№ 1258
гр. Бургас, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500689 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от ”КРЕДИТО” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Гоце Делчев” № 100, бл. Бизнес сграда
„Азимут”, ет. 5, офис 8, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв.
Султан Мохамед срещу разпореждане № 4022 от 04.04.2022г., постановено по ч.гр.д. №
2133/2022г. по описа на РС- Бургас, в частта му, с която заповедният съд е отхвърлил
искането му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК М. М. Р., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. „С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * за заплащане на
сумата от 296.55 – неустойка за неизпълнение по договор за потребителски кредит №
ОL00013492 oт 19.02.2020г.
В жалбата се излага недоволство от обжалваното разпореждане, като се излагат
съображения за неговата незаконосъобразност поради постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че е
неправилен отхвърлителния мотив за нищожност на процесната неустоечна клауза, на която
е основано вземането за присъждане на посочената неустойка, по съображения, че
договорът не е сключен при общи условия, в който случай клаузата би била нищожна, а
индивидуално с кредитополучателя. По подробно изложените в частната жалба
съображения се иска отмяната на обжалваното разпореждане и постановяване на друго, с
което да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната
договорна неустойка. Моли за присъждане на разноските по делото.
Съгласно чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връченна длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление
1
на ”КРЕДИТО” ЕООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника М. М.
Р. за вземания, дължими въз основа на сключен помежду им на основание договор за
потребителски кредит № ОL00013492 oт 19.02.2020г. Уговорено е сумата да бъде платена на
четири месечни вноски съгласно погасителния план, като се твърди, че длъжникът не е
заплатил нито една от вноските по договора. Видно от съдържанието на договора за кредит
предоставената в заем на сума е в размер на 700 лв., като в чл. 25, ал. 1 от договора е
отразено, че длъжникът е длъжен в срок не по-късно от три календарни дни от сключване на
договора да предостави на кредитора обезпечение чрез осигуряване на двама солидарни
длъжници – физически лица, които да отговарят на посочените в договора условия, като в
противен случай същият дължи неустойка в размер,посочен по т. 4 от Условията и
параметрите на договора. Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава, като кредита е с
настъпил краен падеж , като наред с дължимата главница, договорна лихва и лихва за забава,
се претендира длъжникът да заплати на кредитора и уговореното възнаграждение за
неустойка по чл.25, ал. 2 от договора.
В заявлението е посочено че се търсят следните суми : 700лв.-главница по
договора за кредит за периода от 19.03.2020г. до 19.06.2020г.; договорна лихва
/възнаграждение/ в размер на 41.41лв. за периода от 19.03.2020г. до 19.06.2020г.; сумата
от 296.55 – неустойка за неизпълнение за периода от 19.03.2020г. до 19.06.2020г. както и
направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 25
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Заповедният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед по чл. 410
от ГПК за претендираните вземания за главница и лихви, както и за част от
претендираните съдебни разноски, съобразно уважения размер на заявените вземания.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в частта,
досежно за заплащане на сумата от 296.55 – неустойка за неизпълнение. В останалата част
досежно отхвърлената част от разноските разпореждането не е обжалвано. В мотивите си
заповедният съд е приел, че клаузата, с която е уговорена претендираната неустойка за
неосигуряване на обезпечение по договора е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, като същата цели заобикаляне на
законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което се явява нищожна на основание
чл. 21 от ЗПК.
Настоящата инстанция си счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо
договорът за потребителски кредит, във връзка с който са възникнали процесните вземания,
обект на заповедта за изпълнение, е приложим ЗПК. Също така следва да бъде посочено, че
съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и на добрите нрави, респ. дали е налице обоснована
вероятност искането да се основава на неравноправна клауза – чл.411, ал.2, т.3 ГПК. В
случая, настоящият състав споделя доводите на районния съд за отказ за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК поради неравноправност на неустоечната клауза, с оглед на което намира,
че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. В случая съгласно чл. 25 от договора за потребителски кредит е предвидено, че
кредитополучателя е длъжен да предостави в тридневен срок от подписване на договора
обезпечение – поръчителство на двама солидарни длъжници – физически лица, които да
отговарят на посочените в договора условия, като в случай на неизпълнение на горното
задължение, той дължи неустойка за неизпълнение, чийто размер е в т. 4 от условията и
параметрите по договора.
2
Действително, съгласно нормата на чл.9 ЗЗД страните имат свободата на договаряне,
но тази договорна свобода не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата страна или да води до нарушаване
на други правни принципи, в т.ч. на добрите нрави. Затова с оглед съдържанието на
неустоечната клауза и съобразявайки разпоредбата на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, която постановява, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, съдът
намира, че процесната клауза за неустойка е нищожна. Тъй като в настоящата хипотеза
неустойка е уговорена за неосигуряване от страна на длъжника на обезпечение, същата
излиза извън типичната й функция за обезщетение на вредите от неизпълнение на поетите
насрещни задължения по договор. Допълнителен аргумент за това е, че същата е дължима
винаги независимо от изпълнението на поетите задължения за връщане на заетата сума,
заедно с възнаградителната лихва, което противоречи на същността на неустоечната клауза.
Така уговорена неустоечната клауза има за цел заобиколяне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, както
правилно е приел районния съд, поради което на основание чл. 21 от ЗПК също се явява
нищожна.
По гореизложените съображения съдът намира, че е налице предвиденото в чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за
претендираното от жалбоподателя вземане за договорната неустойка в размер на 296.55 лв.
за непредставяне на обезпечение, поради което постановеното от първоинстанционния съд
разпореждане се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4022 от 04.04.2022г., постановено по ч.гр.д. №
2133/2022г. по описа на РС- Бургас, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3