Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 6910 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 74905 от 22.04.2020 г., постановено по гр.
д. № 24807/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, е отхвърлен
предявеният иск от И.Т.Д. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД – за установяване недължимост на сумата от 1 539, 49
лв., представляваща коригирана стойност на електрическа енергия по партида с
клиентски номер 300017635287 и дебитно известие № **********/17.04.2019 г., №
**********/17.04.2019г., **********/17.04.2019 г. и **********/17.04.2019 г.,
фактура № **********/20.04.2019 г. и констативен протокол № 4487054/03.04.2019
г. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 450 лв. – разноски по делото за възнаграждение за вещо лице.
Срещу постановеното съдебно
решение е депозирана въззивна жалба от ищеца И.Т.Д., с която го обжалва изцяло.
Излага съоръжения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че неправилно решаващият съд е приел,
че в конкретния случай се касае за начисляване на електрическа енергия за
реално доставена и потребена електрическа енергия, а не за начислени суми от
корекция на сметка по ПИКЕЕ и преизчисляване на количеството консумирана
електрическа енергия. От изслушаната съдебно – техническа експертиза е доказано
п делото, че цените, отразени в дебитните известия, предмет на делото, не
отговарят на цените на КЕВР и представляват суми от корекции. По делото не е
доказано от ответника липсата на достъп, а е установено, че потребителят е имал
редовни текущи сметки за ок, които са заплащани изцяло и в срок. По делото не е
доказано кой точно електромер и за какъв период е измервал електрическата
енергия на процесния обект. В съставения констативен протокол е посочено, че
процесният електромер е негоден, тъй като е с година на производство 1988 г. На
основание чл.120 ЗЕ дружеството е длъжно да поддържа изправни собствените си
средства за търговско измерване и няма как да се вмени в отговорност да това на
потребителите, които не може да понасят негативите от неподдържането на тези
средства за търговско измерване. Решаващият съд не е обсъдил релевираните по
делото възражения и е достигнал до неправилния извод, че извършената корекция е
за цена на реално потребеното количество електрическа енергия, а не за
коригирана стойност при някоя от хипотезите на ПИКЕЕ. Счита, че въз основа на
свидетелски показания не може да се обоснове извод, ме процесните суми са
изчислени за реално доставена и потребена електрическа енергия, при липса на
други доказателства за това. Позовава се на решение № 13691 от 08.11.218 г. по
адм. д.№ 4785/2018 г. на ВАС, 5-членен състав, 1-ва колегия, с което
окончателно е потвърдена отмяната на ПИКЕЕ. Дори да се приеме, че ПИКЕЕ са
действали в настоящия случай, то не са налице предпоставките, за да бъдат
приложени санкционните разпоредби на ПИКЕЕ. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съгласно
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза процесното количество
електрическа енергия представлява реално потребена такава в процесния имот,
като отчетените показания на електромера са снети на 03.04.2019 г. и след това
на 11.04.2019 г. Тъй като ищецът е признал начислените количества и приложените
цени на КЕВЪР релевираните доводи
относно неправилно прилагане на утвърдените цени на електрическа енергия
се явява преклудирано. Именно поради признанието на ищеца по делото не е
допусната съдебно – счетоводна експертиза. Счита, че по делото е доказано с
показанията на разпитаните свидетели, че до средството за търговско измерване
на процесния имот не е осигурен достъп за отмитане от 2015 г. до проверката
03.04.2019 г., поради което служители за „Чез Разпределение България“ АД е била налице обективна невъзможност да снемат
показанията за консумирана в обекта електрическа енергия. За първи път във
въззивното производство е заявено
възражението, че не е доказано кой електромер е обслужвал процесния имот,
поради което и на основание чл.266, ал.1 ГПК е преклудирано. Задължението за
поддържане на средството за търговско измерване е на „Чез Разпределение
България“ АД, а не на ответното дружество. Тъй като процесните вземания са за
реално консумирана електрическа енергия, доводите относно ПИКЕЕ счита, че са
неотносими за процесния случай. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че при заплащане на текущата месечна фактура за
електрическа енергия узнал, че ответникът му е начислил сумата от 1 539, 49 лв.
по партидата му. При посещения на център за работа с клиенти на ответника му е
обяснено, че сумата представлява корекция на вече платени сметки за минали
периоди, която е начислена по реда на чл.42-чл.44 ПИКЕЕ. Счита, че тази сума не
отговаря на реалното месечно потребление, което електроразпределителното
предприятие неправомерно отказва да отчита ежемесечно. Към 17.04.2019 г. не
съществува ПИКЕЕ, тъй като е отменена с вяло в сила съдебно решение,
обнародвано в ДВ бр.15 от 14.02.2017 г. Към 17.04.2019 г. са издадени 4 броя
дебитни известия с № **********/17.04.2019 г., № **********/17.04.2019 г., №
**********/17.04.2019 г., № **********/17.04.2019 г. и един брой фактура №
**********/20.04.2019 г. Към този момент са окончателно отменени и последните
три норми от ПИКЕЕ – чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ. Излага съображения, че не са наличие
предпоставките за възникване на правото на корекция в полза на ответника.
Счита, че ответникът претендира сумата без правно основание, без наличието на
измерване посредством годно и сертифицирано средство за търговско измерване по
реда на ЗИ, без наличието на доставка в този размер, установена въз основа на
ежемесечен отчет, без наличието на валиден договор за доставка на електрическа
енергия. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумата от 1 539, 49 лв. по
горепосочените дебитни известия и фактура, начислени служебно по констативен
протокол по партида с клиентски номер 200017635287 за адрес гр. Банкя, ул. „*****.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор за продажба на електрическа енергия с регистрирана партида
300017635287. Счита, че посочените от ищеца дебитни известия са издадени при
изцяло спазени материално- правни изисквания на закона. Електрическата енергия
е остойностена на база подадена от „Чез Разпределение България“ АД информация
за отчетена посредством законно монтирано средство за търговско измерване
количество електрическа енергия. Тези първични счетоводни документи са
осчетоводени в счетоводната бана ответника, като са включени в дневниците за
продажба на дружеството. Твърди, че в нарушение на чл.15, т.2 от Общите условия
на „Чез Разпределение България“ АД ищецът не е осигурил достъп до имота, в
който средството за търговско измерване е било изрядно и е отчитало реално
консумираното количество електрическа енергия.
Твърди, че потребителят системно не е изпълнявал това свое задължение.
На 03.04.2019 г. служители на „Чез Разпределение България“ АД са подменили
средството за търговско измерване с друго и са установили реалните количества
електрическа енергия, натрупани по показания на демонтирания електромер. При
подмяната средството за търговско измерване е съставен констативен протокол
4487054, който е подписан без възражения. В констативния протокол са описани
показанията на демонтирания електромер за дневна и нощна тарифа. Въз основа на
тези данни за ответника е възникнала възможността да начисли отчетените
количества електрическа енергия чрез съставените дебитни известия. Твърди, че в
случая не е проведена процедура по ПИКЕЕ. Позовава се на чл.26 от Общите
условия на „Чез разпределение България“ АД, в който е предвидено, че ако достъпът
на средствата за търговско измерване не бъде осигурен, пренесеното количество
електрическа енергия се изчислява на база на средноаритметичната величина на
използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния
отделен период и същия съответен отчетен период от предходната година.
Електроразпределителното предприятие уведомява крайния снабдител за
определените количества, с оглед изчисляване на сумите, които потребителят
дължи, за което се уведомява последния. При последващо осигуряване на достъп се
извършва корекция според реалните показания на средствата за търговско
измерване, ако това е необходимо. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В първото редовно открито заседание твърди, че
сумата по съставената фактура е платена то ищеца. Същата е съставена въз основа
на данните от новия монтиран електромер, който се отчита дистанционно.
Процесуалният представител на ищеца оспорва твърдението
на ответника за извършването на плащане. Ако такова е налице, то е извършено от
трето лице, а не от ищеца.
Съгласно представения констативен протокол №
4487054 от 03.04.2019 г., съставен от служители на „Чез Разпределение България“
АД, в присъствието на потребителя И.Д., на адрес *** поставеният електромер 6311056
е демонтиран на негово място е поставен
нов 18080032. Производител на демонтирания електромер е Елиа. Същият е тип А
1-5Д, с година на производство 1988 г. В протокола са удостоверени данните от
демонтирания електромер за дневна и нощна тарифа. Протоколът е подписан от
служителите на „Чез Разпределение България“ Ад, както и от потребителя.
Съгласно писмо № 26-01-52 от 15.03.1995 г. от
Национален Център по метрология до „Елиа“ ЕООД е извършено изпитване на гама
електромери за активна енергия, еднофазни, еднотарифни, А 1-5, двутарифни тип А
-5 Д, еднотарифни тип А 1-5ТII-MR, гамата електромери се вписва в Държавния
регистър на разрешените за използване в страната средства за измерване под №
1622/14.03.1995 г.
Съставено е дебитно известие №
**********/17.04.2019 г. за клиентски
номер 300017635287 за обект в гр. Банкя, ул. „Христо Смирненски“ и потребител –
И. Т.Д., за периода 14.11.2018 г. – 14.12.2018 г., след корекция, за сумата от
336, 43 лв. Дебитно известие № **********/17.04.2019 г. е съставено за същия
обект и клиентски номер за периода 15.12.2018 г. – 14.01.2019 г., след
корекция, за сумата от 336, 01 лв. Дебитно известие № **********/17.04.2019 г.
е за периода 15.01.2019 г. – 13.02.2019 г., съставено след корекция за същия
обект и клиентски номер, на стойност от 323, 74 лв. Дебитно известие №
**********/17.04.2019 г. е за периода 14.02.2019 г. – 15.03.2019 г., съставено
след корекция за същия обект и клиентски номер, на стойност от 322, 22 лв.
Представена е фактура № **********/20.04.2019 г. за
разглеждания обект относно стойността на консумираната електрическа енергия за
периода 16.03.2019 г. – 02.04.2019 г. на стойност от 221, 18 лв.
По делото са представени Общи условия за продажба
на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“, както и Общи условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД. В чл.26 от последните е предвидено, че в
случай, че средството за търговско измерване е поставено в имота на
потребителя, включително в общите части на етажната собственост,
потребителят/етажната собственост има задължение да осигурява достъп на
упълномощени представители на електроразпределителното предприятие до тях за
контрол, отчитане и обслужване. В случай, че достъпът за отчитане на средствата
за търговско измерване не бъде осигурен, пренесеното количество електрическа
енергия се изчислява на база ва средноаритметичната величина на използвани
количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период и
същия съответен отчетен период от предходната година. Електроразпределителното
предприятие уведомява крайният снабдител за определените количества, с оглед
изчисляване на сумите, които потребителят дължи. Потребителят се уведомява за
извършеното по посочения ред изчисление с документа за дължимите суми за
електрическа енергия. При последващо осигуряване на достъп се извършва корекция
според реалните показания на средствата за търговско измерване, ако това е
необходимо.
От заключението на вещото лице инж. В.Е.Б.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че
горепосочените известия са издадени на основание подадени данни от „Чез
Разпределение България“ АД към „Ч.Е.Б.“ АД. В електронния масив на ответника в
дебитните известия, съставени на 17.04.2019 г. са показани корекции в
консумирана и отчетена от средство за търговско измерване количество
електрическа енергия. Отразените в дебитните известия цени са еднакви за всички
периоди, а КЕВР има различни цени за периодите: 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г.;
01.01.2019 г. – 31.03.2019 г.; 01.04.2019 г. – 30.06.2019 г. Отразените цени
във фактура № **********/20.04.2019 г. са посочени еднакви за двата периода, а
КЕВР има различни цени за периодите: 01.01.2019 г. – 31.03.2019 г. и 01.04.2019
г. – 30.06.2019 г.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че
реалното количество консумирана електрическа енергия е посочено в съставения
констативен протокол. На 11.04.2019 г. е извършен отчетени показания на
електромера и показанията отговарят на посоченото във фактурата. Тези показания
са снети от новия поставен на адреса електромер.
Експертното заключение не е оспорено от страните.
След изслушване на вещото лице процесуалният представител на ищеца е заявил, че
не оспорва, че изчисленията в дебитните известия и фактурата са извършени по
цените на КЕВР. По тази причина не е допуснато изслушването на съдебно –
счетоводна експертиза, поискана от ответника.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Ц.С.В.се
установява, че работи в „Чез Разпределение България“ АД, като до м.12.2019 г. е
заемала длъжността „отчетник“. Снемала показанията от електромерите. Не познава
ищеца. Спомня си за проверката в гр. Банкя, на ул. „Христо Смирненски“.
Посрещнала ги жена, която осигурила достъп до електромерите на къщата. Тя била
на два етажа. Имало и друг електромер.
На същия адрес, който се намирал в пристройката. Всеки път при
посещенията им обяснявала, че имало наемател и нямало кой да им отваря. През
м.04.2019 г. извършили проверка. Отново същата жена им осигурила достъпа.
Когато знаели, че някой живее на адреса, поставяли код на отчета за изчисление
на предишна база. Така правели и с този адрес за електромера на постройката.
През 2018 г. са извършвани отчети на всеки три месеца. Въвеждала код на
стойност, защото не е можела да извърши реален отчет. Последно е посещавала
адрес през м.01.2019 г., а през м.04.2019 г. се извършил дистанционен отчет с
терминал. След предявяване на свидетелката на съставения констативен протокол
от 03.04.2019 г., същата заявява, че протоколът не носи неин подпис. В
продължение на две години и половина свидетелката не е виждала средството за
търговско измерване в постройката на посочения адрес.
От показанията на свидетеля К.Б.Ч.се установява, че
работи в „Чез Разпределение България“ АД, като заема длъжността „отчетник
измервателни уреди“, от 3 години в район „Запад“. Знае, че в гр. Банкя, на ул.
„*****. Имало няколко електромера. Единият от тях не е отчитал, тъй като е
вътре в сградата и не е осигуряван достъп до него. В същия имот имало две
сгради. В по – малката от тях, разположена вдясно от входа, нямало достъп, а в
по – голямата имало осигурен достъп. Никога нямало човек, за да отвори вратата.
Отчитал е през м.03.2018 г., м.09.2018 г., м.12.2018 г. През 2019 г. не е
посещавал адреса, защото преминали на дистанционен отчет. При неосигурен
достъп, се поставял код и се начислявала
електрическа енергия по определена формула, с която свидетелят не е запознат. В
другата къща от адреса имало жена, която винаги осигурявала достъп до
електромера. Винаги се интересували дали другата постройка е обитавана и жената
им обяснявала, че обитателят излизал рано и се прибирал късно. Свидетелят
никога не бил влизал в тази постройка. След предявяване на констативния
протокол от 03.04.2019 г. Свидетелят е заявил, че не е подписвал същия.
Терминалът му бил начислен преди 3-4 години. Трима души били определени за даден район и се
въртели през месец – в гр. Банкя, в Люлин и Център. Така свидетелят бил през 3
месеца в гр. Банкя.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй
като те са логични и последователни. Същите изцяло кореспондират с останалите
ангажирани поделото доказателства. Свидетелите са разпитани за обстоятелства,
които лично са възприели. Липсват такива, които да разколераят
доказателствената им стойност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Страните не спорят, че са били обвързани от
облигационна връзка по силата на валидно
сключен договор за продажба на електрическа енергия от ответника за обект, находящ се в гр. Банкя, ул. “*****, с абонатен № 300017635287.
Жалбоподателят поддържа довода
си, заявен с исковата молба, че в случая с оспореното вземане ответникът е
начислил електрическа енергия по реда на ПИКЕЕ.
По делото се установи, че
претендираната от ответника сума с процесните кредитни известия е начислена при
подмяна на средството за търговско измерване в притежавания от ищеца имот.
Съставеният от служители на „Чез Разпределение България“ АД констативен
протокол удостоверява демонтирането и монтирането на средството за търговско
измерване в процесния обект, както и показанията на стария електромер за нощна
и дневна тарифа. Същият не е съставен по реда на ПИКЕЕ и въз основа на него не
се е развило производство за ангажиране отговорността на ищеца във връзка с
констатирано нерегламентирано въздействие и достъп до средството за търговско
измерване. Неговата годност и изправност не се оспорва от ответника.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че потребителят не е осигурявал достъп до
електромера в една от сградите на адреса, поради което количествата на
доставена електрическа енергия е определяно по реда на чл.26 от Общите условия
на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД. На
03.04.2019 г. е осигурен достъп до електромера, при който са снети показанията
от него. Те са удостоверени в съставения констативен протокол№ 4487054 и
отразяват реално доставената до обекта електрическа енергия. В съставените
дебитни известия е коригирана сумата, начислена без реален отчет на средството
за търговско измерване, поради установената разлика между реалното потребление
и начислената сума по партидата на ищеца. Това е сторено в съответствие с
предвидената в Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД процедура.
Жалбоподателят е изложил съображения, че
демонтираното средство за търговско измерване не е било годно и сертифицирано
по реда на ЗИ. В случая се установи, че демонтираният електромер е произведен
1988 г., като този вид е разрешено да се използва в страната по надлежния ред
за това. По делото не са ангажирани доказателства за извършени метрологични
проверки на електромера преди демонтажа на същия. Независимо от това не са
установи обстоятелства, които да поставят под съмнение годността на средството
за търговско измерване и съответно, че същото не отчита вярно доставената
електрическа енергия. Такива оплаквания не са заявени от потребителя пред
ответника, включително и при съставяне на констативния протокол при демонтиране
на електромера, който е подписан от потребителя без възражение. Ето защо не би
могло да се обоснове извод, че демонтираното средство за търговско измерване не
отчита коректно доставеното количество електрическа енергия, доколкото такъв
извод би почивал на предположение.
Жалбоподателят поддържа, че начислените суми
не са съобразени с цените на електрическата енергия, определени от КЕВР.
Процесуалният представител на ищеца е направил изрично признание, че не оспорва
обстоятелството, че изчисленията в дебитните известия и фактурата са направени
по цени, определени от КЕВР. Именно поради липса на спор между страните в тази
насока, решаващият съд не е допуснал изслушване на съдебно – счетоводна
експертиза, тъй като този факт не се нуждае от доказване. При липсата на спор
между страните в тази насока, релевираното възражение на жалбоподателя се явява
неоснователно.
Във въззивната жалба е изложено оплакване, че
само въз основа на свидетелските показания не може да се обоснове извод, че
процесните суми са начислени за реално доставена и потребена електрическа
енергия. Изводът в тази насока се обосновава от ангажираните по делото
доказателства, ценени в тяхната съвкупност, а не само въз основа на
свидетелските показания. Доставената до имота електрическа енергия е определена
въз основа на показанията на електромера, който е демонтиран при извършената на
03.04.2019 г. проверка и показанията на новия монтиран електромер, които се
снемат дистанционно. В тази насока са и изводите на вещото лице по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза, която е изготвена след извършване на
справка в електронния масив на ответното дружество и извършване на съпоставка
на фактурираната сума и реалния отчет на електромера. Ето защо изводът на
решаващия съд, че с процесните дебитни известия и фактура е изчислена реално
консумираната електрическа енергия от ищеца, а не е извършена корекция по ПИКЕЕ
е обоснован, формиран въз основа на ангажираните по делото доказателства в
тяхната съвкупност.
Предвид обстоятелството, че не е налице
проведена корекционна процедура по ПИКЕЕ, релевираните в тази насока доводи от
жалбоподателя не следва да се обсъждат, тъй като са неотносими към спора,
предмет на делото.
Тъй като ответникът е доказал по делото
основанието, на което претендира процесната сума, предявеният отрицателен
установителен иск се явява неоснователен. Твърдението на ответника за
погасяване на задължението попроцесната фактура е оспорено, поради което съдът
го възприема като недоказано.
Доколкото крайните изводи на
двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
доколкото ответникът по жалбата е защитаван по делото във въззивната съдебна
инстанция от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, следва да
му се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 74905 от 22.04.2020 г., постановено по гр. д. № 24807/2019
г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав.
ОСЪЖДА И.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес ***, кантора 313 – адв. В. П. Т.- В., да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
„БенчМарк Бизнес Център“, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.