Определение по дело №113/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №IV-268

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година,

в закритото заседание, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                 ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 113 по описа за 2020 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на С.Ц.Н. *** – ищец в първоинстанционното производство, против Решение №183/07.10.2019г. по гр.д.№128/2019 г. по описа на Несебърски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск по чл.45 ЗЗД, да бъде осъден Й.И.Г., да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2170,47лв. и неимуществени вреди в размер на 10000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба за причинени телесни увреди, въззивникът е осъден да заплати на Й.И.Г. сумата от 900лв. лева, представляваща направени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар, а в полза на Държавата по бюджета на РС-Несебър сумата от 486,82лева, представляваща дължимата държавна такса по делото. Въззивникът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на въззивно, с което исковете да бъдат уважени.

Изложена е фактическата обстановка, осъществена на 04.10.15г., относно осъществен инцидент, в резултат на който ответникът нанесъл на ищеца посочена средна телесна повреда, за която е налице споразумение по НОХД №903/17г. на НРС, в което ответникът се е признал за виновен. С позоваване на нормата на чл.300 ГПК, ищецът обосновава задължителния характер на присъдата за гражданския съд, респ. – основателността на претенцията си, за която са представени писмени доказателства – фактури, експертиза, медицинска документация. Поради това оспорва изводите на съда за неоснователност на предявените искове.  

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 17.10.19г., чрез адв.К.. Въззивната жалба е подадена с куриер в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Следователно жалбата е допустима.

 

Препис от въззивната жалба на ищеца е врачен на ответника Й.И.Г. на 09.12.19г., чрез адв.И.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор.

 

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №113/20г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 16.01.20г. - на 17.02.2019г. от 13.30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                            2.