№ 1765
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20223100502043 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр. 2-ро от ГПК.
Въззивната страна К. К. Х., редовно и своевременно призованa, явява
се лично и се представлява от адв. К. К., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Въззиваемата страна П. Б. К., редовно и своевременно призованa,
явява се лично и се представлява от адв. К. К., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
Въззиваемата страна Х. К. Х., редовно и своевременно призован,
явява се лично и се представлява от адв. В. П., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба на К. К.
Х., чрез адв.К. против Решение № 2176 от 04.07.2022 година, по гр.дело №
12829/2021 година на ВРС, в частта, с която ВРС е допуснал до делба
недвижим имот: недвижим имот – жилище на 2 нива, разположено на първи и
втори етажи на жилищна сграда, построена в *** с административен адрес
***, а по кадастрална схема с адрес: ***, представляващо самостоятелен
обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, област
Варна, одобрени със заповед РД18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение със заповед 18-5029/18.06.2018 г. на началника на СГКК-
Варна, намиращо се в сграда едно, разположена в поземления имот с
идентификатор № ***, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 2, застроена площ от 61 кв.м. и разгъната застроена площ 122 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти на първо ниво- на същия етаж: обект
№***.1.1, под обекта: няма, над обекта: няма, и за второ ниво; на същия етаж
обект №***.1.3, под обекта: няма, над обекта: няма, със стар идентификатор:
***.1.4. и ***.1.2, заедно с принадлежащото избено помещение без посочена
площ, номер и граници по предходен нотариален акт, а по удостоверение за
данъчна оценка- със застроена площ от 61,00 кв.м., както и съответните ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в която е
построена сградата – дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор № ***, МЕЖДУ Х. К. Х., ЕГН: **********, адрес: *** и К. К.
Х., ЕГН:**********, съдебен адрес: *** Съдия при Районен съд – Варна: при
КВОТИ: 1/6 ид.ч. за Х. К. Х., ЕГН: ********** 5/6 ид.ч. за К. К. Х.,
ЕГН:**********.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение – излага се, че съдът не е
отговорил правилно на заявеното основание за придобива на целия омот по
давност и неправилно и кредитирал свидетелските показания.По същество се
иска отмяна на атакувания съдебен акт, в обжалвана му част и отхвърляне на
исковата претенция.
Против жалбата е постъпил отговор от страна на адв.П. (ВАК), като
процесуален представител на въззиваемия Х. К. Х. и в него се настоява
атакувания съдебен акт да бъде потвърден.
АДВ. К.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
2
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам доказателствени
искания. Представям списък с разноски.
АДВ. П.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба като неоснователна, поддържам отговора. Нямам
доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: В съдебното решение на първоинстанционния съд е достигнал
съдията до правния извод за липса на animus по отношение на давностното
владение, т.е. липса на елемент на своене, тъй като моята доверителка през
2018 година била декларирала данъчно 1/6 ид.ч. на брат си, а впоследствие
2020г.-2021г. била го поканила да ползва неговата част от имота. Това са
аргументите, на базата на които съдът счита и извежда правния извод за
липса на animus, т.е. за липса на своене на частта на брат и. Нещата в края на
́
краищата не стоят толкова елементарно. Всяка една административна
процедура, каквото е декларирането по чл. 14 от ЗМДТ, се основава и има
определени задължителни изисквания при осъществяване на тази
административна процедура, в случая декларирането на собствеността. Няма
как тя да декларира собствеността по отношение на сградата, че е нейна
собствена, става въпрос за К. К. Х., без за това тя да има документ за
собственост, защото е необходим нотариален акт. Да, 2018г. тя е нямала
3
нотариален акт, тя и сега няма, но това не и пречи в съдебното производство,
́
наречено съдебна делба, да използва възражението, наречено придобивна
давност за периода от десет години. Административното задължение да
декларираш нещо с доказателства за това е трябвало да бъде изпълнено, ето
защо тя е декларирала 1/6 ид.ч. на своя брат, но това не значи, че нейното
вътрешно убеждение за своене на този имот липсва. Не, то съществува, тя
просто е била принудена административно да посочи 1/6 ид.ч. на брат си,
защото няма доказателства за това. Това е във връзка с трайна съдебна
практика, която казва категорично, че плащането на данъци по отношение на
някои от имотите, за които някой притежава чувството за собственост,
осъществява и фактическа власт, но не се отнася по отношение на неговия
animus. Ние сме точно изправени пред такъв случай, когато тя - моята
доверителка, осъзнава и знае добре, че от смъртта на своя баща тя е тази,
която осъществява фактическата власт върху имота. Тя поддържа имота, тя
дори плаща данъците на своя брат. По отношение на писмените покани да се
ползва имота, да, тя не се противопоставя по никакъв начин на това, че
нейният брат притежава 1/6 ид.ч. от гаража, че има ключ за дворната врата, че
може да влиза и да ползва част от гаража, на който е собственик. Ще видите,
че в отговора на исковата молба това се потвърждава. Нормално е тя да заяви
на своя брат: „Ела и си ползвай своя дял, но не и от къщата.“ В продължение
на повече от петнадесет години той няма място там, това е установено и
доказано от гласните доказателства, събрани по делото. Не е вярно, че те
противоречат на декларацията пред данъчните органи, включително и на
писмените отговори на покани на въззиваемия. Моля за решение в този
смисъл. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. П.: Решението на Районен съд - Варна е правилно, обосновано и
законосъобразно. Въззивната жалба безспорно е неоснователна. Съдът, за да
вземе решението, че упълномощителят ми е собственик на 1/6 ид.ч. и че тази
1/6 ид.ч. от жилищната сграда не е придобита от сестра му, въпреки че
безспорно тя е ползвала тази част почти 20 години, се е обосновал не само на
липсата на animus, по-важното, на което се е обосновал, е липсата на
демонстрация за владение. Да, animus може и да съществува, но докато той не
бъде външно изразен, както не е станало, той не може да бъде възприет като
владение, т.е. фактическата власт още не е владение с цел придобиване на
имота. От събраните по делото доказателства искам да обърна внимание, че
4
страните нямаме проблем по отношение на доказателствата, ние не ги
оспорваме, но за да се обоснове, съдът е казал, че 2020г.-2021г., когато моят
упълномощител вече е бил лишен от правото на ползване, защото му взели
ключа за жилищната сграда, той безспорно поканил сестра си да му
предостави ключ, и като не иска, да му плати. На това нещо тя му отговаря:
„Заповядай, ти си собственик на 1/6 ид.ч.“, и идеално е описала цялата сграда.
Забравила е да го покани в гаража, а ние спорим за 1/6 ид.ч. от къщата.
Безспорно е, че демонстрацията на animus следва да е явна, но не само спрямо
всички, а най-вече спрямо съсобственика. Х. е съсобственик, другият
съсобственик му казва: „Заповядай, ползвай, ти си съсобственик.“, няма
демонстрация. На следващо място, искам да обърна внимание, че практиката,
за която говори адв. К. е подаване или неподаване на декларация по чл. 14 от
ЗМДТ. Безспорно е, че неподаването на декларация не пречи да придобиваш,
но има друго съдебно решение на Върховния съд, в което се казва, че когато
си подписал декларация по чл. 313 от НК и в нея си посочил, че другият е
твой съсобственик, тогава това доказателство следва да се цени с оглед на
всички останали доказателства. Отдолу на декларацията по чл. 313 от НК
пише: „Декларирам, че това, което пиша в тази декларация, е вярно, и нося
наказателна отговорност.“ Онзи, който подписва декларация, че другият има
собственост в имота под страх от наказателна отговорност, безспорно, че не
само демонстрира на другия, че е съсобственик, а го заявява и пред държавен
орган. Има още един елемент, който колегата пропусна. От четиримата
разпитани свидетели, тримата ни казаха, че през 2018г., 2020г., а така също от
2014г. нататък Х. периодично влиза, но от 2014г. му е отнет ключът за
жилищната сграда. Твърди се, че е придобит имотът с владение до 2021г. Ние
сме съгласни дори с това, което още не е показател - отнемането на правото
на ползване, отнемането на ключа, че няма право да ползва имота си, но в
същото време признаването на факта, че евентуално към 2014г. са му
демонстрирали, че няма право вече да влиза в този имот, отхвърля
възможността да са придобили по давност имота, защото от 2014г. до 2021г.
не са минали изискуемите от закона 10 години. На последно място, искам да
обърна внимание на нещо, което е по-странично, но е вярно с оглед съдебната
практика. Безспорно е, че владението отделно от това, че трябва да е
непрекъснато, явно, спокойно, трябва да е определено, има решение на
Върховния съд, в което се казва, че трябва да е определено по площ и по
5
граници. Искам да обърна внимание, че в конкретния случай ищцата,
твърдейки, че е придобила 1/6 ид.ч. от имота, която е собственост на брат и,
́
на практика през 2018г. придобива останалите 5/6 ид.ч. Тя до този момент не
е била съсобственик. В един момент тя твърди, че през всичкото останало
време назад е владяла само 1/6 ид.ч., къде е тази 1/6 ид.ч., къде са площта и
границите, как тя определи 1/6 ид.ч. на Х. в този имот. С оглед на тези
доказателства и доколкото има още неща, моля да ми бъде предоставен срок
за представяне на писмени бележки. Моля да отхвърлите въззивната жалба и
да потвърдите първоинстанционното решение. Моля да присъдите
адвокатското възнаграждение в описания размер, тъй като е съобразено с
интереса, който защитавам.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Х.: В залата присъства майка ми, това беше нейното
изрично желание да присъства в залата, моля да и дадете възможност да внесе
́
лични обяснения.
ВЪЗЗИВНИЦАТА К.: Той никак не е обърнал внимание на мен, майка,
заплювал ме е, аз му казвам така и така, той ме заплю: „Пу, не те е срам!“ на
входната врата, как ще го пусна вътре, бягала съм като луда, сина му съм
изгледала, внука съм гледала, пари за апартаменти съм му давала, всичко съм
му дала.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Х.: Искам да предоставя на вашето внимание
съдържанието от Районния съд. Хората, които бяха свидетели на ищеца, аз не
ги познавам, ние с майка ми не сме ги виждали, тази жена беше опозорена от
тях като майка, че тя ги е пускала в къщата, тя ги е гонила, кафе им давала,
ние не ги познаваме. Бях огорчена.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на
въззиваемата страна да представи писмени бележки в петдневен срок от
датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:10 часа.
Председател: _______________________
6
Секретар: _______________________
7