№ 474
гр. Враца, 25.07.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в закрито заседание на 25.07.2019г. /двадесет и пети
юли две хиляди и деветнадесета година/ в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
като разгледа докладваното
от съдията ч.адм. дело №543 по описа на АдмС – Враца за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.41,
ал.3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.
127ж и чл.
121а, ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Ф.Е.“
ЕООД ***,ЕИК *********, представлявано от * Ц.Г.Х, действащ
чрез пълномощника си *.Г. Г. против действия за обезпечаване на доказателства
на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 062901266810_3/03.07.2019г., потвърдени с Решение №139/09.07.2019г. на Директора
на ТД на НАП – Велико Търново. С жалбата се иска отмяна на действия, обективирани в оспорения протокол, като неправилни,
незаконосъобразни и необосновани, като се излагат съображения за това.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът по делото – Директора на
ТД на НАП – Велико Търново, чрез представено по делото писмено становище от **.
Б. К. моли за оставяне без уважение жалбата, като неоснователна и недоказана.
Излагат се съображения в тази насока.
От
страна на адм.орган е представена адм.преписка
по оспорения акт с писмо вх.№ 2089/22.07.2019г.
Оспореното решение е постановено на 09.07.2019г.
Жалбата срещу него е подадена директно до съда на 15.07.2019 г., видно от
приложен по делото пощенски плик т.е в
срока по чл.
41, ал. 3, изр. първо от ДОПК, от лице адресат на
акта и имащо правен интерес от оспорване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 03.07.2019г., след преминаване на фискален пункт ГКПП, в
бензиностанция находяща се в с.***, общ.***, на МПС превозващо газьол, е
осъществен фискален контрол от органи по приходите. За извършените действия е
съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №062901266810_3/03.07.2019г., от инспектори по приходите към Главна дирекция
„Фискален контрол“, като проверката е осъществена в присъствието на упълномощено от дружеството лице. На мястото е извършена проверка за съответствие
между посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество
на стоката, като при проверката е установено съответствие. С Протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск №062901266810_3/03.07.2019г.
са предприети действия за обезпечение на доказателства, като на основание
чл.121а, ал. 2 ДОПК е наложено обезпечение на размер на 3 503,34 лева,
представляващо 30% от пазарната стойност на стоката. При проверката са събрани
доказателства – експедиционни бележки, декларация за съответствие, АДД, товарителница
и др.
При извършения оглед на товарния автомобил на 03.07.2019г. в присъствието
на водача и упълномощеното лице от дружеството А.С. е установено, че
поставеното техническо средство е с ненарушена цялост, като същото е отстранено
с протокол № 062901266810_2/03.07.2019г.
С приемо-предвателен протокол № 062901266810_5/03.07.2019г. стоката
е оставена за отговорно пазене в подземен резервоар, находящ се в с.***, чрез упълномощеното
от дружеството лице – А. С.. Дружеството е
превело
определеното му обезпечение в посочения размер и стоката е била освободена,
видно от протокол № 062901266810_8/04.07.2019г.
Впоследствие от „Ф.Е.“ ЕООД е подадена жалба срещу действията на органите по приходите
от Дирекция „Фискален контрол“, обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск №062901266810_3/03.07.2019г. до Директора на ТД на НАП – Велико
Търново. По тази жалба решаващия орган по чл.
41, ал. 3, изр. първо от ДОПК се е произнесъл в срока,
посочен в същия текст с Решение №139/09.07.2019г., с което е отхвърлил
подадената жалба. Това решение и потвърдените с него действия на органите по
приходите са предмет на настоящото оспорване.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно
е, че процесните стоки попадат в обхвата на Заповед №
ЗМФ-1092 от 16.11.2017 г. за утвърждаване на Списък на стоки с висок фискален
риск с кодове по Комбинираната номенклатура, допълващ списъка на стоки с висок
фискален риск, утвърден със Заповед № ЗМФ-4 от 2.01.2014 г. на МФ, с която на
основание чл.
127а ал. 7 от ДОПК е утвърден списъка на стоките с висок фискален риск. При
това положение движението й на територията на РБ, независимо от мястото на
получаване/разтоварване след като не е под митнически режим подлежи на фискален
контрол по реда на Глава
петнадесета „а“ от ДОПК.
При служебно
извършената проверка на основание чл.
160, ал. 2, във вр. с чл.
144, ал.2 от ДОПК, съдът установи че обжалваните действия са извършени от оправомощени органи в рамките на тяхната компетентност,
въведена с нормите на чл.
12, ал. 2 и ал.
6 от ДОПК. По делото не е спорно, че съставилите протокола инспектори по
приходите имат качества на органи по приходите, оправомощени
да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.
В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът
приема, че при издаване на оспорения протокол не е допуснато грубо нарушение на
материалния закон, което да обуславя неговата нищожност.
Действията на органа по приходите обаче са в нарушение на
материално-правните разпоредби. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по
приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото
на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха
възникнали в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в
случаите на: 1. нарушаване целостта на техническото средство за контрол; 2.
неспазване на забраната на чл. 13, ал. 3 и ал. 4; 3 несъответствие между
посоченото в документите и установеното при проверката по вид и/или количество
на стоката: 4 - неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача
на стоката на мястото на получаване/разтоварване. Съгласно ал. 2 на същия текст
мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
В случая
органът по приходите при извършване на фискалния контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск е приел наличието на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. В протокола обаче
липсват мотиви които да обосновават наличието на тази хипотеза и които да
установяват обезпечителната нужда.
В тази
връзка настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в протокола не
са налице съображения относно конкретна доставка и евентуалните последици от
последващи такива, както и защо се приема, че при последващото разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще е невъзможно или значително ще се
затрудни. Самото цитиране или възпроизвеждане на текста на законовата
разпоредба в протокола, без изложение на относимите
към нея конкретни факти, е достатъчно основание за неговата отмяна. В случая
единствените твърдения са, че в съответен период от време има различия в
количествата горива получени по документи и количествата потвърдени през ЕСФП;
номерата на документите за доставка не се намират в системата „Контрол на
горивата“; регистрирани 200 съобщения за „нарушена връзка“ и „възстановена
връзка“ за периода 01.08.2017г.-31.12.2018г. и нарушаване на разпоредбите на
чл.59а от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Пряка причинно-следствена връзка между описаните
факти и събираемостта на данъците, които биха
възникнали по повод движението на процесните стоки с
висок фискален риск, съдът не може да изведе.
По делото
липсват данни дружество да има непогасени публични задължения. Органът по
приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства
водещи до извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. В тази връзка следва да се посочи, че мерките по
чл. 121а от ДОПК представляват
предварително обезпечаване при фискален контрол. Следователно тези мерки целят
да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а са за
вземания за данъци, които биха възникнали. В случая нито в протокола на
органите по приходите, нито в решението на Директора на ТД на НАП-В.Търново има
изложени такива обективни и конкретни данни, които дават възможност да се
изведе извод, че именно при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Същевременно,
пряко отношение към възможността за събиране на данъците има и въпроса за
техния размер, който при фискалния контрол
все още не е установен, но това съвсем не освобождава органа по
приходите от задължението му да изложи фактически данни за размера, който се
очаква да възникне.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорените от жалбоподателя действия
са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора, основателно
се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по
делото в размер на 50.00 лева – заплатена държавна такса. По отношение на
искането за разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 570,00
лева същото следва да се отхвърли. От представеното по делото пълномощно е
видно, че не е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото. Не е представен и договор за правна помощ с
договорено адвокатско възнаграждение, както и начин на плащане на същото. В адм.преписка представена от ответника се съдържа освен
адвокатското пълномощно, което е представено и по делото ведно с жалбата и
договор за правна помощ с договорено адвокатско възнаграждение в размер на
570.00 лева, но от предмета на сключения договор е видно, че същото е
договорено във вр. с жалба и процесуално
представителство пред ТД на НАП-Велико Търново, но не и пред съда. Представеният
по делото документ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 570.00
лева не обуславя присъждане на същото в настоящото производство, тъй като не са
представени доказателства такова да е договорено, както и не е посочен начина
на плащане на същото във вр. с обжалването на акта по съдебен ред. Неоснователно е искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски пред горестоящия административен орган. В ДОПК няма
разпоредба, която да урежда въпроса с разноските при обжалването по
административен ред да се присъждат в съдебното производство.Такава разпоредба
не е предвидена и в АПК.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.41, ал.3 от ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при НАП за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 062901266810_3/03.07.2019г., потвърдени с Решение №139/09.07.2019г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА ТД на НАП –Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.Е.“ ЕООД ***,
ЕИК *********, представлявано от * Ц.Г.Х. разноски в общ размер на 50.00/петдесет/ лева и ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в размер
на 570.00 лева за адвокатско възнаграждение, ведно с искането
за адвокатско възнаграждение в административното производство в размер на 570.00
лева.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 41, ал. 3 от ДОПК, като препис от същото се връчи на
страните.
АДМ.СЪДИЯ: