговата площ, а се касае до записване на ответната страна като собственик на имота, наред
с ищците. В този случай е налице единствено спор за собственост, поради което и не се
дължи произнасяне с изричен диспозитив за наличието на грешка в КККР. Самото съдебно
решение, с което се признава собствеността на ищците, е основанието да се променят
данните в КККР.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна следва да бъде
осъдена да заплатят в полза на ищците сторените разноски в производството в общ размер
на 4337,67 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като съдът взе предвид
данъчната оценка на имота, направеното възражение за прекомерност от ответната страна,
7
както и характера и степента на правна сложност на казуса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Е. Ф. Т., ЕГН
**********, с адрес в гр. С. и „А. т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр. С., от една страна и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройството, от друга страна, че Е. Ф. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С. и „А. т.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С. са собственици на поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на с. С., одобрени със заповед номер РД ***/***г. на
изп. директор на АГКК, с площ от *** кв.м., находящ се в землището на с. С., с номер по
предходен план ***, квартал **, парцел **, при съседи: ПИ ***.***; ***.***, ***.***,
***.***, ******, ***.*** и ***.***.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати в полза на Е. Ф. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С. и „А.
т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., сумата от 4337,67 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – В., подадена
в двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8