27.05.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и девети април
две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№81 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на П.И.И. *** против Заповед №272з-123/19.01.2022г. на ВПД Директор
ОД МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание писмено предупреждение за
срок от 3 месеца на държавен служител в МВР. Твърди се, че оспорената заповед
била издадена на основание чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР и била незаконосъобразна
поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон, както и не била съобразена целта на закона. Заповедта, с която било
образувано дисциплинарното производство, не била връчена на жалбоподателя, а и не
била дадена възможност на служителя да участва в производството. Същият не се
бил запознал и с обобщената справка от 19.11.2021г., а и не му била връчена
покана в нарушение на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Поисканато писмено обяснение било
отпреди съставянето на обобщената справка, а следвало да бъде дадена възможност
непосредствено преди издаването на заповедта да бъдат дадени обяснения. Имало значително
нарушение на правото на защита в проведеното производство. В процесната заповед
органът счел, че наказаното лице не е изпълнило служебните си задължения за контрол
на пътното движение по чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от
20.10.2014г., но заповедта била издадена в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР.
Описани били няколко деяния, с които не са изпълнени служебните задължения и с
всяко от тях се осъществявал състав, поради което и следвало да има отделно
наказание. На практика имало три осъществени дисциплинарни нарушения съгласно
описаното поведение. А за трите било наложено едно наказание и била нарушена
разпоредбата на чл.197, ал.2 от ЗМВР. Нямало яснота кое било точно извършеното
от жалбоподателя в случая. При наличие на няколко едновременно извършени
нарушения, то следвало да се определи наказание за всяко и да се наложи
по-тежкото. Освен това при определяне на наказанието следвало то да е
индивидуализирано като се отчете степента на обществена опасност, подбудите и други
смекчаващи/отегчаващи обстоятелства. Изложеното водело до незаконосъобразност
на обжалваната заповед и било основание за отмяната ѝ. В приложената
квалификация не била посочена никоя от хипотезите на чл.199, ал.1, т.1 – т.6 от ЗМВР. Действително имало цитиране на т.6, но тя включвала три самостоятелни
хипотези, поради което за жалбоподателя не било известно какво е точно
нарушението. Неправилно било квалифицирано нарушението като неизпълнение на
служебни задължения по т.2, чл.194, ал.2 от ЗМВР, а не по т.1. Твърди се, че
нарушението не било извършено, не бил заспивал, както и не бил допуснал каквото
и да е отклонение от задълженията си, а контролът можел да бъде осъществяван
както вътре в автомобила, така и вън от него. Липсвали разписани правила как
следвало да бъде разположено тялото на седящия полицейски служител, поради това
счита, че твърденията на органа били несъстоятелни и недоказани. Иска се да
бъде постановено решение, с което да бъде отменена оспорената заповед, както и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор ОД МВР
Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с писмо рег.№7855р-8940 от 04.10.2021г.
на Директор Дирекция Вътрешна сигурност е издадена Заповед №1253з-330 от 13.10.2021г.
за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно
нарушение, като е определен и персонален състав на комисията, която следва да
извърши проверката. С издадената заповед е запознат служителят П.И. – л.23 от
делото, за което на 10.11.2021г. той е положил подпис, като му са разяснени
правата по чл.205, ал.3 и 5 и чл.207, ал.7 от ЗМВР.
На 10.11.2021г. съгласно представената по
делото Покана за даване на писмени обяснения с рег.№1253р-12316 – л.28, връчена
на жалбоподателя съгласно отбелязването върху нея на 10.11.2021г. – 9,30ч.,
същият е бил приканен да даде обяснения по случая, като е посочено установеното
от фактическа страна.
Назначената комисия след извършената
проверка изготвила Справка рег. №1253р-12692/19.11.2021г., в която са обобщени
установените данни. Видно от тази справка в периода от 20,30ч. на 13.09.2021г.
до 8,30ч. на 14.09.2021г. мл.инсп.П.И. бил назначен в наряд за контрол на
пътното движение с район на действие автомагистрала Марица, като използвал
служебен автомобил Киа рег.№ ********. Същото се установява и от приложената в
преписката Ежедневна ведомост за посочената дата – л.44. От монтираните в
автомобила видеокамери се установило, че периода от 04,27ч. до 06,10ч. на 14.09.2021г.
мл.инсп.П.И. бил на предната дясна седалка на автомобила, отпуснат назад към
облегалката, със затворени очи. В справката изрично се сочи, че И. не е дал
обяснения, след като е бил поканен надлежно. В справката е посочено, че при
така установените факти И. не е изпълнявал служебните си задължения за контрол
на пътното движение, визирани в разпоредбата на
чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и
организацията на осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, за
което съгласно чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.6, пр.4 и
чл.204, т.3 от ЗМВР се предлага дисциплинарно наказание Писмено предупреждение
за срок от 3 месеца.
Със справката жалбоподателят е запознат на 27.11.2021г.,
видно от отбелязването върху представеното копие от същата в преписката.
На 27.11.2021г. е била връчена покана на П.И.
за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство
и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения – рег.№1253р-12983 от
28.11.2021г., а видно от Докладна записка рег.№1253р-13092 от 30.11.2021г. няма
данни за депозирани от служителя обяснения или възражения.
С оспорената в настоящото производство
Заповед №272з-123/19.01.2022г. на
мл.инспектор П.И.И. – мл.автоконтрольор в Група Контрол на пътното движение по
главни пътища и автомогистрали на Сектор Пътна полиция при Отдел Охранителна
при ОД МВР Хасково, е определено на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.2,
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за
срок от три месеца, за това, че за времето от 04,27ч. до 06,10ч. на 14.09.2021г., назначен като старши на
служебен автомобил Киа Сиид, рег.№ ********, е бил отпуснат към облегалката на
автомобила, със затворени очи и видимо не изпълнява служебните си задължения по
контрол на пътното движение - чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от
20.10.2014г. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
на 19.01.2022г., а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на съда на 02.02.2022г.
В преписката са приложени кадрова справка и
длъжностна характеристика, изискани с писмо от 19.10.2021г. с оглед целите на
дисциплинарното производство, както и Протокол рег.№1253р-12250 от 09.11.2021г.
- относно преглед на записите от служебни автомобили за 14.09.2021г., а също и
Протокол за запознаване на служителите /т.7 – жалбоподателя/ със заповеди,
касаещи охранителната дейност и пътния контрол.
Като свидетел в с.з. е разпитан М.М.Н.,
който е колега на жалбоподателя, и дава показания, че 13-14.09.2021г., когато
двамата били наряд, имало интензивен трафик, а те двамата си спазвали
местостоянката и задълженията. Били на тъмно място и чакали обаждане за
отбиване на товарни автомобили. Нямало период от време, когато П.И. да бил
спал. Навън било тъмно и те не можели да излизат, а това било така в оглед
тяхната безопасност. Не си спомня да са подписвали документ да дават съгласие
да бъдат записвани или заснемани.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената Заповед №272з-123/19.01.2022г. на ВПД Директор ОД МВР Хасково
е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР, в законоустановения срок по чл.195, ал.1
от ЗМВР - до 2 месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не по-късно
от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по
чл.196 от ЗМВР. Заповедта е
издадена от ВПД Директор на ОД на МВР Хасково, които е определен да замества
Директора на ОД МВР до завръщане. Нормата на чл.204 от ЗМВР, т.4, не
предвижда делегиране на правомощия от титуляра на друго лице, поради което
възможността за издаване на заповед за налагане на дисциплинарното наказание
при отсъствието на титуляра е именно при заместване, тъй като то се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. За определения период заместващият изпълнява правомощията на
замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, според
ТР №4/2004г. по т.д. №ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС.
При издаването на заповедта не е допуснато
нарушение на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена
форма, като в нея са посочени всички реквизити. Спазени са срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който предвижда, че дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението / справка от 19.11.2021г.,
върху която има резолюция за запознаване от дисциплинарнонаказващия орган от 06.12.2021г./
и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.206,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на наказания да
депозира писмените си обяснения по вмененото дисциплинарно нарушение, като
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Всички съставени
заповеди са били връчвани на жалбоподателя, както и поканите са връчвани лично,
а за това има положен подпис и поставена дата от самия жалбоподател.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице
установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти и
доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на
служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на
наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението на служебната
дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на мл.инспектор И. е за
това, че е седял отпуснат със затворени очи на предна
седалка в служебния автомобил, като той не е изпълнявал служебните си
задължения за контрол на пътното движение. От страна на жалбоподателя не е
ангажирано обективно обстоятелство, което би довело до противоположен извод, а
в случая следва да се има предвид и че твърденията на административния орган не
са, че служителят е спял, а че не е осъществявал контрол. С оглед фактическата
установеност съдът приема, че с описаните действия оспорващият е извършил
виновно вмененото му нарушение на служебната дисциплина, съставляващо нарушение
на чл.39, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от Инструкция №8121з- 749/20.10.2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейността по контрол на пътното движение.
Съгласно посочената разпоредба пътният контрол се осъществява чрез наблюдение
на движението, присъствие видимо на пътното платно, осъществяване на контрол по
спазване на правилата за движение и прилагане на административнонаказателни и
принудителни мерки, участие в организационно-профилактични мероприятия, които
са различни форми на изпълнителното деяние на нарушението неосъществяване на
пътен контрол и неизпълнение на служебните задължения по контрол на пътя. Няма
спор между страните, че служителят не е осъществявал контрол чрез видимо
присъствие на пътното платно, не е следял за спазването на правилата за
движение и не е вземал участие организационно-профилактични мероприятия, както
и че в позицията със затворени очи, той не е осъществявал наблюдение на
движението. Поведението на И. представлява основание за налагане на
дисциплинарно наказание, поради което законосъобразно съгласно чл.197, ал.1,
т.2 и чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание
писмено предупреждение за срок от три месеца. Последното е съответно по вид на
извършеното дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум по чл.199, ал.2 от ЗМВР. Ответникът е изложил
конкретни мотиви относно извършената преценка на тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на служителя, при определяне на вида и размера
на наказанието. Изискването за излагане на конкретни мотиви, а именно: защо е наложено
дадено наказание, е приложимо при всички случаи на реализиране на дисциплинарна
отговорност по реда на ЗМВР. Точно и обосновано е прието, че поведението на
служителя покрива признаците на фактическия състав на разпоредбата, касаеща
неизпълнение на служебните задължения под формата на неуплътняване на
работното време, доколкото през значителен времеви период служителят не е
осъществявал пътен контрол. В случая няма спор същият да е бил заспал, тъй като
твърденията на ответната страна са, че той е облегнат и със затворени очи,
което възпрепятства недвусмислено осъществяването на пътен контрол под която и
да е от изискуемите форми по чл.39 от Инструкцията. Жалбоподателят е бил длъжен
да съблюдава Инструкцията при осъществяване на ефективен контрол върху
спазването на правилата за движение, което безспорно е основно негово
задължение. В
заповедта е описан безспорен време отрязък от работното време от почти два часа,
през който не е резонно да се приеме, че е осъществяван контрол или че има
основателна причина това да не е било сторено.
Съдът приема за безспорно установено
виновното извършване от страна на жалбоподателя на описаните в оспорената
заповед нарушения, представляващи нарушения на служебната дисциплина. Не са
налице данни и обстоятелства, от които да се достигне до извод, че обжалваната
заповед е издадена за цел, различна от предвидената в закона, съответно не е
налице предвиденото в чл.146, т.5 от АПК основание за отмяна на
административния акт. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на
закона, който изисква при извършени дисциплинарни нарушения от органите, на които
законът е възложил да следят за спазване на правилата и установения ред в
държавата, да им се налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта
на нарушенията. Следва да се има предвид и че Указанията за работа на
полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение уреждат
правилата за работа по време на изпълнение на функционалните задължения на
всеки служител, а в случая няма спор, че мл.инсп. И. е бил наряд и е следвало
да осъществява служебна дейност при описаните като време и място в оспорената
заповед, като възраженията в посока нарушени права при заснемане на нарушенията
са неоснователни.
Установените дисциплинарни нарушения са
формални по своя характер, като за извършването им е без значение дали от тях
настъпват вредни последици. В случая дисциплинарнонаказващият орган е упражнил
оперативната си самостоятелност в съответствие със закона, като е преценил
всички относими към нарушението обстоятелства, включително формата на вина на
извършителя, и е определил минималния размер на предвиденото в закона
дисциплинарно наказание.
В този смисъл съдът приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната
форма, при липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената
срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на на П.И.И. *** против Заповед №272з-123/19.01.2022г. на ВПД
Директор ОД МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание писмено
предупреждение за срок от 3 месеца на държавен служител в МВР.
Решението е окончателно и на основание
чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: