Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№113

Гр. Габрово, 02.05.2018г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  трети април през две хиляди и  осемнадесета  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА  и  в  присъствието на  прокурора      ............................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова  гр.д.№2776 по  описа   за  2017г.  и  за  да   се  произнесе  взе  предвид следното:

 

 

 

           Предявен  е  иск  с  правно  основание  чл.439 във  вр. с чл.124,ал.1  от  ГПК.

            В  исковата  молба  се  твърди, че правото  на защита  на ищеца е във връзка с Договор за кредит, който се усвоява чрез  издаване на международна кредитна карта iCard MasterCard Gold от 29.01.2010г. между „Интеркарт Кредит" ЕАД и В.Д.Й..

         В заявление за издаване на заповед за изпълнение, при което е издаден изпълнителен лист от 12.10.2011г по ч.гр. дело №1812/2011г. по описа на Районен съд –Габрово за неизплатена главница по Договора за кредит от 29.01.2010г., за сумата от 1061,75евро с левова равностойност 2076.60лв.  ведно със законната лихва, считано от 24.06.2011г. до  изплащане на вземането, която до момента е 1474.60 лева/, сумата от 8.70 евро с левова равностойност 17.02лв.- лихва за забава за периода 05.06.2011-22.06.2011г., сумата 221.87лв.- разноски  по делото. Дружеството е посочило, че кредитът е предсрочно изискуем на основание чл.16 от договора от 29.01.2010г, считано от 05.06.2011г. От 05.06.2011г. именно започва да тече погасителната давност. Не дължи вземането по издаденото изпълнително основание, поради настъпила в негова  полза погасителна давност за събиране на вземането по изпълнителния лист издаден в заповедното производство на 12.10.2011г., тъй като след момента на настъпване на предсрочната изискуемост на процесния договор от 29.01.2010г., а именно - 05.06.2011г. до сега е изтекъл предвидения в закона давностен срок за лихви и главница, а и не са предприемани действия по изпълнение в изпълнителното дело, които да са прекъснали - В случая молбата за издаване на  заповед  за изпълнение и изпълнителен лист подадена от „Интеркарт Кредит” ЕАД  в ГРС на 24.06.2011г. не прекъсва давността, съгласно тълкувателно решение  по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая  не е предявен иск за установяване на вземането, поради което и давността не е прекъсната с образуване на ч. гр.д. №1812/2011г. по описа на PC -Габрово и издаване на изпълнителен лист от 12.10.2011г. за  претендираните суми. От обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 05.06.2011г., следва  да се счита за  периодично плащане, което  се погасява  с  тригодишна  давност.

        ИСКА  СЕ  съдът  да признае за  установено, че  ищецът В.  Д.Й. не дължи на ответника „Айкарт Кредит” ЕАД, следните суми: главница в размер на 1061,75 евро, ведно със законната лихва от 24.06.2011 г. до изплащане на вземането и лихва за забава за периода 05.06.2011г. – 22.06.2011 г. в размер на 8,70 евро, както и сумата 221,87лв.  - разноски, за които има издаден изпълнителен лист на 12.10.2011 г. по ч.гр.д №1812/2011 г. на ГРС и към момента има образувано изп. дело № 20178380405957 на  ЧСИ Милен Бъзински  с  рег. № 838 на КЧСИ.

           Ищецът претендира  да  му  бъдат присъдени  направените  разноски  по делото  съгласно  представения списък.

Ответникът в отговора си оспорва иска, като счита, че същият е неоснователен. Възразява, че в случая не намира приложение 3-годишната погасителна давност за периодични плащания, а 5-годишният давностен срок, който започва да тече от признаване на подлежащото на принудително събиране вземане с влязъл в сила съдебен акт. В случая именно на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 12.10.2011 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 3209/2012 г. по описа на ЧСИ Милен Базински. През м. Май 2012 г. на длъжника са наложени запори върху банкови сметки, с което е предприето действие, прекъсващо давността. В началото на м. Септември 2012 г. са постъпили суми – вноски от 03.09.2012 г. Това изпълнително дело е прекратено с постановление на ЧСИ, което е влязло в сила. В дружеството взискател обаче е продължило да предприема действия за събиране на вземането си като е подало молба отново за обрязване на изпълнително дело и е поискало извършването на изпълнителни действия на 14.08.2014 г. – преди да е изтекъл 5-годишният давностен срок считано от последното валидно изпълнително действие. Излагат се аргументи, че подлежащото на принудително събиране вземане не е периодично с оглед на спецификата на предоставения кредит с кредитен продукт „револвиращ заем”. След настъпване на предсрочната изискуемост и влизането в сила на съдения акт на основание, на които е признато вземането са настъпили юридически факти, които са довели  до многократно прекъсване на 5-годишния давностен срок.             

          По делото  са  събрани  писмени  доказателства. От  съвкупната  им  преценка  съдът  приема  за установено от  фактическа  страна  следното:

Със заповед №2269/27.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1812/2011г. на ГРС е разпоредено  длъжникът В.  Д.Й. да заплати  на кредитора „Интеркарт Кредит” ЕАД, 1061.75евро- неизплатена главница  по Договор  за  кредит, който  се  усвоява  чрез издаване  и ползване  на международна  кредитна  карта iCard MasterCard Gold от 29.01.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.06.2011г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК; сумата от  8.70евро- лихва  за забава за периода  05.06.2011г.- 22.06.2011г., както  и сумата 221.87лв.-разноски  по делото. С разпореждане от 12.10.2011г. е постановено издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, който  е издаден  на  12.10.2011г..

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №20128380403209/2012г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие РС-София, с взискател „ Интеркарт Кредит” ЕАД” ЕАД. С молбата за образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е бил упълномощен от  взискателя  с  правата  по  чл.18  от  ЗЧСИ.

Видно от приложената  справка от  търговския регистър  от  11.06.2017г., че Интеркарт  Файнанс  е  едноличен  собственик  на  капитала на „Айкарт Кредит” ЕАД.

Видно от приложения препис  от изп.д. №20128380403209/2012г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие РС-София, в изпълнителното производство са извършени следните действия: изпратени са запорни  съобщения с изх.№35226 от 09.05.2012г. до  следните  банки: ”Банка ДСК” ЕАД, „Банка Пиреос България” АД, ”Първа Инвестиционна Банка” АД, ”Юробанк И Еф Джи България” АД, ”МКБ Юнионбанк” АД, „Централна Кооперативна  Банка” АД, ”Райфайзенбанк” ЕАД, ”Сибанк” ЕАД, ”Инвестбанк” АД, „ОББ” АД, ”УникКредит Булбанк”АД, ”Алианц Банк България” АД,”Общинска  банка” АД, „Сосиете  Женерал Експресбанк” АД. В отговор  на  тези запорни съобщения, ЧСИ  Милен Бъзински  е получил  писма  от  посочените  банки, в  които му се  съобщава, че  по  банковите  сметки  на  В.  Д.Й.  и ЕТ „Велиса- В.  Й.”  няма  налични  суми  за изпълнение на запора.

          Изпратена е покана за доброволно изпълнение с изх.№49341/04.07.2012г. до  длъжника  В.Д.  Й..

          Постъпила е молба с вх.№33086/06.07.2012г. от В.Д.  Й.  при ЧСИ  Милен Бъзински  да бъде вдигнат  запора  от „Прокредит Банк България” АД , поради  превод  на  пенсия  в  размер  на  230лв.

По  изпълнителното  дело №3209/2012г. е  представено  извлечение  от движението  по  сметка   на  В.  Д.Й.  за периода  01.03.2012г.-08.06.2012г. от  „Прокредит Банк България” АД, от  което е видно, че по тази  сметка  му  се  превежда  месечната  пенсия.

         Постъпило  е  съобщение от  „Прокредит Банк България” АД до ЧСИ Милен Бъзински  с вх.№58534/01.08.2012г., с което се  съобщава за вдигане на  наложените запори  на В.  Д.Й.  и ЕТ „Велиса- В.  Й.”.

С  писмо  изх.№9863/22.08.2012г. от НОИ, РУ ”Социално  осигуряване”-Габрово, ЧСИ Милен  Бъзински е уведомен, че сбора от  пенсиите без добавката по чл.103 от КСО на  лицето В.  Д.  Й. е под  размера  на  минималната  работна  заплата  за страната, поради което удръжка  няма  да  бъде  наложена.

С писмо  от 17.02.2014г. „Инвестбанк” АД уведомява ЧСИ Милен  Бъзински, че лицето има служебно открита сметка от  Д”СП”- Габрово  за получаване  на социални  помощи  на  база  ЗИХУ, и се моли  за  разпореждане  да  бъде отменен  наложения  запор  по  същата.

Със съобщение изх.№1416/22.02.2014г.   на ЧСИ Милен  Бъзински до „Инвестбанк” АД са вдигнати  наложените запори   на  В.Д.Й..

Изпратено  е запорно  съобщение с  изх.№12648/23.02.2015г. до „Бета-Бус” ООД за налагане  на запор  за трудово  възнаграждение.

С  писмо  от „Бета -Бус” ООД, постъпило на  25.02.2016г.    ЧСИ Милен Бъзински  е уведомен, че  лицето  В.Д.  Й.  неколкократно  напуска  и започва  работа във  фирмата, поради което  не  са  му  правни удръжки  по  запорното съобщение.  Към  датата  на  писмото  същият не работи  в  „Бета- бус” ООД.

Изпратени   са  съобщения  от  22.08.2017г.  за вдигане  на  запорите  от ЧСИ Милен  Бъзински  до  следните банки: „Банка ДСК” ЕАД, „Банка  Пиреос България” АД,”Първа Инвестиционнна Банка” АД, ”Юробанк И Еф Джи България” АД, ”МКБ Юнионбанк” АД, „Централна Кооперативна  Банка” АД, ”Райфайзенбанк” ЕАД, ”Сибанк” ЕАД, ”Инвестбанк” АД, „ОББ” АД, ”УникКредит Булбанк” АД, ”Алианц Банк България” АД,”Общинска  банка” АД, „Сосиете  Женерал Експресбанк” АД, както  и  до касиера на РУ ”Социално  осигуряване”-Габрово.

          С постановление от 22.08.2017г. на ЧСИ Милен  Бъзински, изпълнителното производство по изп.д. №20128380403209/2012г. е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т. 2 от ГПК.

          На 14.08.2017г., въз основа постъпила  молба на  взискателя, ЧСИ Милен Бъзински е образувал  изпълнително  дело №5957/2017г. против  длъжника  В.  Д.  Й. за вземането  по изпълнителен  лист  от  12.10.2011г., изд. по  ч.гр.д.№1812/2011г.  на  ГРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от  правна  страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът  се легитимира като кредитор на процесното задължение в качеството си на  правоприемник на взискателя.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след момента  на настъпване  на предсрочната изискуемост на  05.06.2011г. по   договора  за  кредит  от  29.01.2010г., а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен, както е в случая, давността не се счита прекъсната със заявлението. Също така заповедта за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК и други, която практика е актуална и за заповедта за изпълнение, тъй като не представлява съдебно решение, дори и да е влязла в сила в хипотезата на чл. 416 ГПК). Влязлата в сила заповед за изпълнение има единствено преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на заповедта в сила обаче не създава сила на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а единствено поражда изпълнителната й сила. Аргумент в тази насока е предвиденият в чл.424 от ГПК самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за изпълнение, който нямаше да е необходим, ако тя се ползваше със сила на пресъдено нещо като решение по делото, тъй като щеше да намери приложение чл. 303, ал. 1,  т. 1 ГПК, който регламентира идентични предпоставки.

           В  случая  следва  да  се  посочи, че по отношение на  вземанията  по договори  за  кредит  е приложим общият  петгодишен  давностен  срок   по  чл.110  от  ЗЗД. В  този смисъл  е  решение №28/05.04.2012г. по гр.д.№523/2011г.,ІІІг.о. на ВКС. При  договора за заем  е налице неделимо плащане  и договореното  връщане  на заема на  погасителни вноски не превръща  договора   в  такъв  за периодични  платежи, а представлява частични  плащания по  договора. Поради това  се сочи, че е приложим   общият  петгодишен  давностен  срок. По отношение на лихвата се прилага тригодишната погасителна давност на основание чл. 111, б. „в” от ГПК, поради периодичния характер на вземането.

         По  силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.

           Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка ***, в който постъпи обратна положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника / Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл действията по изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане на запор /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. До произнасянето на ВКС по противоречиво разрешавания въпрос, съдът следва да съобрази преобладаващата съдебна практика, възприемаща първото становище. 

           По изложените съображения, съдът приема че  гореописаните  действия по изп.д. №20128380403209/2012г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие РС-София,  не представляват  същински  валидно извършени изпълнителни  действия. От  изпратените  запорни  съобщения  и съобщения за вдигане  на  запори, се установява че  в  това изпълнително производство   няма ефективно наложени запори на банковите сметки на длъжника   В.   Д.Й., нито  други  същински  изпълнителни  действия. Поради  това, съдът  приема, че  от постъпване  на молбата на  взискателя  при ЧСИ, на  05.04.2012г., когато е образувано  изп.дело №3209/2012г. до прекратяването  му с  постановление на 22.08.2017г., влязло  в сила на 29.08.2017г.. няма валидно  извършени действия  на  принудително изпълнение.

          Тъй  като подаването  на  заявление   за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва  давността/т.14 от тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС/, случая  начален  момент  на  давността   за процесното  вземане е  05.06.2011г.- датата   на която кредитът  е станал предсрочно изискуем. През  периода  от  05.06.2011г. до  29.08.2017г. не  са не са били извършвани  ефективни изпълнителни действия, които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането и да водят до прекъсване на давността по смисъла  на чл.116, т.”в” от ЗЗД. Следователно  общата  петгодишна погасителна  давност е изтекла на 05.06.2016г.. По тези съображения към 14.08.2017г.- датата на образуване на изпълнително дело №5957 от  2017г. е изтекъл петгодишния давностен  срок  в полза  на длъжника  В.Д.Й.. Следователно давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е изтекла на 05.06.2014г. за акцесорното вземане за  лихвата, и на 05.06.2016г. за вземанията за главница и  разноски.

         По  изложените съображения, съдът приема, че вземането на ответника в размер на исковата сума е погасено  по давност  и  не съществува към  настоящия  момент.

        За  пълнота на  изложението следва да се посочи, че решаващият извод на съда би останал непроменен дори да се възприеме становището, че давността се прекъсва с изпращането на запорно съобщение без ефективно налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. В случая  запорните  съобщения  по изп.д.№3209/2012г. са изпратени  до банките на 09.05.2012г. Следователно   новата петгодишна давност  започва  да  тече от  09.05.2012г. и  считано от 09.05.2017г., следва да се приеме, че правото на принудително изпълнение се е погасило по давност.

         В  съответствие с  гореизложеното, предявеният на основание чл.439 от ГПК иск за оспорване на изпълнението посредством признаване за установено несъществуване на вземането на твърдяното основание е  основателен и доказан, поради  което  следва  да  бъде уважен   изцяло.

При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени извършените от ищеца разноски по  делото в размер на  83.74лв.  за платена държавна такса.

Видно  от  приложения  договор  за   правна  защита и съдействие, сключен между  ищеца  В.  Д.   Й.  и   адвокат  В.С., че  е договорена безплатна   правна  помощ, на основание чл.38,ал.1, т.1  от  ЗА във  вр. с  чл.2,ал.2 от  Наредба  №1/2004г. за минималните размери  на адвокатските  възнаграждения. Поради  това, следва да се присъди  възнаграждение   на  адвокат  В.  В.С. ***   в  размер  на  392.08лв., на осн.чл.78,ал.1 от ГПК във  вр. с чл.38,ал.1,т.2 от  Закона  за адвокатурата във  вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба  №1/09.07.2004г. за минималните  размери на адвокатските  възнаграждения.

Воден  от  горното  съдът

                                             

                               Р       Е      Ш      И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Д.Й., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат В.С. ***, съдебен адрес:*** НЕ ДЪЛЖИ на „АЙКАРТ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Джеймс Баучер” №76А, ет.8,  представлявано от  И.  С.  Т., с  пълномощник: адвокат  Вера Янкулова от АК- София: следните суми: главница в размер на 1061,75 евро /хиляда шестдесет и едно евро и седемдесет  и пет  евроцента/, ведно със законната лихва от 24.06.2011 г. до изплащане на вземането;сумата 8.70евро/осем евро и седемдесет  евроцента/- лихва за забава за периода 05.06.2011г.–22.06.2011г., както и сумата 221,87лв./двеста двадесет и един  лева и осемдесет и седем ст./  - разноски, които са предмет на принудително изпълнение по  изпълнително дело №20178380405957 от 2017г. на ЧСИ Милен Бъзински с  рег. № 838 на КЧСИ, с  район  на действие РС-София, образувано  въз  основа  на изпълнителен лист от 12.10.2011г. по ч.гр.д. 1812/2011г. на ГРС, на  основание чл.439  във   вр. с  чл.124,ал.1  от  ГПК.   

         ОСЪЖДА „АЙКАРТ КРЕДИТ” ЕАД ЕИК *********,седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Джеймс Баучер” №76А, ет.8,  представлявано от  И.  С.  Т., с  пълномощник: адвокат  Вера Янкулова от АК- София да заплати на В.Д.Й., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат В.С. ***, съдебен адрес:***, направените  разноски  по делото  в  размер  на 83.74лв./осемдесет  и три  лева и  седемдесет  и четири  ст./, на  основание  чл.78,ал.1 от  ГПК.

        ОСЪЖДА „АЙКАРТ КРЕДИТ” ЕАД ЕИК *********,седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Джеймс Баучер” №76А, ет.8,  представлявано от  И.  С.  Т., с  пълномощник: адвокат  Вера Янкулова от АК- София да заплати на адвокат В.В.  С. ***, ЕГН***********, с адрес: ***, адвокатско  възнаграждение в  размер на  392.08лв./триста  деветдесет и два  лева и осем  ст./, на  основание  чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от  Закона  за адвокатурата във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения .

        Решението подлежи на въззивно обжалване  пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от   връчването  му  на  страните.

 

                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: