Р Е Ш Е Н И Е
№
І-91
01.11.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в
публично съдебно заседание, на десети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1167 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „УРАЛИНВЕСТ-БГ“
ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Александр
Сергеевич Савкин чрез адв. Йордан Нешков (с пълнм. от първа инстанция л. 48) с
адрес за връчване: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ 19Б, офис 3А срещу
Решение № 491 от 23.03.2018г., постановено по гр.д. № 8808/2017г. по описа на
Районен съд Бургас.
С обжалвания съдебен акт първа инстанция е осъдила „УРАЛИНВЕСТ-БГ“
ЕООД да заплати на В.А.Б., гражданин на Р. Ф., роден на *** г. в гр. С., Р. Ф.,
чрез адв. Мая Тонкова, следните суми: 4605 (четири хиляди шестстотин и пет)
евро, представляваща получена сума на отпаднало основание - предварителен
договор от 27.05.2014 г. за покупко-продажба на право на строеж; 460,50 евро
(четиристотин и шестдесет евро и петдесет евроцента), представляваща неустойка
по чл.18 от цитирания предварителен договор, ведно със законната лихва върху
двете суми от предявяване на исковата молба на 21.11.2017 г. до окончателното
им изплащане; 2598 (две хиляди петстотин деветдесет и осем) лева разноски по
делото; 40 (четиридесет) лева разноски по ч. гр. дело № 8647/2017 г. по описа
на БРС, образувано за допускане на обезпечение на предявените и уважени в
производството искове.
Въззивникът
счита първоинстанционното съдебно решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Изразява становище, че процесния договор не е надлежно развален
като не е налице хипотезата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че дадения му от
ищеца срок с нотариалната покана не е подходящ по смисъла на закона и реално не
му е дадена възможност да се снабди с документи, нужни за сключване на
окончателен договор. Твърди, че в дадения му кратък срок предприел действия
като в същия срок била заличена учредената върху имота възбрана в полза на
Община Созопол и по този начин демонстрирал желание да изпълни задълженията си,
макар и със закъснение. Сочи, че заличената възбрана е била налице и към
момента на сключване на предварителния договор и въззиваемият е знаел за нея,
което доказвало, че се търси само формален повод за прекратяване на договора
през месец октомври 2017 година.
Навеждат се твърдения, че останалите, вписани върху имота възбрани, са
за обезпечаване на вземания по искове за много по-малки суми от стойността на
имота, като същите са вписани в полза на въззиваемата страна и още едно лице,
упълномощили един процесуален представител. Твърди, че поради вписаните
тежести въззивника изпаднал в
невъзможност да финансира строителството. Изразява становище, че не дължи
неустойка на основание чл. 18 от предварителния договор, тъй като същата е
уговорена за лошо изпълнение – прехвърляне на имота с тежест.
Въззивната жалба
е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което се
явява процесуално допустима.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В.А.Б., гражданин
на Р. Ф., роден на *** г. в гр. С., РФ, притежаващ паспорт , издаден на
19.11.2001г. от ПС гр. М., Ч. о., код на подразделението 743-009,
с който въззиваемия чрез процесуалния си представител, изразява становище, че
решението на РС Бургас е допустимо и правилно, а депозираната въззивна жалба е
неоснователна. Счита, че предварителния договор е валидно развален, тъй като на
прехвърлителя по
договора е била дадена възможност да изпълни задълженията си в посочен в
нотариалната покана срок. Твърди, че забавата на въззивника е продължила повече
от три години, в които не е предприел действия по изпълнение на договорните
задължения, както и не е предложил изпълнение в хода на първоинстанционното
производство. Акцентира, че дадения с нотариалната покана срок е подходящ и
достатъчен, намира, че дори да се приеме, че не е бил достатъчен, то договорът
е развален с исковата молба, тъй като в хода на първоинстанционното
производство ответникът не е предложил изпълнение.
Страните не сочат нови доказателства и не представят такива пред
въззивна инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща представител.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител въззиваемият
поддържа отговора на въззивната жалба, няма възражения по доклада на съда, не
представя нови доказателства, изразява становище, че решението на първа
инстанция е правилно. Представя списък с разноски и доказателства за платено
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа страна следното:
Районен съд Бургас е сезиран с искова молба от В.А.Б., с която твърди,
че сключил на 27.05.2014г. с „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД предварителен договор за
покупко-продажба на право на строеж върху самостоятелен обект – апартамент № 11
с площ от 80,17 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж в поземлен имот с идентификатор 67800.5.805 и
което право на строеж представлява част от предвидена за строителство вилна
сграда върху недвижим имот, собственост на „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД съгласно
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № */2009г. на нотариус Цвета Атанасова с район на действие РС Бургас.
Твърди, че в предварителния договор за правото на строеж е уговорена цена в
размер на 4605 евро, която заплатил на „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД, както следва: по
банков път на 17.11.2014г. заплатил сума в размер на 2000 евро и на
11.12.2014г. заплатил сума в размер на 2605 евро, както и че срокът за сключване
на окончателен договор съгласно чл. 2 не може да е по-дълъг от 15.10.2014г. В
чл. 8 се твърди задължение за ответника да уведоми ищеца писмено не по-късно от
3 дни след издаване на разрешение за строеж за имота, за насрочените ден и час
за нотариална сделка. Навежда, че ответното дружество не изпълнило задълженията
си, не предприело действия за сключване на окончателен договор, не уведомило за
насрочени ден и час за нотариална сделка, както и че към септември 2017г. не е
инициирало процедура по издаване на разрешение за строеж. Твърди, че като изправна
страна по договора ищецът изпратил до ответното дружество нотариална покана за
сключването на окончателен договор за покупко-продажба като го поканил на
24.10.2017г. в 10 часа да се яви в кантората на Нотариус Гергана Сазанова,
както и че ако не се яви представител, ще счита договора за развален. В
определените с поканата ден, час и място не се явил представител на ответника
за сключване на окончателен договор, поради което ищецът счита предварителния
договор за развален и намира, че ответникът следва да му върне сумата в размер на 4605 евро, ведно с лихви за
забава и неустойки върху нея като дадени на отпаднало основание. До датата на
подаване на исковата молба в съда сумата не била върната. Счита, че на
основание чл. 18, ал. 2 от предварителния договор, продавачът му дължи и неустойка
в размер на 10 % или сумата в размер на
460,50 евро. Сочи, че ответникът е отказал сключване на окончателен договор,
както и че върху имота са налице вписани възбрани. Моли за решение, с което
„УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на
4605 евро – заплатена на отпаднало основание по предварителен договор за
покупко-продажба на право на строеж от 27.05.2014г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на
460,50 евро неустойка по предварителен договор за покупка на правото на строеж
от 27.05.2014г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Представя
доказателства към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор на искова молба, с който ответникът изразява становище,
че предварителния договор за покупко-продажба на право на строеж не е валидно
развален. Намира, че с нотариалната покана не е спазена разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД като на ответника не е даден подходящ срок за изпълнение на
задължението. Сочи, че поканата е връчена на представител на дружеството на
18.10.2017г. като срокът за изпълнение е на 24.10.2017г., поради което счита този
срок за неподходящ по смисъла на закона, тъй като за него е невъзможно да се представят
исканите за прехвърляне на правото на строеж документи. Твърди, че предприело
действия, които било възможно да се изпълнят в краткия срок, а именно на
19.10.2017г. заплатило задължения към Община Созопол и заличаване на възбрана
върху имота в полза на Община Созопол. Сочи, че тази възбрана е била известна
на ищеца при сключване на предварителния договор. Признава, че ответното
дружество е било в значителна забава за изпълнение към момента, когато ищецът е
упражнил правото си за разваляне, но намира, че не е налице валидно разваляне,
а друга хипотеза на чл. 87 ЗЗД. Представя доказателства.
Делото е докладвано от първа инстанция като в условията на обективно
кумулативно съединяване са съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В съдебно заседание пред първа инстанция процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба, представя доказателства. За ответното дружество,
редовно призовано, не се явява представител.
От предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж,
сключен на 27.05.2014г. между „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД като продавач-прехвърлител (продавач)
и В.А.Б. като купувач – приобретател (купувач) се установява, че страните се
задължават да сключат окончателен договор, с който продавачът като собственик
на поземлен имот с идентификатор 67800.5.805 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Созопол, общ. Созопол да учреди възмездно в полза
на приобретателя право на строеж върху самостоятелен обект – апартамент за
ползване, в режим на етажна собственост, представляващ част от предвидената за
строителство вилна сграда, а именно Апартамент № 11 със застроена площ от 80,17
кв.м. Продавачът е декларирал, че върху имота няма учредени ипотеки или други
обезпечения като се счита отговорен за наличието на всяка тежест върху имота
или за съществуването на права или претенции на трети лица. Посочено е, че
окончателен договор ще се сключи след извършване на плащането на последната от
вноските по предварителния договор. В чл. 2 е предвидено, че срокът за
сключване на окончателен договор се определя не по-късно от две седмици от
издаване на разрешение за строеж, но не може да е по-дълъг от 15.10.2014г. като
цената на правото на строеж е 4605 евро, която приобретателят се задължава да
заплати до 30 работни дни от датата на подписване на договора по банкова сметка
***. Съгласно чл. 8 продавачът трябва в срок от 3 дни след издаване на
разрешение за строеж да уведоми купувача за датата и часа за извършване на
сделката. Задължение на продавача е да набави всички необходими за сключването
на окончателния договор документи. В чл. 12 е предвидено, че ако продавачът не
изпълни задължението си да снабди купувача с нотариален акт в срока по чл. 8,
при условията на чл. 8, ал. 1, купувачът има право да развали договора като продавача е длъжен в седемдневен срок от
получаване на поканата да върне платените до момента суми, ведно със задължение
да плати неустойка. Съгласно чл. 16 - ако в срока по чл. 2 продавачът не снабди
купувача с нотариален акт за покупко-продажба, дължи неустойка в размер на 10 %
от стойността на обекта. Чл. 18 предвижда при неизпълнение на задължението на
продавача да прехвърли имота чист от вещни тежести, купувачът има право да
развали договора, а продавачът се задължава да му възстанови платените до момента
суми, ведно с неустойка в размер на 10 % от продажната цена.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, дело № */2009г. на нотариус с рег. № 458 на НК с район на действие РС Бургас,
вписан в СВ Бургас на 15.12.2009г., се установява, че ответното дружество е
придобило собственост върху поземлен имот с идентификатор 67800.5.805.
Съгласно заявление за превод в чуждестранна валута, на 11.12.2014г.,
купувачът е превел по банков път на ответника сума в размер на 2605 евро, а със
заявление за превод в чуждестранна валута, на 17.11.2014г., превел по банков
път на ответника сума в размер на 2000 евро.
С нотариална покана, връчена на 18.10.2017г. на А. С.като управител на
„УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД, ищецът В.А.Б. уведомил ответното дружество, че му
предоставя възможност и го кани на 24.10.2017г. в 10 часа да се яви в кантората
на нотариус Гергана Сазанова за сключване на окончателен договор. Посочено е,
че следва да се представят документи за сключване на окончателен договор като
след изтичане на срока или непредставяне на някой от изброените документи за
сключване на окончателен договор, предварителният договор ще се счита за
развален.
Съгласно констативен протокол от 24.10.2017г., съставен от нотариус
Гергана Сазанова, на определените в нотариалната покана ден и място не се явява
представител на ответното дружество.
Представена е справка от системата за отдалечен достъп на АВ, от която
е видно, че за имот с идентификатор 67800.5.805 са налице вписвания и
отбелязвания като на 18.06.2013г. е вписана възбрана в полза на Община Созопол,
заличена на 23.10.2017г. Вписана възбрана върху имота се установява от
27.10.2017г. и от 15.11.2017г., както и от 16.11.2017г. като последната е в
полза на ищеца по делото.
От приходни квитанции от Община Созопол (л.58-61 от
първоинстанционното производство) се установява, че на 19.10.2017г. са изплатени такси за отпадъци.
Не са налице други относими към спора доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, същото е допустимо,
поради което съдът пристъпи към преценка относно неговата правилност.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
За основателността на предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно отношение между страните, по което е
престирал, както и че същото е валидно развалено. За основателността на иска с
правно основание чл. 92 ЗЗД следва да се установи, че между страните е съществувало
валидно облигационно отношение, което е валидно развалено и е уговорена
неустойка за разваляне.
Страните в производството не спорят и от представения предварителен
договор за покупко-продажба на право на строеж се установява, че между тях
съществува валидно облигационно отношение, по силата на което са се задължили
да сключат окончателен договор за покупко-продажба на право на строеж. Предвид
посоченото съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на исковете,
а именно наличието на валидно възникнало облигационно отношение.
Съгласно приетите като писмени доказателства по делото заявления за
превод в чуждестранна валута се установява, че ищецът е превел на ответното
дружество цената за правото на строеж, посочена в предварителния договор, а именно
общо сумата в размер на 4605 евро. Това обстоятелство не се оспорва от
„УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнил
договорното си задължение да заплати цената на правото на строеж. С това се
установява втората предпоставка за уважаване на иска – престиране на договорената
цена.
Въззивникът признава, че е налице продължителна забава да изпълни
своето насрещно задължение да подготви документи и да прехвърли правото на
строеж, както и не оспорва, че ищецът е изправна страна по договора, но намира,
че ищецът е търсил само формални доводи, за да развали договора, като счита, че
развалянето не е на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита,
че срокът от 18.10-24.10.2017г. не може да се прецени като недостатъчен, още
повече, че страните са сключили договор през 2014г. Даденият допълнително срок
не може да се разглежда изолирано и извън волята на страните по договорното
правоотношение, тъй като от предварителния договор може да се направи извод, че
се цели бързо сключване на окончателен и двете страни са изразили готовност такъв
да бъде сключен в уговорените срокове - в този смисъл са постигнатите между тях
уговорки в чл. 2 - окончателен договор да се сключи не по-късно от 15.10.2014г.
В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията, че не е
даден достатъчно подходящ срок по смисъла на чл. 87, ал.1 ЗЗД. Ответникът не
само че не е спазил договорно определения между страните срок, но липсват
доказателства и в един продължителен период от време след това да е предприел
действия за изпълнение на договорното си задължение за сключване на окончателен
договор. Предприетите действия по заплащане на задължения към Община Созопол и
заличаването на вписаната към датата на подписване на предварителния договор
възбрана, действително са извършени след датата на получаване на нотариалната
покана – 18.10.2017г., но въпреки това, на указаните в нея ден и място, не се я
явил представител на дружеството, който да изрази готовност за сключването на
окончателен договор.
Ответното дружество не е изпълнило задължението си в договорно
определения срок, не е изпълнило и в допълнително дадения му с нотариалната покана
срок изпълнение, не е предложено изпълнение и в хода на делото пред първа
инстанция, нито е посочено колко според него е подходящия срок. Съгласно
практиката на ВКС при наличие на предпоставките по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от
исковата молба на ответника. По своята правна същност развалянето на договора
чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да
настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до длъжника като е без значение дали
волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна
покана или е заявено в исковата молба. С получаване на препис от исковата молба
ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора (в този
смисъл Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о.,
ТК, Решение № 151/09.12.2014г. на ВКС по т.д. № 1970/2013г., I ТО, Решение № 4
от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о., ТК).
От доказателствата се
установява, че ответникът не е изпълнил
задълженията си в предвидения в договора срок, нито в предоставения с поканата
за доброволно изпълнение, нито в хода на процеса е предложил изпълнение на
задължението си, както и не е посочил какъв би бил достатъчния срок, който
смята, че е необходим за сключване на окончателен договор. В този смисъл
съдебният състав намира, че ищецът
валидно е развалил двустранния предварителен договор, поради неизпълнение на задължението
на ответника и по причина, за която ответникът отговаря, въпреки че му е дадена
възможност в подходящ срок да изпълни с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален и по тази причина е отпаднало основанието
за получаване на сумата в размер на 4605 евро.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав, счита, че са
налице всички предпоставки за уважаване на иска в правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД – между страните е съществувало валидно облигационно
отношение, по което ищецът е престирал сумата в размер на 4605 евро, същото е
било валидно развалено, поради което е отпаднало основанието, на което е дадена
и подлежи на връщане на ищеца. В този смисъл крайният извод на въззивната
инстанция, че искът на ищеца за осъждане на „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД да му заплати
сумата в размер на 4605 евро, получена на отпаднало основание е основателен,
съвпада с този на първа инстанция и затова решението на РС Бургас в тази част следва
да бъде потвърдено.
По отношение на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Една от функциите на неустойката е да обезщети страната за
претърпените от нея вреди в резултат от неизпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на
ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК неизпълнението на задължението може да бъде
основание за разваляне на договора, но ако договорът бъде развален, изправната
страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение, както
и изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко
неизпълнение. Потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който
не е за продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си като
с обратна сила (ex tunc) заличава осъществилата се до настъпването му забава и
налага всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея. Не се
дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор,
който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради
виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено
неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне –
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
В случая предварителния договор не е за продължително или за
периодично изпълнение. В чл. 12 от него е посочено, че в случай, че продавачът
не снабди купувача с нотариален акт в срока по чл. 8, при изпълнението на
условията по чл. 8, ал. 1, купувачът има право да иска разваляне на договора. В
чл. 18 е предвидено правото на купувача да развали договора, но в случай, че продавачът
не изпълни задължението си да прехвърли имота чист от вещни тежести или права
на трети лица. Изрично, в раздел декларации и гаранции на страните, продавачът
е декларирал, че към момента на подписване на договора върху имота не са
учредени ипотеки или други обезпечения върху имота, но от справка от системата
за отдалечен достъп на АВ се установява, че на 18.06.2013г. върху имота е
вписана възбрана в полза на Община Созопол, т.е. към датата на подписване на
предварителния договор – 27.05.2014г. върху имота е имало вписани права в полза
на трето лице и продавачът отговаря пред купувача. В чл. 18 е предвидена
„санкцията“ ако продавачът не изпълни задължението си да прехвърли имота чист
от вещни тежести или права на трети лица - купувачът има право да развали
договора, а продавачът да възстанови всички платени суми, както и неустойка в
размер на 10% от продажната цена.
Предпоставка за развалянето на договора по чл. 18 е готовност на
продавача да изпълни задължението си, касае се за хипотеза, при която
продавачът е изпълнил своите задължения за набавяне на всички изискуеми документи
и е готов да сключи окончателен договор за покупко-продажба, но имотът е
обременен с тежести или права на трети лица, поради което се предоставя на
купувача възможност да развали договора, на това основание и да претендира
неустойка. Следва да се има предвид, че в този случай съгласно разпоредбата на
чл.401 вр. чл. 451 ГПК възбраната, лишава длъжника от възможността свободно да
се разпорежда с имота си и именно съгласно уговореното в чл. 18 от договора
купувачът има правото да развали
договора и да прекрати облигационната връзка.
С нотариалната покана ищецът е поканил ответното дружество за
сключване на окончателен договор като при неизпълнение на задължението, счита
договора за развален, в хода на процеса поддържа, че договорът е развален
поради неизпълнение на задължението на продавача да подготви всички документи и
да сключи окончателен договор в дадения му срок. С оглед на изложеното по-горе съдът
намери, че предварителния договор е развален поради неизпълнение на
задължението на купувача да сключи окончателен договор за покупко-продажба,
въпреки предоставения му подходящ срок за това. Тази хипотеза обаче не попада в
предвидената в чл. 18 от договора, тъй като не е развален от купувача заради наличието
на вписани върху него възбрани, поради което и правото да се претендира неустойка
заради развалянето и обезщетяване на вредите не произтича от разпоредбата на
чл. 18. Съдът не може да излезе извън границите на диспозитивното начало, тъй
като с исковата молба РС е сезиран с искане да му бъде присъдена неустойка на
основание чл.18.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставките на чл. 18 от договора за заплащане на неустойка, тъй като
договорът не е развален поради неизпълнение за задължението на купувача да
прехвърли имота чист от вещни тежести, затова искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Предвид неоснователност на главния иск е неоснователно и
искането за заплащане на законна лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Съгласно горното, в частта, в която РС Бургас е уважил иска за заплащане
на сумата от 460,50 евро (четиристотин и шестдесет евро и петдесет евроцента),
представляваща неустойка по чл.18 от предварителен договор от 27.05.2014г. за
покупко-продажба на право на строеж, ведно със законната лихва върху тази сума
от предявяване на исковата молба на 21.11.2017 г. до окончателното изплащане като
неправилно следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът по
чл. 92 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен, а решението в останалата част
като правилно и законосъобразно да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските. От „УРАЛИНВЕСТ-БГ“
ЕООД не се претендират такива. Въззиваемият е представил списък на разноските
пред въззивна инстанция в размер на 790 евро с левова равностойност 1545,10
лева като доказателство за платено адвокатско възнаграждение е представено
извлечение от банкова сметка ***.07.2018г., както и договор за правна защита и
съдействие и заявление за превод на чуждестранна валута. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати разноски за
въззивно обжалване съразмерно с уважената част от иска в размер на 718,18 евро.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК, в частта, в която е потвърдено
решението на РС Бургас, решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС при спазване на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните,а в останалата част решението е необжалваемо.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 491 от 23.03.2018г., постановено по
гр.д. № 8808/2017г. по описа на Районен съд Бургас В ЧАСТТА, в която „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД, ЕИК – ********* е осъдено
да заплати на В.А.Б., гражданин на Р. Ф., роден на *** г. в гр. С., Р. Ф., чрез
адв. Мая Тонкова сумата в размер на 460,50 евро представлява неустойка по чл.
18 от предварителен договор от 27.05.2014г. за покупко-продажба на право на
строеж, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата
молба на 21.11.2017 г. до окончателното изплащане И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание
чл. 92 ЗЗД вр. чл. 18 от предварителен договор от 27.05.2014г. за
покупко-продажба на право на строеж на В.А.Б., гражданин на Р. Ф., роден на ***
г. в гр. С., Р. Ф.,
чрез адв. Мая Тонкова срещу „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД, ЕИК – ********* да му заплати
сумата от 460,50 евро (четиристотин и шестдесет евро и петдесет евроцента),
представляваща неустойка по чл. 18 от цитирания предварителен договор, ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на
21.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491 от 23.03.2018г., постановено по
гр.д. № 8808/2017г. по описа на Районен съд Бургас В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД, ЕИК – *********
представлявано от управителя Александр Сергеевич Савкин, с адрес за връчване:
гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ 19Б, офис 3А да заплати на В.А.Б., гражданин
на Р. Ф., роден на *** г. в гр. С., Р. Ф., притежаващ паспорт ***, издаден на 19.11.2001г. от ПС гр. М., Ч. .o, код на
подразделението 743-009 съдебно-деловодни разноски в размер на 718,18 евро
(седемстотин и осемнадесет евро и осемнадесет евроцента), представляваща
направени във въззивното производство разноски.
В частта, в която е потвърдено решението на Районен съд Бургас,
настоящото решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
спазване на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните, а в останалата част решението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.