Р
Е Ш Е
Н И Е
№57 02.03.2022год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Албена Ангелова
и
с участието на прокурора Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова
КАН дело № 503 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Община Казанлък
чрез пълномощник старши юрисконсулт М. Т.-И. против Решение №140 от 27.10.2021
г., постановено по АНД № 825/2021г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е
отменено наказателно постановление /НП/ №ОП-259/31.05.2021г., издадено от
Заместник-кмета на Община Казанлък, с наложено на ответника по касация
административно наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.40,
ал.1, т.1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост - касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора съдът
неправилно е приел липса на извършено административно нарушение от
санкционираното лице. По подробно изложени съображения по наведените
касационни основания е направено искане за отмяна на решението и постановяване
на друго такова, с което НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – К.А.Т. ***, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли
решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък
е НП № ОП-259/31.05.2021г., издадено от Заместник - кмета на Община Казанлък, с
което въз основа на Акт за извършване на административно нарушение /АУАН/
№05/25.05.2021г., на К.А.Т. *** му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 лв., за нарушение на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество. Като административно нарушение са преценени следните
обстоятелства: На 25.05.2021 г., в 15:10 ч., в землището на с.Розово, общ.
Казанлък, в местността „Циганска река“ до напоителния канал лицето извършва сеч
на орехови дървета без издадено разрешително от община Казанлък. Отсечени са 10
орехови дървета на видима възраст около 50-60 години, дървесината от които е
струпана на фигури и очаква да бъде извозена. Стволовете на дърветата са
извозени за преработка като трупи, а част от клоните са изхвърлени в
напоителния канал. Акт №05 от регистъра на АУАН на община Казанлък е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетелите В. А.К. – кмет на с.Розово и Ц. Х. Х.
с адрес: ****, и е подписан с възражение, че лицето е отсякло дърветата по
указание на фирма „Елконт 17“ ЕООД с адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Младост“ №25, ап.5 с ЕИК *********, която е наета като подизпълнител за
почистване на канала от „Напоителни системи“ ЕАД-клон Горна Тунджа. На името на
„Напоителни системи“ ЕАД има издадено разрешително от община Казанлък за
почистване на дървесна и храстова растителност №60 от 14.04.2021г. По време на
проверката лицето не представя никакви документи, че е работник към фирма
„Елконт 17“ ЕООД, с адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Младост“ №25, ап.5
с ЕИК-********* (например трудов или граждански договор). В законоустановения
тридневен срок не са получени писмени възражения. Посочено е, че нарушението не
следва да се счита за маловажен случай, тъй като съгласно чл.34 от ЗОСИ
ореховите дървета се намират под режим на особена закрила. Количеството
отсечени дървета (10бр.) обуславя определяне на санкция по-голяма от
определения от закона минимум. С посоченото деяние е прието, че лицето виновно
е нарушило чл.40, ал.1, т.1 от ЗОСИ
За да отмени обжалваното НП, Районен съд Казанлък е
изложил съображения, че К.А.Т. не е извършил вмененото му административно
нарушение. За да постанови този резултат, съдът се е обосновал с установената
по делото фактическа обстановка. Констатирано било, че за прочистване на
храстова и дървесна растителност е имало издадено разрешително №60 от
24.04.2021г. от Община Казанлък на „Напоителни системи“ АД - клон Тунджа, въз
основа на което това е следвало да се извърши в землището на с. Розово в
изрично посочени с идентификатори имоти. Като подизпълнител на така разрешената
дейност е била определена фирма „Елконт 17“ ЕООД. Въз основа на граждански
договор № 045 от 10.05.2021г., представен по делото, между „Елконт 17“ ЕООД и К.Т.,
последния е бил нает като изпълнител да извърши рязане /резач/ на дървесина и
храстова растителност в землището на с. Розово общ. Казанлък. В тази връзка
съдът е приел, че макар и разрешителното от Община Казанлък да не е било
издадено на санкционираното лице, на него не следва да му се търси
административнонаказателна отговорност въз основа на сключения граждански
договор. С оглед на това е направен извод, че е налице субективна
несъставомерност на нарушението, доколкото липсват данни за конкретно извършено
виновно от жалбоподателя Т. действие. Посочено е, че по делото липсват
доказателства лицето да е отсякло дървета, които са немаркирани или извън
даденото разрешително. Изтъкнато е, че административнонаказващият орган не е
извършил и дължимата проверка за наличието на допустителство по смисъла на
чл.24, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил
обжалвания санкционен акт.
Решението на Районен съд Казанлък е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Установените по делото факти, макар формално да могат
да бъдат подведени под обективния признак – отсече, унищожи или повреди без
разрешение дърво или лоза/чл.40, ал.1, т.1 ЗОСИ/, в конкретиката на казуса не
са достатъчни за обосноваване авторството на нарушението – в лицето на
жалбоподателя и неговата вина, като проявление на субективното му отношение към
настъпването на неправомерните, общественоопасни последици от деянието му.
Такива данни по делото безспорно не са налице и не могат да се изведат от
установената фактическа обстановка.
Безспорно е установено по делото, че К.Т., в
качеството му на наето по граждански договор лице, е извършил сечта от името на
фирма „Елконт 17“ ЕООД, която е подизпълнител на „Напоителни системи“ АД, на
която е било издадено надлежно разрешително за прочистване на храстова и
дървесна растителност в землището на с. Розово. Видно от представения
граждански договор, в него не са посочени конкретните параметри и условия,
заложени в издаденото разрешително. Освен това, още при констатиране на
нарушението и съставянето на акта, лицето е възразило, че извършва сечта на
дърветата по указание на фирма „Елконт 17“ ЕООД. В тази връзка АНО, вместо да
извърши служебна проверка на фактите и твърденията, с цел установяване на
действителния извършител на административно нарушение, се е задоволил да
констатира, че не са представени трудов или граждански договор от провереното
лице. Ето защо съдът намира, че в случая АНО се е произнесъл при неизяснена
фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички
релевантните факти и обстоятелства, вкл. въведените като спорни такива от
санкционираното лице с подаденото от него възражение срещу съставения АУАН.
Това нарушение следва да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение,
тъй като в конкретния случай има за последица необоснованост и недоказаност
извършването на вмененото на К.Т. съставомерно деяние - ако
административнонаказващият орган беше изпълнил процесуалното си задължение
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, това би могло
да доведе до възприемане на друга фактическа обстановка и съотв. до други
правни изводи относно наличието на административно нарушение. В тежест на
наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване
наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност. В случая санкциониращият орган, в резултат на неизпълненото
процесуално задължение по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка, вкл. неправомерно поведение
на санкционираното лице, което обуславя извод за материална незаконосъобразност
на НП и на наложената с него на К.Т. административна санкция на основание
чл.40, ал.1, т.1 от ЗОСИ.
В конкретиката на казуса и установените факти по
делото, правилно съдът е приел, че жалбоподателят е действал при условия на
незнание на фактите от състава на вмененото му административно нарушение. В
настоящия казус, наличните доказателства, събрани в хода на процеса, не
установяват жалбоподателят да е знаел, че извършената сеч се осъществява без
надлежно разрешение. От тук и отсъствието на субективния елемент – вината на нарушителя,
поради което правилно съдът е приел, че липсват доказателства твърдяното
нарушение да е извършено от жалбоподателя от субективна страна и то умишлено –
единствената съставомерна форма на вината.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и
в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140/27.10.2021 г., постановено
по АНД № 825/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.