Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори ноември,
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ваня Ружина,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 3102 по описа на състава за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 74 от ЗЧСИ.
Ищецът „К.Т.“ ЕООД
поддържа твърдение, че е претърпял значителни имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразните действия на привлечения в качеството на ответник частен
съдебен изпълнител И.Т.Ч.. Действията, които по твърдение на ищеца били
извършени в рамките на изпълнително дело №472/2016г. и били незаконосъобразни,
се изразяват във връчване на покана за доброволно изпълнение срещу ищеца и
насочване на изпълнението върху негово имущество без в действителност да е налице
изпълнителен титул; връчване на покана за доброволно изпълнение до
конституираното като длъжник дружество „К.Т.“ ЕООД чрез физическо лице,
представляващо взискателя; налагане на запор върху парична сума по банкова
сметка *** „К.Т.“ ЕООД и предаването й на взискателя; възпрепятстване на
достъпа до изпълнителното дело с цел осуетяване на фактическата възможност за
процесуална защита в изпълнителното производство. В резултат на споменатите
действия на ищеца била нанесена имуществена вреда в размер на сумата от
300 807,50 евро. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинените вреди, като
предявява иска за сумата от 25 000 евро, представляваща част от претенция
на обща стойност от 300 807,50 евро. С оглед очаквания изход от процеса
ищецът претендира и за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни
разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответника ЧСИ И.Т.Ч. по съображения, подробно изложени
в подадения отговор. Ответникът поддържа твърдение, че извършените от него
действия в рамките на изпълнително дело №472/2016г. били изцяло съобразени със
закона. При конституирането на „К.Т.“ ЕООД в качеството на длъжник по
изпълнението била приложена разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК, а при връчване
на поканата за доброволно изпълнение било приложена разпоредбата на чл.39, ал.1
от ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да предостави копия от изпълнителното
дело също бил законосъобразен – основан на чл.22, ал.3 от ЗЧСИ. По изложените
съображения ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат
присъдени направените разноски.
Конституираното
в качество на трето лице – помагач на страната на ответника Фондация „Е.А.Т.“,
не изразява становище по допустимостта и основателността на иска.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните в процеса, съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдържанието на приетия като
писмено доказателство Договор за встъпване в дълг от 21.10.2016г., посочва, че
този договор бил сключен между Фондация „Е.А.Т.“ и „К.Т.“ ЕООД, а последното
дружество се е задължило да встъпи в качеството на солидарен длъжник по
изпълнително дело №472/2016г. по описа на ЧСИ И.Ч. *** действия Софийски
Градски съд. В чл. 3 от договора кредиторът е изразил изрично съгласие „К.Т.“
ЕООД да встъпи в дълга, предмет на изпълнителното производство. Съгласно чл.4
задължилото се дружество от своя страна изрично е заявило, че е запознато със
задълженията на всички останали солидарни длъжници по образуваното изпълнително
дело.
Съдържанието
на приетия като писмено доказателство Изпълнителен лист от 03.02.2016г., посочва,
че след проверка по реда на чл. 405, вр. с чл.404, т.1 от ГПК съдебен състав Софийски
градски съд е издал по ч.гр.д. № 8208 по описа за 2015г. на СГС, VI-12 състав
изпълнителен лист за събиране на парично вземане в полза на „Корпоративни инвестиции“
АД в размер на 1 955 830 лв., присъдени с Решение от 29.08.2014г. по
арб. дело №20150909-1 по описа за 2015г. на Арбитражен съд при Е.А.Т..
Изпълнителният лист е издаден срещу множество, поименно посочени в
изпълнителния лист дружества-длъжници, но внимателният преглед показва, че сред
тях не е посочено „К.Т.“ ЕООД.
Няма спор
между страните, че за принудително събиране на паричното притезание,
обективирано в Изпълнителен лист от 03.02.2016г. е било образувано изпълнително
дело № 20167830400472 по описа на ЧСИ И.Ч..
Чрез приета
като доказателство молба с вх. № 6156/24.10.2016г. по описа на входящия
регистър на съдебния изпълнител, която е адресирана от Фондация Е.А.Т. – до ЧСИ
И.Ч. е било отправено искане да бъде конституирано „К.Т.“ ЕООД в качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп. дело № 20167830400472. Искането е мотивирано чрез представен
с молбата Договор за встъпване в дълг от 21.10.2016г.
С Разпореждане
от 24.10.2016г., обективирано с резолюция върху молбата, частният изпълнител е уважил
отправеното искане и е конституирал „К.Т.“ ЕООД в качеството на длъжник в
изпълнителното производство по изп. дело № 20167830400472.
Съдържанието
на приетата като писмено доказателство Покана за доброволно изпълнение с
изходящ № 6204/24.10.2016г. по изп. дело № 20167830400472 по описа на ЧСИ И.Ч. ***
действия СГС, адресирана до „К.Т.“ ЕООД и разписка за връчване на поканата от 24.10.2016г.
Представените
по делото извлечения от банкови сметки на ищцовото дружество, отразява
предприетите действия по принудително изпълнение от страна на частния съдебен
изпълнител срещу „К.Т.“ ЕООД.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявения иск
е допустим и подлежи на разглеждане по общия исков ред.
На съда е
известно, че ответникът е регистриран под №783 в КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд.
Няма спор, че визираните
в исковата молба действия на ответника са били в действителност извършени от него,
в рамките на изп. дело № 20167830400472.
Предмет на спора е
претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди, които той твърди да е претърпял, вследствие на
незаконосъобразните действия на ответника, в качеството му на частен съдебен
изпълнител и по повод осъществяваната в това качество нормативно установена функция.
За разрешаването на
правния спор, с който е сезиран, настоящият състав на съда съобрази преди
всичко, че релевираното от ищеца основание за отговорността на ответника
произтича от разпоредбата на чл. 74 от ЗЧСИ.
Тази особена деликтна
отговорност е функция на общата деликтна отговорност, а от тук следва, че
основателността на иска е предпоставена - първо: от установяване на
неправомерния характер на релевираните от ищеца действия на частния съдебен
изпълнител, които са извършенш в рамките на служебната му функция; второ: от
установяване на конкретно настъпил вредоносен резултат - имуществени вреди в
патримониума на ищеца и трето: от установяване на пряка причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение на съдебния изпълнител и противоправния
резултат.
В конкретния случай - спорът между ищеца и
ответника се концентрира върху приложението на закона, а не върху
обстоятелствата, при които са извършени процесните изпълнителни действия -
подлежащите на доказване факти не са обект на спор, така, както се спори върху
тяхното правно значение. Ето защо е уместно да се отбележи, че спорът за
законосъобразността на изпълнителните действия при очертаната с исковата молба
фактическа обстановка е централен и се явява преюдициален за изхода на процеса.
Изложението на
мотивите в настоящото съдебно решението следва последователността на
релевираните в твърденията на ищеца незаконосъобразни действия съобразно хода
на проведеното изпълнително производство срещу ищеца.
По законосъобразността на извършените от съдебния
изпълнител действия;
На първо място
ищецът оспорва законосъобразността на връчването на покана за доброволно
изпълнение до него в качеството на конституиран длъжник, чрез физическо лице,
представляващо взискателя. Ответникът от друга страна излага становище, че
поканата е връчена съгласно законоустановения ред за връчване на съобщения на
адреса на дружеството на легитимиран представител, като същевременно посочва,
че за съдебния изпълнител не съществува задължението да проучва евентуална
свързаност между физическите лица, участващи в представителните органите на
страните и техните пълномощници.
Настоящият съдебен състав след като обсъди правните
доводи на страните намира, че действията по връчване на покана за доброволно
изпълнение на конституираното в качеството на длъжник дружество са извършени в
съответствие с процесуалните правила и възложените законови правомощия на
частния съдебен изпълнител.
След като бъде
сезиран с молба за образуване и провеждане на изпълнително производство за
органът по принудително изпълнение възниква задължение да извърши справка за
актуалната адресна регистрация на длъжника, съответно за актуалния адрес на
управление на дружеството-длъжник. Процедурата по връчване на книжа се
осъществява съобразно разпоредбите на Глава VI от ГПК.
В конкретния
случай, поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл.50, ал.1 от ГПК на последния посочен в Търговския регистър адрес на управление на
дружеството- адресат.
След направена
служебна справка съдът установи, че към датата на връчване на поканата - 24.10.2016г.,
актуалният адрес на управление на ищеца е бил именно адресът, на който е връчена поканата за доброволно
изпълнение: гр.София, район „Средец“,
ул. „6-*******, партер. От представената по делото разписка за връчване е видно,
че поканата е била връчена на пълномощник на дружеството, който е представил
пълномощно, удостоверяващо учредената му представителна власт.
Връчителят
надлежно е изпълнил правомощията си по удостоверяване на начина на връчване и
действията по връчване, включително и отбелязване на качеството на лицето, на
което е връчена поканата. Законоустановените правомощия на частния съдебен
изпълнител, във връзка с осъществяване на процедурата по връчване на съобщения
и размяна на книжа не включва задължението за изследване на свързаност между страните
в изпълнителното производство, съответно за изключване на определени лица от
кръга на субектите, които могат за получават документи. В този смисъл връчването
на покана за доброволно изпълнение до конституираното като длъжник дружество „К.Т.“
ЕООД е извършено законосъобразно при изпълнение на законоустановените
задължения за съдебния изпълнител да съдейства на взискателя за събиране на
вземането, подлежащо но принудително изпълнение.
На следващо
място ищецът оспорва законосъобразността на изпълнителните действия предприети от ответника върху негово имущество без в действителност да е
налице изпълнителен титул в полза на взискателя срещу ищеца. Този довод следва
да бъде споделен, а становището на ответника, че субективните предели на
изпълнителния лист се разпростирали и спрямо лице, което е поело качеството на
солидарен длъжник по силата на договор за встъпване в дълг, след издаване на
изпълнителния лист не могат да бъдат споделени.
Съгласно разпоредбата
на чл.426 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение.
Изпълнителният
лист не само удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено
от кредитора по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява
изпълнителя - да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния
ред.
Тъй като
изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само
за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Чрез това посочване
се определят активната и пасивна легитимация на страните по изпълнението в
смисъл, че взискател по него може да бъде само лицето, посочено в листа като
кредитор, а длъжник - само лицето, посочено като такъв по материалното
правоотношение. Затова принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са
посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано производството по принудително изпълнение, освен в изрично посочени
от процесуалния закон случаи, в които изпълнителния лист има действие и за/срещу
трети лица съгласно разпоредбата на чл.
429, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
В настоящия
случай може да се установи без съмнение, че „К.Т.“ ЕООД не е посочен сред
длъжниците в изпълнителния лист, но е конституиран като такъв по- късно, с
разпореждане на съдебния изпълнител от 24.10.2016г. на основание представения
пред него Договор за встъпване в дълг от 21.10.2016г.
Дори този
договор да се приеме за формално редовен от външна страна, той определя правното
положение на „К.Т.“ ЕООД като солидарен длъжник, но като заложен или ипотекарен
длъжник по смисъла на чл.429, ал.3 от ГПК. „К.Т.“ ЕООД няма качеството на наследник/респ.
правоприемник на длъжник в изпълнителното производство. Следователно, разширяването
на субективните предели на изпълнителния лист от страна на съдебния изпълнител,
спрямо конституираното в качеството на длъжник по изпълнението дружество „К.Т.“
ЕООД, не намира никаква нормативна опора. Отделни становища на доктрината,
доколкото такива изобщо биха могли да съществуват и на които ответника се
позовава, никак не се споделят от настоящия състав на съда. Изложените по- горе
факти и изводи мотивират съда да приеме, че действията на съдебния изпълнител по
конституиране на дружеството „К.Т.“ ЕООД в качеството на длъжник по
изпълнението в рамките на изп. дело № 20167830400472 са грубо незаконосъобразни.
На следващо
място ищецът оспорва законосъобразността на изпълнителните действия предприети
от ответника по налагане на запор върху парична сума по банкова сметка ***
„К.Т.“ ЕООД и предаването й на взискателя.
Предвид
изложените по-горе мотиви относно законосъобразността на извършеното
конституиране на ищцовото дружество в качеството на длъжникпо изпълнението, но
без то да е обвързано от изпълнителната сила на издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист - съдът приема, че последвалите конституирането на „новия
длъжник“ действия на съдебния изпълнител, по осъществяване на принудително
изпълнение срещу „К.Т.“ ЕООД също са грубо незаконосъобразни. Наложеният запор
върху банковите сметки на ищцовото дружество и последвалото събиране на парични
суми в полза на взискателя са били извършени без нормативно основание, защото субектът,
срещу който са насочени няма качеството на длъжник по изпълнението.
На последно
място ищецът посочва, че ответникът незаконосъобразно е възпрепятствал достъпа му
до изпълнителното дело, с които си действия е осуетил фактическата възможност
за процесуална защита в изпълнителното производство.
В хода на
съдебното дирене ищецът не проведе пълно и главно доказване на факта на
извършено нарушение на правилата, касаещи предоставянето на достъп от страна на
частния съдебен изпълнител до изпълнителното дело. От представените и приети
писмени доказателства не се установява ищецът да е сезирал многократно
ответника с молби за извършване на справка по образуваното изпълнително дело
както и за неоснователен отказ от страна на съдебния изпълнител такъв достъп да
бъде оказан. При това положение съобразно правилата за разпределение на
доказателствена тежест съдът намира за недоказано изложеното твърдение за
допуснато незаконосъобразно бездействие от страна ответника, изразяващо се в
непредоставяне на достъп до изпълнителното дело и ограничаване на правото на
защита на ищеца с проведеното изпълнително производство.
По наличие на твърдяната имуществена вреда;
Страните не спорят, че частният
съдебен изпълнител е предприел действия по принудително изпълнение срещу
имуществото на ищеца както и че е събрал суми от налични вземания на ищеца по
негови банкови сметки и ги е превел по сметка на взискателя. Представеното
извлечение от банковите сметка с IBAN *** „К.Т.“ ЕООД сочи, че на
12.12.2016г. от сметката на дружеството по сметката на съдебния изпълнител е
била преведена сумата от 189 350 евро. Представеното извлечение от банкова
сметка *** *** „К.Т.“ ЕООД установява, че на 12.12.2016г. от сметката на
дружеството по сметката на съдебния изпълнител е била преведена сумата от от 87 216,82 евро и сумата от
24 240,68 евро.
Осъщественото
„принудително събиране на парични суми в изпълнителното производство“ от лице,
което не ги дължи е довело до намаляване на имуществото на ищеца, съответно до
настъпването на неблагоприятни последици в неговата имуществена сфера.
Претърпените
имуществени вреди са в очевидна пряка причинно-следствена връзка с предприетите
неправомерни действия по принудително изпълнение от страна на частния съдебен
изпълнител и могат да бъдат оценени като обща равностойност на събраните суми банковите
сметки т.е. 300 807,50 евро.
При всички
изложени по- горе изводи съдът приема за основателен предявения осъдителен иск с
правно основание чл.74 от ЗЧСИ за сумата от 25 000 евро, част от претенция на
обща стойност от 300 807,50 евро, представляваща дължимо обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на извършени незаконосъобразни действия
от частен съдебен изпълнител с хода на изпълнителното производство.
По претенциите за
присъждане на съдебни разноски:
При изложения в мотивите
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден,
да заплати
на ищеца
направените от последния съдебни разноски. Ищецът не
представил списък на разноските по реда
на чл.80 от ГПК, при което представените разходни документи обосновават извода, че извършените разноски се равняват на
заплатената държавна такса в размер на 1 955.83 лева.
Третото лице-
подпомагааща страна няма право на разноски и не дължи да заплаща такива на
главните страни, по аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Т.Ч. с ЕГН ********** и адрес ***,
офис 5, действащ в качеството на частен съдебен изпълнител с рег. №783 към Камарата
на частните съдебни изпълнители на Република България, с район на действие
Софийски градски съд, да заплати на „К.Т.“ ЕООД с ЕИК*******и съдебен адресат –
адв. В.Г.,***, офис 2, на основание
чл.74 от ЗЧСИ - сумата от
25 000 евро /двадесет и пет хиляди евро/, като част от претенция на обща
стойност от 300 807, 50 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
които са причинени в резултат от незаконособразно принудително изпълнение по
изп.дело № 20167830400472.
ОСЪЖДА И.Т.Ч. с ЕГН ********** и адрес ***, офис 5 да заплати на „К.Т.“ ЕООД, на основание чл.
78, ал. 1 от
ГПК сумата от 1 955.83 лева (хиляда деветстотин петдесет и пет лева и 83
ст.)
разноски по делото.
Изпълнението на задължението за
което е осъден ответника може да бъде осъществено по посочена от ищеца банкова
сметка ***:
***, BIC: ***стието на трето лице – помагач, привлечено на страната на
ответника – Фондация „Е.А.Т.“ с адрес гр. София, ул. „*******, ляв вход.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
СЪДИЯ: